|
Беше тя каквато беше. Българи в Беломорието вече няма. Има македонци. Много македонци. При това антички такива. Гледат отвисоко на онези във Вардарско. За българин не можеш и да чуеш, освен за бугарешите от Черноморието и Тополовградско. Факт е, че македонците по селата си стоят. Там са. Пращат много поздрави на Уикипедия. Напълно сериозно. Илиджиево, Ватилък, Бозец, Саръчево и т.н. и т.н. Има села, от които дори няма преселници в България. Все са си там македонците. Няма село, няма село, повтарят местните, от Вардар на запад, в което да няма местни македонци. Знаят се по-между си, знаят кой е македонец, кой е бугареш от Румелия, кой е понт, кой какъвто там друг. Знаят за македонците, кой в каква степен е "бъркан". Дали само единия му родител е македонец, дали само баба му или дядо му. Определено си ги знаят тези неща. В Куфалово, седяхме на кафенето на центъра. Перкат на диалект на всеослушание. Де що мине някой македонец, бива привикван на диалект да дойде. На Пловдив, му казват Пловдин. Ботев, бил голям отбор . От местните, идол им е певецът Никола Ботсфарис/народен певец/. Що няма страх вече питам? Щото вече сме "бъркани" отговарят. Гърците не ни натискат поради тази причина. В Куфалово, от 1000 тайфи, 600 се изселили в България, 400 останали. Компактно живеят около старата екзархийска черква "Св. Атанас". Това било македонската махала. Долно Куфалово вече не съществува, изселелили се в Горно и Средно. Около 30% от Куфалово/8000 жители/ били македонци, другите бугареши и т.н. Когато Бугария дошла 1912г., гърците си падали майтапчии и казали, дайте да видим къде в договора пише, че тук трябва да е Бугария? Местните нямали голям проблем с това, Казали си, в Гърция може и да е добре, търговия, това-онова. Обаче 1922г. като ги мобилизирали за гръцко-турската война им станало тегаво и се вдигнали за България. Ходят си на гости при първите братовчеди в Равда и Каблешково. Втория голям зор за тях дошъл 1947г. По-първите куфаловци ги арестували и в Солун. Бой, бой, бой. До спукване. До тогава казват, гръцки не знаехме. И като ги биели, даже не знаели на гръцки да кажат "стига". Викали доста/достатъчно/, ама на гръцки това значели "влизай" и гърците продължавали да ги бият. После казва, до 1960г., ни беше страх да стъпим на центъра на Куфалово, само на полето и по фабриките за зехтин. Викам, нали знаете, че тия от черноморието, не са гърци, а гъркомани. Ооо, знаеме, знаеме/ти ще ни казваш/. Единственото късо съединение предизвика споменаването от моя страна на името на Андон Калчев/иначе много се правих на будала/, настъпи неловко мълчание и съскане под език от 1-2. После се подиграваха на гръцките учители, които по картинка ги учели на гръцки. Г-А-Т-А, кажете го сега как се произнася слято-МАЧКА произнасяли всички деца заедно. Македонците в Куфалово са на две партии, едните върли македонисти, антички такива, другите неутлани/.Качихме се на Бивол тепе, там в една вила, има вградени надгробни камъни, богомилски такива/мисля че някой от Скопие им е обяснил че са богомилски/, но наистина бяха такива. На единия си стоеше надпис "Тук почива", но без името. Минах и покрай Пела/3 км. от Куфалово и 1км. от Постол/. Ебати камънака. Навремето бях разочарован от Перперикон, ама Перперикон е в пъти по-добре от Пела. Равно поле, оградено от мрежа и наредени камънаци, с по някоя колона. Даже ме погнуся да ги снимам. Кьорав турист нямаше.На Перперикон и в най-голямата жега има по 50-60 човека. А температурата в Пела беше 28-29 градуса. В Солунското поле, вечер си става доста хладно. Явно заради морето. Като сервират млади момичета, независимо къде, тези които ме водеха на диалект им поръчваха. Младите отговаряха на гръцки или английски, но приемаха поръчката на диалект, очевидно го знаят, но не го говорят. За почти всяка от околните села, се знаеше в каква степен е македонка, както написах по-горе. После на Воден. Караш из равнината Сланица и изведнъж достигаш висока за местните стандарти планина. И там отгоре Воден. И водопада се вижда отдалече. Не знам защо казват воподадите на Воден, водопада е един, рекичките са много. Джипиеса, много ме обърка. Воден е изключително красив град, но е изключително трудно достъпен за външни хора. Почти всички улици са еднопосочни. Да не говорим колко са тесни. Накрая се паркирах пред митрополията. Спирам един чичак и преуморен, го питам на английски къде ми е хотела. Накрая му викам разбрах. А, ти що не каза бе, отвърна чичака. Еее, тамо по калдаръмо, после надесно и си тамо. После ме пита откъде съм, зарадва се. Счупи си да си върти главата, с ухилена физиономия и да маха, докато отминаваше с колата си. Та калдаръма го няма по навигациите!!! Ай до хотела, в центъра на Вароша. Невероятна гледка към Сланица. Невероятна! Хотела после разбрах е бившата къща на Иван Занешев, един от най-големите борци за българщина във Воден, преди 100г. Смело мога да кажа, най-голямата и красива къща във Вароша е била на Занешеви! Но сега е собственост на понти. Огледахме водопада, много красиво и прохладно. После се прибрахме и на рецепцията имаше нов човек, едро русо момче. Ясас, усмихнат казва той. Живо-здраво, отговарям аз. Очите му светнаха. След 4-5 минути, чука на вратата на стаята и носи 2 лимонади. Но на английски-много е горещо, да се почерпите. Благодаря му и пак си перкам на български. Той пак на английски. Да отидете в Аграс/Владово/, да видите довечера, местните традиции и се усмихва. Аз там и отивах. Ще отидем, казах му. И той доволен си тръгна. После пак на водопада, да вечеряме. Ресторанта-стил Блакантурист, сервитьорите също. Дърти чичаци. Пристига един намусен-Ясас. Здрасти, хиля се аз. Ясас! Ми еби си майката, няма да ти говоря на английски! Фууд? Пита ме тоя? Фууд, омеквам аз. Повече не дойде. Дойде втори, който неутрално, но вече говореше диалекта. Здраво, поздрави той. И така. После на Аграс/Владово/. 4-5 километра от Воден. Ебати серпентините обаче. Тежък балкан. Още от Солун апропо, хубавите пътища свършиха, пътищата като в България, бабунки, неравности, поне дупки нямаше. Владово, умряло село, бедно и му личи. 800-900 жители. няма заселени гърци, 100% ендопии. Къде е събора, питам чичака на бензиностанцията/вградена в къщата му, като навсякъде в Гърция/. Какво, пита тоя на английски? Не ми се разправяше, очевидно не искаше да говори на диалект, при положение, че се знаеше предварително, че всички във Владово, говорят диалекта, при това свободно. Черешовия фестивал, питам къде е, на английски? На 1км. отговаря тулупа. Оказа се на 300 метра. Селския стадион. Наредени пластмасови столове и маси. Мизерия, само по най-изостаналите пловдивски села съборите са такива мизерни. Продават 2 вида бира, малко скара и толкоз. НВакичени сергии, пълна цигания. Мила родна картинка. Паркирам, палим цигари и гледаме. Идва един местен и пита "Шо стоите като цигани изгонени, влазайте вътре". С огромен пръстен, със звездата на Вергина, веднага го фокусирах. Колата му с местна регистрация-местен е значи. Отидох, обадих се на оркестъра. Прегръдки, целувки. Да ама, след малко пристигна един. Местен. Обаче според мен ченге. Щото оркестъра, застина! Ни погледнаха повече, ни се обадиха. Страх! Температурата вече удари 12 градуса. Студено да си ебе майката, а ние по къси ръкави. Местните взеха да идват чак към 9.30 вечерта. Слушам ги, на диалект си говорят. Тука арно ли е? Сядат и продължават на гръцки. Смесват ги. После като почна събора, обичайните песни, които съм пускал тук от ютуб. Песни и танци. Най-въодушевени бяха децата. Всички са на хорото, всички пригласят на песните. Като се размешаха хората, единия от оркестъра се измуши и дойде при мен. Питам го, проблем, астиномия? Само склопи очи и кимна с глава! Разговорихме се, каза че са успели да поканят Теодоси Спасов в Кайлар, на семинар, да ги учи на кавал. Лични работи си говорихме. Накрая каза "слаб е ветъра още, слаб е". Дадох му един алманах "Македония", погледна какво е, взе го и веднага си го скъта в колата. И ние си заминахме.
От няколко години не бях ходил в Гърция, но дали ние дърпаме или тези изостават, но вече приликите са доста сериозни. Първия път, като стъпих в Гърция, 2008г., се комплексирах колко по-напред от нас са тези. Сега вече въобще не мога да твърдя такова нещо. Ножицата се прибира. Егнатиа Одос, карах по нея, от Гюмюрджина до Солун и в двете посоки, е вече с по-лошо качество от магистрала Тракия.
Та там българщина няма вече. Македонци има и се възраждат. И то не без участието на гръцката държава. Античкото самосъзнание, което се налага, както на местните македонци, така и на тези в Скопие, определено е продукт на гръцка държавна политика. Гърците са се светнали, че тази гъста маса от македонци, между река Вардар и албанската граница, няма претопяване. И са го ударили на македонизъм. Тъй като Скопие са беззъби кучета и така или иначе нищо не могат да направят. Важното е "вулгарос нами мини". И така е станало. Местните имат самосъзнание на македонци, независимо дали говорят диалект или не. Това че не знаят диалект, въобще не е определящо за самосъзнанието им, което повярвайте ми, въобще не е гръцко!!! Тъй че, понятието гъркоман и патриаршист, се нуждае от изключително сериозен нов прочит!!!
Единствената информация, която успях да измъкна за селата източно от Вардар, беше че в Сухо, много добре си пазели традициите, при това и младите. А от Лъгадина, две момчета заминали да учат в Скопие!!!
На България гледат с добро око. Смятат че се развива много добре. Не ни мразят, както онези от Скопие, дори не искат много да работят с тях, защото вкарвали само политика. С България търсят културен обмен. Екскурзии, родови срещи и т.н. Това е.
|
