Re: ДПС / Политика, Свят / Македония

Нещо свежо от иначе омразния ви бай Иво:

Москва освети агентите си в ДПС и загуби следващите избори в България заради моментния си интерс в сблъсъка си с Анкара

Политиката е и парадоксален феномен, който често пъти доказва обратното на онова, което се опитваш да отречеш. Точно това се случва в момента с потвърждаването на проруския характер на (върхушката) на ДПС.

Както вече припомних, статията на Ню Йорк таймс от края на миналата 2014 година определи ДПС като проруска партия и това възмути силно партийния лидер Лютви Местан. Той дори поиска в писмо от 6 януари 2015 г. вестникът да се извини. Днес обаче оценката на американската тежка вестникарска артилерия се потвърди вече в математически вид: 32: 4 в полза на проруския характер на партията. Т.е. смият Местан потвърди чрез своята политическа съдба правотата на онази американска оценка, според която проатлантическата част от върхушката на ДПС е пренебрежимо дребна величина ( ако приемем проатлантизма на Местан за чиста монета, а не за щит , използван в трудния момент).

Заедно с Местан парламентарната група на ДПС напускат след неговото брутално отстраняване „без право на последна дума, като престъпник” само още трима депутати. В групата остават огромното мнозинство от съгласните с формулировката на Доган депутати, че с Русия трябвало да се внимава.

Елементарната сметка показва колко прав е бил Ню Йорк таймс, че ДПС е проруска партия. Никога преди и по никой друг повод това не е ставало толкова ясно. Но заключението се отнася до върха на топящия се айсберг ДПС.

Ясно е, че руската агентура иска да насъска българи срещу български турци чрез образа на злия Ердоган, прероден в Местан- нещо, което с малки изключения, проруската пропаганда тук не беше забелязала докато Путин си другаруваше с Ердоган при откриването на най-голямата джамия в Европа в Москва на 23 септември тази година. Двамата вождове обаче се скараха и изведнъж местните руски шовинисти, представящи се за български патриоти, „прозряха” същото, което и московските слуги на Путин сега тръбят : че Турция се била оказал голям връг, почти колкото американския сатана.

Историята наистина се повтаря като фарс, защо сценката наистина много напомня „проглеждането” на българските комунисти за злодейския характер на нацистка Германия след като Хитлер изпреварва Сталин в другарското им работническо – селско надхитряване кой първи ще нападне другарчето си и ще скъса договора за дружба от 1939 година.

Пита се в същата математическа задачка ( с единствената потвърдена засега в условието величина 32:4) как бай Хасан гледа на перспективата да гласува за Русия и против Турция.Ще се намери ли обективна социолгия, извън руските наемници в нея, която да направи бърза снимка на истинските настроения сред Българиките турци?

Предстои да видим как бай Хасан няма начин да бъде накаран да гласува за осветените московски слуги. Ако все пак допуснем , че залагането при тази алтернатива е като при рулетката на „червено и черно”, ще поема минималния риск да си сложа чиповете на черното, а не на Червения площад. Тарикатите, като Борисов, си мислят, че ще спечелят със залозите на нулата- уж за да избегнат 50 процентната вероятност да загубят, но от това нищо няма да спечелят, освен да спастрят още малко време за интриги и прегрупирания чрез пасуването си в момента.

Доган и Русия загубиха битката за следващите избори в една среда, която няма как да бъде пренастроена на проруска вълна, що се отнася до масата избиратели.

Дали Местан ще превърне несъмнения потенциал на протурския вот в консолидиран позитив, е сред най-интересните въпроси в новата ситуация. Както и с кого, и как ще се групира в политическото пространство.

Борисов засега се пази и той да не бъде обявен от руските рупори за слуга на Ердоган и това явно му е по-страшния сценарий от явния факт, че пледирайки за неутралитет в конфликта между натовска и ненатовска държава на практика настройва кантара си на страната на Москва. Той вече даде знак, че не бърза да подкрепя Местан, но е въпрос на дни да се определи къде ще се позиционира във възникналата координационна система, в която руският натиск ще го дърпа извън уютната тъмна ниша на неутралитета към осветения лагер на Доган.

Руската агентура си е купила доста „елитни” депесари, но няма как да си напазарува електората на ДПС за целите на Путин. Нещо повече, лъжците, които плъзнаха да обясняват от телевизионните екрани колко патриотично е постъпил Доган, бранейки Русия от „неосманиста, ислямиста и приятеля на Ердоган” Лютви Местан, не само чукат на затворената историческа врата на българските турци, но и по ковчега на фалшивите ни националисти, които погребват с изискването да съчетаят преклонението пред Русия с преклонената главичка пред образа на Доган, чието демонизиране привлече подкрепата на българите за партийките на промосковския национализъм.

Българският т.н. националист, който е по дефиниция руски шовинист, вече трябва да се съгласява да се признава, че е по-долу като патриот от Доган. Той беше обявен за „повече българин от българите” и липсата на реакция сред т.н. български националисти потвърди както нищо друго досега уродливостта на днешния т.н. български национализъм, който е клонинг на руския шовинизъм с българско гражданство.

Най-големият парадокс обаче, освен, че Местан се превърна без да иска в инструмент за потвърждаване на отричаната от него руска ориентация на ДПС, е в голямата вероятност в крайна сметка той да се окаже…прав. Когато той отричаше този проруски характер на поверената му временно партия, едва ли си е давал сметка, че ще настъпи сегашната ситуация, когато проруският елит ще го прогони от върха, а низините ще бъдат поставени в положението да избират между Москва и Анкара. Вероятността бай Хасан да избере Москва ми се чини близо до нулата.

Отгоре на всичко Кремъл залага на надеждата да преобърне общественото мнение сред българското мнозинство в полза на Доган и кара своите агенти за влияние тук да агитират за тази теза. Всуе се морите, товарищи! Този път хитроумието ви си е чиста проба тъпоумие.