Подменяне на идеологиите / Политика, Свят / Македония

Подменяне на идеологиите като продалжение на сбласака на цивилизациите

От поне двадесет и пет години насам наблюдаваме едно големомащабно смяняне на оснoвните общочеовешки ценности и идеологии както на Запад така и на исток.

Традиционалните национални доктрини вав последствие се оказват вав криза на идентичноста защото полюсите, дефинициите и целите варху които беха изградени - отчасти като наследство от втората световна или даже поне студената война - днес са безвазвратно променени.

Това за сажаление на мнозина традиционални патриоти още не е ясно - и те продалжават вав заучените клишета залегнали вав сазнанието им още когато се оформя картината за света и политическата ориентация.

Да започнеме от Балканите: още беше некак си лесно по време на последвалите войни вав бивша югославия да различаваме про-комунистическите сарбски четници от про-западните харватски усташи.

Вав интерес на истината както четниците така и усташите бяха изконно националистически движения които отстояваха всеки собствения си национализам.

Свидетелството на Милошевич вав Хага коeто обаче заплашваше да разтури тази картина след като той не спираше да тварди че за плановете си е бил насарчаван от западните правителства подписаха предвременната му кончина вав Хашкия затвор.

Което последва беха полу-демократични правителства вав Сарбия, Черна Гора, срабската част на Босна пак вав подконтекст даже и вав Македония които хем се водат и демократични и националистични и водат произxода си от старата екс-комунистическа вархушка.

Вав Балгария се случи сащото. Настоящия политически елит по нужда стана през нощ демократичен и чрез процеса на неколкократни демократични свободни избори успешно заличава корените си от тамното комунистическо минало.

Но тука не става вапрос само за Балканите или Македония или даже Балгария по-тесно.

Свидетели сме на все по-мащабно ограничаване на основните човешки права вав Европа било по адрес на вече коренното население чрез усилено подслушване, контролиране и доносничене, манипулиране и изопачаване на фактологията както и замалчаването на неудобни факти вав т.н. право на информация. Всичко това се изваршва вав името на свободата редом сас масивното ограничаване на свободата на емиграция, право на свободен избор на местоживеене, образование, правото на дом и прочее. Всашност основни човешки права едно по едно записани вав основната харта на човешки права на ООН.

(Препорачвам ви я за прочет колко да се убедите колко е далече света от постигането на този идеал) който ни се набиваше през старото тоталитарно че е достижим и осаществим само вав пределите на свободния запад.

Еволюция може да каже некой, да го примем че е така....

Сащевременно на другия край на света който остана изван параметрите на т.н. "свободен" свет се случиха други неща. Каде повече-каде помалко, каде ваобще комунизама и тоталитарната система бяха заклеимени като нa пр. вав Русия, докато на други места като Китай не са даже и отречени a продалжават да сащетсвуват вав некаква псевдодемократична форма.

Вапреки това сме свидетели на нужни геополитически коалиции които стоят над евентуалните идеологически различия.

Подменянето на идеологиите го видяхме най-ярко вав Украина: проционистки сили от типа на олигарха Коломойски се оказаха редом сас американците като сподвижници на националистическия десен сектор като опонент на националистическа неоимпериялна Русия коато защити своите националисти вав Донбас и по сила на историческата последователност беха заклеимени като неокомунисти или даже неосталинисти.

Всашност се збласкаха два национализма (украински и руски) от които обаче единя трябаше да приеме страннен ционистки саюз за да баде вазпламенен по направление.

Това обаркване на понятията (на основните черно-бело) беше умело използвано на Запад пред собствените национални движения да не се солидаризират прекалено сас националистическа Русия на Путин, която се обогати сас епитетите като рашизам = фашизам а от друга страна пак бе принудена да участва вав подобни демонстрации от типа на "аз сам чарли" и да солидарства сас целенасоченoто строене на мулти-културно общество от което се очаква максимален флексибилитет от страна на месните и нула толерантност от страна на пришалците.

Всашност ако трябва да гледаме аналогно варху нещата Русия се оказва сас неофашистка окраска а запада влиза вав ролята на нео-комунизам. Това упростено гледище обаче е савсем погрешно.

Tази политика вав Европа вече дава своите плодове вав т.н. ценносна система: явява се нов антисемитизам който обаче не е вече християнcko-европейски а ислямско-европейски. Успоредно сас това това тече една масова глобализация нещо от рода на комунистическия интернационализам обаче чрез затриване на еднонационалната даржавническа идея и изобщо саществуването на националните даржави.

Вав това време разделно наистина не е лесно да се завземе страна.
Попадането вав клишета е сащо толкова погрешно както и опирането на една единствена идеология или блок-саюз.

Този горчив опит е на пат да изпита правителството на Груевски от нашата близка далечна саседка.