Quo vadis Ukraina ? / Политика, Свят / Македония

Автор: Христина Христова 03.03.2014 |
Ще надживеем и тази империя

/Поглед.инфо/ Историческата равносметка на днешния празник ме наведе и на някои по-оптимистични мисли за съдбата на нашето отечество.

Неумолимият ход на историята е едно непрестанно движение, затова и няма вечни империи. Рано или късно всяка империя изживява своя предсмъртен цъфтеж и изчерпва инструментариума си за разширяване и влияние в света. Така е било откакто свят светува, така ще бъде и занапред.

Ахилесовата пета на всяка една империя е, че не знае кога да спре. Опиянението от собственото величие и фиксирането в една тотална и абсолютна хегемония над останалия свят е препъни-камъкът, който рано или късно обръща посоката на похода й към мечтаното господство. В самия възход на империята винаги е скрито и зрънцето на нейния упадък. Империята винаги се стреми към разширяване на васалните си територии, тя никога не е в състояние да се спре в колонизирането и подчиняването на нови народи, в ламтежа за нови ресурси.

В един момент обаче колелото винаги спира. И неминуемо обръща своя ход.

Малки народи като нашия нямат особен шанс в това мащабно историческо движение на големите играчи. Нашият шанс е друг – в съхраняването на собствения цивилизационен модел и в опазването на националните ценности.

А Историята е доказала неведнъж, че това го можем.

Все пак сме съхранили пет века своята етническа, религиозна, а след това – и национална идентичност. Въпреки турчеенето и гърчеенето, въпреки вродената склонност на заможната част от населението да копира чуждите култури и ценности с васалско подчинение – винаги е имало хора на духа, искрени патриоти, които не са губили светлата нишка на историческия маршрут, водещ към избавление и суверенитет. Корените на националното самосъзнание и в най-големите бури са се оказвали здраво впити в майката-земя, като инстинктивна и първична енергия, обединяваща колективния дух в трудни и усилни времена.

Все пак надживяхме и Византийската, и Османската, и Съветската империя.

Ще надживеем и Евроатлантическата.

А тя вече се компрометира пред целия свят и статуквото й се пропуква необратимо. Самата тя го знае и вече осъзнава, че времето на нейната световна хегемония приключва. Последният й циничен и безскрупулен опит за разширяване на влиянието й до самия предел на Източна Европа, показа на целия свят алчното й и озверяло лице, скрито под маската на една все по-неубедителна, скалъпена и изчерпана идеология. Украинският народ беше последната жертва, хванала се на златната й въдица, в която бяха инвестирани милиарди долари. С последната си геополитическа акция в Украйна Евроатлантическата империя стигна до самото сърце на Русия. И точно оттук започва необратимият процес на нейния разпад.

Походът на САЩ и неговият васален мозъчен сателит Брюксел стига дотук. Предизвиканите от тях кървави събития в Киев бяха последната капка, точката на кипене, която стресна Европа и нейните народи оттук нататък бавно, но сигурно ще излизат от идеологическата хипноза на една патологично изродена амбиция за превземане на целия свят.

САЩ успя да подмами, и дори да подчини Европа, в своя поход към абсолютна планетарна хегемония. Чрез подкрепяната и прикривана от правителството престъпна финансова политика на банковата си олигархия, САЩ хвърли в глобална икономическа и финансова криза целия свят. Милиарди хора от всички континенти носят на гърба си безскрупулния нагон на един самозабравил се и подивял от алчност американско-еврейски световен елит. Успоредно с това военните интервенции по цял свят за заграбване на планетарните ресурси потопиха в кръв и в братоубийствени войни много народи. Финансирането на терористични организации в служба на стратегическите американски интереси дестабилизираха много точки по света и превърнаха в преизподня живота на много невинни хора по целия свят.

България, като част от „обединена“ Европа, все още срича на глас идеологемите на умиращата империя. Поамериканчването и поевропейчването на нашите политически елити беше приложено на родния ни терен карикатурно, без всякаква съпротива и национално достойнство. Обедняването, оскотяването, разболяването, циганизирането и оглупяването на нацията стигнаха предели, които надхвърлиха дори най-смелите очаквания на новите господари. Подклаждането на етнически конфликти започна да дава първите си плодове, въпреки вродената толерантна природа на българския народ.

С днешна дата само за 25 години България се превърна не просто в най-бедната държава в Европа, но и в държавата, която се даде без всякаква съпротива и позволи напълно доброволно да бъде унищожен нейният икономически и военен суверенитет, демографският баланс и културната идентичност.

Но Духът все още е в корените на нашето национално Дърво. Малко са тези, които пият неговите живителни сокове, но тях все още ги има. Ще пием тези сокове и ще пазим паметта, докато времето го изисква. Въпреки крясъците и барабаните на изпадналите в пълна национална амнезия наши сънародници, които виждат своето благоденствие единствено в слугинажа и буквалното копиране на политическите, икономическите и културните системи на Големите играчи. Тези наши сънародници така и не разбраха, че за Брюксел и САЩ ние сме поредната обезкостена крепостна нация и че на Тях въобще, ама въобще не им дреме за нас.

Украйна беше кървавата театрална сцена, на която американско-европейското представление се провали и маските на актьорите паднаха. Видя го целият свят. Дори Европа вече не вярва в лъжите си. Зад изтърканите лозунги за просперитет и светло бъдеще вече прозира паниката от сриването на един гигантски и манипулативен евроатлантически сценарий, на който единствено Русия не повярва.

За радост, не повярва и половината Украйна.

Днес те решително дават своя отпор. Свидетели сме на момента, в който Колелото на историята се обръща. И това ще се случи независимо от цената, която ще бъде платена. Дано в тази цена няма още човешки животи.

А ако крякащите радетели на либералната „толерантност“ и „свобода“ още не са го разбрали, ще се наложи да го разберат на 25 май, когато заедно със своите кукловоди и господари ще видят неизбежната истина, че сме в началото на края на ЕС, по волята на самите европейски народи.

Това ще бъде и началото на края на съвременния световен лидер, чийто идеологически балон се спука в Украйна така, както се спука преди това финансовият му балон, подлагайки на непосилни изпитания не само живота на обикновените американци, но и съдбата на повечето народи по света.

А дотогава – събитията ще бъдат просто исторически неизбежни подробности.

Честит празник и усмивка на всички, в чийто умове и сърца все още има живо национално достойнство и обич към нашата прекрасна българска земя.

Прочети цялата статия тук: Ще надживеем и тази империя - Христина Христова - Поглед Инфо