Интересна сватбено - обредна песен при вземане на булката от Каледжидере, Западна Тракия

Невясто ле, млада невясто,

дали щеш от кон да слезеш,

дали щеш вода да пиеш?

— Деверю, мили деверю,

нито ще от кон да сляза,

нито ще вода да пия.

Не сяташ ли се, деверю,

що думат черни татари?

Татари влашки думаха:

„Да хим вземеме, вземеме,

тяхната млада невяста,

невястата и деверя".

Дали татарите са говорили влашки език или прото татарите са от Влашко? При този словород се получава двусмисленост. По-вероято е да се визират татари дошли от Влашко. Че то кримските татри през Влашко ще дойдат....

Споделям предложението ти, вероятно става думи за татари, които са пристигнали от към Влашко, въпреки че пътят на татарите към ОИ би трябвало да е Буджака - Добруджа. По - интересно е обаче кои са татарите от песента, сватовете от мъжка страна, които са дошли да вземат булката, ли са оприличавани на влашки татари?

А другият епитет "Черни татари"? Може би "черни" визира външният им вид. Тези "черни татари" ги има и в други народни песни:

Зачули са се черни татари,
заваля Михо, Михо чорбаджи,
кой горе бяга, кой долу бяга,
чорбаджи Михо нийде не бяга,
а ми се още Михо протяга.
Приготви Михо, приготви,
девет пещи печен хляб
и още девет непечен,
приготви девет крави ялови,
приготви девет овни матура,
приготви девет звиски ялови.
Ей, че ми идат черни татари.
Михо посрщна черни татари,
трапеза сложи, курбани сложи.
И си ги Михо татари кани:
- Ние не щем, Михо, това за курбан,
а си искаме чиляк за курбан.
---
от Априлци, Троянско

Други предишни названия на ногайците също са „карататари“ или „черни татари“, [4] „Ногай-татари“, „планински татари“ (кавказки татари) или само „татари“.
...В днешна Украйна някога са живели до 200 000 ногайци на териториите на Буджак (Онгъл), Йедисан и Таврия. В Добруджа живеят още няколко хиляди румънски ногайци, които там официално са причислени към татарите. В Румъния ногайците населяват главно региоите около селищата Когълничану, Kocali, Валя Дачилор и Кубадин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В една песен, вероятно от Североизточна България, се разказва някакъв епизод от нахлуването на «черни татари». Цялото село е излязло да ги гледа и те минават, без да направят никаква пакост. Но едно татарче грабнало на коня си Рада Влахиня. Когато татарчето бягало, отнасяйки я, майка ѝ ѝ поръчала, ако стане бол ярка у татарите, да ѝ прати китка, вързана с бял конец. Но щастието се усмихнало на девойката в земята на татарите (Миладинови, № 70):



На царевите сараи

сам си я царят посрещна,

даде ѝ златна ябълка,

па си на Рада думаше:

— Хубава Радо Влахиньо,

я прийми златна ябълка,

три пъти порти удари.



350





Ако се порта отвори,

ти щеш царица да станеш,

ако не се отвори,

робиня ти щеш да станеш.



Приема се, че песните, които говорят за татарско царство, са отражение на татарското нашествие през XIII в. Описаният епизод следователно може да е някакъв далечен отглас на случки от това време. Но татарският цар тук е представен в положението на император Теофил, който дава златната ябълка на избраницата си. Както вече видяхме, този епизод, минаващ за действителна сватбена практика, е от първата половина на IX в. Но за разлика от император Теофил татарският цар поставя предварително условие — разбиването на вратата със златната ябълка. Така в песента са събрани два сватбени мотива: разбиването на вратата и даването на златната ябълка, както това е в сръбската песен. При това тук двата мотива са употребени съвсем логично: златната ябълка, която е безспорно символ на годежа и сватбата, ще послужи на девойката да разбие вратата на двореца, в който ще живее, ако, разбира се, стане царица.



Рада Влахиня изпълнява желанието на татарския цар. Тя взема от него златната ябълка:



Дясна си ръка дигнала,

ябълка не бе хвърлила —

портата се отвори.

Сам си се царят зарадва,

та прие Рада Влахиня,

на чардаци я изкачи,

та ѝ столнина хариза.

Така Рада става царица на татарите и скоро след това праща на майка си китка, вързана с червен конец, и я поканва на гости в дворците си.

Що така се влахини Рада, Стойна.....


Ах, що му сторий на твойта майка /2/
(леле мори Стойно влаино,
леле мори бела гъркино+),

та те пратила уров да бериш /2/,
меж два друмте памук да прашиш.
Там поминае черни татаре,
ти посакая стамне със вода,
ти се измами, ойде му даде,
не ти фаная стомна со вода,
тук ти фанае белата ръка,
те префърлиа на бела кона,
те намазая катран и писа,
та те носиха от село село,
на твойто село от врата врата,
/от врата врата/, на майкина врата.
Тамо излезе Стойнина майка:
- Махай се оттука, черна циганко!
- Ах, майко, майко, стара ле майко,
аз не съм, майко, черна циганка,
туку съм, майко, Стойна влаина,
/Стойна влаина/, бела гъркина

Като прибавим и русите маджари се отваря доста работа за рамисъл:

Задали ми се, задали, петстотин черни татари, шестотин руси маджари....

Че те маджарите са си русоляви.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, но в песните се получава една двусмисленост и слага равенство между "черни татари" и "руси маджари":

Че ний сме черни татари,
татари, руси маджари:
дето по света минахме,
огън и пламък пуснахме,
дете във майка проплака,
поле и гора изсушихме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите