На 26 март 1913 г. в ръцете на Българската армия пада Одринската крепост. Изпреварването на Голямата война е причина, българската армия да приложи за пръв път в света похвати, които дотогава са изучавани само на теория. В Одрин се раждат:

1. Артилерийският вал
2. Нощната атака
3. Атака при едновременен артилерийски обстрел, като пехотата се движи "100 крачки" след снарядите
4. Разузнаване от самолет

От спомените на началника на българската артилерия ген. Никола Иванов:


"Когато дойде денят и часът за нашата обсадна артилерия да вземе всичката участие в стрелбата срещу противника, тя разви нечувана скорост и точност,
че веднага преобрази душите на нашите бойци. Артилерийският огън на
12-и мартъ и през нощта срещу 13-и правеше да се тресе почвата на десетки километра около крепостта. Зданията в много съседни села трепереха като при землетресение. Отделни изстрели не се чуваха, а се чуваше нещо като подземно бучение. Още на12-и мартъ след пладне много неприятелски батареи престанаха да стрелят и атаката беше подготвена, но за производството й пехотата не беше още готова. Привечер стрелбата почти спря, за да почне през нощта още по-силно. С установената по-рано сигнализация стрелбата на обсадната артилерия напредваше със стотина крачки пехотата, пред която тя унищожаваше изкуствени препятствия, като разслабваше устойчивостта на телените мрежи, не позволяваше на неприятеля, да се ползва свободно и широко от своя огън препятствуваше движението на неприятелски резерви, да се движат в тила на позициите за контраатаки. За да се добие този изумителен успех, трябва да се установи, че артилеристите имат високо съзнание за своя дълг, те бяха прекрасно подготвени за ролята, която им се падна да изиграят при атаката на Одринската маневрена крепост; те умееха за постигането на целта да пренебрегнат уставните норми за числото на изстрелите от едно оръдие, като удвояваха и утрояваха това число.Срещу нагорещяване телата на оръдията се употребиха мокри одеяла и шинели, само и само да се добие успех.Когато пехотата видя това артилерийско бучение, когато се увери в силата на нашата артилерия, тя удвои усилията си и крепостта падна под дружния удар на всички родове войски."

Най-модерните фортове Айвазбаба, Таштабия и Айджиолу са съвършено разрушени. Като гледа развалините, човек не може освен да се чуди на българската артилерийска стрелба“.
В-к „Морнинг стар“ за действията на артилерията при Одрин


„Най-голяма слава за българите…Този толкова хубав успех беше постигнат за 32 часа битки за чест на българите, които действаха прекрасно“.
Майор Камий Луи дьо Матарел – френски военен аташе в България, за Одринската операция


„Превземането на една съвременна голяма крепост след двудневен щурм се явява случай съвършено неизвестен в историята на войните от последното столетие… Несъмнено и истинско военно изкуство показаха българите при Одрин. Истините на военното дело са известни на всички, но да ги прокарат на дело могат само надарени хора“.
К. Шумский – кореспондент на в-к „Русская молва“


„Заповеди къси, точни и своевременни, абсолютна тайна в приготовлението, величествена дисциплина и търпение в чакането, тясна свръзка между всички родове войски, изненада и енергия в изпълнението, такива са характерните черти на командването и неговите подчинени в славния подвиг, с който може да се гордее обсадната армия. Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи“.
Полковник Пиер де Мондезир – комендант на Тулонската крепост


„Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противостои“.
Мехмед Шукри паша – комендант на Одринската крепост


„Българите не се придържаха никъде към шаблонни способи за атакуване. Те се приспособяваха към обстановката и използваха много умело всички възможни начини за движение напред“.
Оценка на Генералния щаб на германската армия


„Атаката е в кръвта на българите, техният боен дух и техният устрем са достойни за възхищение“.
Из донесение до Генералния щаб на австро-унгарската армия


„Българският офицер е прилежен, старателен и ревностен в службата, разсъдлив и непретенциозен, твърд спрямо себе си, запазва самообладание, проявява сърцатост и настъпателен дух и е изпълнен с огнена обич към отечеството“.
Оценка на Генералния щаб на германската армия

Тия спомени и успехи вместо гордост ми носят тъга.
За какво измряха всички тия българи във всички тия войни?
Днешна България, а най-вероятно и утрешна, не струва и една капка кръв на тия герои.

Success is the sole earthly
judge of right and wrong.

доказателство за това че комунистическия строй е бил по-вреден за България отколкото всичките години османско владичество защото явно след Освобождението е имало такива хора.

Къде са тия българи днес?

"прилежен, старателен и ревностен в службата, разсъдлив и непретенциозен, твърд спрямо себе си, запазва самообладание, проявява сърцатост и настъпателен дух и е изпълнен с огнена обич към отечеството"

Да страхотен ден на бойна слава на българската армия. Голяма победа и триумф на българското оръжие! За съжаление единия ми прадядо пада убит в последния ден от обсадата при самата атака за превземане на крепостта! Остава вдовица и пет деца. Поклон пред паметта му и пред паметта на падналите за България! Ние потомците няма да забравим, нали така?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от persone на 27.03.13 11:24.

са забравени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+1

+1

Къде са тия българи днес?

И аз много пъти съм се питал къде са. Първо си го зададох този въпрос, когато четох мемоарите на ген. Стилян Ковачев и после още на 1-2 места за пробива на Добро поле. Имало е военна комисия, която е разследвала причините за пробива. Срещу теб се е изправил половината свят - нахранен, облечен и въоръжен до зъби, войниците ти ходят в намотани парцали на краката вместо обувки (това го цитира Стефан Цанев в "Хрониките"), комунистическата пропаганда върши своето, и въпреки това пробивът се приема като недопустим. Разследва се, защо са пренебрегнати данните на разузнаването, че пробивът ще е точно там и не е стоварена поддръжка. Генерал Жеков споменава, че като огледал терена се убедил, че "един може да удържи десет, само да иска да се бие". Ето такива неща....

Днес дори на спортно ниво се научихме да казваме "ами то си е нормално", французи, руснаци, англичани, испанци, голяма работа - голямо нещо, нищо не можеш да направиш срещу тях...

И един от моите прадядовци е убит там. Дядо ми тогава е бил на 2 години.

А иначе съм виждал счупената сабя на Радко Димитриев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите