Балканите. Зоната, в която обикновено има дефицит на оптимизъм и отвореност, а излишък от пасивност и агресивност.

Направи ми впечатление тази фраза, затова пускам линк към статията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като оставим фразата според мен статията е доста плоска, като започнем от картата.... Съжалявам много но тия магистрали дето са ги надраскали малко несъществуват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И в Румъния е неточна. Неточни са дори и Гугъл мапс. Магистралата А2 от Букурещ до Констанца стига само до Черна вода на Дунав. И там се давят .

Колкото до журналистите, още 20 годишен бях, когато разбрах, че има такива, на които трябва да им се забрани да наближават микрофон.

Македонија има потреба од Македонци , не од Македончиња

Състояние към есента на 2014 година:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

иако се води като магистрала , правеца Катланово Велес(25 Км) е со ограничена скорост на 70-80 а на места и на 60.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проектот за пругата кон Албанија ќе биде готов во 2016 година

Конзорциум составен од шпанската компанија „Типса“ и француски „Луи Берже“ ќе го изготвува изведбениот проект и дизајнот за изградба на пругата од Кичево до пограничниот албански град Лин. Ова денеска го изјави директорот на Македонски железници – Инфраструктура Ирфан Асани, кој најави дека изработката на проектната документација започнува на 15-ти овој месец и ќе се комплетира во временски период од 22 месеци. Со обемната документација за оваа железничка делница од Коридорот 8 ќе се утврди точната траса на нејзина изградба и финансиската конструкција на целокупниот проект. Според првичните проценки, за пругата во должина од околу 60 километри ќе бидат потребни околу 350 милиони евра.

Откако ќе биде изготвена проектната документација, ќе се пристапи на фазите за конкретна изведба на железничката делница. Според првиот човек на МЖ – Инфраструктура, во првата фаза ќе се пристапи кон експропријација на земјиштето, а ќе почне и постапката за објавување повик за избор на градежни компании што би учествувале во изведбените активности. Идентично како и со делот од пругата кон Бугарија, планирано е севкупните градежни работи на пругата од Кичево до Лин да се завршат најдоцна до 2022 година.

Западната железничка траса на Коридорот 8 е изградена единствено на потегот од Скопје до Кичево како неелектрифицирана едноколосечна пруга. Истовремено, Албанија пред неколку децении ја има изградено пругата од Драч кон пограничниот град Лин, но која во моментов се наоѓа во катастрофална состојба поради неинвестирање во железничката инфраструктура. Патничките возови од Тирана до Подградец се укинати веќе неколку години наназад.

Бојан Блажевски

Објавено на 10.10.2014

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЕБОР и одобри на Македонија 305 млн. евра за инфраструктурни проекти

среда, 12 ноември 2014

Европската банка за обнова и развој (ЕБОР) и одобри на Република Македонија средства во вкупен износ од 305 милиони евра и тоа: 145 милиони евра за втората фаза од железничката пруга кон Бугарија, односно Бељаковце – Крива Паланка и 160 милиони евра за Програмата за национални патишта.

Средствата се добиени под исклучително поволни услови (условите се исти за двата кредита): рок на отплата 15 години со грејс период од 4 години и каматна стапка која во моментов изнесува 1,15% (6 - месечен ЕУРИБОР плус 1%), соопшти во средата министерстото за финансии.

Притоа се наведува дека со 145-те милиони евра кои ги одобри ЕБОР за изградба и реконструкција на постоечките делови од железничката пруга од Бељаковце до Крива Паланка, обезбедени се сите потребни средства за да се заврши втората фаза за поврзување на пругата кон Бугарија . Со изградбата на оваа делница ќе се создадат поволни услови за насочување на економијата кон меѓународниот глобален пазар, потикнување на инвестициите и зголемување на бруто домашниот производ.

За квалитетна подготовка на втората фаза ЕБОР преку инструментот Инвестициска рамка за Западен Балкан на Македонија ии додели грант во износ од 5.700.000 евра за изработка на основниот проект и покривање на дел од трошоците за надзор на градежните работи. Дополнително, ЕБОР ќе обезбеди грант средства во износ од 670.000 евра за консултантска помош за имплементација на проектот.

За Делницата 3 од Коридорот VIII: Крива Паланка – граница со Република Бугарија средствата ќе се обезбедат по завршување на сите подготвителни активности за оваа делница. Финансирањето ќе се обезбеди со грант од ИПА 2014-2020 и заем од меѓународни финансиски институции.

Покрај ова, ЕБОР одобри и 160 милиони евра за Програмата за национални патишта. Овој проект е дел од политиката на Владата за подобрување на квалитетот на патната инфраструктура во Република Македонија. Проектот ќе го имплементира ЈП за државни патишта.

Реализацијата на Програмата за национални патишта ќе биде поделена во две транши.

Првата транша во износ од 74 милиони евра ќе се користи за изградба на експресен пат, делница мост на р. Раец - клучка Дреново и за реконструкција на патниот правец Штип-Кочани на ниво на експресен пат. Со реконструкцијата на постојаниот пат Штип-Кочани на ниво на експресен пат, постојаните проблеми ќе бидат решени, а брзината на движење од сегашните 50(60) км/час ќе се зголеми на 100 км/час. Ќе се изврши реконструкција и проширување на постојаната ширина на коловозот од 6,5 м на 12 м во должина од 26 км. Трасата започнува од Штип потоа продолжува меѓу населените места Чардаклија, Долни Балаван, Крупиште, Чифлик, Облешево и завршува во Кочани. Експресниот пат ќе биде од големо значање за економскиот развој на Источна Македонија, а особено за развој на земјоделието.

Втората транша во износ од 86 милиони евра ќе се намени за изградба на патните правци: експресен пат Охрид-Пештани и автопат Струга –Требеништа. Изградбата на новиот експресен пат Охрид - Пештани во должина од 14,5 км ќе се гради паралелно на постојаниот пат покрај плажите, а во понатамошниот период ќе биде меѓусебно поврзан со попречни локални патишта. Со изградба на оваа делница на ниво на експресен пат ќе се олесни протокот на сообраќајот низ населените места особено во летните месеци од годината. Автопатската делница Требениште – Струга е со должина од 8,5 км. Автопатското решение предвидува изградба на нова делница со коловоз од по 2 ленти со ширина од 3,75 м и по една застанувачка лента со ширина од 2,5 м во секој правец. Проектна брзина за движење на возилата ќе биде 120(130) км/час.

По усвојување на Предлог законите за овие заеми ќе се склучат договори меѓу Република Македонија и ЕБОР и „Македонски железници“, односно ЈП Патишта.

Овие 305 милиони евра инвестиции во инфраструктурни проекти значат нови работни места, значат работа за македонските фирми, значат економски развој на земјава. Европската банка за обнова и развој со овие средства дава поддршка на политиките на јавни инвестиции кои ги спроведува македонската Влада, стои во соопштението на министерството за финансии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от форума на www.build.mk:


alexr

Posted: 11-Nov-2014 at 04:26

Ја пратам извесно време темава, па сакам да го изразам моето мислење за одредени работи. Како прво мора да нагласам дека е крајно позитивно што работите во однос на изградба на патишта во Македонија тргнаа од некоја мртва точка. Но не можам а да не го споменам моето чудење, а и револт за приоритетите во изборот на делниците. Не сакам да верувам дека тенденциозно се избираат одредени региони, додека други се игнорираат, но гледам дека и други членови веќе го споменаа тоа. Како пример навистина ме изненадува автопатот Штип-Скопје, а и Кичево-Охрид. Од друга страна се уште немаме автопатско поврзување со Бугарија на пример. Пелагонискиот регион (како еден од најважните) испаѓа дека моментално е најизолиран. Мислам дека се тотално неточни тврдењата дека патниот правец Битола-Прилеп-Скопје не е важен и нема голема фреквенција на возила. Па за да се стигне од Битола или Прилеп до Скопје е буквално голгота. Сите кои што возеле по Плетвар знаат, нема потреба да се објаснува. Исто така не е точно дека нема потреба од проширување на патот Битола-Прилеп до експресен пат. Не само што има потреба, туку треба да се размислува и за автопат. Воопшто не се сложувам со тврдењата на други членови дека овој пат е лесен за возење и претекнување. Напротив, иако целиот се простира на рамница, сепак е многу непрегледен со многу незгодни кривини. Се вози доста брзо и знае многу да ги залажи возачите. Едни од најстрашните сообраќајни незгоди кај нас се случиле на овој пат, и тоа од неприлагодена брзина и неправилно претекнување. За (не)квалитетот и оштетеноста на асфалтот да не зборуваме. Да не заборавиме и на одамна ветениот и долгоочекуван автопат од Прилеп до Велес преку Бабуна.

Друг игнориран патен правец е Битола-Охрид. Некој претходно спомена за жителите од Источна Македонија кои патуваат за Охрид. Мислам дека не е малку пола Македонија, плус Прилеп и Битола да не може да стигне човечки до најголемиот туристичи центар во државата. Сега се најави некоја реконструкција, но ни збор за проширување на патот.

Струмичкиот регион (исто така еден од најважните) тотално изолиран. Ај стигнете од Струмица до Охрид да ве видам.

Јас не сум експерт, ова го кажувам само како мое гледиште како обичен граѓанин. Колку што разбрав, до сега нема прецизна студија за фреквентноста и приоритетите на патните правци во државата, па се чудам зошто се избрани баш овие делници кои сега се градат. Ако пак има некакви податоци, зошто не се дадат на увид на јавноста и граѓаните, па да се види навистина кои патни правци имаат приоритет? Мислам дека револтот кај граѓаните е голем, посебно од пелагонискиот регион. Од една страна на големо се зборува за инвестиции и развој на индустриски зони (го имаме примерот со Жабени во Битола), но од друга страна имаме тотална изолација во однос на патна инфраструктура. Како ќе развиваш економија во еден град или регион ако немаш ни на видик развиена патна мрежа?

Пак ќе речам дека немам ништо против одредени региони да добијат подобри патишта, но мислам дека дефинитивно се измешани приоритетите и не е дозволиво што се запоставуваат гореспоменатите региони, особено пелагонискиот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и добавјам. Поврзуването на Битола не само со Сkопје и поважно со Охрид но и железопатно со Солун и најважното магистрално кам A2(Грција)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 13.11.14 14:22.

„Јужен тек“ пропадна, од каде Македонија ќе се снабдува со гас?

Објавено на 02.12.2014

Прекината е реализацијата на проектот „Јужен тек“. Рускиот претседател Владимир Путин и директорот на „Газпром“ Александар Милер во текот на вчерашниот ден објавија дека проектот нема да се реализира, обвинувајќи ја Европската унија дека намерно ја блокирала реализацијата на гасоводот. Македонската влада засега резервирано реагира на ваквата одлука на Русија, која одлучи својот извоз на гас да го пренасочи кон Турција. „Иднината на „Јужен тек“ е во рацете на Русија и на Европската Унија, така да не е прашање на кое ние можеме да влијаеме. Можеме да ги следиме состојбите, и ние работиме, работевме и ќе работиме на изнаоѓање алтернативни решенија“ изјави денеска вицепремиерот и министер за финансии Зоран Ставрески.

Македонската влада кон крајот на јули 2013 година потпиша договор со Руската Федерација

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за соработка во изградбата на гасоводот „Јужен тек“. Претставниците на извршната власт тогаш изјавија дека со потегот е обезбедена енергетска иднина на земјата. По помалку од една и пол година, позицијата во која се наоѓа земјава во однос на снабдувањето со гас е неизвесна. Најавуваниот руски проект веќе го нема, а останува да виси прашањето до кога рускиот гас преку нестабилната територија на Украина ќе биде сигурен енергенс за обезбедување на непреченото работење на македонската индустрија и на функционирањето на домаќинства што го користат природниот гас.

Нашата земја се соочува со дополнителен проблем на целосна зависност од рускиот гас на „Газпром“. Долго ветуваната инфраструктура денеска се состои единствено од магистрален приклучок од Бугарија. Ниту една државна институција засега не споменува конкретна алтернатива, како што е можноста за приклучување кон Транс – јадранскиот гасовод (ТАП) или другите слични проекти што во иднина треба да црпат гас од Азербејџан и да го спроведуваат низ Турција. Од капацитетот на постоечкиот магистрален гасовод од околу 800 милиони метри кубни гас, македонските потрошувачи користат околу 20%.

Она што е загрижувачки за подолг временски период се големите проекти за гасификација што чекаат на реализација. Владата веќе ја привршува постапката за избор на меѓународна компанија

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

која ќе ја гради и ќе стопанисува со дистрибутивната гасоводна мрежа во скопскиот регион, а подолго време се прават обиди за пронаоѓање приватни партнери и за гасификација на источниот и на западниот дел на Македонија

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

. Меѓу стручната јавност се споменува идејата за гасификација на термоелектраните „Неготино“ и на „Осломеј“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, како единствена можност овие стратешки енергетски објекти да продолжат со работа во подолг временски период. Сите овие амбициозни проекти бараат сигурен извор на природен гас во иднина и можност за избор помеѓу различни добавувачи.

Бојан Блажевски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо подобно се случва и с автомагистралната връзка с България. Вместо приоритетно да строи по направлението на Коридор 8 Куманово - Крива Паланка - Деве баир с продължение към Кюстендил и София, правителството на Никола Груевски реши да развива трасето Скопие - Миладиновци - Свети Николе - Щип - Кочани - Делчево с евентуално продължение към Благоевград, за каквото България не е давала съгласие.


ТЕМА: Македонија и Албанија без договор за автопатот од Коридор 8?!

Има ли пилот во авионот? Ова стратешко прашање се поставува по потпишаните кредити од Македонија и од Албанија за изградба на неколку автопатски делници од патниот Коридор 8, кој треба да ги поврзе пристаништата Драч и Варна. Со кредит од кинеската Ексим банка во вредност од 374 милиони евра, нашата земја веќе ја стартуваше изведбата на автопатот од Кичево до Охрид во должина од 57 километри. Дополнително, Собранието на Република Македонија пред неколку дена го изгласа и подигањето на кредит во висина од 305 милиони евра од Европската банка за обнова и развој, кој делумно ќе се искористи за изградба на автопатската делница од охридското село Требеништа до Струга во должина од 8,5 километри.

Градителската приказна би можела да се прогласи за успешна, ако се земе во предвид нашата досегашна стратегија за изведба на автопатот од Коридорот 8, кој би требало да завршува на постоечкиот граничен премин „Ќафасан“. Сепак, ладен туш дојде деновиве од Тирана со конечната вест за изградба на проектот „Патот на Арбр“, автопат кој од албанската метропола треба да се изгради до граничниот премин „Блато“ кај Дебар. Албанија потпишаа договор за остварување на оваа автопатска делница со кредит од кинеската Ексим банка. Со овој потег, наместо директното поврзување меѓу двете соседски земји, ќе се отвори нова непремостлива бариера поради различните стратешки интереси околу изградбата на патниот Коридор 8.

Со планираниот крај на автопатските делници на различни гранични премини, Македонија и Албанија успеаја да направат огромна грешка во инфраструктурното планирање. Нашата земја со години упорно лобираше за поврзувањето со западниот сосед кај граничниот премин „Ќафасан“, додека Албанија веќе неколку години ја фаворизира трасата од Дебар преку Националниот парк „Маврово“ директно до градовите Гостивар и Тетово.

Благодарејќи на различните стратегии, во моментов се создаде рашомонијада од проекти. Завршетоците на македонската и на албанската верзија на автопатското поврзување се градовите Струга и Дебар. Оддалеченоста меѓу овие населени места изнесува шеесетина километри и минува низ исклучително тежок планински предел, што ќе изискува огромни финансиски средства за целосна реализација на патниот Коридор 8.

Засега останува неизвесно како ќе се решава оваа стратешка грешка. „Билд“ постави неколку прашања до Министерството за транспорт и врски и до Јавното претпријатие за државни патишта, но и до албанското Министерство за транспорт и инфраструктура на оваа тема. До објавувањето на овој текст, ниту една од државните институции во двете земји не се одважи за да одговори како ќе се решат проблемите во пропустите со стратешкото планирање. Малубројни информации околу автопатското поврзување на Македонија и на Албанија кај Дебар за весникот „Дневник“ изнесе Љупчо Георгиевски, директор на ЈП за државни патишта. Тој вели дека „се работи на проектирање за поврзување на граничниот премин Блато со Република Албанија“. Воедно, првиот човек на оваа институција најавува дека подетални информации за најавениот проект ќе има во 2015 година.

Покрај автопатот „Патот на Арбр“ кон Дебар, нашиот западен сосед во своите стратешки планови го има исцртано и автопатот „Виа Егнација“, кој од албанскиот град Елбасан оди кон југ, минува во близина на Охридското езеро и преку градот Корча се поврзува на исток кон Грција. Нашиот западен сосед веќе ја комплетираше изведбата на автопатската делница од Тирана до Елбасан во должина од 31,17 километри. Од овој град би одела трасата кон грчката граница, при што таа би минувала во близина на граничниот премин „Ќафасан“.

Покрај различното стратешко планирање, разногласието помеѓу Македонија и Албанија остава простор за мислење дека политиката ги има вмешано своите прсти во овој важен проект за двете земји. Со новиот автопат до граничниот премин „Блато“, градот Дебар ќе се поврзе со албанската метропола преку експресна врска во должина од само 72 километри. Изведбата на трасата преку Националниот парк „Маврово“ исклучително би ја намалила должината на автопатот од Тирана до градовите Тетово и Гостивар. Од друга страна, со автопатското поврзување кај граничниот премин „Ќафасан“, албанските општини во околината на Охридското езеро населени со македонско етничко население би добиле директна автопатска врска со нашата земја.

Македонија и Албанија во изминативе години одржаа серија билатерални средби на официјални државни делегации на кои се разговараше за Коридорот 8. За ова автопатско поврзување се бараа кредити од меѓународните финансиски институции, а повремено кон апелот за негова изградба се вклучуваа Италија и Бугарија како директно засегнати страни во проектот.

Бојан Блажевски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бугарски конзорциум ќе ја реконструира пругата Битола – Кременица

Европската унија на неодамна завршениот меѓународен тендер избра бугарски конзорциум за реконструкција на железничката пруга од Битола до Кременица, со должина од околу 17 километри. Градежните активности ќе започнат на почетокот од 2015 година и треба да се одвиваат во временски период од 18 месеци. Вредноста на целокупниот проект изнесува 20 милиони евра, финансиски средства обезбедени од ИПА фондовите на ЕУ. Изведувачот на работите е должен да го промени горниот и долниот строј на неупотребливата пруга, да изгради нов железнички крак кон индустриската зона „Жабени“ и да изгради нова станица на оваа локација, да го реконструира стојалиштето кај селото Кравари, да изгради и рехабилитира девет помали мостови и 10 железнички премини и да постави сигнална и телекомуникациска опрема.

Со целосната реализација на овој железнички проект ќе се овозможи ново железничко поврзување од Битола кон нашиот јужен сосед, по кој ќе можат да се движат дизел локомотиви и товарни вагони од секаков тип со максимална брзина од 100 километри на час. Со проектот се предвидува и целосно санирање на железничката станица во Битола. Во договор со грчката државна железница, веќе е одлучено заедничка гранична станица да биде Кафкасос кај Меџитлија. Покрај за индустриски потреби, реконструираната пруга ќе можат да ја користат и граѓаните на Битола за патување кон Солун. Железничката линија од грчка страна е рехабилитирана уште од пред неколку години, со што се остава можност за воведување на патнички возови.

Бојан Блажевски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Карта, показваща състоянието към края на 2014 г.:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нов експресен пат од Ранковце до Крива Паланка, бизнисмените очекуваат поголема трговска размена

18.02.2015 17:01

Експресен пат од Ранковце до Крива Паланка, железничка пруга кон исток од Коридорот 8. Македонија и Бугарија се поврзуваат, бизнисмените очекуваат зголемена трговска размена...

Нов експресен пат долг 17- тина километри ќе ги поврзува Ранковце и Крива Паланка. Изградбата ќе се финансира со пари од Светска банка. Владата е во преговори, очекува проектот да го мине филтерот до есен годинава.

„Новина е дека Владата е веќе во поодмината фаза на разговори со Светска банка за финасирање на делот од Коридорот 8 од Ранковце кон границата со Бугарија. Очекуваме некаде наесен Светска банка да го одобри тој проект и да се финансира комплетно нова траса на патот од Ранковце до Крива Паланка во првата фаза, а во втората фаза да следи рекнострукција на патот од Крива Паланка до гранцата со Бугарија и да се интензивира градбата на железничката пруга кон Бугарија“, рече вицепремиерот и министер за финансии, Зоран Ставревски.

Регионалниот пат од Ранковце до Крива Паланка економски значаен, ќе ги поврзува двата најголеми рудници во Македонија. Инвестицијата се проценува на 10- тина милиони евра. Планирано е да има четири ленти. Се работи на експропријација на земјиштето, почетокот на градба се очекува.

Патната инфрасруктура до Бугарија владата планира да ја комплетира со реконструкцијата на делницата од Крива Паланка до Бугарската граница. Ќе се интензивираат градежните работи на пругата од Куманово до Бељаковце. Треба да заврши втората половина на 2017- тата. Се финансира со повеќе од 46 милиони евра, средства од Европската банка за обнова и развој. Од ЕБОР заем и за втората делница, до Крива Паланка, се работи и проектот до Бугарската граница. Бизнисот очекува конечно да куртули од високите трошоци за транспорт.

„До 2016-та размената треба да достигне една милијарда. Кризата ги дава резултатите, па мораме ние како стопанственици кои сме практични во својот дел да оствариме профит. А ако режиските трошоци влијаат многу, тогаш и транспортот е еден од главните инпути во цената на производот“, смета бизнисменот Зоре Темелковски.

Од Европските финансиски институции ќе се финансира и изградбата на железницата кон Албанија, најави вицепремиерот Ставрески. Во фаза на изработка е проектната документација за пругата од Кичево до Лин.

Сузана Фиданска-Стоевска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Постепенно се натрупва информация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе то много работи са пред провал....

Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...\\\\\\\\\\\\\\\".

поне оште 6 години.Както е тргнало....нјама да стане......сметај че ако дојдат пак ониа предишните всичко ште спре поне за следваштите 50 години

Редактирано от SashetoBE на 22.02.15 11:47.

Викаш, тия са по-малкото зло...нещо като ГЕРБ и БСП-ДПС в България...

абе, объркаше се...

Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...\\\\\\\\\\\\\\\".

От сегашните по-лоши за България е трудно да си помисли човек че може да има.

имало ли е ?
Самиа факт че плочата на Мара Бунева си стои на мјастото вече цел месец просто ме фасцинира.

Редактирано от SashetoBE на 24.02.15 14:25.

Трудно е да се поверва!

Железницата руши неславни статистички рекорди

Македонски железници – Транспорт во минатата година превезле само 803.000 патници или за 50.000 помалку во споредба со 2013 година. Државниот завод за статистика денеска објави дека неславните резултати од работењето се поклопуваат и во товарниот сообраќај, каде со воз биле транспортирани 2.376.000 тони стока. Колку за споредба, со истото претпријатие во 2009 година патувале 1.523.634 патници, односно двојно повеќе во споредба со минатата година.

Катастрофалните резултати се надоврзуваат и во последниот квартал од 2014 година, кога е забележано намалување на товарниот транспорт од 2,2% во однос на идентичниот период од претходната година. Мало подобрување кај бројот на патници има во периодот октомври – декември 2014 година, кога бројот на превезени лица се искачил на 222.000, односно за 2,8% повеќе во споредба со последниот квартал од 2013 година.

Наспроти негативната страна, македонскиот транспорт во 2014 година забележува најзначајни придвижувања кај воздухопловниот превоз. Со авион лани патувале 1.274.836 патници, при што бројот на превезени лица само во последниот квартал се зголемил за 27% во споредба со октомври – декември 2013 година. Како своевиден раритет во Европа, компаниите во Република Македонија го користат авиосообраќајот многу повеќе од железницата. Карго превозот забележува зголемување 18,6% во четвртиот квартал од 2014 година, при што во целата измината година се транспортирале 3.112.000 тони стока.

Како и досега, во македонскиот транспорт доминира автобускиот и камионскиот превоз. Товарниот патен сообраќај во периодот октомври – декември 2014 година бележи намалување од 14,2%, но сепак вкупната сума на превезена стока во минатата година се задржала на високи 31.587.000 тони. Со меѓуградски автобус лани патувале 8.101.000 патници, односно за 10 пати повеќе отколку со воз. Само во последниот квартал од 2014 година е констатиран пораст на бројот на патници од дури 59%. Добри резултати во работењето е забележано и кај градско – приградскиот превоз, кој во 2014 година го користеле 84.456.000 патници.

Државниот завод за статистика ги следи придвижувањата во транспортниот сектор преку четири извештаи што се објавуваат за секој квартал од годината.

Бојан Блажевски

Објавено на 05.03.2015

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ТЕМА: Аеродромите во Белград, Скопје и Атина со најголем раст на Балканот

Скопскиот аеродром „Александар Велики“ успеа да влезе меѓу трите најуспешни поголеми аеродроми на Балканскиот полуостров во годишниот пораст на бројот на патници. Фреквенцијата на патници од аеродромот во Скопје е зголемена за 22,7%, а пред него според овој параметар е единствено аеродромот „Никола Тесла“ во Белград. Како и минатите години, најмногу патници лани имал аеродромот „Кемал Ататурк“ во Истанбул, кој опслужил дури 56.954.790 патници.

Аеродром ___ Број на превезени патници во 2014 година ___ Промена на број на патници во однос на 2013 година изразена во %

Истанбул „Кемал Ататурк“ ___ 56.954.790 ___ +11%
Атина ___ 15.196.463 ___ +21,2%
Букурешт „Хенри Коанда“ ___ 8.317.168 ___ +6,3%
Солун ___ 5.072.691 ___ /
Белград ___ 4.638.194 ___ +30,9%
Софија ___ 3.815.158 ___ +8,9%
Бургас ___ 2.530.368 ___ +2%
Загреб ___ 2.430.971 ___ +5,6%
Сплит ___ 1.752.657 ___ +10,8%
Дубровник ___ 1.584.471 ___ +4,1%
Приштина ___ 1.404.775 ___ -13,7%
Варна ___ 1.387.494 ___ +5,2%
Љубљана ___ 1.338.619 ___ +1,3%
Скопје ___ 1.208.359 ___ +22,7%
Тиват ___ 910.533 ___ +4,8%
Сараево ___ 709.901 ___ +6,6%
Подгорица ___ 701.320 ___ +3%

* Извори на податоци: EX-YU Aviation News, национални статистички заводи, Википедија

Статистичките податоци за скопскиот аеродром „Александар Велики“ покажуваат дека неговите услуги ги искористиле 1.208.359 патници. Според информациите на специјализираниот блог Ex-Yu Aviation News, главниот македонски аеродром е седми по големина на територијата на поранешна СФР Југославија, ако се земе во предвид вкупната бројка на превезени патници во 2014 година. Леталиштата во Белград, Загреб, Сплит, Дубровник, Приштина и Љубљана имаат повеќе патници од аеродромот во Скопје, додека по него следуваат оние во Тиват, Сараево и Подгорица.

Единствен пад во бројот на патници во текот на минатата година е забележан кај приштинскиот аеродром „Адем Јашари“. Со намалување на патничкиот воздухопловен превоз од 13,7%, ова леталиште е и единственото на Балканскиот полуостров што бележи негативни резултати во 2014 година. Сите поголеми аеродроми во Бугарија, Романија, Турција и Грција бележат позитивни придвижувања, а се чини дека најголем успех има кај атинскиот аеродром „Елефтерос Венизелос“. Меѓународното леталиште во грчката метропола опслужило 15.196.463 патници, што претставува пораст од дури 21,2% во однос на 2013 година.

Меѓу земјите од поранешна Југославија, најголем статистички пораст во 2014 година е констатиран кај белградскиот аеродром „Никола Тесла“. Вкупната сума на патници кои полетале и слетале во српската метропола изнесува 4.638.194 патници, односно за дури 30,9% повеќе во споредба со идентичниот период од претходната година. Наспроти него, најмалку превезени патници – 701.320 имал аеродромот во главниот град на Црна Гора.

Позитивните придвижувања на бројот на лица кои ги користат аеродромите во Македонија и во регионот се очекува да продолжат и во наредниот период. Во прилог на оваа теза оди и податокот дека нискобуџетната авиокомпанија „Визер“ од јуни 2015 година ќе започне со нови директни линии од скопскиот аеродром „Александар Велики“ до леталиштата во Барселона, Осло, Нирнберг, Хамбург и Фридрихсхафен. Заинтересираноста на граѓаните за евтини авио билети во текот на минатата година е главна причина за значителниот пораст на сумата на превезени патници во авиосообраќајот.

Бојан Блажевски

Објавено на 08.02.2015

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се за дублираната тема. Моля модераторът да заключи другата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен няма смисъл да се заключват теми. Тази за балканската инфраструктура е по-обща от другата, посветена на магистралите, така че дори няма пълно дублиране.

Во сабота почнува изградбата на гасоводот кон Штип

Руската компанија „Стројтрансгас“ денеска најави дека проектот за изградба на гасоводот од кумановското село Клечовце до Штип ќе започне за два дена. На церемонијата на поставување камен – темелник на магистралниот гасовод во должина од 60,8 километри веќе е објавено дека ќе присуствува македонскиот премиер Никола Груевски. Дијаметарот на гасоводните цевки изнесува 508 милиметри, а вкупниот капацитет за пренос на гас на годишно ниво не се соопштува. Ако се спореди со дијаметарот на цевките со други гасоводи во светот, тогаш може да се констатира дека тој ќе може да пренесува неколку милијарди кубни метри природен гас на годишно ниво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дијаметарот на гасоводните цевки изнесува 508 милиметри, а вкупниот капацитет за пренос на гас на годишно ниво не се соопштува.

Не съобщава...

- вкупниот капацитет за пренос на гас
- чия собственост е газопровода
- транзитни такси
- при какви условия е подписан договора
- освен руски газ може ли да се транспортира и друг

... прозрачност по македонски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rimskia на 17.03.15 18:09.

Дијаметарот на гасоводните цевки изнесува 508 милиметри, а вкупниот капацитет за пренос на гас на годишно ниво не се соопштува.

Не съобщава...

- вкупниот капацитет за пренос на гас
- чия собственост е газопровода
- транзитни такси
- при какви условия е подписан договора
- освен руски газ може ли да се транспортира и друг

... прозрачност по македонски.
----
Всеки грамотен човек може да си направи сметка каква може да е пропусквателната способност на газопровода. Даденият диаметър 508 мм. хич не е малък. (За сравнение - тръбата на ЮП е 1400 мм.). Газопроводът вероятно е изключителна македонска собственост защото почти 80 % от него (50 млн. дол.) се финансира с руски дълг към Македония. А какъв друг газ си мислиш, че ще се транспортира по този локален газопровод? Може и от някоя мега-ферма за крави, щото всяка крава отделя по 500 л. метан на ден. И ако се оползотвори кравешкото производство, ще може да се получи задоволителен обем. Но трябват поне 10-15 хил. крави за да се добият промишлени количества метан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Македония практически бесплатно строит данный газопровод, т.к. только 15 млн долл США, т.е. 20% от общей суммы, будут потрачены из бюджета страны.

Оставшиеся 80% стоимости будут компенсированы в счет долга СССР перед Югославией, соглашение о ратификации которого Народный банк страны и ВЭБ заключили в 2010 г.

Напомним, что ранее компания была намерена принять участие в строительстве болгарского участка МГП Южный поток, но после отказа правительства России от реализации строительства и, соответственно, отказа Стройтрансгаза, на сцене появился данный проект.

Данный участок трубы поможет соединить ГТС Македонии с Грецией, что даст Сербии, Венгрии и Австрии доступ к газу Турецкого потока.

Данный участок трубы поможет соединить ГТС Македонии с Грецией, что даст Сербии, Венгрии и Австрии доступ к газу Турецкого потока.

Москва и Анкара пред провал за "Турски поток"

И каква стана сега тя?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Данный участок трубы поможет соединить ГТС Македонии с Грецией, что даст Сербии, Венгрии и Австрии доступ к газу Турецкого потока.

Москва и Анкара пред провал за "Турски поток"
---
Все е тая... Нали през Гърция за Италия ще премине ТАНАП/ТАП (част от южния газов коридор). Ако не към Турския поток ще се закачи за ТАП. А и от Неготино има още доста триби да се прокарат до Гърция:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

газопроводът до Щип представлява втора фаза от изграждането на македонската вътрешна газопреносна система, разклонение на тръбата от българската граница до Скопие към Източна Македония. Капацитетът му е сравнително малък и едва ли ще може да се използва за международен транзит. Споменаването на "Турски поток" в този контекст най-вероятно е само пропагандно. В кафяво е неизградената все още система.

Да, по принцип всяко подобно раздвижване на Балканите в инфраструктурата е положително. Дано успеят да го построят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В кафяво е неизградената все още система.
---
Ясно... И мене ме гризеше червея на съмнението, защото имам спомени, че градската газопреносна система до крайни клиенти в Струмица се зарежда с цистерни от България. А в кафяво Струмица вече има връзка с тръби. Та се зачудих дали пък не е реализирана връзката Петрич-Струмица... Явно още известно време ще си карат с цистерни...

Като стана въпрос за газовата инфраструктура, ето и една добра новина - връзката с Румъния пред завършване до края на годината:

България и Енергийният съюз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Toeст закъснение на строителните графици с около 2 години.

Toeст закъснение на строителните графици с около 2 години.

Мислех че са повече. Не си спомням откога се дъвчат тези връзки. Нямаше политическа воля в ЕС, Русия беше приятел и надежден доставчик и не искаха да си развалят рахата в Брюксел за някакви интереконектори в България.

Сега да благодарим на Владко, че спретна войната в Украйна иначе тия интереконектори нямаше да мръднат още 20 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стана въпрос за интерконектора с Румъния, ужким му рязаха лентата, лискаха менчета...Сега гледай каква новина излиза. Все едно лудите са ги пуснали да я свършат тази работа.

"Подводният преход на газовата връзка с Румъния ще се строи отново

Интерконекторът трябваше да бъде готов още през лятото на 2013 година. Техническият проблем се оказа скъсана тръба под дъното на река Дунав, която предишните строители така и не можаха да „изтеглят“ и заменят. От съобщението на „Булгартрансгаз“ става ясно, че сега ще се търси нов изпълнител на проекта.

Но дори и да заработи, на първо време тази връзка няма да може да доставя газ от Румъния към България. Причината е липсата на компресорна станция на румънска територия, а налягането в румънската газопреносна мрежа е по-ниско, отколкото в българската.

В случай на кризисна ситуация обаче надеждите са, че ще можем да получим газ от северната ни съседка, защото с изпразването на тръбите у нас налягането ще се изравни."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко ти плащат на добра новина, Римски-Корсаков?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подводният преход на газовата връзка с Румъния ще се строи отново

Това е върха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Румъния: 100% газ вътрешно производство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Април, май, след това цялото лято и
есента на тази година Румъния ще функционира без газ от руски
внос. До това положение се стигна и заради инвестициите в
енергийна ефективност", каза председателят на националната
служба за енергийно регулиране Никулае Хаврилец.
В момента годишното потребление на газ в Румъния е 10-11
милиарда кубични метра, от които до 400 милиона кубични метра
са от внос. През 2007 година потреблението бе 18 милиарда
кубични метра, от които внос около 6 милиарда кубични метра.
----
Значи през 2007 г. са добивали 12 млрд. м3 газ (18 консумация), а сега малко над 10 млрд. (11 консумация)... Струва ми се, че спада от 6 млрд. не е толкова от подобряване на енергийна ефективност, защото при употребата на газ за гориво, кпд на процеса трудно може да се подобри. Или там са облицовали по-отрано къщите със стиропор, та да намалят разходите за парно?

Европейската комисия ще финансира газовия интерконектор с Гърция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такива обеми се икономисват само чрез подмяна на структурата на икономиката. Затваряне на химически мастодонти като онези, които тровеха въздуха на Никопол и Русе.

A какво ще кажеш за "комбинирания добив" на Топлофикация София? В извънотоплителния сезон столичното парно гори руски газ като гламаво, защото тогава са му свободни мощностите да произвежда ток вместо пара и да си прибира преференциалната цена за "ефективен добив". В същото време миньорите ги разпускат в отпуска, защото "няма достатъчно консумация в енергомрежата".

То е ясно, че искат да осигурят евтино парно на софиянци, но защо трябва да плащаме и руски газ покрай тази работа.

Спокойно може да уредят ТЕЦ София да продава примерно строителни отпадъци, които НЕК да изкупува на цената на самородното злато. Така нямаше да се налага да даваме 10 лева на Газпром, за да уредим софиянеца с 2 лева субсидия.

Най вероятно по време на Студената Война е получил мозъчни измръзвания...

Газова алтернатива - най-рано след три години
ЕК обеща да осигури изцяло финансирането за българско-гръцката връзка, по която страната може да внесе азерски газ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Линк:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Римски, не е толкова важен въпроса за нашите мижави 3 млрд. м3 годишно. Те ако ще и с цистерни или с камили ще ги доставим. (Както в момента се снабдява Струмица от България). Въпросът е, че за момент имахме шанса да станем важна транзитна дестинация, но сами се простреляхме в крака. Че то и сега получаваме 150 млн. евро за транзита на газ за Турция и Гърция. И тези пари ще ги загубим ако се случи Турски поток.

Въпросът е, че за момент имахме шанса да станем важна транзитна дестинация, но сами се простреляхме в крака.

Няма такова нещо. Русия искаше да строи ЮП по азиатски без да спазва Третия енергиен пакет и да ни остави да понесем всички негативи за това пред ЕК - спрени фондове за десетки милиарди евро. В същото време България нямаше да получи и един $ от транзит, които първите 20 години ще вървият за плащане на кредита за строеж на газопровода.

Да направим сметката - загубени десетки милиарди от ЕС и нито един долар спечелен от ЮП. Трябва да си или луд или руски агент за да набуташ държавата в това самоубийство.

За наше огромно щастие, не ние, а Путин се застреля в крака и се отказа ултимативно от ЮП.

Сега Русия губи по всички фронтове в България, но най-важното е, че няма никакъв механизъм за натиск и не може да ни изнудва вече с нищо. Най-после сме свободни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма такова нещо. Русия искаше да строи ЮП по азиатски без да спазва Третия енергиен пакет
---
Третият енергиен пакет беше "Покрустово ложе" измислен специално за ръста на Газпром. За своите хора се уреждаха изключения. Например за ТАНАП/ТАП има изключение и неговата тръба няма да бъде резервирана за трети доставчици, нищо че ТАП влиза в Гърция. А сега и ние в България си патим, щото нещо ЕК ни е захапала, че към вътрешната ни мрежа не допускаме трети доставчици. А вътрешната мрежа просто няма свободен капацитет. И сега ще трябва да я дублираме, за да може някой си да се възползва от нея:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За своите хора се уреждаха изключения.

А какво пречеше на Газпром да поиска изключение от Третия енергиен пакет? ЕК многократно казваше, че ще го одобри. Газпром отказаха въобще да говорят по въпроса с Европа. Да ти кажа ли защо се дървиха толкова?

Защото ако бяха поискали разрешение, това означава, че признават Третия енергиен пакет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Газпром искаше той да определя правилата на играта в ЕС. Все едно да отидеш някъде на гости и да преподредиш мебелите на стопаните защото не ти харесва.
---
Газпром иска(ше) да получи част от баницата на вътрешния енергиен пазар за доставка на газ, защото осъзна, че печалбата е във вътрешното разпределение, а не в доставката до границата. Например, ако цената на газа до границата на ЕС е 300 долара (примерно), то цената до крайните клиенти е 600 долара (пак примерно) Но разходите за добив и доставка на този газ до границите на ЕС са несравнимо повече отколкото вътрешното разпределение в границите на ЕС. Ето защо Русия искаше да получи дял и от вътрешното разпределение в ЕС. Но не й разрешиха. Това е цялото обяснения за вътрешната "намеса" на "Газпром" - само желаеше да участва във вътрешното разпределение, но го бият през пръстите, с непазарни средства.

Римският е крайно изтощителен, ма така се оцелява фашизъм и студена война после.

''...сами се простреляхме в крака...''
26.01.2011.кв."Запад'',Благоевград. Умникът Славчо Филипов,39 г.,охранител от Симитли се фукал пред 20 год.гадже с патлака си.При забучването му под колана в гащите желязото гръмнало и освен дупката в бедрото и единият т.шак дал фира.Уролозите комай успели да спасят главния член,градските легенди били противоречиви...
Това по тема Македония...

Газпром иска(ше) да получи част от баницата на вътрешния енергиен пазар за доставка на газ, защото осъзна, че печалбата е във вътрешното разпределение, а не в доставката до границата.

Не мога да разбера, какво нас българите ни интересуват мотивите на Газпром да не желае да спазва европейското законодателство и Третия енергиен пакет? Очевидно, че си имат някакви си техни аргументи свързани с корупция, печалба, азиатски сметки и т.н.

Това че оправдаваш Газпром как искал да ни изработи, а ние колко кофти сме направили, че не сме се оставили, е най-малкото смешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rimskia на 24.03.15 18:51.

В отговор на:

---

Това че оправдаваш Газпром как искал да ни изработи, а ние колко кофти сме направили, че не сме се оставили, е най-малкото смешно.

---

И това е нормално за всяка компания в света. Дори и да дават рушвети, което може да е укоримо, но ако носи печалба - майната му на моралните задръжки. В случая не обвинявам Газпром, а нашите подкупни политици, които провидяха шанса си да станат богати за цял живот само от тази сделка.

Противоречиш си. Хем Газпром давали рушвете, хем нашите политици са подкупни, хем не взели рушветите от Газпром.

Законите са затова за да се спазват. Путин провали ЮП, а не българските политици. Провали защото Русия не желае да спазва европейското законодателство, нито да поиска изключение от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Противоречиш си. Хем Газпром давали рушвете, хем нашите политици са подкупни, хем не взели рушветите от Газпром.

---

Ма Куманич, ти си финансов корифей, бе! Как не са те наели финансов директор на Газпром направо!

АМ „Хемус” зависи от тунела при "Кресна"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заев: Груевски вмешан во крупни корупциски скандали

Серија скандалозни разговори во кои главен лик е премиерот Груевски, денеска презентираше лидерот на СДСМ, Заев. Во разговорите Груевски договара провизии и мести тендери за автопати, железници, ископ на јаглен...

Премиерот Никола Груевски местел тендери за изградба на автопати и железнички пруги и притоа добивал провизии во милионски износи, обвини денеска лидерот на СДСМ, Зоран Заев, претставувајќи ја новата, 14-та по ред „бомба“. Заев презентираше серија разговори во кои главен лик е токму Груевски, и кој најчесто разговара со министерот за транспорт Миле Јанакиески околу можностите да се добие провизија од странските фирми кои се јавуваат на тендерите.
Најшокантни се наводните разговори на Груевски со Јанакиески околу тендерите за изградба на автопатите Штип-Миладиновци и Кичево-Охрид, во вредност од 206 односно 373 милиони евра. Заев тврди дека иако проценката за изградбата на вториот автопат дадена од Агенцијата за патишта била дека тој ќе чини околу 270 милиони евра, по налог на Груевски цената е зголемена за дополнителни 100 милиони евра. Условот на Груевски бил, од кинеската компанија која ќе ги гради автопатите да добие 25 милиони евра провизија.
Инаку, договорот со кинеската компанија за изградба на двата автопати минува преку закон во Собранието на 25 октомври 2013 година. Проектите се вредни 206, односно 373 милиони евра, или севкупно 579 милиони евра. Според снимките од наводните разговори, може да се заклучи дека ниту еден од министрите во владата не сакал да го потпише така договорениот тендер, па се избрала алтернативата тоа да се направи преку Собранието.
Во еден од разговорите меѓу министерката за внатрешни работи Гордана Јанкулоска и министерот за финансии Зоран Ставрески, се говори токму за притисоците на Груевски врз министрите да стават потпис врз договорот со кинеската компанија која треба да ги гради автопатите.
„Не тера да напраиме незаконско нешто. Не ја, Миле и Владо треба да потпишат со тие Кинезите и нејќат луѓето да потпишат. И во право се што нејќат“, и се жали Ставрески на Јанкулоска.
Во останатите разговори кои беа презентирани на прес-конференцијата Груевски се вмешува и во тендер за ископ на јаглен, па преку разговор со директорот на РЕК Битола, Владо Чинговски бара тендерот да му припадне на сопственикот на ТВ Сител, Горан Ивановски.
Во друг разговор меѓу Груевски и министерот за транспорт Миле Јанакиески, премиерот бара информации и за тендерот за изградба на железничката пруга Куманово-Бељаковце, и притоа, говорејќи во шифри му објаснува на Јанакиески кои фирми се пожелни, а кои не.
Во следниот презентиран разговор, повторно меѓу Груевски и Јанакиески, тема се фасадите во центарот на Скопје. Според Заев, Груевски барал од Јанакиески противзаконски да потпише документ за изработка на барокни фасади на ЕВН и на Сити галери. Во снимките од наводниот разговор, Груевски го убедува Јанакиески дека „ако даде мислење, нема да оди во затвор“, туку дека ќе настрада некој од општина Центар.
„Мене ми е следно, вие немате вина, вие давате мислење. Утре ако се покрене постапка некоја, ќе речеш – добро, ние така мислевме, ако било незаконски они не морале да го направат, ние не сме Собрание па да го…законот да го толкуваме. Ние даваме наше мислење, нашето мислење беше вака. Е сега прашајте си ја женава зошто го направила тоа понатаму така. Не морала да го послуша мислењето“, му вели во разговорот Груевски на Јанакиески.

Датум 26.03.2015
Автор Б. Георгиевски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заев тврди дека иако проценката за изградбата на вториот автопат дадена од Агенцијата за патишта била дека тој ќе чини околу 270 милиони евра, по налог на Груевски цената е зголемена за дополнителни 100 милиони евра. Условот на Груевски бил, од кинеската компанија која ќе ги гради автопатите да добие 25 милиони евра провизија.
----
Заев май завижда, че не е бил на мястото на Груевски за да се облажи? Ще го махнат Груевски.. ще дойде Заев.. и китайците ще плащат още веднъж...

защото македонската държава финансира строителството на магистралните лотове от Кичево до Охрид и от Миладиновци до Щип със заем от китайска банка:


вторник, 12 ноември 2013, 16:26

Потпишани договорите за изградба на двата нови автопати

Владата на Република Македонија денеска со кинеската компанија „Синохидро Корпоратион Лимитед“ ги потпиша договорите за изградба на автопатските делници од Миладиновци до Штип и од Кичево до Охрид, пренесува МИА

Договорите од име на Владата ги потпишаа вицепремиерот за економски прашања Владимир Пешевски, министерот за транспорт и врски Миле Јанакиески и директорот на Јавното претпријатие за државни патишта Љупчо Георгиевски, а од кинеска страна овластениот претставник на компанијата Ју Шицхун.

Вкупната вредност на инвестицијата изнесува 580 милиони евра со можност од максимум 10 проценти за дополнителни работи. Најголем дел од средствата, односно 90 проценти се обезбедени преку кредит од кинеската ЕКСИМ банка, а останатите 10 проценти од буџетот на Јавното претпријатие за државни патишта.

Согласно договорот, изведувачот е должен да ангажира македонски подизведувачи за најмалку 49 проценти од предвидените работи, а исто така и да набави најмалку 49 проценти градежни материјали од Македонија. Изведувачот и подизведувачот во тек на изградбата се обврзани да ангажираат за работа минимум 51 процент македонски државјани.

Градежните активности се очекува да започнат во првиот квартал на идната година.

Изведувачот, како што информира Министерството за транспорт и врски, е должен да ги обезбеди сите потребни дозволи и сертификати согласно прописите за градење, просторно планирање, безбедност, животна средина, заштита на културно наследство и други прописи кои ќе имаат влијание за започнување на градежните активности. Исто така треба да обезбеди и соодветни обуки за македонските работници кои би биле ангажирани.

Автопатот Миладиновци – Штип ќе биде со должина од 53 километри и ширина од 29 метри, со по две коловозни ленти во двата правци и една дополнителна лента за застанување. Автопатот од Кичево до Охрид е во должина од 56,7 километри со широчина од 25,5 метри, со две автопатски ленти, дополнителна линија за запирање и зелен појас.

Со изградбата на двете нови автопатски делници се очекува интензивирање на економскиот развој во сите региони од државата, развој на туризмот и намалување на времето за патување и зголемување на безбедноста во сообраќајот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сега вече знаем.Таково крадене нјама ни в Грција.

2013

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но сега вече знаем. Защо няма да се строи автомагистрала (автопат) към България по трасето на Коридор 8? Причината не е в липсата на пари. Груевистите не искат качествени транспортни връзки с България.

0,5 млрд. лв. за трансгранично сътрудничество с Румъния

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма газ в кипърското находище "Аматуса"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Язък ! Май сега пак опираме до руския газ...или можеби бълаго-румънските шистови газови резерви ще оправят работата и спасат Европа от "лиохкоe обнимание Путина".

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

Редактирано от JovanDamaskin на 27.03.15 23:02.

ЕС инвестира 1 млрд. евро за инфраструктура на Балканите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КОНФЕРЕНЦИЯ СТРАТЕГИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ИНВЕСТИЦИИ 2015 ЕБВР работи по 255 транспортни проекта за 12.5 млрд. евро. От тях 61 за 3.2 млрд. евро са в ЮИЕ

Панел 2: Транспортна инфраструктура Западни Балкани – предизвикателства и приоритети на регионалните участници в предприсъединителния процес при изграждането на разширената TEN-T мрежа. Актуални проекти от Сърбия, Mакедония, Aлбания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово. Мисия на Обсерваторията по транспорт за Югоизточна Европа (SEETO). Финансови инструменти и и инвестиции в транспортна свързаност и и общинска инфраструктура.

Фотограф: Мария Съботинова
През 2014 г. Европейскатабанка за възстановяване и развитие оперира с 12.5 млрд. евро за 259 проекта в сектор транспорт.
За Югоизточна Европа са в ход 61 транспортни проекта за 3.2 млрд. евро, които съставляват 26% от портфолиото на ЕБВР.
От всички 255 проекта:
- 79 за 6 млрд. евро са за пътища, или 48% от портфолиото.
- 76 за 4.2 млрд. евро са за желецници, или 34%.
о През 2012 г. ЕБВР подписа заем за 46.4 млн. евро за железниците на Македония. Те са за 30.8 км участък от Коридор VІІІ Куманово – Беляковце, фаза 1 (проектантите са българска компания).
о През декември 2014 г. ЕБВР подписа вторr заем за 145 млн. евро за 34 км участък от Беляковце до Крива паланка, фаза 2.
Целият проект предвижда и изграждане на трасето до границата с България, но за тази част финансиране не е осигурено.
оЕБВР подписа заем за 100 млн. евро със сръбските железници за участък от Коридор Х, където строи българска компания.
о За рехабилитацията на 148 км железен път - Route10 в Косово: от границата със Сърбия в Северно Косово до границата с Македония в Южно Косово (Хани Елезит). Той ще бъде изпълнен в три фази:
Фаза 1 е от Fushë Kosovë до границата с Република Македония.
Фаза 2 е Fushë Kosovë – Митровица
Фаза 3 е Митровица - граница със Сърбия.
Със средства на ЕБВР се проиктират два жп проекта в Албания:
- Първият е Тирана – Дуръс и нова линия до Nene Tereza Airport;
- Вторият е подготовката на финансов анализ за състоянието на железниците в Албания.
Оттук нататък препоръките към правителствата на страните от Западните Балкани по отношение на бъдещи проекти са:
- да се фокусират върху обектите, включени в мрежата SEETO, защото бюджетите им са ограничени
- да работят по повишаване на капацитета за подготовка на проекти и за подготовката на проектните фишове.
Целта на съвместните действия е да се развитие транспортната инфраструктура в Западните Балкани, чието недобро състояние е пречка за конкурентоспособността на икономиката на държавите.

http://gradat.bg/infrastructure/2015/03/30/2502186_konferenciia_strategicheska_infrastruktura_i/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КОНФЕРЕНЦИЯ СТРАТЕГИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ИНВЕСТИЦИИ 2015 : Завършваме почти 150 км магистрални пътища до края на 2015 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КОНФЕРЕНЦИЯ СТРАТЕГИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ИНВЕСТИЦИИ 2015 Работим по 31 проекта за 6.7 млрд. евро. За 2015 г. са предвидени 4.2 млрд. евро
Недим Бегович, Обсерватория по транспорт за Югоизточна Европа (SEETO):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Булгартрансгаз" търси изпълнител по проекта за разширяването на "Чирен"
Хранилището е част от инфраструктурата, необходима за реализацията на плановете България да стане газов хъб

„Булгартрансгаз“ публикува обществена поръчка за избор на изпълнител на проекта за изграждането на експлоатационен сондаж на подземното газово хранилище в Чирен, става ясно от обява на сайта на Агенцията за обществени поръчки.

Прогнозната стойност на дейностите по проектиране и прокарване в експлоатация на сондажа е 9,77 млн. лева (без ДДС). Критериите за възлагане на поръчката са цената (с тежест 70) и срок за изпълнение (тежест 30). Крайният срок за получаване на оферти е 25 май.

Изграждането на сондажа е част от проекта за ремонт и разширяване на газовото ни находище. Според представените досега планове на газопреносната компания, която стопанисва находището, капацитетът на „Чирен“ трябва да бъде удвоен и в него да могат да се съхраняват до 1 млрд. куб. метра природен газ. Така хранилището ще се превърне в съоръжение от регионално значение.

Реализирането на сондажа ще допринесе съществено за развитието на газовия пазар в страната, както и ще даде възможност да се отговори на нуждите на променящата се структура на потреблението, уточняват от „Булгартрансгаз“.

Припомняме, че газовото хранилище е съществена част и от инфраструктурата на предложения от кабинета план за развитието на газов хъб на територията на страната.

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bulgartransgaz-tyrsi-izpylnitel-po-proekta-za-razshiriavaneto-na-chiren-192242/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

днес достигна до Летище София:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Черна гора е привлякла 5,5 млрд. евро чужди инвестиции за 8 години

Според преброяването преди четири години в страната е имало 316 хил. апартамента на 194 хил. домакинства

Черна гора е лидер в региона по размер на чуждестранните инвестиции, които възлязоха на 5,5 милиарда евро през последните осем години, съобщи председателят на Агенцията за стимулиране на инвестициите Милош Йованович за черногорския вестник "Побиеда".

Тази година очакваме да дойдат три компании от Катар, Йордания и САЩ. Тъй като се занимават с туризъм, петрол и информационни технологии, те имат милионни печалби и ниският ни данък от 9 процента върху печалбата им допада, е цитиран да казва той.

Според черногорската статистическа служба чуждестранните инвестиции са възлезли на 436,5 милиона евро през 2012 г. и на 485,3 милиона евро през 2013 г.

През 2012 г. 247 милиона евро са били инвестирани в изграждане на жилища. Тези инвестиции са се увеличили до 264 милиона евро през 2013 г. Според преброяването преди четири години в Черна гора е имало 316 хиляди апартамента на 194 хиляди домакинства. 58 000 от тези апартаменти обаче са празни, което възлиза на три милиарда евро мъртъв капитал, каза Йованович. (БТА)

http://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/cherna-gora-e-privliakla-55-mlrd-evro-chujdi-investicii-za-8-godini-192393/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нали виждаш как ги отчитат "инвестициите"? Колко апартамента по крайбрежието са били закупени от чужди граждани. Какви са приходите за инвеститора от тази "инвестиция"? За мен това си е крайно потребление. Да си го смятат като приходи по капиталовата сметка, по платежния баланс, но за инвестиции да не ми го пробутват.

Да и при това огромна част от тези покупки, са от руснаци...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко апартамента по крайбрежието са били закупени от чужди граждани. Какви са приходите за инвеститора от тази "инвестиция"? За мен това си е крайно потребление.

Недвижимата собственост инвестиция ли е или потребление? Може да не е нито едното нито другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rimskia на 08.04.15 18:49.

за по-малко от 2 години след откриването му:


През „Дунав мост 2” премина 1 000 000-ят автомобил

23 април 2015

Малко след 17.00 ч. по съоръжението „Дунав мост 2” днес премина 1 000 000 - ият автомобил, с ловешка регистрация на път от Австрия за България. На специална церемония, в която участваха народният представител Владимир Тошев, областният управител Момчил Станков, кметът на Калафат, Румъния - Мирча Гуца, на българския шофьор бяха връчени подаръци - картина, стикери и рекламна шапка.

С 30% се е увеличил трафикът по „Дунав мост 2” за първите три месеца на годината в сравнение със същия период на миналата година. Това каза Любомир Низамов, изп. директор на „Дунав мост 2 Видин-Калафат”. През месец март по съоръжението са преминавали средно по 1800 автомобила на ден.

Тази неделя са преминали 2000 автомобила. Трафикът е значително увеличен, на денонощие на всеки 40 секунди преминава по един автомобил в една от двете посоки на „Дунав мост 2”. Днес на моста се беше образувала колона от около 50 автомобила.

До края на май ще бъде готов обходният път на Монтана и ще бъде отворено движението по главен път Е-79 от Монтана до Ружинци, който е основен за движение към Дунав мост 2. Това каза народният представител Владимир Тошев, който коментира днешния протест на видинчани за лошите условия по трасето Видин-София.

Проблем на този път е и пропадналият участък между Мездра и Ботевград и затова задачата ни е до края на тази година да се намерят средства за възстановяване на пътя, каза Тошев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ГИМ ќе го проектира експресниот пат Штип – Кочани

На вториот тендер за избор на проектантско биро што ќе го проектира експресниот пат (полуавтопат) Штип – Кочани, како единствен понудувач победил Градежен институт „Македонија“ АД Скопје (ГИМ). Се работи за надградба на постоечкиот магистрален пат помеѓу овие два града, во должина од 26 километри. Вредноста на потпишаниот договор со ЈП за државни патишта изнесува 23.600.000 денари, односно 384 илјади евра. За изработка на проектната документација ГИМ има на располагање 10 месеци. Потребните финансии за изведба на експресниот пат се веќе обезбедени преку неодамна подигнатиот заем во висина од 160 милиони евра од Европската банка за обнова и развој. Предвидено е сегашниот магистрален пат од Штип до Кочани да се реконструира и прошири, после што коловозот би имал две коловозни ленти за возење широки по 3,5 метри и две ленти за застанување широки по 2,45 метри.

Објавено на 23.04.2015

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тој соопшти дека физибилити студијата за овој автопат е усвоена на минатата седница на Владата и оти е донесена одлука за почеток на изградба преку концесија.

- Наскоро ќе биде објавен и повикот за избор на концесионер кој ќе ја гради оваа автоматска делница која ќе биде во должина од 47 километри и со која Скопје и Охрид ќе бидат целосно поврзани со автопат, нагласи Груевски, додавајќи дека во мај треба да излезе огласот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото груевистите не планират автомагистрални или поне скоростни връзки с Албания и България. И докато до албанската граница все пак ще стига автомагистрала, макар че тя може би няма да е свързана с албанската автомагистрална система, то до границата с България ще стига път със само две активни ленти и две ленти за спиране. Пропускателната му способност ще е почти същата като тази на сега съществуващия обикновен път с две ленти. А това, което се изгради сега, едва ли ще бъде разширявано в обозримо бъдеще...

От форума на www.build.mk:


Могли

21-Apr-2015
Еве тазе слики од денес. Знаците за реконструкција се поставени вчера.

Кај железничката станица Битола

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кај поранешната фабрика за фрижидери „Фринко“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моменталната состојба на пругата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И конечно можат да се забележат некои активности

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересен документ:

Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025

Включва не само инфраструктурата, но и връзките със съседните държави, културното проникване, етническото разпределение е взето в предвид.

От документа се вижда трагичното състояние на връзките ни с Македони.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rimskia на 08.05.15 14:26.

Всъщност ако се погледне картата, единствено с Македония нямаме изградена нито една пространствена връзка.

С Гърция нямаме връзка на Ниво 1, но имаме 3 връзки на Ниво 2.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от днес има нови три станции:


08 май 2015, 14:19

Фотогалерия: Метро като за орден, или новите станции до Бизнес парка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Утре се открива участъкът Димитровград – Харманли от автомагистрала „Марица“

27.05.2015 14:13

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Теренът е доста труден. Подобен на Кресненското дефиле. За кога е предвидено пускането на магистралата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по южното разклонение на Коридор 4, пряк конкурент за трафика на Коридор 10:


Магистрала Струма - Лот 4 (ПВ Марикостиново-Север - ПВ Генерал Тодоров/Ново Кономлади)

BKaradakov

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стартуваше изградбата на автопат од Демир Капија до Смоквица

По неколкумесечно одолжување на почетокот на градежните работи, Денот на независноста беше искористен за свечено поставување на камен – темелник за автопатот од Демир Капија до Смоквица. Идната делница во должина од 28,2 километри ќе има по две сообраќајни ленти во секоја насока со ширина од 3,5 метри, а поради тешкиот терен планирани се два двоцевни тунели во должина од 1.200 метри и шест мостови, од кои најголемиот ќе биде во должина од 660 метри. Во согласност со изработената документација, предвидено е да се изградат три конзолни мостови, додека останатите три ќе бидат со високи столбови и долги греди од пренапрегнат армиран бетон. Автопатот ќе има две клучки (кај Миравци и кај Смоквица), пет надвозници и седум подвозници. Проектот треба да се реализира во рок од 4 години, а првите возила по овој дел од патниот Коридор 10 се очекува да се придвижат во 2016 година.

На тендерот за избор на изведувач на градежните работи беа пријавени 15 странски компании и конзорциуми. Иако италијанската компанија „Тото“ имаше понуда пониска за околу 40 милиони евра, за најповолен понудувач е избрана грчката компанија „Актор“. Реализаторот на инфраструктурниот зафат е обврзан на двегодишен гарантен рок во кој ќе треба да ги санира евентуалните недостатоци и грешки кои ќе се појават. Инвестицијата во автопатот од Демир Капија до Смоквица според надлежните е во висина од 257 милиони евра, од кои околу 70 милиони се заем од Европската банка за обнова и развој (EBRD), 130 милиони се од Европската инвестициска банка (EIB), 45 милиони се грант од ИПА фондовите на ЕУ, додека од државниот буџет на земјава се обезбедени околу шест милиони евра. Вредноста на договорот со „Актор“, без врачунат ДДВ, според официјалниот журнал на ЕУ за јавни набавки изнесува 210 милиони евра, односно 248 милиони со врачунат ДДВ.

Со комплетирањето на оваа делница, Македонија ќе обезбеди целосно автопатско решение на патниот Коридор 10, на потегот од Табановце до Гевгелија. Овој паневропски коридор ги поврзува земјите што се протегаат од Австрија на север до Грција на југ и неговата вкупна должина изнесува 1.451 километар.

Објавено на 08.09.2012

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Повече магистрали от Сърбия, тази година стават 757 километра, повече и от Румъния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нъъъц, а де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Карта, показваща състоянието към края на юни 2015 г.:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нъъъц, а де. Към нашите километри, да не би да броят и тотално разбития първокласен път от София до Пловдив

Гледайки новия коментар на Черньо, забелязах и този твой коментар с дата 22 юни. Днес, 3 седмици по-късно, нещата стоят коренно различно. От обявените предварително 10 км за ремонт, накрая ремонтираха 45 км и точно там, където допреди 1 месец при 110 км/ч главата ти се удряше в тавана, сега колата сама си иска 150 км/ч и нищо не се усеща. Давам ти информация от снощи.

Отново за състоянието на пътищата. Времето тече бързо, магистралата Белград - Ниш, по която цъкахме с езици 30 години, вече е стара слава. Тя е за генерален ремонт, а поне един участък - серпентините на спускането към Белград не отговарят на съвременните стандарти за магистрала и няма право така да се нарича. При съвременните магистрални скорости изфръкваш от завоя. По този въпрос недоволстват самите сърби, а моето последно преминаване е ноември 2014 г. и не забелязах промяна.

сега колата сама си иска 150 км/ч и нищо не се усеща

Така е, но ако караш в лявата лента. Преди месец ходих до Пловдив и след Стара Загора дясната лента и в двете посоки яко друсаше, заради оформени коловози. Вярно, че съм с нископрофилни гуми, но то е въпрос на малко време всички за започнат да се тресат.

Пловдив - Стара Загора е прословутата магистрала - ново строителство. Понеже Комитата подхвана болния въпрос, че София - Пловдив съвсем се беше разпаднала, аз нося добрата вест, че най-трагичните 45 км ги ремонтираха и то не с изкърпване, а със смяна на основата и пълно преасфалтиране.

Радваща новина, че не се търпеше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само на отсечката северно покрай Пловдив не са сколасали да сложат маркировката, явно ще го правят след туристическия сезон.

Малко ще потроля, но е защото пак сме се прочули по света с инфраструктурата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Toва определено не е традиционното крадене, а е заварената изостаналост и ориенталщина, която някой се опитва да поевропейчи насила. Тук няма даже някакви СМР-та, да изпишеш нещо 2-ро качество като 1-во или да укрепиш някое свлачище, което всъщност не съществува. Тук освен да теглиш чертата с по-разредена боя, друго няма от какво да избиеш. Въпросът е тогава, защо този резултат. Отоговорът е, че по всички европроекти, кредити от ЕБВР, Джесика и пр. ги карат да работят по евростандарти, т.е. задължително да предвидят велоалеи, достъпност на средата за бебешки колички и инвалидни столове.

Това среща от неразбиране до враждебно отношение на местните власти, които смятат, че това са глупости, натресени от Брюксел, без приложение в нашите географски ширини. Като следствие изискванията се изпълняват проформа, малко след което отново се подновяват договорите за тротоарно право на сергиите и автомивките отгоре, а паркиращите получават сигнал, че тротоарите отново са техни, както е било и ще бъде още дълго.

За „Скопје 2014“ досега потрошени над 600 милиони евра

По речиси еден месец дополнителна работа, БИРН стигна до дополнителна документација за досега непресметани трошоци од владиниот проект „Скопје 2014“. Со најновите податоци од проектот „Скопје 2014 под лупа“ [http://skopje2014.prizma.birn.eu.com/], вкупната вредност на издвоените средства за згради, фасади, скулптури, споменици, фонтани и други објекти ја достигна вредноста од над 600 милиони евра. Од неговото зачнување до денешен ден, во централното градско подрачје се истурени финансиски средства за 133 објекти, меѓу кои се 24 згради, 34 споменици, 39 скулптури, пет плоштади, четири мостови и бројни други градби.

Од БИРН посочуваат дека ќе продолжат да ја надополнуваат базата на податоци за проектот „Скопје 2014“ со новите објекти што допрва ќе се изведуваат, или пак, за оние што се наоѓаат во фаза на реализација. Дел од она што не е започнато од постоечката владејачка гарнитура, но и не е влезено во вкупната сума објавена од БИРН, се двата нови објекти во рамки на Универзитетскиот кампус на УКИМ, новиот објект на Народна банка до зградата на Министерството за надворешни работи, идната зграда на АДСДП кај објектот на Македонска опера и балет, спомен – обележјето на Мајка Тереза, како и десетиците фасади кои ќе мора да го променат својот изглед во наредниот период.

Објавено на 31.08.2015 во категорија Вести.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След официалното откриване на Лот 4 на Автомагистрала "Струма" на 10 септември работата по довършването й продължава:


Строежът на нови две отсечки от "Струма" тръгва с пари от бюджета

Цената им след търговете за изпълнители е 352 млн. лева

16 сеп 2015, 17:34

Десислава Лещарска

Правителството реши, че строежът на две нови отсечки от магистрала "Струма" - Благоевград – Крупник и Кресна – Сандански, ще започне с пари от държавния бюджет. "Това ще позволи своевременното стартиране на дейностите по изграждане на участъците от лот 3 до получаване на формалното одобрение на европейското финансиране по проекта от ЕК", се казва в решението на Министерския съвет.

Изпълнителите са избрани

Лот 3 на "Струма" - Благоевград – Сандански, е разделен на три подучастъка, като за два от тях - същите, чието изграждане ще започне с държавни средства, вече има избрани изпълнители. Лот 3.1 на "Струма" (Благоевград – Крупник) ще се строи от Обединение "АМ Струма 3.1", в което влизат "Агромах", "Пътища Пловдив груп", "Пътища Пловдив", "АБ"(Хасково), "Хидрострой" и "Алве консулт", като първите три са от орбитата на благоевградското "Агромах". То спечели поръчката с минимална цена от 139 млн. лв. без ДДС и максимална – 155 млн. лв. без ДДС. Договорът с избрания изпълнител още не е подписан заради жалби на участници в по-ранни етапи на процедурата, които са отхвърлени от Комисията за защита на конкуренцията, но все още няма окончателно произнасяне на съда.
Лот 3.3 (Кресна – Сандански) ще се строи от Консорциум "Струма – лот 3.3", включващо "ГБС Инфраструктурно строителство", "Пътстрой-92", "Главболгарстрой" и "Геострой" (с подизпълнител "ГБС Благоевград"). Обединението спечели поръчката за отсечката с минимална цена 213 млн. лева без ДДС и максимална – 234 млн. лв. без ДДС. Същото обединение на "Главболгарстрой" построи лот 1 на "Струма" и в момента работи по лот 2. Договорът за отсечката вече е подписан и след осигуряване на финансирането работата може да започне веднага.

Кресненското дефиле в очакване

Лот 3.1 на автомагистрала "Струма" е с дължина от 12.6 км и включва участъка от гр. Благоевград до гр. Симитли заедно с тунел "Железница" с приблизителна дължина от 2 км. Лот 3.3 пък обхваща участъка от гр. Кресна до началото на изградения Лот 4 от автомагистралата при гр. Сандански и е с дължина 23.6 км.
Лот 3.2, който не е включен в решението на Министерския съвет, е проблемният участък през Кресненското дефиле. В момента се проектира алтернативен вариант на трасето, тъй като първоначално предвиденият 15-километров тунел под пролома ще струва над 800 млн. евро според разчети на Национална компания "Стратегическа инфраструктура". Новият проект ще се подложи на екологична оценка и след края на процедурата ще бъде подаден формуляр за кандидатстване за изграждането на този участък, уточняват от пресслужбата на Министерския съвет.

[...]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ФОТО ВЕСТ: Наместо ветената пруга, правлив пат кон Бељаковце

Една и пол година по почетокот на изградбата, пругата кон Бугарија е повторно на слеп колосек. Процентот на реализација на работите е на минимално ниво, иако крајниот рок за целосно завршување на делницата од Куманово до Бељаковце е 2016 година. Градежните работи на терен доцнат во секој поглед. Постоечките надвозници во Куманово не се реконструирани, додека единствената завршена работа е отстранувањето на претходната неупотреблива пруга. Во моментов на терен во кумановскиот регион се работи на ридските засеци долж трасата, како и кај селото Лопате на изградба на еден од планираните мостови.

По повеќе од девет месеци, екипа на „Билд“ повторно го посети градилиштето на идентичната локација, во близина на центарот на Куманово. Работите на терен не се помрднати од мртва точка и не е започната изведбата ниту на долниот строј на пругата. Целокупната должина на пругата од Куманово до селото Бељаковце изнесува 30,8 километри, а финансиската конструкција на проектот е над 50 милиони евра.

Изградбата на железничката врска кон Бугарија започна на почетокот од март 2014 година. Камен – темелникот свечено го постави премиерот Никола Груевски, заедно со министри од владиниот кабинет. На првата фаза од изградбата на пругата од паневропскиот Коридор 8, треба да се изгради едноколосечна електрифицирана пруга, три железнички станици, четири стојалишта, еден тунел, три мостови, осум подвозници и шест надвозници. Германската компанија „Вибе“, како изведувач на работите, треба да ја постави комплетната телекомуникациска и сигнална опрема. Проектната документација ја изработи австриската фирма ИЛФ. Кој е новиот краен рок за реализација на пругата кон Бељаковце, засега никој не соопштува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Текст, фото: Бојан Блажевски

Објавено на 04.10.2015 во категорија Вести.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През ноември ще започне строителство на "експресен" път и по едно от най-важните от транспортна, икономическа и политическа гледна точка трасета в Република Македония, свързващо източната и западната част на страната по направлението Велес - Прилеп (Градско - Дреново - Плетвар - Прилеп):


17.09.2015, 14:49

ЌЕ СЕ ГРАДИ ПАТОТ ОД ДРЕНОВО ДО ПЛЕТВАР

Новата делница ќе има по две ленти во двете насоки, а инвестицијата е вредна 42 милиона евра

Прилеп - Во ноември ќе започнат градежните работи за изградба на патот од Дреново до почетокот на превојот Плетвар. Ова го најави министерот за финансии, Зоран Ставрески, истакнувајќи дека целта на оваа владина инвестиција вредна околу 42 милиона евра е развој на економијата.

„Ќе биде изграден пат со по две ленти во двете насоки, инвестиција од 42 милиони евра која што ја поддржува Европската банка за обнова и развој. Верувам дека тоа ќе помогне во голем дел да се подобрат условите за бизнис за прилепските стопанственици, но, се разбира, и за граѓаните кои секој ден го користат тој пат“, рече вицепремиерот Ставрески.

Ветувањата дека патот од Прилеп до Велес ќе биде изграден според современи стандарди датираат од почеток на осамостојувањето на Македонија. Секоја влада досега ветуваше дека оваа делница, една од најризичните во државата, ќе ја изгради за време на својот мандат. Условите, во меѓувреме се подобрени, огромниот ризик е ублажен со извесни проширувања на оваа делница, но реалниот проблем не е решен. Сите возачи знаат со какви проблеми постојано се соочуваат.

„Од Дреново, па низ клисурите патот е ужас, но и кај Тројаци, па до Беловодица. И нема сезона кога ризикот е помал, и во лето и во есен и во зима, патот е толку вдлабнат што опасноста е голема и при нормално управување на возилото, а не кога човек има намера да претекне. Не знаеш во кој правец може да те однесе возилото. Потоа кога се искачува на Плетвар, низ кривините има такви вдлабнатини, што трите ленти се повеќе ризик отколку предност во возење. Тоа е огромен проблем за сите, не само за возачите, туку за сите патници“, велат таксистите кои секој ден ја минуваат оваа делница. (Мн.Т.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

та сега ни турат надгробна плоча... и то мраморна.

Скопје - Битола 175 км
за 140-150 мин или просечна скорост от 70 км/час

Какво ште промени новиа експресен пат? Највече да зголеми скороста на 72-73 т.е. траенето 150 минути на 145 минути.


Битола-Охрид 90 Км
за 100-110 мин или просечна скорост от 60 Км/час

со магаре побрзо ќе стигнам отколку со кола

Ете това е МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Грешен управленски подход с авторитарно налагане на приоритети без изработена цялостна стратегия за развитие на автотранспортната система, грешен избор на трасе, грешен избор на типа "експресен" път...

В действителност между Скопие и София няма да има дори истински скоростен път с 2х2 активни ленти, а "експресен" път с по 1 активна и 1 аварйна лента във всяка посока, без междинна разделителна ивица и обща ширина между 11,4 и 12,5 метра. И това - от Ранковце до Крива паланка, защото от Крива паланка до ГКПП "Деве баир" се предвижда само реконструиране и разширяване на съществуващия път. За сравнение: според българските норми скоростните пътища трябва да имат по 2 активни ленти от по 3,5 метра във всяка посока, 2 метра разделителна ивица между платната, обща ширина от 20 метра и максимална скорост 120 км/ч, като ширина от 10 метра се допуска единствено по изключение. Ако този проект се осъществи, по Коридор 8 между Куманово и границата с България няма да има високоскоростно автомобилно трасе с голяма пропускателна способност. Предполагам, че при такова развитие в бъдеще основният транзитен поток по това направление може да се пренесе към трасето София - Ниш - Прищина - Кукъс - Лежъ - Драч, то все още има шансове да бъде довършено някога като класическа автомагистрала или поне истински скоростен път.


По експресен пат кон Крива Паланка ќе се возиме од 2019 година

Вицепремиерот и министер за финансии Зоран Ставрески, в.д. директорот на Светска банка во Македонија Бојана Нацева и директорот на ЈП за државни патишта Александар Стојанов денеска го потпишаа договорот за заем и за гаранција во висина од 83 милиони евра за изградба на експресниот пат Ранковце – Крива Паланка. Кредитното задолжување опфаќа период на отплата од 28 години, грејс период од 8 години и каматна стапка од 6-месечен еуролибор кој во моментов изнесува 0,88 проценти. Од кредитот, 78 милиони евра ќе бидат издвоени за експресниот пат, додека преостанатите средства се насочени за воспоставување на систем за управување на мостови и институционална поддршка на ЈП за државни патишта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

со останатион свет моментално би чинело преку 2 милијарди евра;

1. Прилеп-Велес и Велес Катланово 65 Км
2. Битола Кожани-Грција 90 Км кон Игнациа југ (Александрополис Игуменица)
3. Битола Охрид Елбасан 120 Км кон Игнација и коридор 8

все планини и клисури..

Ова би било трудно изводливо и за една Европа... а за МАКедонја и да не збораме.

Ете това е МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 07.10.15 13:33.

При над 600 милиона евро, дадени за "Скопие 2014", и при строителство на спорно автомагистрално трасе като Миладиновци - Щип подобни оправдания надали държат вода. (Да не говорим пък, че 80 км от свързването с Кожани са на гръцка територия и едва 10 на македонска.) Когато няма средства, правилното определяне на приоритетите и вида на пътищата е още по-важно. Връзката на Пелагония с Коридор 10 и Скопие ми се струва най-необходима. "Експресните пътища" със само 2 активни ленти (но с 2 аварийни) и без разделителна ивица не са много по-евтини от същинските скоростни пътища с 4 активни ленти и междинна ивица, обаче за разлика от тях не увеличават значително пропускателната способност и бързината и не намаляват рисковете от тежки катастрофи. Те са грешка, и то груба, защото най-вероятно това, което се построи сега, няма да бъде модернизирано отново в близко бъдеще. Нужна е далновидност. Между Прилеп и Велес в по-тежък планински терен са около 30 км. Според мен те биха били постижими при друго управленско мислене. Общо взето подобни по смисъл са и критичните македонски коментари в специализираните форуми.

Магистрален гасовод ќе се гради кон Неготино, Битола и Гостивар

За спроведување на првата фаза од владиниот проект за гасификација на Република Македонија е обезбеден заем во износ од 90 милиони евра од Дојче банк и Ерсте група, пренесува денешен „Дневник“. Средствата ќе бидат искористени за продолжување на магистралниот гасовод од Штип до Неготино во должина од 36 километри, како и за изведба на две дополнителни линии од Неготино преку Прилеп до Битола во должина од 92 километри и од Скопје преку Тетово до Гостивар во должина од 76 километри. Со проширувањето на гасоводната мрежа ќе се обезбеди можност за гасификација на ТЕ „Неготино“, а гасот како енергенс ќе се доближи и до двете други термоелектрани во Битола и Кичево.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

October 7th, 2015, 11:39 PM

FoSsiL-mk

Веројатно, никој не може да тврди со сигурност зашто овие лудациве наши се доста неизмерени и непредвидливи... веројатно, сите се надеваме дека ова е „пола-автопат“. Односно дека станува збор за пат кој ќе биде граден по стандарди на автопат во однос на радиуси и висини, ама ќе биде само едниот коловоз кој ќе се користи за во двете насоки... за во иднина да може да се надогради во автопат, со тоа што до него ќе се изгради идентичен ваков.

Е сега, тоа е надежта, а дали ќе биде така ќе видиме...

Инаку самата траса има 22 моста... што колку толку ја крепи надежта дека сепак станува збор за стандарди за автопат

Едно нешто е нелогично сепак... Зошто вакво половично решение кога за изградба на целосен автопат по логиката дека се гради по такви стандарди, би требало да се инвестира не многу дополнителни средства споредбено со сегашното решение имајќи во предвид дека ова сега ќе чини нешто над 80 милиони евра за околу 26 км пат. По некоја логика целосен автопат би чинел не повеќе од 160 милиони евра, а имајќи предвид дека би се градел во исто време, со исти работници, машини и други ресурси... сигурно ќе се заштеди некој милион па вкупната сума би паднала на некои можеби 140 милиони евра еве да речеме ако не и помалку...

Ама тоа е, кај нас вакви работи, импровизирани и половични решенија се очекувани и чудо е кога не ќе те изненадат со нешто што е како што треба...

Од друга страна, ова е само колку да се каже дека нешто се прави... Идат избори во Април и мора за нешто какво такво да се збори... Ама во медиумите го зборат ко незнам што... баш денес слушав... парафразирам „коридорот 8 ќе се комплетира... автопат... итн...“... ама тоа за проста раја... зашто малку памет да имаш ќе знаеш дека 26 км едвај дали се 1/3 од целата траса... дека дефинитивно не станува збор за автопат итн...

Ама како што реков идат избори и мора нешто да се збори... А буџетот ни е во таква катастрофална состојба, што пари немаат ама за ништо... иако овој пат целиот е финансиран преку кредит на 26 години или така нешто...

Луѓе, дај поминувајте тоа законот за државјанство кај вас, зашто ова овдека е не знаеш кај попрво да избегаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Автомагистрала "Марица", лот 1, 10 октомври 2015 г., автор harry_gg от www.skyscrapercity.com:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По ОП „Транспорт“ завърши изграждането на участъка Дупница - Благоевград от АМ „Струма“

22.10.2015 14:09

За движение са открити над 37 км от автомагистрала „Струма“ в участъка Дупница – Благоевград. Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт“ 2007-2013 г.

[...]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чepньo Пeeв на 22.10.15 21:59.

Магистралите скъсяват разстоянията.
Сърбите усилено строят Ниш - Цариброд. Ние малко се мотаме с магистрала до Калотина, но поне я има в плановете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От 2008 до 2015 година дължината на автомагистралната мрежа в България се увеличи от 444 до 760 км:

2008 година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скъсяват в абстрактния смисъл на думата. Иначе по АМ Тракия и АМ Марица е по-дълго като разстояние, отколкото хипотенузата им през Първомай и Клокотница.

Оризово-Димитровград изглежда да е по най-новите стандарти за магистрала, защото е е видомо по-широка от останалите. Май новите платна са по 3,75 вместо 3,50 метра широки. Сега след Пловдив до Оризово АМ Тракия е сериозно уплътнена като натоварване. С пускането на АМ Черно море изобщо няма да останат скучни участъци.

Как би трябвало да изглежда ситуацията през 2020? Предполагам, че трябва да сме готови с магистрала "Струма", северната дъга и евентуално магистрала до сръбската граница. Ще се строи ли нещо от "Хемус" дотогава или няма да има пари? Май зависи от "Струма" дали ще останат пари за другите проекти?

Аман от специалисти по нищо и специалисти по всичко. Много станаха!

Хубаво казваш, Струма трябва да е готова. Ти пътувал ли си през Кресненското дефиле? Ако бяхме Швейцария или Италия.. ама не сме. Та как ще се прокара път през тези канари.. Скоро няма да стане.
Опит от Гърция. Магистралата Атина - Солун, безспорно най-важната за южната ни съседка, на едно място, между Лариса и Лептокария още не е готова. Използва се стария път, който е такъв, че в течение на 20 и повече км изпреварването е забранено. Ама Гърция е жива и все още си я има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от sofmak-90087 на 05.11.15 12:04.

AM Струма трябва да се завърши, защото вече е започната. ЕС не дава пари за следващи проекти, преди да са приключили старите. Последният вариант май е сегашният път да бъде поизправен малко и да стане еднопосочен към Гърция, а в другата посока - нов по ската.

Нещо подобно, както братята югославяни? От Скопие за Велес старият път е направен еднопосочен, а от Велес за Скопие - съвсем ново трасе. Старият път е по Вардар и като се води магистрала - бум, изведнъж 60 км/ч. Остър завой, тунел!

Редактирано от sofmak-90087 на 05.11.15 12:16.

Как би трябвало да изглежда ситуацията през 2020? Предполагам, че трябва да сме готови с магистрала "Струма", северната дъга и евентуално магистрала до сръбската граница. Ще се строи ли нещо от "Хемус" дотогава или няма да има пари? Май зависи от "Струма" дали ще останат пари за другите проекти?

Магистрала струма по проектни срокове не я чакайте преди 22-ра година. Има да се прави тунел там при село Железница, а за дефилето да не говорим какъв ще е зор.

Колкото до Северната тангента (предполагам това имаш предвид), напъват се да я поприключат до края на годината, защото се губи финансирането после. Ако е суха есента, може и да успеят, работят денонощно вече.
А "Северната дъга" с откриването на Северната тангента ще изпадне в положението на малко локално шосе и едва ли някога ще се пипа повече.

че към 2022 година, когато приключва изпълнението на финансовия период 2014-2020, може да има завършена "Струма", "Хемус" до Плевен (или дори Велико Търново), "Калотина", Западна дъга на Софийския околовръстен път 2 между бул. "Сливница" и началото на "Калотина" и Северната скоростна тангента, евентуално някакви части от автомагистралата Русе - Велико Търново и скоростния път Ботевград - Видин. Европейските оперативни програми няма да са достатъчни, вероятно ще се използват и заеми. Както пише WISP, след завършването на Северната скоростна тангента Северната дъга на СОП вече няма да поема международен трафик и ще остане път с местно значение, който едва ли ще се разширява. Дългият тунелен вариант на "Струма" в Кресненското дефиле може би ще бъде заменен от по-евтин скоростен път с широчина 20 метра с едно общо или две отделни трасета за двете посоки, което няма да се отрази на пропускателната способност, защото максималната допустима скорост в автомагистралните тунели е по-ниска от тази по скоростните пътища. Въпросът е как ще бъде опазена природата на дефилето. Към границата с Македония не е планирана никаква модернизация. Не вярвам да се отделят пари за това направление при положение, че македонската страна не възнамерява да строи дори същински скоростен път. Изборът на македонското общество е лоша транспортна свързаност с България и ние като добри съседи би следвало да го уважим.

Редактирано от Чepньo Пeeв на 05.11.15 22:45.

са описани тук и са коментирани в дискусията по-долу:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То е ясно, че най-евтино и най-бързо ще се построи по старото трасе през Кресненското дефиле. Не мога да разбера защо не се обсъжда вариант на второ платно на естакада над старото. Малко ще се поизправят завоите тук-там и готово. Такива магистрали има на запад доста, особено в стари градски части или трудно отчуждаеми райони. Дори и да не влезе в стандартите за автомагистрала, а да е просто скоростен път с две платна, пак ще свърши работа и ще отпуши този задръстен и много опасен участък. Гърците имат един такъв планински участък по пътя към Солун, който са решили по този начин и си върши чудесна работа. Или пуста гордост - като ще е магистрала, цялата да е, нещо като на гол гъз...

P. S. То там в дефилето има и жп-линия, съвсем сложно става.

Няма накъде, къде ще го изправят, пътя требва да излезне над реката... не става или го дигат във въздуха или тунел. Дори и второ трасе не знам къде ще го прекарат ако остават сегашният път да е само в една посока.

Тъкмо затова се питам защо не се обсъжда второ трасе над първото на пилони. Колкото до изправянето - малко къртене и скосяване на завои, малко излизане над реката - те така.

Вариантите с изместване на изток не ги виждам - там са едни стръмни баири и едни високи полета, голямо катерене ще падне, а и зимата ще е като на Витиня. С тунел пък е много скъпо, сложно и опасно - точно там е огнище на земетръсна зона.

Финансовите възможности, както почти всеки друг ресурс, са ограничени. В този смисъл проектно-скоростното шосе Радомир-Гюешево, което би ни свързвало със скромните икономики (скромни дори за мащабите на Балканите) на Фиром, Косово и Албания, няма как да издържи конкуренцията на икономическото значение на проекта за бърз път Мездра-Видин.

Фиромите вместо да направят всичко възможно България да вложи пари в съвременнна пътна и железопътна инфраструктура (макар и да не е особено икономически жизненоважна за нас) за връзка със Скопие, изглежда предпочитат да пазят ревностно идентитетот.

Иначе икономическото значение на довършването на Хемус, Черно море и другите вътрешни и трансгранични пътища в Мизия е толкова голямо, че и заем от банка за развитие или вътрешен такъв не трябва да ни плаши.

Автомагистралите и скоростните пътища на Балканите към края на 2014 г.:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с ударно строителство. Северната скоростна тангента на София, автор durtyvaj:

Пътен Възел Чепинско Шосе.

16 Октомври 2015

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Хемус" ще се строи скъпо от фирми, свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев

Участниците с най-ниски цени за двата лота на магистралата бяха отстранени

15 дек 2015, 14:21

Десислава Лещарска

Строителите на новия най-голям проект на втория кабинет "Борисов" бяха избрани учудващо бързо. Офертите бяха отворени преди седмица и само седем дни по-късно Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) публикува крайното класиране на строителите на 60 км от магистрала "Хемус". От него стана ясно очакваното: 500 млн. лв. отиват в консорцум на "ПСТ груп", свързвана с Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка, а 300 млн. лв. - в "Джи Пи груп", сочена за близка до генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев. Така предколедно управляващите разпределиха почти 1 млрд. лева (ако се добави ДДС) на две групи, които редовно печелят държавни поръчки.

Офертите на победителите надвишаваха почти два пъти прогнозната стойност, а и изборът им беше очакван - те получиха най-много точки за техническа оферта. От класирането сега става ясно, че държавата е елиминирала от конкурса кандидатите с най-ниските цени. Отстранени са офертите на Сдружение "Хемус БГ" ("ИСА 2000" и "ОРС Инфраструктура") за отсечката Ябланица – Угърчин и на турската "Ташяпъ Иншаат Тааххют" за пътя между Угърчин и разклона за Ловеч и Плевен. Цената на "Хемус БГ" е с 23.41 млн. лв. по-ниска от тази на класирания на първо място участник, а тази на турската компания – с 50 млн. лв. по-евтина. Ако двата кандидата не бяха елиминирани, "Хемус" можеше да струва с над 70 млн. лева по-евтино.

Държавата: Няма начин да е евтино

Кандидатите с най-ниски цени трябваше да представят обосновка, с която да докажат, че могат да изградят обекта за посочената стойност. Тръжната комисия обаче е отхвърлила и двете обосновки. Според НКСИП аргументите на "Хемус БГ" нямат отношение към формирането на крайната цена.

"Посочената методика за образуване на цените по настоящата поръчка съдържа общо изложени механизми за ценообразуване без наличие на каквато и да било конкретика как тя се отразява на предложената цена. Приложената информация за добри търговски взаимоотношения с няколко доставчика на строителни материали също е без посочено конкретно влияние върху ценообразуването. Не са представени разходни норми и/или ценоразпис на машиносмените на пътностроителната техника, механизацията, оборудването и автотранспорта, които ще бъдат използвани от участника, поради което не може да се прецени тяхното отражение върху крайната предложена цена", пише в решението за отхвърлената обосновка на обединението на "ИСА 2000" и "ОРС инфраструктура".

"Ташяпъ Иншаат Тааххют Санайи ве Тиджарет" (една от големите турски компании в сектора) са мотивирали ниската си цена с оптимизиране на трасето на магистралата, но от НКСИП са категорични, че това противоречи на предварително обявените условия. "Несъстоятелни са и доводите на участника относно предложеното от него техническо решение, което е довело до ниската цена, тъй като не са представени каквито и да е доказателства как оптимизацията на част от дейностите се отразява при ценообразуването", пише в решението на НКСИП.

Турската компания е представила и доказателства за наличие на държавна помощ от турското Министерство на икономиката – факт, който според НКСИП е самостоятелно основание за отстраняване. Не може да се установи законовото основание за тази държавна помощ, както и дали е в съответствие със законодателството на ЕС, казват от инфраструктурната компания. Комисията е констатирала редица несъответствия между техническата, ценовата оферта и обосновката на участника с предварително поставените изисквания, което е основание за отстраняване, пише НКСИП.

Няма смисъл от жалби

"Освен да се присъединим към протеста, друго не ни остава", коментира пред "Капитал" Юлиян Инджов, собственик на "ИСА 2000". Той каза, че нещата са решени набързо и не вижда никакъв смисъл да подава жалба пред Комисията за защита на конкуренцията за отстраняването им. "Не защото не искам, а защото ще се убедим за пореден път, че е безсмислено", каза предприемачът. "Моят коментар е, че пращаме ДАНС да залови 30 митничари и 150 хиляди лева, а ние тук даваме 73 млн. лева", допълни Инджов.

Решението на НКСИП може да бъде обжалвано в 10-дневен срок след получаването му от страните. Таксата за обжалване е 2% от прогнозната цена на договора, но не повече от 15 хиляди лева.

Турската "Ташяпъ Иншаат Тааххют" не беше открита за коментар. Тя се представлява от юриста Десислава Стефанова, която се ангажира да предаде въпросите на шефовете на фирмата.

От решението на НКСИП става ясно, че три от допуснатите до втория етап на процедурата кандидати въобще са се отказали да подават оферти. Това са турското обединение "Гюлермак – Йсе ЖВ", австрийската "Страбаг" и италианската "Чи Ем Чи Ди Равенна". "Гюлермак" (също много голяма строителна компания) е позната от търга за новия лъч на софийското метро. Тя даде с 40 млн. лв. по-ниска цена за най-скъпата позиция в конкурса (200 млн. лв.), но обосновката й също беше отхвърлена. Поръчката отиде при втория в класирането - обединение на турската "Доуш" (която отдавна работи по софийското метро) и българските "Виа конструкт груп" и "Ултрастрой".

Кои са победителите

Изграждането на два лота от "Хемус" ще струва минимум 756.8 млн. лева, но не повече от 797.93 млн. лв. За лот 1 печелившото обединение е "АМ Хемус лот 1", включващо"Джи Пи груп", испанските "Конструксионес Табоада и Рамос","МР сивил уъркс" и проектантската "Трансконсулт-22" (минимална цена 277.4 млн. лева без ДДС; максимална 297.97 млн. лв. без ДДС). Лот 2 ще се строи от обединение с водещ партньор "ПСТ груп", включващо още "Хидрострой", "Пътстрой Бургас" и "Евро алианс тунели" (минимална цена 479.39 млн. лева без ДДС; максимална 499.96 млн. лв.).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Офертите на победителите надвишаваха почти два пъти прогнозната стойност..."
...
"Кандидатите с най-ниски цени трябваше да представят обосновка, с която да докажат, че могат да изградят обекта за посочената стойност."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А защо не са накарали победителите да обосноват, че могат да прахосат толкова пари?
това ми оправи настроението днес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колегата нещо се е объркал. Преди 2-3 години му бях казал да не ми пуска бележчици, дори и да е лудо влюбен...

Предупреждавам те

че няма да репликирам типично десебарско поведение. Не е достатъчно да се размахат имената на Златев и Пеевски, за да се анализира трезво. Не е това нивото, на което трябва да се дискутира. Способен ли си да обясниш какви са техническите параметри на лотовете на "Хемус" и какви са относителните им стойности? В Закона за обществени поръчки има член, позволяващ отстраняване за необосновано ниски цени. Дъмпингът също е проблем.

Поздрав,
Черньо

П. п.

Според "Капитал":

Турската компания е представила и доказателства за наличие на държавна помощ от турското Министерство на икономиката – факт, който според НКСИП е самостоятелно основание за отстраняване.

Според ЗОП:

Чл. 70.
(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато комисията установи, че офертата на участник е с необичайно ниска цена поради получена държавна помощ, чието законово основание е невъзможно да бъде доказано в определения срок, тя може да предложи офертата да се отхвърли и участникът да се отстрани.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да е имало подобно "обяснение" между мен и Amateur. Не си спомням и някога да съм водил бурна лична кореспонденция с него. Предполагам, че става дума за някакво заблуждение. Също така намирам за неетично да се публикуват лични бележки. Целта ми беше да спестя открита критика. Инфраструктурното изоставане на Северна България за мен е съществена тема и ми се струваше, че изисква по-друго отношение. Поредният случай, в който съжалявам, че съм писал в Клуб Македония... Продължавам да мисля, че не е това нивото, на което следва да се дискутира подобна тема. Според "Дневник" ("Кой ще строи поскъпналия участък на "Хемус" от 15 декември) ценовата оферта на турската компания се е оказала с над 20% по-ниска от средната в търга, при което според чл. 70, ал. 1 от Закона за обществените поръчки се изисква именно подробна писмена обосновка за начина на нейното образуване. Поне за мен обаче неяснотите в този търг остават. Действително ли значителното надхвърляне на прогнозните цени има само технологично обяснение? Необходими са експертни оценки. Лично аз не бих могъл да отсъдя. Били ли са възможни по-ниски цени при други условия? Например при промяна на сегашния проект, за който управляващите твърдят, че е оскъпен от сложни съоръжения, необходими за заобикаляне на зони от Натура 2000? Към подобен компромис вече се пристъпи в случая с Кресненското дефиле. И тъй нататък... Трасето на "Хемус" е значително по-тежко от трасетата на вече завършените "Тракия" и "Марица". Повишаването на цените на магистралното строителство беше очаквано. Въпросът е ще успее ли българската администрация да построи възможно най-много с ограничените средства, с които разполага, или ще се задействат други мотиви, които не се съобразяват с обществените интереси.

С Amateur си нямал, ама с Аматьор си имал. Заблуждение няма, а и мен изобщо не ме гложди съвестта, че съм бил постъпил неетично.
Освен това просто отбелязах, че комисията е май доста по-притеснена от ниската оферта на някой, отколкото, че победителят печели с двойно по-скъпа оферта от прогнозната стойност. Освен подписа ми най-отдолу, не виждам с какво друго съм показал "десебарско поведение" по темата.

"Продължавам да мисля, че не е това нивото, на което следва да се дискутира подобна тема."
...
"Целта ми беше да спестя открита критика."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И без открити критики, моля!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да не си спомням такива епизоди. Едва ли е възможен градивен разговор при подобни съмнителни похвати.

П. п. Ще отговоря въпреки неприятното чувство, което предизвиква у мен поведението на Amateur. Ситуацията изисква внимателно премисляне, а не лековато повтаряне на издадени от някаква политическа среда присъди. Всички кандидати са надхвърлили прогнозната стойност от 266 милиона лева за втората позиция в търга, отстранената турска компания "Ташяпъ" със 166 милиона лева, а "ПСТ Хемус 2" с 213 милиона лева. Проблемът съществува и в двата случая. Разбира се, важно е да се изясни дали отстраняването на "Ташяпъ" е коректно, разликата между двете оферти е значителна, 50 милиона лева. Която и от двете оферти обаче да беше спечелила, общият проблем с голямото надхвърляне на прогнозната стойност щеше да си остане. Да не забравяме, че максималната предложена стойност за втора позиция възлиза на фантастичните 727 милиона лева, тоест почти три пъти над прогнозната цена. И тук идват другите въпроси, които нямат връзка с имената Пеевски и Златев. Да, очаквано е стойността да е по-висока от лотовете на "Тракия" и "Марица", равнинни и с малко сложни съоръжения. За сравнение - лот 2 на "Струма", който също минава през по-тежък терен, имаше цена от 4,9 милиона евро на километър (проектиране и строителство). Сега се стигна до средна цена от около 6,5 милиона евро на километър. Какви други варианти има и осъществимо ли е да се избере по-евтино трасе, което да преминава през Натура 2000 по възможно по-щадящ начин? Бих искал да получа тези отговори.

Редактирано от Чepньo Пeeв на 17.12.15 20:53.

Абе, вервай ми! Беше във връзка с една статия в македонския Фокус, която бях копи-пестнал от Котле, и ти почна да ми обясняваш как трябвало да се представя информация, че как така не съм дал линк, а пък като ти отвърнах, че Фокус няма сайт и че не го получавам в пощенската си кутия, че да ти го сканирам, ти почна да ми държиш сметка защо открито съм заявявал партийните си симпатии (демек подписът ДСБ ТВ ти пречеше) и че колата на пеленгатора Цв.Цв. не било кола, а самият Цв.Цв. бил най-доброто, което нашата история е раждала от много време насам...
Добре де, последното не си го казвал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си спомням да е имало някакъв сериозен конфликт. Както и да е, не това е темата на дискусията.

И аз вече съжалявам. Извинявай!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен, нещо здраво си се объркал, ние живеем в демокрация и имаме право на избор...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой не би направил на въпрос този търг, ако не беше дългогодишната възмутителна предистория на нагласени по калъп условия, отстранени по скандален начин кандидати, строителни фирми с невиждан разцвет през определени управленски периоди и залиняване през други, анексиране на договори по странни поводи, разлики в цените от няколко пъти за една и съща стока или услуга.

И най-вече - обезумялата борба да се овладеят институции като МРРБ, КЗК, Административен съд, Върховен съд, Сметна палата, които участват в решаването, обжалването и контрола на обществените поръчки.

Обезумялата борба да се овладеят институциите? Институциите не е спирало да бъдат владяни, просто сега започна да изпълзява на повърхността и да става достояние и на обикновените хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на инфраструктурното строителство с европейски пари от периода 2007-2013 дойде:


Утре се пуска движението по 13 км участък от Северната скоростна тангента

29.12.2015 13:36

Утре се пуска движението по 13-километров участък от Северната скоростна тангента. Това са отсечките между „Ботевградско шосе“ и булевард „Лазар Михайлов“ и от Околовръстния път до пътя за Требич. Общата дължина на тангентата е 16,54 км...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите