|
|
|
Тема
|
Зайчар и неговото население
|
|
| Автор |
Boom-Boom (душманин) |
| Публикувано | 21.09.12 23:17 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Зайчар и неговото население
[re: Boom-Boom]
|
|
| Автор |
Pимckи (набор dir.2001 ) |
| Публикувано | 22.09.12 00:54 |
|
|
Ти чел ли си правилата на форума? По точно това:
Всеки линк трябва да е придружен с кратко пояснение за съдържанието му.
тук:
Много е неприятно и неуважително към участниците във форума да се пускат теми, в които авторите дори не са си дали труда да изразят собствено мнение. Жалко.
Нови правила, но същата игра.
| |
|
Тема
|
Re: Зайчар и неговото население
[re: Pимckи]
|
|
| Автор |
kyмaнич (рекордьор) |
| Публикувано | 22.09.12 09:43 |
|
|
Интересни вехти наименования на химически съединения:
Въ нея има 7 —8 извора и топлотата въ едни е 28 гр., а въ други до 34гр. Тя съдържа симпуро-водородъ (Н2S), варно-симпурова солъ (Са SО4) железистъ оксидъ (Fe2О3) и горчива соль (Мg SО4).
| |
|
Тема
|
Re: Зайчар и неговото население
[re: kyмaнич]
|
|
| Автор |
kyмaнич (рекордьор) |
| Публикувано | 22.09.12 09:48 |
|
|
Тъкмо петдесеть години вече се е изминали, отъ когато населението на Зайчаръ и на околностьта му се намерватъ подъ сърбска власть; и, при всичко, че сърбския язикъ е наложенъ исключително да го учатъ чедата на поменатото население, това последното и дори до тозъ часъ не е престанало да мисли и да говори на майчиния си язикъ —чисто български. Разбира се отъ само себе си, че както язикътъ така и народните си обичаи и нрави си е спазило както другите му братя на вътре въ България, макаръ че е обиколенъ околоврьстъ отъ сърбски и влашки елементъ!.. Зайчарчене говорятъ даже по-добръ български отъ Видинчене.
За примеръ: Виденеца казва: „Я (х)одимъпо ньего”. Същото казва Зайчарченина: „Асъ оди по него”. Въ Видин: „Я го тражимъ целъ денъ”. Въ Зайчаръ: „Асъго търса цялъ денъ”. Въ Видин: „Оди вамъ” въ Зайчаръ „Ела насамъ”. Въ Видин „Очешъли да идеме”, въ Зайчаръ „Щешъ ли да идемъ”. Въ Видин „очемъ” –ед.ч., въ Зайчаръ: „Щъ” – ед.ч. Въ Видинъ „играемъ, учимъ, свиримъ” –ед.ч., въ Зайчаръ „Играиъ, учиъ, свириъ”. Въ Видинъ „онъ нече”, въ Зайчаръ „той неще”.
Редактирано от kyмaнич на 22.09.12 09:49.
| |
|
Тема
|
Re: Зайчар и неговото население
[re: Pимckи]
|
|
| Автор |
Boom-Boom (душманин) |
| Публикувано | 22.09.12 10:02 |
|
|
Ромски, бих те уважил с един призив да свършиш едно нещо с една твоя близка роднина, ма ще се въздържа, че виж вече в колко тежки нарушения съм и без това. Знаеш ли какъв ужас ме обзе, като разбрах. Прощаваш ли ми?
Редактирано от Boom-Boom на 22.09.12 10:04.
| |
|
|
|
Тези зайчарски българи (около 7000 души тогава според автора) всъщност са преселници от Тетевен и тетевенско през първата половина на 19в. и са носители на тетевенски говор, затова говорели "по-чист български от видинчане". Според мене обаче авторът е преувеличил българското присъствие в Зайчарско и най-вече в самия град Зайчар за сметка на влашкото.
| |
|
Тема
|
Re: Зайчар и неговото население
[re: Boom-Boom]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 22.09.12 10:57 |
|
|
Буум, благодаря за ценния линк! Много интересна и полезна книжка!
| |
|
|
|
Отъ нейните казвания азъ разбрахъ, че въ това село живеели около 20 Фамилии
Българе; тукъ съдошле изъ с. Раковица (Видинско окръжие) преди 35 —40 години, а
като пъргави и пестливи, Господь имъ помогналъ, та спечелили и располагятъ съ много
ниви, ливади, градини, лозя и добитъци. —Тука сме много добре, каза тя, едно само ми
е жалъ, че си променихме облеклото и станахме да некоясемъ се позна”. При тия думи
тя въздиxнатолкова силно, щото показа действнтелна скърбь за хубавия вълненпкъ,
сукмань, редежъ и забрадка. „Още ние жаль, прибави същата, че децата ни ще
забравиятъ отъ гдесме, и какви сме, защото като сме малцина, па и роднини,
принудени сме да си даваме момичетата на тукашнитехора, та че и да вземаме за
синоветеси дъщеритеимъ.
| |
|
|
|
Честит празник,Бум и на сите останали.По темата има клипове в ютубата,сърбите си направили труда да направят филм и съвсем обективно да представят нещата.
| |
|
|
|
До колкото ми е известно в Раковица и някои други Кулски села, от началото на 19в., също e имало тетевенски преселници. Те идват там по време на кърджалийските набези в началото на XIX в. и след опожаряването на Тетевен през 1801 г. Тетевенци увеличават населението на селата Големаново, Извор махала, Полетковци, Шишенци, Голям Извор (дн. Велики Извор, Сърбия), градовете Кула и Зайчар (Сърбия) и дават източен облик на техния български говор. В Бойница заселниците от Тетевенско заварват равностойно в количествено отношение старо местно население и днес в селото съжителстват две махали с различни диалекти. В селата Старопатица, Раковица, Тошевци и др. тетевенци били значителни по брой, но надделял говорът на завареното местно население. Според една от версиите Никола Пашич също е от тетевенски произход.
Редактирано от dean dimov на 22.09.12 13:43.
| |
|
|
|
|