Е той човека е на 90тина години, та му се гъбят или бъркат разни моменти. Той например говори, че именно на финала на държавното първенство от 1942 година са спорните мачове, в които съдията ги прецаква. А истината е, че ако има съдийски грешки те са от времето на Софийското първенство (предварителна фаза на държавното).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не му е тук мястото, но доста ще се озориш с примерите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е до болка познатата трактовка. Мога да ти зам пример с дядо ми, дето беше толкова далеч от комунистите, колкото ти от реалността - той беше цесекар само заради това че ЦСКА е отборът на българската армия.
А фактите са точно такива каквито ги представих по-горе. Лефски винаги е бил отбора на властта, без значение от цвета й.
Няма друга държава по света където се допуска подобно светотатство с националните герои - да ги слагат имена на футболни отбори. Само това светотатство, монополизиране и манипулиране е достатъчно разумният човек да бъде против кликата ви.

Първо не е Лефски (може да е печатна грешка).
Второ: Аз съм от Левски, но не ходя на мачове от 1971.
Трето. Имам спомен. Бях студент и ходихме състуденти на финален мач Левски-Спартак. По това време си бяха различни отбори. Финал да купата на Съветската армия. Мачът завърши 3:1 за Левски. Ние отидохме с подготовка. Носехме синьо знаме и след мача го носехме гордо и пеехме: На наш'то знаме грее твойто име... И стана една, не е за разправяме. След станалото излезна, че никой от нашата група не е ударен, арестуван (просто зарязахме и знаме и всичко), но вечерта ББС съобщи: След стълкновения между привърженици на отбора на опозицията и отбора на властта (Спартак)...
Той, Спартак, никога не е имал привърженици, а се намекваше за конните полицаи:)

Аз много отдавна съм оставил всякакво фенство, но мога със чиста съвест да кажа, че причините които изтъкнах по-горе, плюс нахалството, байганювщината и нечестните игри прилагани и чрез властта от този отбор са факторите, поради които съм против ФК Лефски. Не е граматическа грешка, срамно е името на Апостола да се монополизира от тая сбирщина.

заради футбола без причина да се споменават Ботев, Левски.
Грозно звучи: Долу Левски.
Едно време (през 1914) са се организирали и са си избирали име.
По времето на соца Левски стана Динамо. После пък стана Левски-Спартак.
Грозно.
Та съм съгласен че светини не трябва да се оплюват.
Но ще изпаднем на нивото на македонистите - да сменяме имена, защото те не отговарят на съвременните разбирания.
Просто трябва ясно да се изразяваме. Не харесвам.... избора на първенец преди да е започнало първенството:)

никой никога не е казал долу Левски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Влизането в запалянковщина, ще провали дискусията - точно така!
Но по повод на "всички са маскари" искам да добавя, че след 1944/45 г. в България не може да се говори за клубове (в смисъл на граждански организации) и всички са под контрола на партията. Безспорно привържениците на отборите имат идентичност и се припознават с идеи, включително с опозиционна и антикомунистическа, какъвто е случаят с "Левски", но членовете на клубовете са партийни войници. Казано метафорично, след 1944/45 става дума за гладиатори, чиито собственик е един и същ и които трябва да осигуряват зрелища за народа, включително и чрез илюзията за идентичност и за опозиция. От време на време избухва някой бунт, бързо и лесно потушаван.
Сега по темата: веднъж вече обсъждахме някои от фактите около тези мачове. Тук приемам тезата, че скандалът на една от срещите между "Левски" и "Македония" е в рамките на нормалното за българските футболни условия от онова време. Един списък с тези скандали ще изясни картинката.
По отношение на етническата принадлежност и футбола мога да добавя, че в междувоенна Югославия хърватските клубове отказват да пуснат играчите си на световното през 1930 г., а през 1939 създават своя собствена лига. След това всички клубове, които са участвали в първенствата на Хърватско и на Сърбия на Недич, са разтурени от югокомунистите. По същия начин българската власт разтуря всички сръбски отбори в Скопие и създава от всичките един български, който впоследствие е унищожен от Белград. Това е била реалността на онези години и трябва да е ясно, че насила може да се забрани дейността на един клуб, но не може насила да бъде каран да участва в първенство. Виенчани с гордост са станали шампиони на Германия, а Надьварад (рум. Орадя) - на Унгария. Хубаво щеше да бъде и България да имаше един скопски шампион по подобие на всичките засегнати от Версайската система, но не е станало.
Абсолютно съм съгласен, че този филм е груба провокация срещу България, особено заради благословията на държавния връх на Скопие, което означава, че не става дума за свобода на словото и на изразяването, а за пропаганден филм. На това трябва да обърнат внимание тези, които това им е работата.

Е той човека (sofijanec) ни пусна линк, ама кой да чете. Ето ги пак - вестнкарските репортажи от 1942:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

?