Re: да се побъзикам с Фактора / Политика, Свят / Македония

Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово

Йафа, февруари 1999 г.*

Драги другарю Стефанов**,

Сега виждам, че е много трудно да се пише за (исторически) събития, случили се преди повече от половин век - точно преди 58 години. Много на „око" неважни събития са изчезнали от паметта. Като заключение на всичко това се спирам на необходимостта (ако това е възможно) да отидеш в София и прочетеш всичко от така наречения „партиен архив". Но не знам дали всичко това днес е възможно?...

Друго, което искам да ти кажа е това, доколкото на мен ми е известно, съществува и „партиен" архив в Македония. Всичко там (в Македония) е написано както на тях им е било из-

124

годно, и всичко в прослава на Л. Колишевски и компартията, и всички сведения не отговарят на това, което се е случило в злополучната 1941 година - за Методи Шаторов.

Да ти кажа искрено, всички мои познания (сведения) идват от дългогодишния функционер на компартията в Куманово Кочо Попов, с който съм бил много близък. От своя страна той още от първите дни (1938) от идването на М. Шаторов в Македония е бил свързан по политическа линия с М. Шаторов или „Шарло", както той под този псевдоним е познат в Македония. „Шарло" е бил много близък с Кочо Попов. Това заключение правя от това, че „Шарло" е говорил на Кочо за пръстена (брилянтен и много скъп) на Тито, който той носел в Москва. С Кочо Попов ме свързват младежките години (от 1931), когато той излиза от затвора, в който престоява 3 години. По това време аз съм бил ръководител на младежката нелегална организация в Куманово.

Значи, с Методи Шаторов, за голямо мое съжаление, лично не се познавам. Той е бил извънредно много конспиративен по време на цялото (си) пребиваване в Македония. Нито веднъж не е дошъл (на обиколка) в Куманово. Веднага тук искам да кажа, че Л. Колишевски е идвал много пъти (през август, септември) в Куманово.

За голямо мое съжаление с Лазар Колишевски се познавам от 1938 или 1935 г. За мен, може би тук съм необективен - Л. Колишевски е политически шарлатанин, много просръбски ориентиран отрано и когато става комунист в Крагуевац (град в Сърбия), като ученик си защитава тази просръбска ориентация. Той за мен е и пират.... Много остри думи, които не са обвързани да ги вземеш за обективни, но това е мое мнение...

Но да е бил антибългарски настроен-това е факт през цялото време, когато е бил (Лазар Колишевски) на власт. Това антибългарско негово мнение с успех го е пренасял (и) на другите ръководители от Югославия. На него той може да бъде похвален за дискриминативната сеч на всички пробългарски сили в компартията на Македония. Безкръвното гилотиниране може би е отразено добре в „партийния архив" в София.

Когато Л. Колишевски много пъти идва в Куманово, избягва да се срещне с мен, а това е сигурно по нареждане на Мара Нацева и други, които са били наясно с моето мнение за тъй нареченото “въоръжено въстание" в Македония, а и сигурно са го известили, че съм „човек на „Шарло".

И така по тоя начин се случват жалки събития в цяла Македония, от компартията, ръководена от шарлатанина Колишевски, кой-

125

то се „обличал с революционерност", „добре познат за събитията около въоръженото въстание в Македония и ръководител на компартията в Македония".

Краят е познат, и агитацията (за себе си), че той-Колишевски ще поведе партията на въоръжено въстание и с това ще помогне на СССР, Колишевски успява да измести „Шарло" и да вземе ръководството на компартията в Македония.

За други и за мен Методи Шаторов е крупна политическа фигура, а Лазо Колишевски е джудже, което ръководи толкова години в Македония.

Сърдечен привет Методи

* * *

Йафа, 7 февруари 1999 г.

Драги другарю Стефанов,

Сега виждам, че след много скъсани чернови е трудно да се пишат спомени за някои събития, случили се преди повече от половин век, точно преди 58 години... Повтарям това от миналото писмо, което вярвам, че си получил. Изключение прави самата война. Две важни събития са се вплели в моя живот за няколко дена (от 3 до 10 април 1941) и те са се запечатали в моята памет. И това: Внезапното разформироване на концлагера „Иванжица" - Сърбия, където бяха затворени комунисти от цяла Югославия (около 2000 души) и войната на фашистка Германия против (за това време също така профашистка) Югославия.

На 4 април всичките 32 души концлагеристи - комунисти бяхме в Куманово. На 5 април се видяхме с другари, които не са били в концлагера, а се носи във въздуха, как да кажа, че се намираме пред прага на големи събития.

На 6 април 1941 г. започна войната Германия-Югославия, която продължи само 6 дни. Същия ден Куманово беше бомбардирано (с цел - да се внесе смут) от 2 самолета (щуки), които пуснаха няколко бомби и убиха около 10 човека, а самото бомбардиране внесе голяма суматоха сред населението на града, което започна да бяга от града навън в полята.

В понеделник (7 април) германците влязоха в града.
Главните улици на Куманово бяха пълни с народ, особено ули-

126

ците на главния път за Скопие, по който минаваха безбройни автоколони на германската армия. Кумановци с учудване гледаха извънредно добре екипирани моторизирани военни колони.

Нямаше никакви овации за голямата и „непобедима" германска войска. Населението беше мирно и малко изплашено от внезапните големи събития.

Част от германската войска, останала в града, завзе всички обществени здания и двете казарми. Германските войници започнаха да лепят и раздават листовки на сръбски и български език, че всяко прекъсване на телефонните връзки, всяко носене и притежаване на оръжие се наказва със смърт на място и се забранява всяко събиране на хора. После чухме, че германският патрул е намерил в един от сръбските войници скрит пистолет и го застрелва на място със същия пистолет.

Аз те моля да не помислиш, че това мое изложение за първите дни на войната в Куманово няма абсолютно никаква връзка с главното задължение - да пиша за темата „Предаване на оръжие". Оръжието у членовете на компартията или членовете на СКОЙ (Съюз на комунистическата омладина на Югославия) не е имало. За тези ден-два събрания на комунистите не е имало, а после събранията са били много чести, но (са) се движели в рамките на освобождаване на пленени войници, даване на същите на гражданско облекло, освобождаване от, по това време, не добре пазени лагери на пленниците в Куманово. В това много активна е била младежта, която е освобождавала всеки пленник, който кажел, че е комунист или привърженик на комунизма, за проверка възможност не е имало.

Това е било в Куманово и вярвам че и в другите градове на Македония положението е било подобно на това в Куманово.

В първите ден-два от неочакваните събития всичките ние бяхме объркани, ние, комунистите, не реагирахме. Нямаше официални събрания на компартията, всичките не бяха в Куманово, а и връзките с висшите ръководства бяха прекъснати, мисля на тогавашния Районен комитет на комунистическата партия на Македония начело с Методи Шаторов - Шарло. Събранията на компартията и СКОЙ започнаха по-късно, но нашата реакция на събитията не беше както в Сърбия. Не реагирахме както са реагирали сръбските комунисти...

Защо...

127

1. Навсякъде в тези първи дни на войната се говореше, че Българската армия ще влезе в Македония след няколко дена. Главното беше, че „Германците изгониха сърбите".
2. Куманово, северен град на Македония, беше с най-голямо сръбско влияние (мисля, че около 20 %) и въпреки това се чувстваше в това време - като град освободен от омразните сърби.
3. По това време не съм чул за някое нападение над сърбите или имотите им.
4. В града тези дни изчезнаха сръбски полицаи и сръбска жандармерия. По улиците на Куманово бяха само германски патрули.
5. Оръжие от Югославската армия беше иззето и в града, в първия ден на войната, когато германците още не бяха пристигнали, виждаха се групи войници, унили и без оръжие, и всички отиваха по направление на Сърбия. Как е било по селата, не знам. Но ние, комунистите, не сме имали никакви връзки с кумановските села.

Много по-късно дойде от Сърбия Колишевски с диктаторски наставления и с „пълномощно в джоба", че той ще бъде ръководител на Районния комитет на Македония и една от многото клевети е и тази, че „Шарло" е предавал оръжие...

С Кочо Попов, тогавашния ръководител на компартията в Куманово, говорехме много за клеветите срещу „Шарло", от които едната беше „предаването на оръжие", от това обвинение излиза, че ние, комунистите, сме предавали оръжие на врага. Куманово като най-близък град до Скопие не е получило никаква заповед от Районния комитет начело с „Шарло", било да събира или предава оръжие. Даже и в първите седмици всякаква връзка е била прекъсната с Районния комитет и не само това, до Скопие е било възможно да се отива само пеш (37 км).

Да, обстановката коренно се изменя с нападението на фашистка Германия над СССР. Но (Лазар Колишевски) идвайки от Сърбия „с пълномощно в джоба" за смяна на ръководството и с мисия „да събуди Македонската компартия", да замени ръководството със себе си, той идва с просръбско настроение с мисълта, че политическата обстановка е еднаква с обстановката в Сърбия. Че е време за партизански акции, че е време за саботажи по ч. р.... и др., че е време за всичко, което се върши в Сърбия. Измислят се грешки за „предаване на оръжие", за „разваляне на техниката", за злополучния лозунг „Борба за съветска Македония", лозунг, който е даден от „Шарло" и т.н. и т.н.

Да, политическата обстановка с нападението на Германия над СССР от страна на Германия беше изменена не само в Сърбия, но

128

и в цяла Европа, но това в никакъв случай не оправдаваше, че тази обстановка е валидна за цяла Югославия. Не трябва да се забравя фактът, че Македония беше „Южна Сърбия" официален..., и че беше абсолютна политическа грешка да се преиначат (изопачат) историята икономически, политически и накрая значимия фактор в този момент - ... компартията в Македония беше от най-слабите, без връзки със селата, без връзки с войската, и това в цяла Югославия.

Тогавашната политическа линия на „Шарло" беше съвършено точна, да не се бърза, че това не (е) окупирана Сърбия от германците, че в партизанските отряди да отидат само хора, които са застрашени от арестуване.

Близките събития в Куманово и Прилеп показаха (цялата) правилност на тази политическа линия, най-вече, че не трябва да се уеднаквяват условията в Сърбия с тези в Македония.

Тотално(то) разгромянане на два(та) партизански отряда в Куманово и дадените жертви от страна на партизаните, без да има никакви жертви от страна на полицията и войската. Ликвидирането на партизански отряди беше съвършено детски наивно и дилетантски..

Методи Гарев