Коминтерна / Политика, Свят / Македония

Резолюция на Коминтерна по македонския въпрос (1934)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резолюцията на Коминтерна от 1934 г. по македонския въпрос е официален политически документ, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

Съдържание [скриване]
1 Предпоставки
2 Приемане
3 Последици
4 Бележки
5 Външни препратки

Предпоставки [редактиране]
През юни 1931 г. техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за "правото на самоопределение на народите до отделяне" с чисто пропагандисткия лозунг за Балканска федерация на работническо-селските републики и пр.[1] Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. На преден план се изтъква "правото на народите на самоопределение до отделяне". Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация.[2]

Приемане [редактиране]
С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си македонския въпрос. По спомени на присъствалия на заседанието Димитър Влахов там е решено да се повери изготвянето на резолюция по въпроса на двама поляци които нямали понятие от тази проблематика.[3] С помощта на Д. Влахов резолюцията все пак е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 година и е утвърдена от Политическия секретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. Самата резолюцията е приета от Изпълнителния комитет на Коминтерна през февруари 1934 г. От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (обединена) и през април 1934 г. „Македонско дело” публикува дословния текст на резолюцията.[4] В документа между другото се казва:

„ „...Буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуванетв на македонска нация”. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената” на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Maкeдония...” “

В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”, поради което се търси вариант за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Това решение според Коминтерна е в създаването на т. нар. „македонска нация”. След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси”.

Последици [редактиране]
С посочената резолюция югославските и гръцките комунисти окончателно възприемат тезата, че съществува отделна македонска нация. Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те се подчиняват на новата политическа линия. Отделни дейци дори предлагат издаваните на книжовен български език вестници на ВМРО (об.) да бъдат преустроени постепенно на „ македонско наречие". В тази връзка в България по-късно се създава т. нар. Македонски литературен кръжок. Новото решение и новите лозунги не се възприемат еднакво от всички. Във ВМРО (об.) настъпва разцепление, като част от членовете му отстоява остават за лозунга за независима и обединена Македония в рамките на Балканска федерация. Все пак линията на Коминтерна постепенно се налага и БКП, ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Тенденцията към „македонизиране” на славянското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща само част от комунистите. Доказателство за това е проявилото се противоречие по време на участието на България във Втората световна война. То касае тенденцииите за „македонизирането” и запазването на българското национално съзнание на населението в анексираната от България Вардарска бановина и намира израз и в острите спорове между ЮКП и БКП. След намесата на Коминтерна самоприсъединилите се към БКП македонски комунисти, водени от Методи Шаторов, са върнати под контрола на ЮКП. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона. Той се засилва с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт и води до подписването на Бледската спогодба. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и нов език.

Бележки [редактиране]
↑ К у у с и н е н, О. Слабият участък от фронта на Коминтерна. — Комунистическо знаме, VIII. 1931, № 9, с. 19.
↑ Произходът на македонската нация - Стенограма от заседание на Македонския Научен Институт в София през 1947 г.
↑ Мемоари на Димитър Влахов. Скопје, 1970, стр. 356.
↑ Македонско дело, бр. 185, IV. 1934.
Външни препратки [редактиране]
Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, К. Палешутски.
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%

Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".