ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free

Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:34 25.11.14 
Политика, Свят
   >> Македония
*Кратък преглед

Тема Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови  
Автор persone (върховист)
Публикувано26.05.10 09:47




Да си спомним за полковник Борис Дрангов. Бъди възторжен идеалист,
влюбен в България до фанатизъм

26 май 2010 | 08:17 | Агенция "Фокус"

На 26 май се навършват 93 години от героичната смърт на командира на
9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050
в Завоя на река Черна.
Три села в границите на днешна България носят името на полковник Борис
Дрангов – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско.
Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също
носят името „Полковник Борис Дрангов”.
Прекръствани са неведнъж, с оглед на политическите събития, моментната
конюнктура и прищевките на поредния „строител на съвременна България”.

Така софийската улица „Полковник Дрангов” на три пъти става „Броненосеца
Потьомкин” и на три пъти се връща паметта на легендарния български офицер. Поне до следващият опит. Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!”
С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!”

Дрангови са 432 градски комитета, създадени в България между двете
световни войни. Унижената, но непобедена България е имала нужда от
образи, от герои, които да обединяват, а не да разделят. Защото войници
и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали,
лекари и писатели. Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на
Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на
литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9
септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел
Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан
Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван
Стойчев, Дионисий Поппанев ...

Сред Дранговите приятели, близки колеги и съмишленици ще открием Йордан
Йовков, Андрей Протич, Елин Пелин, генерал Никола Жеков, генерал
Александър Протогеров, генерал Климент Бояджиев, Христо Силянов ...
Елитът на България между двете световни войни.
...
Малко известно е, че в един и същи взвод във Военното училище в София
през 1892 г. учат Дрангов, Гоце Делчев и Тефиков, помак от Родопите. На
изпитите по стрелба, където Дрангов е носител на отличие, двамата с Гоце
Делчев стрелят в мишената на Тефиков, за да не получи слаба оценка и да
не бъде откомандирован от училището. По-късно Тефиков става юзбашия на
полицията в Драма и води операцията по обкръжаването на четите в село
Баница на 4 май 1903 г. В сражението загива Гоце Делчев – Ахил, апостола
на свободата на българите от Македония и Одринско.Разказва го съвипускникът на Дрангов и Делчев, офицерът Стаматов.


...Почти стогодишният през 1992 г. участник в Първата световна война
Гарабед Печиян, сега покойник, разказваше, че запомнил Дрангов с грижата
за войниците. Нощем обикалял спалните помещения и завивал войниците, сам
пробвал от храната им, а когато закъсали за пари им услужвал, защото
служили в неговото Скопие.

....Офицерите и войниците от 9-ти пехотен Пловдивски полк разказват, че
в края на май 1917 г., когато всички били покрусени от гибелта на
командира си, а клепалата на селските църквички отмервали часовете на
печал и болка, върху телените мрежи на загражденията открили
съболезнователни писма от френските офицери.

... Андро Лулчев разказва, че в началото на март 1917 г., когато
завършва обучението на школниците от Скопската школа за запасни офицери, за около 20 протежета на щабни офицери, се обадили от Щаба на
действащата армия и вместо на фронта им отредили служба в софийските
канцеларии. Началникът на школата подполковник Борис Дрангов строил
школниците и отделил тези, които нямало да воюват. Разговарял само с
останалите, на които пожелал успешна и вярна служба. Протежираните до
един отишли и поискали назначения в бойните полкове. Така повече от 700
запасни подпоручици заминали по фронтовете, разпрострели си от делтата
на Дунав до планините на Албания.

... Разказват за просълзените му очи, с които защитава командира на 1-ва
бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия полковник Никола Желявски в
спор с генерал с Стефан Тошев.
Легендите и разказите за Дрангов живеят почти век след смъртта му.

Като думите на песента за 5-ти пехотен Македонски полк.

Гордей се майко, Българийо,

Със своите синове герои

И Ниш и Пирот преминахме,

Пред нас е Солун. Трепери.

Със нас е подполковник Дрангов,

Прочут и наший вожд, вожд

И той с револвер във ръката,

Командваше : Напред! На нож!


Днес песента за 5-ти Македонски полк има и македонски вариант, като
много други неща в българската история. По кръчмите от Кавадарци и
Градско до Прилеп и Битоля , по местата където някога воюваше полковник
Дрангов, се пее „Гордей се, майко Македонийо...” Това не трябва да ни
притеснява. Защото за полковник Борис Дрангов Македония и България
винаги са били едно и също.


Песента за 5-ти пехотен Македонски полк, от 11-та пехотна Македонска
дивизия, датира от бурните есенни дни на 1915 г. След началото на
войната и сраженията при Страцин и Куманово, 11-та пехотна Македонска
дивизия, съставена от 34 475 войници, подофицери и офицери, родени в
Македония и Одринско, води тежки боеве край Велес за форсирането на река
Вардар.

Командир на дивизията е генерал Кръстьо Златарев – роден в Охрид

Командир на Първа пехотна бригада и началник-щаб е полковник, по-късно
генерал Александър Протогеров – роден в Охрид.

Командир на 5-ти пехотен Македонски полк е майор Борис Дрангов, роден в
Скопие.

За времето прекарано от Дрангов в състава на 11-та пехотна Македонска
дивизия полковник Протогеров ще напише „ Мечтая за времето, когато ще
служа под командването на Дрангов!”.

Дрангов е педагог, командир, възпитател, войсководец, войвода в

Македония в смутните дни на Илинден 1903 г. Книгата му „Помни войната” е
смятана за български военен катехизис.

Бъдещият министър на войната генерал Никола Жеков ще напише на Дрангов
на 28 декември 1912 г. от Мерхамлъ Паша : „Любезни Дрангов, Благодаря ви
за сърдечния привет от брега на Мраморно море и за пожеланията ви за
по-скорошното падане на Одрин. Удара беше тъй бърз и неочакван за
противника, че надмина очакванията ни. Доблестните синове на Отечеството
ни се показаха достойни за възвишения завършек на идеала ни за пример,
на който живяхме и служихме, ще живеем и ще служим.”

Заради статията му „Не наливайте ново вино в стари мехове” е подведен
под съдебна отговорност през 1914 г. Оправдателната присъда на
Пловдивския военен съд става повод българските офицери да могат да пишат
под истинските си имена във вестниците на България.

А военните постулати на Дрангов ще живеят докато има армия:

„Две смърти няма, без една не може!”

„Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.”

„Живота не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи.”

„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!”

„Конете не разбират от патриотизъм, искат ечемик!”

„Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, което заставя да
правят подчинените му.”

„За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от
безмълвни и поцепени нравствени кастрати.За да побеждава България трябва
да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни
самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове/ Евангелие на Матея

Глава 9:17/ Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде.

Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р. /–

Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в
развалата. Помнете и усърдно , чисто метете стълбата само отгоре надолу!”

А иначе македонецът Дрангов кротко ще напише на корицата на книжката

„Помни войната”, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г.
своето символ верую:


„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство,
влюбен в България до фанатизъм!”


След края на кампанията 1915 г. подполковник Дрангов е назначен за
началник на Скопската школа за запасни подпоручици. През тази школа
преминава духовният елит на България – бъдещи министри, офицери,
генерали, лекари, писатели, инженери – Стойчо Мушанов, Чудомир, Крум
Кюлявков, Йордан Бадев, Андро Лулчев. След малко повече от 20 години
част от тях ще станат комунисти, други ще бъдат заклеймени като фашисти.

През бурната есен на 1916 г. те са войниците на Дрангов, школниците,
гордостта на Скопие.

През зимата на 1917 г. Дрангов поема командването на 9-ти пехотен
пловдивски полк на нейно Царско Величество княгиня Клементина.

Като командир на полка загива на 26 май 1917 г. в Завоя на река Черна на
Кота 1050.

Същата Кота 1050, близо до село Паралово, на която по ирония на съдбата
на 23 март 1906 г. загива с цялата си дружина учителят по български език
и литература в Битолската гимназия, войводата Георги Сугарев.


В дневника на Щаба на Действащата армия ще бъде записано „Слаб
артилерийски обстрел в района на река Черна.”

По обяд Дрангов обядва с офицерите от полка. Напуска щабната землянка и
обикаля позициите. Артилерийският обстрел на французите покрива
разположението на 9-ти полк. въпреки призивите на младшите офицери да се
прикрие, Дрангов продължава да обикаля в пълен ръст окопите, траншеите и
блиндажите. Така както са го правили преди него Скобелев и Драгомиров.

Същият генерал Драгомиров, командвал първата дивизия, слязла на
Свищовския бряг по време на освободителната война. Драгомиров, с когото
в продължение на години Дрангов води лична кореспонденция.

Един от френските снаряди, които обсипват позицията на 9-ти полк пада
непосредствено до Дрангов. Подполковникът е ранен тежко. Шрапнел
разкъсва крака му. По-късно се оказва, че е засегнал артерия. Ранена е и
ръката му. Но Дрангов не губи съзнание. „Търпеж му е майката!” –
обяснява той на полковите санитари. Командирът отказва всякаква
извънредна грижа, която да го транспортира до дивизионния лазарет.

„Каквото за всички войници, това и за мен...”- заявява Дрангов. Въпреки
обезболяващите инжекции отпада бързо. Кръвозагубата е голяма.
Последните думи на полковия командир са: ”Колко много исках още да служа на България...” Вечерта на 26 май 1917 г. Борис Дрангов умира. И както пише
писателят Федя Чьорни или Щабскапитан Копейкин, осъден в последствие от
Народния съд „...във всички бедни македонски църквици по линията на
фронта, разпрострял се от Албанските планини до Беласица, отекнаха
камбаните като предчувствие”.

Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че
Скопие помни две погребения. Дранговото и това на Велимир Прелич,
сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, затова че е
българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл.
Дрангов, защото всички го обичали...

През 1917 г. Борис Дрангов е погребан в двора на скопската църква „Св.
Димитър”. Църквата най-тясно свързана с борбата за българската екзархия
и самостоятелността на българската църква.

Гробът на Дрангов става мястото, което винаги посещават оцелелите му
възпитаници от Скопската школа. След раняване, след отпуска, преди
отпътуване за дома...

Години след това сърбите и сърбоманите изравят костите на полковника и
ги преместват на градското гробище. На мястото на Дрангов е заровен
монаха Доситей, заслужил за македонската църква. Гробът на Дрангов и
днес е на скопските гробища Бутел. Там на една паметна плоча е написано
Тома Дранго и Полковник Борис Дрангов. Всъщност те са братя. Добре поне,
че Дранго не е Дрангович, както е било в началото.

През 1991 г. урна с пръст от двора на „Св. Димитър” бе погребана на
Военния мемориал-костница в София.
При тези над 7 444 български офицери, загинали за свободата и
обединението на България, начело на своите войници.

Същата тази България, пред която Дрангов така благоговееше...



Песни за полковник Борис Дрангов


Гордей се майко , Българийо



Гордей се майко, Българийо ,

Със своите синове герои

И Ниш и Пирот преминахме,

Пред нас е Солун. Трепери.



Повторение: И Ниш и Пирот преминахме,

Пред нас е Солун. Трепери.



Французи, англичани бягат,

Не чакат нашето Ура

Оставят техните окопи,

Покрити с телени мрежи


Повторение: Оставят техните окопи,

Покрити с телени мрежи


Победоносно преминахме

Вардарските долини


Със нас е подполковник Дрангов,

Прочут и наший вожд, вожд

И той с револвер във ръката,

Командваше :Напред! На нож!


Навсегде врага победихме

Сега се връщаме дома, дома, дома.

Там дето наште майки чакат

Своите синове герои, герои, герои!



Гордей се майко, Българийо,

Със своите синове герои

От Пети, Пети Македонски полк!


------------------------------------------------------------


На завоя на Черна


Ясен месец изгрея

На Завоя на Черна

На Завоя на Черна

На 1050

На Завоя на Черна

На 1050

Бой започна

Бой ужасен

Между сърби и българи

Между сърби и българи,

Англо-френци и германци

Между сърби и българи,

Англо-френци и германци

Майорът го раниха

Фелдфебелът го убиха

Останаха младите

Да командват ротата

Останаха младите

Да командват ротата

Дръжте се братя

Още валко

Ето помощ я иде

От кай Белото море

Ето помощ я иде

От кай Белото море



Дрангов през 1903 като четник при воеводата Ковачев - "върховистка чета"

Редактирано от persone на 26.05.10 11:28.



Тема 93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов [re: persone]  
Автор persone (върховист)
Публикувано26.05.10 09:59



93 години от гибелта на полковник Борис Дрангов
26 май 2010 | 08:33 | Агенция "Фокус"

София. На 26 май се навършват 93 години от героичната смърт на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в Завоя на река Черна.
На името на полковник Борис Дрангов са наречени три села в границите на днешна България – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово Пловдивско.
Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”.
Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!”
С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!”
Дрангови са 432 градски комитета, създадени в България между двете световни войни. Унижената, но непобедена България е имала нужда от образи, от герои, които да обединяват, а не да разделят. Защото войници и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев...
Сред Дранговите приятели, близки колеги и съмишленици ще открием Йордан Йовков, Андрей Протич, Елин Пелин, генерал Никола Жеков, генерал Александър Протогеров, генерал Климент Бояджиев, Христо Силянов... Елитът на България между двете световни войни. Легендите и разказите за Дрангов живеят почти век след смъртта му.
Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че Скопие помни две погребения. Дранговото и това на Велимир Прелич, сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, затова че е българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл. Дрангов, защото всички го обичали...
През 1917 г. Борис Дрангов е погребан в двора на скопската църква „Св. Димитър”. Църквата най-тясно свързана с борбата за българската екзархия и самостоятелността на българската църква. След установяването на сръбския режим в Македония, костите на полковник Дрангов са изровени и пренесени в скопското гробище Бутел.
През 1991 г. урна с пръст от двора на „Св. Димитър” бе погребана на Военния мемориал-костница в София.
При тези над 7 444 български офицери, загинали за свободата и обединението на България, начело на своите войници.
Същата тази България, пред която Дрангов така благоговееше...
Днес Агенция „Фокус” заедно с електронното издание-албум „Изгубена България” ( www.lostbulgaria.com) на художника Пейо Колев, представя подбрана галерия от личния албум на полковник Борис Дрангов, предоставен от госпожа Райна Дрангова.



Тема Re: Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови [re: persone]  
Автор JovanDamaskin (makedonec)
Публикувано26.05.10 10:13



Chestitki za prekrasnija posting ! Vinagi ima nuzhda da se podseshtame na takiva lichnosti.

Samo da dopalnia:
Mozhebi na malcina e poznat fakta, che Drangov e napisal i edna kniga " "Pomni vojnata" kojato e prednaznachena za vojnika - i e prekrasna kolekcija misli na velikija general okolo vojnata! Neshto kato kitajskija Sun Zi i negovata kniga za voenoto izkustvo....

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.


Тема Re: Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови [re: JovanDamaskin]  
Автор persone (върховист)
Публикувано26.05.10 11:15




10х. Подполковник Дрангов е име в българската и македоно-българската история. Велик македонец и българин едновременно. Името му беше осъдено на забвение по време на комунистическия режим защото синът му и внучката бяха анатемосани за ванчомихайловисти и съответно фашисти. Едно чисто име на човек достоен за подражание със заслуги в теорията и практиката на българското военно дело.

Парад в Скопие 1916

Редактирано от persone на 26.05.10 11:22.



Тема Re: Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови [re: persone]  
Автор JovanDamaskin (makedonec)
Публикувано26.05.10 11:30



Bravo !!

Paza ja oshte ot dedo mi ! Niama da e losho da pusnesh nekoja i druga misal da prochetat i drugite ! Ima kakvo da se nauchi - svetat ot togava ne se e promenial....



Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

Тема Re: Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови [re: JovanDamaskin]  
Автор persone (върховист)
Публикувано26.05.10 11:34



Paza ja oshte ot dedo mi ! Да се пази такава книга в бивша Югославия е равносилно на Голи Оток или Идризово. Всякоя чест на дедо ти!!



Тема Re: Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови [re: persone]  
Автор Kyдyrep (шатраджия)
Публикувано26.05.10 11:36



„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!”

Този велик човек просто е познавал перфектно българската история и с личния си пример е бил вдъхновение за войниците си.





Тема Re: Бъди възторжен идеалист, влюбен в БГ до фанатизъмнови [re: persone]  
Автор JovanDamaskin (makedonec)
Публикувано26.05.10 12:12



Nekoi neshta ne sa nasekade za pokazvane...

, v tova chislo i lichnata mi biblioteka. Imashe edna misal kakto si spomniam - kolkoto edna vojna po-zhestoka, tolkova po-kratka... i vse takiva biseri.

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.


*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2014 Dir.bg Всички права запазени.