Дойде време да напиша малко от моите приключения в Сърбия.

Генерално ме приеха всички много добре и аз избягвах да говоря за Македония. Имаше само един случай когато се наложи да вляза в такъв разговор.
Беше се събрала голяма компания и аз пристигнах последен с 2-ма мои приятели сърби. Представих се,че съм от България и имаше един мишок с коса като Гаврило Принцип и същите луди очи, който само ме погледна и ми каза "...Аааа от България. Вие все още имате претенции към Македония". Аз се засмях, погледнах го право в очите и го питах откъде е. "От Босна". "Ами като си от Босна какво те боли к... за Македония?" Ония млъкна и след 20 минути пак от нищото ми каза същата реплика. На мен вече ми кипна и му казах. "Слушай сега пич, само защото го повтори и очевидно искаш да чуеш моето мнение ще ти го кажа" В тоя момент всички разговори млъкнаха и всички се заслушаха. "В България никой няма териториални претенции към Македония. Обаче имаме претенции,че в Македония се говори български език" И видях как в тоя момент всички закимаха одобрително. Дори и тоя мишок закима и каза "ОК".

Относно Сърбия - икономиката им дръпна здраво заради прозападното им правителство. Селата им изглеждат много по-добре от нашите. Имах възможност да обикалям насам-натам с приятели. Отидохме и до Босна. Там видях потресаващи гледки от войната. Къщи, които са бомбардирани и изоставени. В една от тях (нямаше покрив и голяма част от външните стени липсваха) в средата на къщата беше израснало голямо дърво. Но в градовете всички изглеждаше доста ок - и Босна върви здраво напред.

Относно Белград - като заплати и икономика е почти същото(може би една идея по-напред) - може би цените са една идея по-скъпи,но доста неща са на същите цени. Градският им транспорт е доста зле. И откъм коли ние сме една идея по-напред. Правят метро от много години и досега има само една спирка - близо е до Електротехническия факултет.

Доста често ставаше дума за ЕС и за съжаление трябваше да ги приземя. Лъжат ги безумно всякакви. Идват в Сърбия и ги лъжат,че 2014 ще са в ЕС.

Обясних им,че те още не са със статус на кандидат - това ще отнеме минимум година, после трябва да започнат преговори и оттам нататък са минимум 7 години. Но в момента е доста тежко с разширяването и целия процес ще отнеме минимум 10 години. Доста от тях не ми повярваха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Белград-Земун-Нови Сад се оформя като една метрополия от 2,5-3 милиона души, в която животът тече на много високи обороти.

ПС. Сега му е мястото да споделя, как изглеждат "българските претенции за Македония" извън писането по форумите и статиите на отделни "корифеи" по вестниците. Конкретен пример: юбилеен конгрес на едно македонско техническо дружество от точните науки, хайде да го кажем на физиците. Всичко е разгласено с 1 година по-рано. Покрай многото поканени гости от развитите държави, покани са изпратени до всички сродни институти от балканските страни. От България се записали и изпратили презентации 11 човека. От Сърбия, Черна Гора, Словения, БиХ доста повече, включително преподавателите са довели 2-3 автобуса студенти със себе си. Всички са настроени да си изкарат добре заедно. Почва конференцията и се оказва какво - че от тези 11 записани български "светила" не е пристигнал НИТО ЕДИН.... Значи представяте си - първо имат час за доклада, после имат резервиран хотел, после разечатан 4 тома юбилеен сборник, после екскурзия и после "свечна вечеря". И тъй като никой никога не се е обадил, че няма да идва, всичките тези разходи остават за сметка на домакините. Всеки път, като дойдеше ред в програмата за някого от тях, се чуваха по няколко реплики "А, това са бугарите, викайте следващия". Съответно мен ме питаха, дали не знам какво е станало с тези хора и защо ги няма, но аз казах че за първи път изобщо ги чувам (въпреки че поне 2-3 ги познавах, в интерес на истината). После си дадох сметка, че родните муфтаджии са искали да отчетат публикация в чужбина, без да дават пари за участие. И понеже за други конференции първо ти питат за кредитната карта, преди да питат за името, нашите стоят надалеч. Но понеже на тази хората действаха на доверие и се плащаше при регистрацията на място, този "пропуск в системата" бързо се е разнесъл из родните муфтаджии-андрешковци-бай ганьовци. Без изобщо да си дават сметката какво значи такава излагация. По въпроса за реформата във ВУЗ и БАН работещото решение май е само едно: булдозера и после всичко наново.

А като сме докарали булдозер вече можем да продължим и с Президентството, Позитано 20, и още няколко такива сгради, чиито адреси не знам, но знам, че обитателите им не правят нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H0LYGANGS7ER на 17.05.10 16:07.

Ужас.

Деворина Селянска и Коста Баничаров ряпа да ядат.

Какво общо има с българските претенции за Македония? Комплексарски истории. Ако толкова ви е срам, че сте българи изнесете се в Сърбия.

Има и един още по-срамен специалитет. Понеже няма с какво да се похвалят в своята специалност, ги избива на политика и история.

Претенцията, която се свежда до биене в косматите гърди, е доста ниска топка.

Муфтаджии има навсякъде. Да не мешаме баби и жаби.

ОК, по-важен е изводът. Аз ти дадох един пример, но да не мислиш, че на конгреса на лекарите или на зъболекарите и изобщо на каквито и било събития - спорт, култура, наука е било нещо по-различно?