|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
Мисля че си схванал основната идея.
И все пак на шопският трябва да благодарим за философските сентенции:
Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.
Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.
| |
|
|
|
Айде стига с тия лафове, а работи в тяхната противоположност, но не като критикуваш (уж градивно) българите тук, а като се опитваш да подпомагаш както можеш изстрадалите македонски българи край Вардара, и заклеймяваш фиромите навсякъде, по всякакъв начин и на всяка цена.
| |
|
|
|
За фиромските отроди важи по скоро шопската поговорка:
" Ако беше арно да имаш брат, оно и Господ чеше да има"!
Я стани, стани шумадийско куче, тебе да утепам.
| |
|
|
|
язека съм мисирковист. Той най-правилно е усетил нрава ни. А именно, че с малки изключения(които да потвърдат правилото) не им пук за поробеният брат в Македония а си гледат личното щастие, дори в дълъг срок да им се окаже вредно. Не, че ще се радват. Ленност, непукизъм станали екстримни най-вече след смъртта му.
Опитай се да намериш разлика между омраза , сарказъм и презрение....Редактирано от Цakичъ на 10.12.09 17:48.
| |
|
Тема
|
 Re: брат брата не рани
[re: джинrиби]
|
|
| Автор |
Цakичъ (оД Цаконица) |
| Публикувано | 10.12.09 17:43 |
|
|
ама теШко му, който си нема...
Редактирано от Цakичъ на 10.12.09 17:43.
| |
|
|
|
Рискуваш да засилиш неимоверно популярността на женската си фамилия в Шоплука и в Граово.....
Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".
| |
|
|
|
Aйде стига бе. Разкриха ме.
Човеко божий, как така с лека ръка раздаваш квалификации. Какво квичене в това време на AH1N1.
Ти сериозно ли си вярваш в това, което списуваш? Частта "donec" ми е от Сяр, но това не ми пречи да се гордея и с частта "Shope", която ми е .... от шопско. Никога не съм разделял двете части - иначе не ми мърда шизофренията.
И пак за квичащите шопи, за плевните, за Нане, за Вуте ....
Българите от софийския и дупнишкия регион се наричат "шопи". Те имат особен диалект, който е по-близък до македонските говори, отколкото до източно-българските. Шопите са известни със своята упоритост, консерватизъм и претенцията, че са "най-истинските" българи. Жителите от останалите краища на страната им го връщат като ги наричат "дървени шопи".
Шопският консерватизъм е наистина нещо уникално. Ако "нормалните българи" са по принцип податливи на какви ли не новости и външни влияния, то дебелоглавите шопи посрещат всичко непривично със скептицизъм, подигравка и сарказъм. Каквото и да става, те дълго ще се инатят, преди да променят нещичко в своя живот, навици, диалект. "Не, такова животно нема!" - казва шопът, виждайки за пръв път жирафата в зоологическата градина. И за да бъде всичко още по-забавно - шопският район не е някаква изолирана местност в недостъпните планини. В неговия център е широкото поле, където е разположена столицата София. През него се кръстосват двата вековни пътя: от Запад за Босфора и Йерусалим, от Москва за Солун и Света гора.
Душевността на шопа е едно почти абсурдно съчетание на сляп догматизъм с житейска мъдрост. Вярно, като практичен реалист, който стъпва здраво по земята, съвременният шоп също ще се облече по модата, ще се качи на самолет или ще съставя компютърни програми, ала дълбоко в себе си той, изглежда, няма да приеме нито едно от тези неща безрезервно. Едно - защото те не са осветени от традицията на деди и бащи, и друго - понеже шопът, този изконен циник и еретик, винаги се е съмнявал в смисъла на онова, което всички останали величаят с титлата "прогрес".
Оттук и бетонираният инат, с който шопът се придържа към утвърденото от столетията, оттук и липсата на вяра в нововъведенията, а следователно и враждебното отношение към ентусиазма във всичките му превъплъщения. Затова със своето "От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема" (планина и река край София) шопът е в състояние да прати по дяволите и най-светлите пориви на човешкия разум и сърце. Един публицист справедливо отбелязва, че ако селянинът от Родопските планини изпада в умиление от моминската леха цветя в двора, то в душата на шопа бушува някакво ирационално озлобление заради прахосването на няколко квадратни метра земя, на които би могло да се насадят лук или домати.
От друга страна, същият този примитивен и присмехулен практицизъм може да прелее в мълчалив патриотизъм. Шопите са известни като войници, които се бият докрай, но без поза; с мрачна, но безмълвна решителност. Шопите не напускат окопите, те предпочитат да умрат, но тръгнат ли в атака, не спират. Но... ето ви и поредното противоречие: през Първата световна война, след като са се били храбро за освобождаване на окупираните от съседите български земи, шопските полкове изведнъж заковават пред Дунава: "Дотук е България, дотук сме и ние..."
Колега, лечение му е майката.
| |
|
|
|
Колко трогателно ...
| |
|
|
|
Дани,мноого високо минуваш над тополите,като първия реактивен месершмидт.То има какво да се критикува дълбочинната българска същност,но доста си я подценил в сегашната реалност-човешкия фактор,божественото го има винаги и ке ти сере на сите съмнения и сарказми като стане напечено.Явно се забавляваш с хората,като един вид проучване-затова не искам да се обяснявам с един присмехулник.Капиш?
| |
|
|
|
Ами такива като Ваша милост са причина за такова държание на шопите.
Има и друга поговорка:
"Кога и да го утепаш - се че е касно."
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
