Съгласен съм с теб. Не съм голям експерт по история и може би има и неточни и селективно избрани неща, в това, което казва (аз лично не харесвам казаното от него за Баташкото клане), но има и истини. И като чета какви мнения се раздават тук от участниците, направо се чудя защо вече десета година редовно чета този форум и периодично участвам в дискусиите.

Чиста истина си е, че национализмът в балканските страни все още е голяма пречка за обективно разглеждане на историята. Топличкото въстание в Сърбия през 1917 например, в много малко български източници (и в никой учебник по история предполагам) не можете да прочетете за него. Там нашите заедно с австрийци и немци вършат неща от които не можем да се гордеем - запалени села, убийства, грабежи, изнасилвания в масови размери, най-скромни оценки за жертвите са над 10,000, повечето от които цивилни. А. Протогеров и Т. Александров играят голяма роля в неговото потушаване - колко поучително е да види човек колко малко може да бъде разстоянието между "чудовище" и "светец".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бе,ти си бил много нежна и наранима душа.

Ами имал съм възможност да се поразходя по света, да видя туй-онуй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си отворен. Това твоето дискусия ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми е интересен фактът как така стана, че за няколко години благонадеждните българи от Нишко и Поморавието станаха сърби. В крайна сметка за една асимилация трябват поне няколко поколение да се сменят, докато по тези краища за някакви си 10-20 години процеса е приключил. Или може би не е имало и такъв? Може наистина за тях да е нямало значение сърби ли са или българи?
Какво да кажем за нашите си, западнопокраински българи. Защо мислите са толкова привързани към Югославия? Само заради образованието ли?
Според мен това иска да каже Манчев, що се отнася за шопите и турлаците.

Като цяло ако не беше толкова емоционално нихилистичен, щях да се съглася с него. Просто в стремежа си да омаловажи национализма говори глупаво на моменти.

Редактирано от DannyDeVito на 14.11.09 21:26.

Не бих казал, че посръбчването на моравските българи е станало за няколко години. Давам пример. Преди 15-тина години пътувах с влак от Белград за София. В купето имаше няколко души селяни от Нишко, които ми обясняваха как имало местни бандити, които отваряли вратата и впръсквали тайно спрей, който приспива хората вътре и после ония им открадват пари, вещи и пр. Докато си говорехме така, единият селянин каза на другия: "Не мога да разбера защо, когато се мине у вас, в България, тия хора не се появяват, а са винаги преди Парачин и Бугарска Морава". Онзи отговори: "Ние, българите, сме бедни хора и няма какво да вземат от нас".

Останах като гръмнат.
Но по принцип възпитанието от най-ранна детска възраст стои на първо място. Примерите са навсякъде около нас, например с хора от старите буржоазни фамилии, които забравиха за убитите си след 1944г. предци и станаха по-комунисти от комунистите. Еничерското възпитание не е от вчера и е доказало своята ефикасност. Децата наследяват, наистина, някакви гени от родителите си, но не наследяват паметта в мозъците им.

Може би си прав. Често минавам по тези краища и ми е трудно да го асимилирам тоя факт, някак си. За мен границата винаги е патарината след Ниш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това си е чиста проба УДБАш.
Между впрочем, в БАН повечето старци са от този тип съветски възпитаници, прикрити сърбомани
бе човека, за да запази българина в себе си избятал от Югославия, напуснал роден край, родители, роднини, приятели. А вие го наричате сърбоман.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти какво си направил за България?В колко воини участва?И ако не това,какво друго си направил?

НЕ СЕ ГАСИ
Райко Алексиев

( Според книгата "Горещо червено" от Ивайла Александрова (награда на СБЖ за постижения в журналистиката), която се позовава на интервюта със съпругата на Алексиев и на документални изследвания, убиецът на Райко Алексиев е Георги Боков, по-късно главен редактор на "Работническо Дело" и баща на Ирина Бокова )


На път за Германия група пишещи и рисуващи братя трябваше да чакаме известно време на нишката гара. Беше привечер. Гарата беше задръстена от влакове, претъпкани с войска. Отгде идеха и где отиваха тия войски, не се знаеше. Най-много ние можехме да узнаем, защото по понятни причини си седяхме във вагона и не се "нагнувахме навън"

Опрян до прозореца, аз слушах грохота на движещите се влакове, чувах откъслечните военни команди и се мъчех да разгадая съдържанието на провлачените викове на малките продачачи.

Отведнъж наблизо, от войнишкия влак, който току-що пристигна от Скопие, се понесе дружна песен. Млади солдашки гърла заливаха станционната суетня със звуците на някаква позната мелодия.

Димитър Талев, който беше до мен на прозореца, също даде ухо и широка усмиВка заля винаги сериозното му лице.

- Чуеш ли?
- Чувам Димче...

И наистина чух: воиниците със сръбските шинели и сръбски шайкачи на главите от сръбския войнишки влак, пристигнал откъм Скопие, пееха... "Когато бях овчарче"...
И си пееха тъй, както всеки българин я пее:

"Когато бях овчарче и овците пасях
Бях много благодарен, макар и сиромах...
Щом пукнеше зората, изкарвах ги навън
И свирех из гората, подпрян на някой пън"

На Талев, чедо на македонската земя, очите се овлажниха.

- Нашенци са...
- Нашенци са, Димче.

Суха сръбска команда откара пеещия влак нанякъде, но в тъмната нощ познатите звуци на българската песен се долавяха още дълго.

- Не се гаси... ей, необичайно избухнал във възторг извика Талев и може би за пръв път в живота си изпи наведнъж половин водна чаша коняк, която аз му тикнах под носа, светкавично.