ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 18:34 17.10.19 
Политика, Свят
   >> Македония
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Песента - Народе македонски.  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано28.06.09 16:06



И друг път е коментирано за тази песен:

Народе македонски“

Народе македонски,
Со какви идеи си ти,
Доста беше, разбуди се,
Свести се, не спиј ти.

Не знаеш кој си, што си,
Други те не знаат,
Срам голем е за тебе,
Сам да се не знаеш.

Не сакаме богатство,
Не сакаме пари,
Тук’ сакаме слобода
И човечки правдини.


Тя вероятно е вариант на Стамболовата:

Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини.

*
Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!

*
Доста сме лежали
в робски пелени,
време е да станем
свободни хора ний.

*
Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!


Сега има нов ФИРОМ вариант с друг текст:

Народе Македонски,
со какви идеи си ти,
доста беше, разбуди се, ----
свести се не спиј ти. 2х
Не знаеш кој си, што си,
други тебе знајат,
срам голем је за тебе, ----
сам да не се знаеш. 2х
Исклаја жени, деца,
во село Нагоричани,
абер аскерот турски,
фрлајте оружјето.
Каде е Караиванов
и дружината му,
Мелас Каравангелис
Битола в затвор е тој.

Същевременно в статията за Любомир Пипков в Уикипедия се казва дословно:
Срещата му с Гоце Делчев ражда текста и музиката на македонския химн „ Стига вече да търпиш, народе “ .

Съвсем се обърках?!?





Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано28.06.09 16:17



Обикновено всички си спомнят за марша “Не щеме ний богатство…” като за най-емблематичната творба на Стамболов. Но иронията е, че тъкмо този текст никъде не е отпечатван под негово име. Това важи не само за стихосбирките, но и за периодичните издания, в които той е сътрудничил. Парадоксът се задълбочава, покрай невярното позоваване на Кирил Топалов в съставения през 1980 г. сборник. “Българска възрожденска поезия”. В него се твърди, че въпросното стихотворение с двата куплета и следващия ги призивен припев “се взема от стихосбирката на Стамболов “Песни и стихотворения” (1877). Но ето, че в това издание няма и помен от въпросния марш. Неяснотата около авторството, както и невярното препращане към несъществуващ първоизточник е посочено от Иван Радев в книгата му за Стефан Стамболов “Запомни ме, живот!”. И въпреки че е наясно за тази неточност, литераторът-земляк на особено тачения във Велико Търново поет и държавник включва стихотворението с недоказано авторство. С наглед похвална добросъвестност Радев отбелязва, че стихотворението се взима от… сборника на К. Топалов. Значи виждаме как една апологетична нагласа диктува да се пренебрегнат научните критерии независимо, че е напълно ясно: налице е фалшифициран “факт”… Добре е този прецедент с грубо подменените исторически данни да ни постави нащрек и по принцип.




Абсолютно се ошашках!

Редактирано от джинrиби на 28.06.09 16:18.



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано28.06.09 16:51



Според Захари Стоянов в "Записки по българските въстания" относно хода на Старозагорското въстание през 1975 година:

"...Когато излязохме на края и прегазихме Бидечка, запяхме бунтовническия марш на Стамболова:


Не щеме ний богатство,
не щеме ний жени -
но искаме свобода,
човешки правдини!



Сигурно оригинала е на Стамболов (знае се, че е бил женкар), като впоследствие "жени" е заменено с "пари".



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано28.06.09 16:58



На едно място се твърди следното:

През същата 1879 г. за кратко е чиновник във вътрешното министерство на Тодор Бурмов, за което добросъвестно свидетелства Вазов в спомена си "София на 1880 година" (1905), в който рисува жив и правдив портрет на младия Стамболов, станал вече трън в очите на консерваторите, които по думите му "искат да се отърват от мене, но не смеят... Предлагат ми стипендия да ида да се уча в Париж, та дано умра там, но да има да вземат...", преиздава своята стихосбирка отпреди 3 години, която през 1875 печата в Ботевата печатница в Букурещ и публикува съвместно с Христо Ботев под заглавие "Песни и стихотворения", която през 1878 г. става "Песни и стихотворения от Стефан Стамболов".



Ако е така - значи стихотворението е печатано в 1875 г., което се връзва с казаното от Захари Стоянов



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано28.06.09 18:52



А някой да коментира това?
Същевременно в статията за Панайот Пипков в Уикипедия се казва дословно: Срещата му с Гоце Делчев ражда текста и музиката на македонския химн „ Стига вече да търпиш, народе “.

Редактирано от джинrиби на 28.06.09 18:59.



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано28.06.09 19:05



Някой чувал ли е за среща на Делчев и Пипков? Или, че Пипков е писал тази песен?



Тема Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: джинrиби]  
Автор persone (върховист)
Публикувано28.06.09 21:12



Поздравления за интерсната дискусия и интересната специфична информация.



Редактирано от persone на 29.06.09 00:32.



Тема Re: Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: persone]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано28.06.09 21:41



Оригиналните стихове на Христо Ботев подарява "Стандарт" на своите читатели за 2 юни - Деня на Ботев и падналите за народна свобода. Изданието е на малко известен литературен паметник от епохата на Възраждането. "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" на братята по оръжие и перо са издадени за пръв път през 1875 г.


Вестник "Стандарт" точно преди месец е издал техното общо дело (на Ботйов и Стамболов).


Та може да си зададем въпроса : Ако "Не щем ний богатство.." не е написано от Стамболов... значи е написано от Ботйов?



Тема Re: Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: kyмaнич]  
Автор aтлaнт (пристрастен)
Публикувано28.06.09 22:09



Е,хубаво,имали го това стихотворение в тази книжка,или го няма?



Тема Re: Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: aтлaнт]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано29.06.09 06:42



Ами "Стандарт" го чета само в електронното му издание. А който си е купил книжния "Стандарт" от 29 май т. г. е получил в добавка и фототипното издание на "Песни и стихотворения" и може да провери. Аз съм сигурен, че "Не щемеме ний богатство..." е там. Впрочем и автора Орлин Орлинов не твърди друго. Той казва само: "...Обикновено всички си спомнят за марша “Не щеме ний богатство…” като за най-емблематичната творба на Стамболов. Но иронията е, че тъкмо този текст никъде не е отпечатван под негово име..." Е, в общия сборник на Ботев и Стамболов всяка отделна творба не е подписвана. Но пък въпросния Орлинов не твърди, че Стамболов не е автор на текста, защото ако го твърдеше щеше да достигне по метода на изключването до извода, че автор на "Не щеме ний богатство..." е Ботев.
---
А ако "Не щеме ний богатство..." е отпечатано в книжчицата от 1875 г. - вероятното авторство на текста от страна Пипков се очертава като неволна грешка от страна на съставителя на статията.



Тема Re: Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: kyмaнич]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано29.06.09 09:46



Не съм сигурен. Пипков пише музиката на Върви народе възродени по текст на Стоян Михайловски, председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903) през 1901 г. Точно тогава е и вероятната среща на Пипков с Делчев!

Редактирано от джинrиби на 29.06.09 09:50.



Тема Re: Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: джинrиби]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано29.06.09 10:49



Народе Македонски,
со какви идеи си ти,
доста беше, разбуди се, ----
свести се не спиј ти. 2х
Не знаеш кој си, што си,
други тебе знајат,
срам голем је за тебе, ----
сам да не се знаеш. 2х
Исклаја жени, деца,
во село Нагоричани,
абер аскерот турски,
фрлајте оружјето.
Каде е Караиванов
и дружината му,
Мелас Каравангелис
Битола в затвор е тој.
---
В този вариант от македонската

е отпаднал куплета с "Не сакаме богатства..." за сметка на други добавки... леко по леко песента е станала народна. А хипотезата за евентуалното авторство на Пипков го срещнах само в статията в Уикипедия която ти посочи, но никъде другаде.



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано29.06.09 10:57



Нали се сещаш, че да се пее за идеи в НАРОДНА ПЕСЕН от началото на 20 век е нелепо. Това е фиромска раздувка и вероятно късен вариант на песента.



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано29.06.09 11:09



Естествено... А ето още една комична илюстрация:



Тесктът е "народен" (с Караиванов, Мелас, Каравангелис). Обаче в звуковия файл си присъства "не сакаме богатства..." и няма никакъв Каравангелис, опинци и т. н.
И забележи - дикцията на певеца си кънти на български



Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: kyмaнич]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано29.06.09 11:12



Това ме кара да мисля, че Пипков наистина е писал такава песен, но текстът е променен впоследствие и фиромизиран допълнително, като песента е обявена и даже за народна.

Редактирано от джинrиби на 29.06.09 11:13.



Тема Ето и какво казва Павел Шатевнови [re: джинrиби]  
Автор Darkages (ентусиаст)
Публикувано29.06.09 11:24





НА ПАТ ВО ЗАТОЧЕНИШТВО

Една долга, стројна редица од 156-мина, сите во окови, весело и шумно поминавме низ солунските улици, громогласно пеејќи бунтовнички песни. Бевме стасани до владиниот дом, кога одјачи песната:

Зората веќе грее
Честа не вика в бој;
За правда кој милее –
Нек стапи в нашиот строј.

Врвулицата поминуваше низ солунската чаршија, преполна со луѓе, а песната продолжуваше:

Не сакаме богатство,
Не сакаме пари,
Тук сакаме слобода,
Човечки правдини.

Морето веќе се гледаше, кога громогласно пеевме:

„Прости, прости народе нештастен ..."

Бевме до самиот брег. Таму почнавме:

„Жив е тој, жив... "

Македонците не пеели български песни?!



(Извинявам се, че не е в оригинал, ама ми беше под ръка преводът на македонски)

Редактирано от Darkages на 29.06.09 11:25.



Тема Re: Браво, много интересна дискусия сте зафатили ...нови [re: kyмaнич]  
Автор Tyзлиja (член)
Публикувано29.06.09 12:18



Народната песен е за клането на25 март 1905 в ЗАГОРИЧАНЕ,КОСТУРСКО,тия от ФИРОМ толкова разбират от история.Нагоричане е в Североизточна Македония и събитията там няма връзкат с Каравангелис,Караиванов и ЧЕТАТА му.Интересно,комай и думите ЧЕТА и КОМИТЕТ са табу в днешна Р.М.

Редактирано от Tyзлиja на 29.06.09 12:26.



Тема Re: Ето и какво казва Павел Шатевнови [re: Darkages]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано29.06.09 12:44



Напред, напред, за слава,
на бойното поле!
За нашата свобода
там всек от нас да мре!

Зората вече грее,
честта ни вика в бой,
за брата кой милее,
да встъпи в общи строй!





Тема Re: Песента - Народе македонски.нови [re: джинrиби]  
Автор джинrиби (старо куче)
Публикувано02.07.09 10:41



Все пак песен е имало и среща Делчев - Пипков е имало. Но песента е била друга.

Здравейте. Моля Ви да ми разясните повече за твърдението Ви за среща между Делчев и Пипков и създаванета на песента Народе македонски или нещо подобно. [1] За повече инфо, моля погледнете тук: [2] Благодаря! Jingiby 16:42, 28 юни 2009 (UTC)



Панайот Пипков

Здравей. Оригиналния химн на Македонския народ - " Стига вече " е по текст и музика на П. Пипков. Издаден е в Лайпциг. Текста няма нищо общо с известното стихотворение на Ст. Стамболов. Така е по оригинални материали на Регионален исторически музей - Ловеч. Повече подробности вкючително и текста на химна /оригинал/ ще ги напиша утре. Bulldog4eto. 1 юли 2009г.

Здравей. В началото на миналия век Панайот Пипков е член на Ловешкото Македоно - одринско дружество. Там представя написания от него Химн на Македонския народ - текст и музика. Обеснява за срещата си с Гоце Делчев, която го е вдъхновила за създаване на химна. Дружеството приема специално решение / запазено / да издаде химна за своя сметка. Случая е описан от А. Андреев в обширен доклад при честване 80 год. от рождението на Пипков проведено в Ловчанското читалище „ Наука “ на 15.12.1951 г. Същото е и в публикацията на театроведа Н.Филипов „ Накъде върви днес народът възродени “ - в-к „ Фактор “, Лч., бр.6/2001г. Химна съгласно решението е издаден в Лайпциг, Германия през 1902 г. в самостоятелно издание с текста и нотите на 9 страници. Литографията на титулната страница е на Брейткоф и Гертол. Тя / титулната страница / е публикувана в книгата "Почетните граждани на Ловеч" , която е цитирана като източник в статията за П.Пипков в Уикипедия / Разпространява се от Регионален исторически музей - Ловеч /. Титулната страница на книгата „ Почетните граждани на Ловеч “ може да бъде видяна на електронната страница на Община Ловеч. Посочените документи са притежание на музея в Ловеч. По тази причина не мога да кача факсимилета от тях пък и не е допустимо. Ето текста на Химна по Лайпцигското му издание от 1902 г. със съвременен правопис :

„ Стига вече!“ - Химн на Македонския народ. Поезия и музика Панайот Пипков.

I. Стига вече да търпим, народе мой,
грабни ножа, срещу злий тиранин твой,
за свобода ей часът удари веч,
върл душманин, да бяга надалеч!

II. Твойте поля родни, твоя роден край,
тъпчи с крак душманин, милост той не знай,
и народна гордост и права и ред,
всичко е погазил, турчина проклет!

III. Ставай мил народе, кат един човек,
срам е да робуваш, в тоз свободен век,
кръв пролий душманска, смъртта потърси,
стига толкоз мъка, робство и сълзи!

Поздрави. Bulldog4eto. 1 юли 2009 г.



Редактирано от джинrиби на 02.07.09 11:11.




Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.