|
[url] JAROSLAV HASEK
Sebrana diva, sv. 1-18
Praha
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА ИСТОРИЯ НА ПАРТИЯТА НА УМЕРЕНИЯ ПРОГРЕС В
РАМКИТЕ НА ЗАКОНА
ВОЙВОДАТА КЛИМЕШ
.....Няма сънение-този човек не беше страхливец,но не можеше да се каже и това,че когато работата ставаше дебела,той намираше за най-добре да се оттегли и винаги правеше това без каквато и да било паника.
Най-хубава си остана нашата среща в София.
Беше през онова тревожно време,когато пълчищата на редовната турска войска,низамите,обсаждаха околностите на Солун.
Беше сезонът,когато във величествените дебри и девствени гори на Витоша всичко ухаеше,а долу гърмяха оръдия и трещяха пушките на въстаниците.
Тъкмо там настъпваха четите на българския революционер Сарафов,а оръдията все тъй продължаваха да гърмят и се чуваше зов за освобождение.
В този момент Климеш седеше в една мебелна фабрика в София,защото не се беше родил комита,ами си беше най-обиновен тапицер.Седеше си съвсем спокоен,без дори да подозира,че воеводското звание витае над него.Бях пристигнал в София и се запознах с този човек,който дотогава беше живял в мир и спокойствие,и в чиято душа юнашките качества все още дремеха дълбоко.
.....той за пръв път започна да ме лъже,че са му извести всички проходи,че познава лично всички революционери,че знае всички въстанически чети,че познава техния преводител,героя Сарафов....
Признавам,че в онзи момент изпитах желание да потегля с него към границата....
Отидохме в малко кафененце,където ми призна по-късно,предполагал,че не се събират комитетите,но те по една нещастна случайност се събираха тъкмо там и само това е причината тая добра,героична,храбра и честна душа да стане войвода.Именно в това кафененце събираха доброволци за отвъд границата.Той пребледня,но като му мина през ум,че може би го очаква слава,в порив на неосъзнат героизъм,изпъчил гърди като същински Иля Муромец,заяви на не особено чист,а по-скоро на завален български език,че е дошъл с един свой земляк чех да да каже,че е готов заедно с него да даде живота си за свободата на братята отвъд Витоша,за техните интереси,жени,деца,за всичко хубаво,героично,прекрасно и чудесно.
-Дайте ни пушки,братя!-извика той,след като пийна ракия.
После ние положихме клетва.Клехме се в знамето на свободата.Ще си призная,че до този миг бях стрелял само по зайци,а сега ми предстоеше да стрелям по турците.Едва след втората,третата,четвъртата,петата ракия ми дойде куражът.
.....Сложиха ни в първата редица,за да всяваме ужас сред турците.Мене заради европейския костюм,а Климеш- защото беше същински Голиат.
.....Пред нас изникна висок връх,Гарван планина,стражът на турската територия,наоколо гъмжеше от скорпиони.
Покатерихме се на планината.Захвърлихме пушките.Ние бяхме от първите,които в авангарда изпълзяха нагоре,за да видим навсякъде долу под нас пламтящите огньове на редовната турска войска.
И избягахме при турците.Аз знаех няколко изречения на турски и успях да съчиня следното:
-Господа турци,комитите ни гонят,спасете ни!
Всичко това е истина.Плениха ни съвсем формално и преди да ни обесят,решиха да ни заведат при офицера.
А когато ни заведоха при него,той се оказа много мил човек.Попита ни на френски защо са ни преследвали комитите,аз му отговорих,че са ни сметнали за турци,а офицерът прихна и ни почерпи,а на сутринта нареди да ни откарат с влака до границата,придружени от почетен екскорт.
Ето истината за голямата битка на Гарван планина,в която,както разказа в Прага войводата Климеш,бяхме избили 2580 турци.
........"И въпреки всичко една прекрасна сутрин ние се доближихме до Манастир.Но да ви обясня ,господа:Манастир е една от силните турски крепости в Македония.Самата вътрешна крепост,разбирате ли,тя е нещо,ако мога да се изразя така,нещо като ей тази маса,на която съм седнал.Онова пиано ей там отляво,и масата от другата страна,и ей там шефът на заведението край вратата, и ония там,дето играят на карти,в другия ъгъл,това са укрепленията около Манастир.Всеки добър стратег,който иска да завладее Манастир,трябва да дейсвува така,че най-напред да тури ръка върху пианото,след това върху шефа и ей върху оная там маса.Защото в случай,че военното щастие се обърне и противникът успее да завладее централното укрепление, с други думи шефа,ние ще трябва да хвърлим във въздуха шефа и откъм пианото да открием стрелба насам,към нашата маса,след като,разбира се,предварително сме изклали ония там,дето играят на карти.Именно по този предварително обмислен план дейстувах и аз.Вдигнахме във въздуха централното укрепление,турихме ръка върху останалите и насочихме оръдията си към града.Три дни и три нощи го обстрелвахме без прекъсване и не щеш ли,на четвъртия ден привечер в лагера ни пристигна една приказно красива туркиня,която изяви да говори,но само с войводата Климеш,с мене,с други думи.Казах да я въведат в палатката........Представяте ли си!И знаете ли какво направих аз,господа?Преспах с нея.На сутринта все пак влязохме в града,подпалихме го на шест места,безмилостно изтребихме врага,избихме го и го прогонихме.На някого от вас,приятели,това може да се стори жестоко,кръвожадно,но не е така.Много лесно ще ви убедя.Когато влязохме в града,намерихме на площада бесилки за всички ни,за осемдесетте души,и осемдесет варела с газ.Представете си какво щеше да ни се случи,ако ни бяха заловили."
С такива мъжки думи войводата Климеш съвсем недвусмислено ни разясняваше дейността си в полза на поробените братя българи отвъд Витоша.
[/url]
|
[