........за "Европа", "Европски ценности" и сл. като во 1970 нормално било југословенски гражданин да видел Париз, Рим или Виена (всепак во економична хотелска категорија), да разговара со странци на Адриатика без нужда да дава отчет во милиционерска станица зарад контактите со "буржоаскиот враг", да гледа домашна ТВ серија каде се исмева власта, армијата итн, да купува ЛП и касети Рок н Рол, да посешта дискотека (само во неколку поголеми градове, всепак) нафиксан на психоделици, да пазари во хипермаркет итд.

Затоа не ми е јасно зошто при Бугарите се дума за "српски комунистички менталитет", "југославски марксистички позор и срам". Ајд да разберам Британец примерно, ама Бугарин кои купувал исчислен черн леб во државни заводи на купони, слушал песени за "теоријата на антиимперијалситичката индустријската револуцијата и местото на работникот" и можел да иде 30 години робија за слушане чуждоземно радио да говори за "комунистички југославски менталитет" обаче не ми е јасно

Миналото е важно, но настоящето е по-важно...

1. Югословени, освен като носталгична категория, не съществуват...
2. Сърбия от 20 години е в изолация, минава за варварска страна на кръвопийци, което разбира се, е сатанизация, любима на западните медии.
3. Пораснало е поколение, живяло само във война и изолация и обречено на изолация още поне 10 години.


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".

............за стара слава, "чорапогашти" и "червени" и друга митологија. Југославија бе тоталитаристична земја и всеки обид да ја правдам со факта че била "полиберална" е осуден на пропаст. Искам да кажам че во последните 25 години од суштетвуването които се клучни за формировката на менталитета на хората имашти од 35-60 години които држат клучовите места некаква илузија на "нормален живот" настрана од раната "срп и чекан", "вечна револуција" мозаици на трактори и штасливи селани атмосфера, всепак суштествувал.

Она што се наричва "Југо менталитет" не е "комунистички" а воено-транзиционен кај Србите и "смена на генерации" кај ФИРОМите менталитет оформил се во 1990те. Комунизма е ирелевантен за 20-25 год. младежи настапливашти на сцена во БЈРМ.

За Комунизма од Бугарин "насмеал се штрбел на........."

Игоре,Василе или както ти е там името.

Малко след като идва "комунизма" при нас и при вас българите имат същото чувство на супериорност спрямо сърбите и гърците.И двата народа са били по-зле икономически от нас.Вади статистики и чети.Българите са ходели без проблем на запад и са се учудвали цитирам "колко мързеливи са сърбите".Нашите минавали през Сърбия и гледали колко земя пустее и колко по-бедни са сърбите от нас.Та след като българите падат под руския ботуш като са се събирали сърби и българи и българите винаги са си спомняли за това време.Е да,ама е било минало.

Завъртяло се колелото.Минало време.

И ти си спомняш за разни "благини" които вие имахте,а ние нямахме.Живяхте и по-добре.Тоталитарна система,но с частна собственост и т.н.


Ти си го спомняш и това идва да докаже,че сега положението при вас е по-зле от при нас.


Прав ли съм?

Македонските преродбеници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от balgarin на 05.01.09 00:13.

Василе, сред нас българите може да има от време на време по някоя "стрелба в тъмното" за югославския манталитет, но по изцепки никой не може да те бие. Хем беше в София и видя на място как стоят нещата. Май само си гледал без да видиш или си видял това, което си искал да видиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става въпрос само за дихотомията свобода-комунизъм. Мисля, че най-съществено за определянето на характера на последните генерации в Югославия е факта, че през 1989 е отпечатана банкнота от 2 милиона динара, а още от 70те години инфлацията по изключение пада под 20%. Оттук и меркантилизма и неосъзнатия подтик към "есапене", който дори от теб лъха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смятам възприятието за Югославия сред българите между 1944 и 1989 г. за ключов въпрос в българско-македонската (по-правилно, "българско-македонистическа") полемика.

Роден съм през 1956 г. и добре помня, че Югославия се възприемаше като страна с по-висок стандарт на живот, с по-либерална вътрешна политика, като "половин капиталистическа страна" в най-положителния смисъл. Основните причини бяха възможността да пътуваш и работиш на Запад, достъпа до качествен западен внос, възможността да си частник, възможността донякъде да протестираш. Чак до края на 80-те години българи "записваха" "тави" и купища други стоки от хора, "пуснати" (показателна и тъжна дума...) да пътуват в Югославия. (Mutatis mutandis, комай единственото, което остана днес от това възприемане на Югославия като своеобразен модел е чалгата... Но пък устойчивостта й по само себе си е показателна.)

На втори план, вече сред по-мислещи българи бе престижът, който Тито заслужено или не имаше в световен мащаб и който се сравняваше със примитивното излъчване на бай Тошо.

Накратко, обикновеният българин завиждаше на обикновения югославянин и би предпочел да живее в югославски условия. Именно с това югославско предимство масата българи си обясняваше и причината македонизмът да пусне корен -- явление, което оставаше абсолютно необяснимо по друг начин.

Огромна маса факти и аргументи нито ни бяха известни, нито ни изглеждаха важни -- че с целия си анти-сталинизъм Тито си беше един хасъл-Сталин; че Югославия бе автоклава от противопоставени национализми; че Тито просто бе успял умело да маскира кръвожадността на комунизма, вместо да я намалява (че дори я бе усилил). И до днес средният българин не е и почнал да разбира причините за разпада на Югославия.

Но нещата отдавна се промениха и знам, че днешното поколение не вижда нищо положително в бившата Югославия. В тесния подтекст на българско-македонската полемика, обаче, продължавам да смятам въпроса за едновремешния югославски престиж за един от основните: докато допреди 20 г. отговорът на въпроса как македонизмът е успял се изчерпваше (поне общо взето и на популярно ниво) с югославското предимство, днес нито има такъв ясен отговор, нито такава пълна изчерпателност.

---

Всъщност, не съм писал по същество -- дали определянето на сръбско-югославската идеология от 1989 насам като комунистическа е правилно.

Според мен -- да, правилно е! Към 80-те години комунистите в ред "соц"-страни минаха към войнствен национализъм. "Възродителни процеси", подстрекателните речи в Косово, едва прикрит антисемитизъм в СССР, националистическите изстъпления в Алма-ата и Нагорни Карабах... За комунистите са присъщи внезапни и дълбоки промени в ориентацията -- от ковладене на останалата левица като "социал-фашистка" към "широк фронт" през 1930-те, от ненавист към Хитлер към съюз с него, от боготворене на Сталин към пълен обрат против него и т. н. Та именно като комунистическа виждам и промяната от "братство и jединство" към сърбославски страсти. Какви бяха Милошевич, Младич, Туджман и Изетбегович ако не комунисти, макар и някои от тях "пребоядисани" и дори "репресирани"?

Предвид това, че в България едвам отървахме избухването на своя междуетническа и религиозна война през 1990-91 г. лично предпочитам да благодаря на Бога вместо да ковладя съседите; казват, "който живее в парник, да не хвърля камъни!"

Редактирано от ckипaджиятa на 05.01.09 14:35.

"В тесния подтекст на българско-македонската полемика, обаче, продължавам да смятам въпроса за едновремешния югославски престиж за един от основните: докато допреди 20 г. отговорът на въпроса как македонизмът е успял се изчерпваше (поне общо взето и на популярно ниво) с югославското предимство, днес нито има такъв ясен отговор, нито такава пълна изчерпателност."

Очевидният отговор е - защото за толкова години македонизмът е успял да пусне корени, т.е. да израснат няколко поколения, свикнали да мислят "по македонистки" (?), само че явно далеч не е изчерпателен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, за сещане, сетил съм се; ама навикът едва ли е единствената причина, та камо ли основната или главна такава. А трябва да сме наясно с всички причини.