|
македонската наука
ПЪРВА ГРАМОТА НА ВАСИЛИЙ ВТОРИ
Много и големи са добрините, с които човеколюбивия Бог е дарявал през различни времена нашето царство; има обаче една, която надминава всички други, тя е – присъединяването на българската държава към ромейската под един ярем. Следствие на това ние утвърдихме благочестивейшия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява съответните дела на архиепископията. И понеже той поиска да му се определят писмено клириците и париците, задължени да работят за църквите на неговата епархия, както и на тия на подчинените му епископи, дадохме му тая царска грамота, с която заповядваме:
Самият архиепископ да има в градовете (крепостите) на своята епархия, т. е. в Охрид, Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
Епископът пък на Костур да има в градовете на своята епархия, т. е. в Костур, Корешча, Колоня, Девол, Воюса, и Мор 40 клирици и 30 парици. Ако и по-рано той да е имал и повече може би, но ние не искахме, неговите клирици и парици да надминават по число ония на архиепископа.
И епископът на Главеница заповядваме да има в самата Главеница и в Канина и Неаниска 40 клирици и 30 парици.
И епископът на Мъглен да има в самия Мъглен и Просек и Морихово, и Сетина, и Острово, и Заодрия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Битоля да има в Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Струмица да има в самата Струмица, и Радовищ, и Конче 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Морозвизд да има в самия Морозвизд, и в Козякъ, и в Славище, Злетово, Луковица, Пиянец, и Малешово 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Велбужд да има в самия Велбужд и Сотеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сотеска и Разлог 15 клирици и 15 парици.
И епископът в Триядица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триядица и в Перник, и Суково, и Знеполе (или Звонци ?) 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Ниш да има в самия Ниш и в Мокро, Компл, Топлица и Свърлиг 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Браница (Браничево) да има въ Браница, в Морависк, и Смедерево, и Гро…, Висьск, Сталач, и Бродарьск 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Белград да има в самия Белград, и в Градец, Омц, и Главентин, и в Бяла Църква 40 клирици и 40 парици,
И епископът на Срем заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Скопие да има в самото Скопие, и във Виници, Премор, и Луково, и Принип 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Призрен да има в самия Призрен и в Хвосно, Лесковец, и Брат… 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Липлян да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Сервия заповядваме да има в цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.
Всички тези клирици да са свободни от икомодий и други повинности, както се освобождаваха и при Самуил. Поради това и за сведение на императорите, които ще царуват след нас, дадохме тая грамота на архиепископа, като я подпечатихме с нашия царски моливдовул.
ВТОРАГРАМОТА НА ВАСИЛИЙ ВТОРИ
Тъй като след издаването на тая първа грамота за обсега на всяка българска епископия, светейшият архиепископ на България поиска от царство ни да се направи и друга грамота за останалите негови епископства, неизброени в първата грамота, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ми не желае да допусне никого от тези митрополити или от техните люде ни крачка навътре в границите на българската област, то постановихме, щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, които при цар Петър и Самуил се притежаваха и владееха от тогавашните архиепископи, и всички други градове, защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишно търпение и с божия помощ, тая страна ни се подари от Бога, чиято благост явно ни помагаше, та да се съедини под един ярем разделеното, без да нарушат границите и наредбите, добре установени от царуващите преди нас. Защото, ако и да станахме господар на тая страна, запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и грамоти. Също и сегашният архиепископ на България постановяваме да има толкова епархия, колкото е била при цар Петър и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха изброени в първата грамота, но и тия, които, които са били пропуснати и неизредени там и които в тая грамота се обявяват и поименно излагат. И на тези (епископства), както и на останалите подаряваме клирици и парици, т.е. заповядваме, щото епископът на Дръстър (Силистра) да има в градовете на своята епархия и в другите нейни околни градове 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петър в България тая епархия е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите преминаваха от едно място на друго, един в Триядица (София), друг във Воден и Мъглен, и сетне ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид, затова (заповядваме) самият Охрид да има архиепископ, а в Дръстър да се ръкополага епископ.
Заповядваме епископът на Видин да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия ми стана най-полезна и предана, като ми отвори пътищата си за страната, та и трябваше тя във всеки случай да бъде възвисена над най-добрите. Но за да не надмине и да не се постави над епархията на архиепископа, дадохме й равно число клирици и парици с тия на архиепископа, като увеличихме тия последните, които са 70, с още 10 души.
И заповядваме епископът на Раса да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И заповядваме епископът на Орея да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Черник заповядваме да има в цялата си епархии 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Химара заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А на митрополита на Дирахий (Драч) заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не пристъпва в И нито сам митрополитът, нито други в българските епископства да не се разправят, а да се задоволяват с това, що е тяхно, удостоверено от старо време, и винаги неизменно да пребивават при своята си власт.
Заповядваме епископът на Адрианопол (Дринопол) да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът (името е пропуснато в гръцкия текст, според Гелцер е бил епископа на Велас, Дрипуполско) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Ботрот заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Козил заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Петра заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Риги (Роги?) за има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.
И постановихме, светейшият архиепископ на България да притежава не само изложените по име епископства, но ако има и други някои, които се намират в българските предели и са пропуснати поради забравяне, заповядваме и тях да владее и управлява. Също и всички други градове, които не са споменати в грамотите на царство ми, да ги владее същия светейши архиепископ и да събира от всички тях законния данък, както и от власите по цяла България, и от турките около Вардар, доколкото ги има в българските предели.
И всички стратези в България и останалите чиновници и архонти да почитат високо и да слушат думата и наставленията на архиепископа и да не се бъркат в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каква да е друга църковна работа и да не се бъркат нито нему, нито да пречат на подчинените му боголюбиви епископи, за да не би такива да понесат голямото и безмилостно наказание на царство ми.
Поради това и за сведение на царете след нас, ние направихме тази грамота и я дадохме на светейшия архиепископ, като я подпечатихме с моливдовула (оловния печат) на царство ни, в месец май, индикт 3, година 6528 (1020).
ТРЕТА ГРАМОТА НА ВАСИЛИЙ ВТОРИ
Тая грамота се даде от царството ни на свeтeйшата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископства, именно на Сервия, Стаг и Бер, защото и те лежат в българските предели, с тая наша грамота и тях причисляваме към останалите епископства и подвластихме под архиепископията на България и разсъдихме да надарим и тях с клирици и парици.
На епископа прочее на Стаг - 12 парици и 12 клирици, на Берския - 30 клирици и 30 парици, а на Сервийската епископия се даде в първата грамота; и там на (епископите) да не се пречи.
ІІ. ПЕЧАТ НА АРХИЕПИСКОП ЛЪВ
Богородице, помагай на своя раб Лъв, архиепископ на България.
По ХИБ, т.1, Петров, Гюзелев, НИ, С.,1978, стр. 365 (К. Митяев, Новоткрит оловен печат на български архиепископ, ИБАИ, V, 1929, стр. 250.
ІІІ. ПЕЧАТ НА АРХИЕПИСКОП ТЕОФИЛАКТ
Богородице, помагай на Теофилакт / Архиепископ на България
Печатът е с диаметър 16мм., от двете страни е с надписи. Датира се около 1100г. Печата се намира във Виена. Издания: Laurent, Corpus V.2 no. 1493, Sandrovskaja, Sfragistika no. 865 и Nesbitt - Oikonomides I no. 29. 9.
ІV. ПЕЧАТ НА АРХИЕПИСКОП МИХАИЛ
Благовещение / Непорочна Дево, защитавай Михаил, архиепископ на България.
Печатът е с диаметър 25мм, от едната страна е изобразено Благовещението на Богородица и надпис, а от другата има 5 редов надпис. Датира се около 1150г. Печата се намира във Дъмбъртън Оукс. Издания: Schlumberger, Sigillographie p. 242, no. 9, Laurent, Corpus V.2 no. 1495, Nesbitt - Oikonomides I no. 29. 8 и Cheynet, Comnènes p. 65, n. 62.
|
