"Втора преселническа вълна заляла Аджемлер през 1903 и 1904 год., след потушаването на Илинденско- Преображенското въстание.Хиляди българи се насочили към родината. “Ние напуснахме родните си места, оставихме всичко мило и скъпо в своите родни огнища, защото от живота по- мило няма...-спомня си Продан Щерев от с.Едига- Оставихме покъщина, цели сюрии добитък, за да прехвърлим границата.” Във Варна и селата около града дошли бежанци от Лозенградско. Бягството им до границата било път на ужас. Майки захвърляли децата си из усоите, други ги намирали по друмищата, вземали ги и ги наричали Найден и Найда.

Архивите разказват за пристигнали с параход бежанци във Варна: 06.09.1903 г. - 424 души; 09.09.1903 г. – 300 души; 13.09.1903 г. – 118 души; 19.09.1903 г. – 1472 души. В тази тъжна тракийска есен параходите “Бургас”, “Варна”, “Хиос”, “Америка” непрекъснато пренасяли бежанци. Пристигали неволници и по суша. Градът бил малък да ги подслони. Една част от тях били настанени в болницата до понеделничния пазар, други по къщите, трети изпратени в селата. Но дори и в болницата нямало елементарни условия за живот. “Тя имаше вид на голям обор. Добри хора ни даваха храна, но въшките бяха толкова много, че пълзяха и по пода.” /Пр.Щерев/. Българският народ посрещнал братски бежанците. Била образувана в София Централна благотворителна комисия с председател професор Агура и представители на всички партии и обществени организации / държ. архив/. Във всеки окръг били изградени подразделения на комисията. Във Варна тя подпомогнала 1463 бежанци, настанени в града и двадесет околни села. Или 350 семейства с 544 деца и 919 възрастни. Освен тях получили помощ 290 тракийски и македонски бежанци започнали нередовна работа на пристанището. Варненското окръжно управление събрало 2150 лева, Министерският съвет отпуснал два пъти по 25000 лева, Народното събрание гласувало кредит от 500000 лева. Помощи събирали и общините, и църквата, и войниците, и учащите се. Българинът Иван Карамихалев, например, изпратил от Виена до Комисията 500 лева. Аджемлер било препълнено с бежанци- неволници от селата Едига, Кору дере, Косово, Урум беглий, Паспалово и др. Точният им брой не можел да се определи, защото били в непрекъснато движение. Търсели свои близки и роднини.

Отивали си едни идвали други. Помощник кметът на Аджемлер Тодор Стоянов получил от Варненското окръжно управление помощ за бежанците: 52 торби брашно, 50 чифта цървули, 104 kg. Сапун, 600 kg. Лук, 50 kg.сол, 72 топа платно, 50 чифта навуща. Помощите били раздадени на бежанците от кметските наместници на селата Тополи и Изворско - Араланов и Ганчо Иванов. На 10.02.1904 год. отново общината получила помощ нови 10 чувала брашно и ги раздала в присъствието на представител на бежанците - свещеника Янчо Георгиев.

Селата били малки. Къщите не можели да подслонят всички. Бежанците обитавали плевници, сайванти, саи и хамбари. По общините били пръснати: Аджемлерска община - 106 бежанци; Арнаутларска - 298; Любен Каравеловска - 338; Преселска - 86; Белославска - 171; Игнатиевска - 119 души и т.н.

Окръжният управител на Варна разрешил на 18 семейства от Аджемлер, 19 - от Тополи, 12 - от Изворско и Владиславово да отсекат дърва от Държавната гора, за да си построят жилища. Варненската благотворителна комисия свикала голямо общоградско събрание в зала “Съединение”, на което призовала гражданите да усилят помощта си. Бил избран 25-членен комитет, който издирвал бежанците и се грижел за прехраната им. Въпреки това бежанците преживели тежка зима. В Аджемлер умрели от студ, глад и болести 5 мъже, 2 жени и 7 деца от преселниците. Англия също подкрепила бежанците като изпратила помощи във Варна от 67 бали одеяла и дрехи, 750 чифта обуща, бархет, басми, американ и др. Английската търговска колония от Одеса изпратила 150 одеяла. Пристигали все нови и нови пратки. Само одеялата били 6848 броя.

Турция поискала бежанците да се върнат и било сключено споразумение между Високата порта и българското правителство Турция да ги приеме отново и да ги настани по старите им домове. Специален български чиновник трябвало да ги придружи и да следи за изпълнението на споразумението. В края на 1904 год. от Аджемлер се завърнали в Турция само 10 души от всичките 372 в района на общината. Като причина за отказа си да напуснат България бежанците сочели: не бил гарантиран животът им, къщите им били изгорени, покъщнината разграбена, нямали добитък, щели да гладуват."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ako mozeshe nekoj v Makedonija pak dazhe i vav Balgarija da si predstavi samozertvata na balgarite ot togavashnoto carstvo Balgarija kakto i usilijata na togavashnata balgarska darzhava, mozhebi niamashe dnes da ima tolkova rodootstapnici dnes !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тежка съдба.
Баба ми и дедо ми с три дъщерички идват в София в края на Първата световна война. Носят една кошница с дрехи. Намират квартира /наем/ в Княжево. Ражда се баща ми. Разболяват се средната сетра на баща ми, дедо ми. Дедо ми оживява, сестричката - не. Какво е преживяла баба ми - трудно е за представяне.
Държавата дала строителни материали и място - около 300 кв.м. близо до гарата. Дедо ми хванал работа - учител в Желява. Пострили къща. В нея и аз съм се родил.
Бедност и въпреки това най малката дъщеря завършила математика, баща ми - физика.
Дедо ми няколко пъти е получвал критика /от Гоце Делчев, Даме Груев/ че е тръгнал да се жени, а борбата иска всеотдайност, която само неженените могат да си позволят. Тези писма той си ги е запазил - аз ги намерих.
През Втората световна война баща ми - войник - отива при командира си и иска няколко дена отпуск за да се ожени. Командирът му казал: Ти луд ли си, бомби падат, не се знае кой жив, кой не - вие сте тръгнали да се жените. И му дал отпуска.
Майка ми бременна, баща ми отива да громи немците. Както е написал Шолохов в "Съдбата на човека" на няколко пъти смъртта минава съвсем на близо и от нея само хладен полъх се усеща.
Пък съдбата си е съдба. Ето и мен тука, занимавам се с дунеци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дyxът нa Coфмak на 26.08.08 15:13.

Да си ни жив и здрав!
Често ти се чудя, как успяваш да запазваш учтив тон и благоприличие при всичките помии, които оная мърша излива върху тебе...

Не само Аксаково, в 1944 година са се изселели почти 90 % от Българското населението на село Ченгел или Сенгельово сега Ангистрон, първоначално са заселени в турските села около Добрич - Житница и Ф.Дянково. Имало е наякаква компенсация със земи там около 10-12 декара на семейство. Турското население е било ужасено от идеята за заселване на Македонци, били са наплашени от някакви други македонци кото били заселени там в началото на века, предполагам е имало някакво изселване на власи от вардарска Македония. В началото на 50те години всички преселници се преместват да живеят в гр.Варна като бразуват голяма компактна маса в квартал Аспарухово. Някоя част от къщите в Ангистрон са още запазени , а в селото по въздрастните гърци си говорят Български и си спомнят за изселените фамилии.............

"Всичко което е далече от морето е провинция" - Ърнест Хемингуей