|
Антигръцкото движение в един друг морски град:
Антигръцкото движение през 1906 г.
Сред етносите, населяващи Варна след Освобождението, гърците присъстват трайно в търговията, механизираното производство, мащабен риболов и хотелиерството. Голяма част от тях са добре образовани, което им дава възможност да заемат доходонос¬ни чиновнически служби. По-слабо образованите или просто про¬дължаващите семейната традиция се занимават с дребна търговия, занаятчийство и риболов. На пръв поглед противоречия между тях и равностойните по образование и ценз местни българи не би трябвало да има. Но за пришелците, които са дошли с амбицията да намерят добре платена работа, се оказва, че желаните от тях места са вече трайно заети. Доста често те трябва да се наемат на работа при господари гърци и да се примиряват с ниското заплащане на труда си. Като се има предвид и историческият спомен за антибългарските действия на гръцките фанариоти преди Освобождението, не е чудно, че някои по-крайно настроени българи не преливат от братски чувства към съгражданите си от гръцки произход.
В официалните преброявания от края на 80-те години на XIX в. във Варна е установено, че броят на истинските гърци е значително по-малък от общия брой - 5367 души, на представящите се за такива. По данни на един от гръцките консули в града преди Освобождението броят на истинските (ионийски) гърци е бил не повече от 500 души. Останалата немалка маса с гръцко самосъзнание се е оформила исторически по време на османското управление, когато под влияние на гръцката екзархия религиозните обреди и образованието (до започване на закъснялото във Варна Възраждане) са се провеждали на гръцки език. В търговските документи също е наложено гръцкото писмо.
След Освобождението гръцкият етнос запазва обществените си структури (църкви, училища, дружества), както и турският, и по¬лучават мандатно присъствие в градската и общинската управа на Варна. Естествено по време на заседанията възникват епизодични конфликти в стремежа да се отстояват интересите на всяка общност, но те сами по себе си не водят до ожесточение.
Тогава откъде се надига мощната антигръцка вълна, заляла Варна през 1906 г.? Тя не отминава и други български градове, в които има по-значително гръцко присъствие, като София, Асеновград, Пловдив, Търново и другите по-малки градове по Черноморието.
Причините за антигръцките вълнения са далеч от тези градове, те са в Македония и Одринско. Там след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. последвалите погроми от страна на турската власт над българското население са извършвани с мълчаливото съгласие на съседна Гърция. И не само това - развилняват се чети от гръцки „доброволци" - андарти, които допълват наказателните турски операции. Убити са български учители и свещеници и на тяхно място са назначени гръцки.
Повод за първата антигръцка демонстрация е пристигането на 3 юни 1906 г. във Варна на новоназначения владика на гръцката църква във Варна Неофитос. Като Скопски владика той е бил ням свидетел на беззаконията на гръцките андарти, а също е обвиняван от македонските българи за издевателства спрямо български духовници. Вестта за акостирането на парахода „Барон Кал" на варненското пристанище, от който трябва да слезе на българска земя владиката, „се разнесе като гръм из града, пише в броя си от 5 юни варненският в-к „Известник", и в късо време множеството граж¬дани блокираха парахода, до¬като най-сетне параходът засвири и отнесе със себе си скъпия си пасажер..."
Варненската управа под влияние на надигналото се негодувание не допуска слизането на Неофитос с обяснението, че той не е взел съгласието на българското правителство за назначението му. Кметът Кръстю Мирски издава заповед да не се допуска в учрежденията говоренето на гръцки, а „продажбата на пазарищата да става само на български".
С тези мерки кметската управа се надява да успокои гнева на антигръцки настроените жители на Варна. Заповедта има основание, тъй като изминалите 28 години от Освобождението не са премахнали навиците на търговците от гръцкия и турския етнос да рекламират гръмогласно стоката си на пазарите на матерния си език. Тази особеност прави впечатление на посетителите на Варна. В пътеписа си за Варна от края на XIX в. народният поет Вазов пише: „ Улиците, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах хората у тях за пътя до градината (При¬морската - б.а..), отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, на която да вървя '*.
Но прогонването на гръцкия владика е само временно. Към края на юни Неофитос отново пристига на варненския бряг. Този път противниците за назначаването му се подготвят по-отрано. Още на 16-и същия месец е свикан митинг от т.нар. просветителен съюз „Съюз български родолюбец". Начело на варненския клон са братята Петър и Никола Драгулеви*. И този път множеството не позволява на гръцкия владика да слезе на брега. Параходът поема пак обратно за Цариград. Намират се и по-безцеремонни младежи, които обличат едно магаре във владишки дрехи и го разхождат из гръцката махала.
Повторното идване на Неофитос разпалва огъня на антигръцките вълнения и в другите български градове, населявани от гърци. Подстрекавани от провокатори и обирджии, представящи се за големи родолюбци, буйстващите тълпи се нахвърлят върху гръцките домове и магазини в по-големите градове. Няколко гръцки кафенета в Пловдив и в Русе са с изпочупени прозорци. В Месемврия (Несебър), Каварна и други черноморски градове се унищожават гръцките черковни книги и библиотеки. Най-жестоко пострадват гърците в Анхиало (Поморие), където в края на юли към 900 сгради са опожарени. Там най-заможните гърци са арендатори на солниците, където работят стотици бедни наемници. Намесата на властта срещу погромаджиите е обикновено вяла или закъсняла.
Във Варна напрежението също е високо. В гръцката махала е въведено полицейско и военно присъствие, за да се избягнат насилия над обитателите му.
В началото на септември по инициатива на патриотичните ор¬ганизации в по-големите български градове се организират митинги, на които да се даде по-широка насоченост на вълненията за защита на християнското население в Европейска Турция. Отзвукът сред европейските държави от крайните антигръцки действия не е в полза на България. Налага се да се обърне острието и към по-големите насилници над българите в Македония - турската полиция и башибозук.
На 6 септември във Варна се провежда многохиляден митинг. Няколко дена преди това „градът се наводни от стражари, надошли от Добрич, Балчик и Каварна", а по улиците „сновяха вече военните патрули" - така представя варненската преса положението в града. Окръжният управител свиква ръководителите на патриотичните организации и поставя като условие за разрешаване на митинга да не се допуснат „произволи и скандали". Описанието на предприетите мерки от един от тогавашните вестници е с шеговит тон: „...пехота, флота, стражари, кавалерия, всичко кръстосваше улиците, само артилерията не взема участие, защото за нея не можели да намерят прицелна точка ".
В бюрото, което ръководи митинга, влизат някои известни личности: докторите Ив. Фарашев и Ив. Тодоров, Филип Христов, Н. Драгулевидр. След изслушване на ораторите е приета резолюция до правителството. Нейната първа точка гласи:
„Да се покани българското правителство за пръв и последен път да вземе енергични мерки за спиране неистовствата на гръцките и турските банди, упражнявани върху мирното българско население в Македония и Одринско, като знае, че българският народ е готов да го подкрепи в това отношение с всички сили и жертви".
В следващите две точки се обръща внимание за изпълнение на чл. 10 от закона за народната просвета (обучение в училищата на български език - б.а.), бойкотиране на гръцката промишленост и търговия и незабавно спиране действията на гръцките андарти на турска територия - в Македония и Одринско. Дотук исканията имат нормален патриотичен характер. Но в последната четвърта точка се стига до някои крайни, противоконституционни искания, нарушаващи равноправието на етносите в България:
„За умиротворяване на духовете в България да се покани българското правителство да създаде закони за следующето: а) за населяването на Делиормана с българи, като държавата със съдействието на Земеделската банка откупува земите на изселяющите се турци за тази цел, а така също и населяването в градовете Анхиало [Поморие], Месемврия [Несебър], Созопол и Кавакли [Тополовград] с българи, за която цел да се отпущат на преселяющите се там българи от държавата и банките безлихвени кредити и се построят шосета, кеюви [кейове] и др. улеснения за търговията; б) за отнемане от гърците арендатори солниците и таляните и даването им в аренда само на българи; в) за възвръщане към българщината заблудените от гръцката пропаганда гагаузи, както и на помаците към праотеческата им вяра и народност, като им се дадат безплатни училища и пособия от държавата ".
Приема се и състав на делегация, която при неизпълнение на резолюцията от правителството в 15-дневен срок да я представи лично на княз Фердинанд. Чрез обявяване на резолюцията се разчита тя да стане достояние на Великите сили и на Портата.
Резултатът от митингите е закриване на гръцките основни училища в България. На 16 септември варненският окръжен училищен инспектор получава от министъра на народното просвещение телеграма, от която следва:
„... чл. 10 от закона за народното просвещение да се приложи напълно от началото на 1906-1907 учебна година; гръцките класни училища, които не се уреждат по изискванията на чл. 10 от закона, важащ за основните училища, могат да съществуват за напред при следните условия... "*
Условията, накратко казано, имат за цел да се премине и в гръцките класни училища към обучение по съвременни учебни програми, одобрени от Министерството на народното просвещение, и от учители, които да са български поданици; числото на часовете по български език да се увеличи. В заповедта се третира и въпросът за училищните помещения: там, където те не достигат поради притока на ученици гърчета, да се използват предадените доброволно гръцки училища или да се наемат от училищните настоятелства нови.
Предаването на закритите гръцки училища във Варна не става гладко и спокойно. Според сведения на варненски вестник, от 18 до 21 септември е имало „денонощни бурни разисквания" на гръцките настоятели и други видни гърци. Те се разделили на два лагера: „ първият, състоящ се от гърци, тукашни поданици, които се примирили с положението си, и втори - от гръцки поданици. Първите са настоявали да се предаде всичко на българите и да се подчиняват на всички разпоредби като хора, които имат желание да живеят дружно с българите, а вторите настоявали да се борят до крайност, да не отстъпват на нищо и че тяхното правителство ще им помага и те ще строят нови и по-големи училища ".
Още от юли се раздухва проблемът с гръцкото училище „Сулини". Гръцката общност претендира, че имотът, където е училището, принадлежи на гърка Сулини. В действителност последният го е заграбил от български ханджия след смъртта му. В крайна сметка въпросът с училищните сгради се решава в полза на варненската Община.
Този бурен период предизвиква и споровете за собственост върху църквата „Св. Николай" и болницата „Параскева Николау" (днес Музей за история на медицината). Тъй като гръцката общност има претенции за собственост върху двата имота, налага се да се преразгледат даренията на варненския търговец Параскев Ни¬колов, направени в предсмъртното му завещание преди половин век в Одеса. Църквата е построена през 1865 г. за нуждите на славянската общност във Варна, но тогава службата се водела на гръцки език - това дава основание за претенция от страна на местната гръцка общност върху собствеността й. След отваряне на архивните документи се вижда, че руското вътрешно министерство натоварва руския вицеконсул във Варна А. В. Рачински за над¬зорник по изпълнение завещанието на П. Николов. Рачински предприема действия за започване строежа на храма. Впоследствие се намесва Вселенският патриарх, който издава разрешението за построяването му, но за провеждане на религиозната служба на гръцки.* След изясняване на фактите се стига до споразумение: църквата е българска, болницата запазва предназначението си като такава за гръцката общност до 1907 г, когато по дипломатически път е предадена на варненската Община.
Прогонването на владиката Неофитос слага край на гръцката митрополия във Варна. С реформиране на образованието на уче¬ниците в гръцките училища се прекъсва и насажданото у тях чувство за превъзходство на елинизма пред българщината. Вероят¬но по-голямата част от все още гърчеещи се българи и гагаузи са разбрали, че да живееш в България и да се правиш на грък вече не е от полза, както е било през турско време. Погледнато в общочовешки план, необузданите погромаджийски действия на екзалтирани маси в името на защита на жертвите на асимилаторската политика на турското правителство в Македония и Одринско и неговите помагачи - гръцките андарти, довеждат до тежки материални и душевни беди на хора, които пряко не са участвали в изстъпленията на техни едноплеменници в други части на Балканите.
Българското правителство не предприема реши¬телните мерки, обявени в резолюциите на бурните митинги. Временно се влошават политическите и търговските отношения с Гърция. След преброяването на населението в България през 1910 г. се оказва, че то е намаляло с 20 хил. души. Социалистическият пе¬чат, осъждащ остро антигръцкото движение, счита, че това се дължи главно на изселилите се гърци.
* Братята Никола и Петър Драгулеви са организатори на движение във Варна в подкрепа на българите в Одринско и Македония. С тази цел П. Драгулев издава в-к „Странджа".
* В-к „Известник" от 23.IX. 1906 г.
* По данни на варненския краевед йеромонах Инокентий, публикувани през 1910 г.
|
