казах / Политика, Свят / Македония

Балкански срамове

25 юли 2008 | 09:26 | “Икономист”

Европейският съюз смекчи критиките си към България и Румъния. Според стандартите за учтивост на Брюксел, обаче, тонът все пак бе доста твърд.
На 23 юли Европейската комисия публикува критични доклади за напредъка на България и Румъния (или липсата на такъв) в борбата с корупцията и изразходването на парите на Европейския съюз. След интензивно лобиране езикът бе притъпен в сравнение с разгорещените откъси от черновата, които бяха изтекли в медиите. Освен това, Еврокомисията оттегли и изричното предупреждение към България, че страната застрашава шансовете си да се присъедини към еврозоната и Шенгенското споразумение.
Дори и така, в докладите се съдържаше недоволство от “поразяващото” отсъствие на убедителни резултати в борбата с корупцията в България и от “тежкия проблем” с липсата на отчетност и прозрачност при обществените поръчки за изразходването на европейските фондове. Комисията обяви остри санкции, преустановяване на помощ на стойност 486 млн. евро. Ако няма промени, замразената сума ще се увеличи рязко до ноември.
Българският премиер Сергей Станишев приветства смекчаването на тона в доклад за страната му и обеща “план за действие”. Външните наблюдатели се отнасят с оправдан скептицизъм всички обещания за подобрение, както и демонстративните ходове като назначаването на ползващата се с добро отношение Меглена Плугчиева, бивш посланик в Германия, за вицепремиер, който да контролира усвояването на европейските фондове. Въпреки разместванията на департаменти и скъпо разгласяваните инициативи и както изглежда на хартия, правилните закони и процедури, остава налице ослепителният факт, че усилията на България почти не са довели до осъждане на измамниците и корумпираните представители на властта.
Наистина, обществените фигури понякога изглеждат не се само слаби, но и зле настроени. Например, Европейската служба за борба с измамите, ОЛАФ, обвини високопоставени лица в осигуряване на “политически чадър” за групировки, откраднали милиони евро, предназначени за изостаналата и бедна българска провинция. “Влиятелни сили” в политиката и бюрокрацията, предполага изтекло в общественото пространство писмо на ОЛАФ, “не са заинтересовани” да накажат свързаните с двама престъпни босове.
Тревогите, свързани с България и Румъния, особено способността им да управляват почти 38 млрд., обещани от ЕС до 2013 г., едва ли са нови. През януари се разбра, че човекът, който отговаря за пътищата в България, Веселин Георгиев, е сключвал договори на стойност милиони евро с компания, собственост на брат му. Комисията замрази 144 млн. евро за земеделие и подобрение на пътната мрежа, а Георгиев подаде оставка. Същото направи и министърът на вътрешните работи Румен Петков след съобщенията, че наркогрупировка се е сдобила със секретни документи от неговото министерство и че нелегални производители на алкохолни напитки са плащали за услугите на високопоставен представител на органите на реда. Петков отговаря за набирането на средства за финансиране на БСП (бившата комунистическа партия), която води правителствената коалиция и спечели президентските избори през 2006 г.
Престъпленията, корупцията и слабата съдебна система са взаимно преплитащи се проблеми. Нито едно от десетките поръчкови убийства от 2001 г. насам не е разкрито. Отвличането на президента на един от водещите футболни отбори, а по-късно и на неговата съпруга, през последните два месеца показа видимата безпомощност на властите по отношение на организираната престъпност.
Това, което скандализира обикновените българи е, че страната им, най-бедната в ЕС, пропуска една съществена възможност да се модернизира. Обществените услуги са ужасни, което се видя този месец от кризата със събирането на боклука в София, довела до купища боклуци по улиците на града. Така че критиките от чужбина, които в някои държави могат да предизвика отбранителна реакция, в същност се приветстват от българите. Популярността на ЕС се увеличи, а негативният рейтинг на правителството достигна 73%. Според някои оценки, страната е загубила една четвърт от населението си от началото на 90-те досега. Това е силен вот на недоверие от обществото.
Парламентът е друга история. Правителството е на път да оцелее след вота на недоверие другата седмица. Парламентарните избори са следващото лято, когато нова дясноцентристка партия, оглавявана от столичния кмет Бойко Борисов, се очаква да се представи добре. Той се ползва с одобрение заради енергичността си, въпреки че мнителните българи се плашат от миналото му на борец, бодигард и полицейски началник, емблематично в техните очи за обществената среда, от която страната трябва да се отърве.
В Румъния, обратно, политиците с облекчение разбраха, че ще избегнат санкциите след мекия доклад на Еврокомисията за техните усилия в борбата с корупцията и правни реформи. И тук докладът бе смекчен в сравнение с проектодокумента, сам по себе си по-мек, отколкото очакваха някои опитни наблюдатели на Румъния. Комисията се оплака от липсата на реални резултати, но приветства “движението в правилната посока”. В България, за съжаление, външните наблюдатели трудно виждат каквото и да е движение.
Ако искате да дискредитирате ЕС, прахосването на пари в най-корумпираните нови страни-членки на съюза - Румъния и България - е един от начините да го направите. И макар Брюксел да е разочарован и дори разгневен от поведението на двете държави след приемането им в блока през януари 2007 г., еврократите не са сигурни какво да предприемат. Острите критики и строгите санкции могат просто да отчаят онези, които се опитват да подобрят нещата, а и да подкопаят надеждите за членство на други балкански страни. Въпреки всичко, малцина вярват, че който и да е от новите членове на Евросъюза ще е по-добре извън него, отколкото вътре.

Ало , до кога че ја имам “ Бугарија “за сосед , искам ЕВРОПЕЈСКА БУГАРИЈА , БУГАРИЈА СОС ДЕМОКРАЦИЈА КАДЕТО ВЛАДЕЕ СЛОВОТО НА ПРАВОТО ........ ЗА ДА МОЖАМ ДА ТУЖАМ ПОЛИТИЦИТЕ ВИ ЗА РАСИСТИЧКИ ИЗЈАВИ СРЕШТИ БЕЛАТА РАСА, СРЕШТУ МАКЕДОНЦИТЕ ...............

БУГАРИЈА ВОВ ЕУ ........... СЕГА !