На тебе поне ти спестиха императивния тон

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бегаш ми леко по тъчлинията с тая твоя нова теория за чистотата на расите.
Първо кажи ми той ако преди 8000 години е дошъл тук сега може ли да се обяви за акадец например?
Второ ако той се възприема като българин щото такава му е била културната среда, що ти ще му казваш, че е акадец???
Трето възможно ли е да се достигне до такъв абсурд, че ние като общество и доказана нация да се разделим на траки, готи, хуни, авари, славяни, пеласги, даки, елини, руси, арменци, цигани, кумани, печенеги, татари, сакси, каракачани, сърби, арнаути, тюрки (турци), (пра)българи, евреи, земеделци от Близкия Изток дошли преди 8000 години и т.н.?
Четвърто по какъв критерий ще ме разделиш ти мен, ако знаеш, че в рода ми има прапрапрадядо турчин, прапрабаба гъркиня, прадядо немец, по некоя неизследвана линия може и да съм гот, франк, куман или маджар???
Пето и що требва това да е мердавно като аз говоря достатъчно обособен език, който навсякъде по света е разпознаваем като български, живея в българска културна среда всички мои близки, че и по далечни роднини - до пето коляно са се смятали за българи???
Шесто кви са тия приказк за могили и гръцки храмове по твоя роден край. Ми то по тая логика сигурно половината Турция в момента требва да е гръцка а Агите по половината Анадол, ако следват твойта логика трябва да викат, че са византийци. Ами какво ще кажеш за Косово дето е бъкано с български царкви - що албанците не викат - ей ние требва да сме българи???

Вопроси, вопроси - не ми се спори залудо, ама не мога да те разбера какво те е напънало и що ти пречат българите. Докажи ми, че нашите земи не са били под административната власт на българската държава, докажи ми, че Аспарух, Тервел, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис, Симеон, Петър, Самуил (пак въвлякохме мацедоните

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре казано всичко. Ако едно дете от на едни турци (да се придържаме за опростяване към индоевропейската раса) бъде осиновено в Андалузия, то ще си бъде испанец и за себе си и за околните. Но защо да хипотезираме. Моята прабаба е била девето дете в гръцко семесйтво, много бедни хора, което било осиновено от комшии -българи и израстнало като българче, с първи език български, макар и винаги да е знаела, че братят и сестрите и живеят през три къщи, тя все пак се оженва за прадядо ми, който, поне долкото е знаел какво е ставало две пололения преди него, е бил "чист" странджански българин.

Всичко е в черупката, а не в пейзажи, генетики и др. Националността е лична културно-емоционална категория и нищо друго.

ДухотнаВовата

Много време ще ми отнеме, но хайде да видим.
Ето какво гласи, например, една от българските приписки към Манасиевата хроника, преведена на български по заповед на цар Иван Александър:
“При Константин Брадати (т.е. Константин IV “Погонат”= “Брадат”, заради прочутата брада на баща му) стана шестият свети събор. При този цар Константин преминаха българите (в друг препис: „при своите братя дойдоха българите ) през Дунав и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунав, и онази до Драч (дн.Дуръс, Албания, на Адриатическо море), и по-нататък...”.
Ако оставим настрана прякото и потвърждаващо другите източници известие, че прабългарите вече са имали техни “братя” на Балканския п-в, в горните редове откриваме недвусмислено свидетелство за прабългарската численост. Че тук не става дума за славяните, говори първо датировката, която съвпада с победата на кан Аспарух в Онгъла, а второ и фактът, че самите прабългари също са имали самочувствие на многоброен народ, въпреки че пред очите им е била също голямата численост на околните славяни. Впрочем, в своята „Хронография” Теофан Изповедник изрично отбелязва, че прабългарите:
„...покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, преселили северите (славянско племе) от предната клисура на Верегава към източните части, а от юг и запад до Авария – останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордяли се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт.”
Дали при покоряването се е стигнало до въоръжен сблъсък между славяни и прабългари ние не знаем (защото хронистите не пишат за подобно нещо), но ако славяните са били значително по-многобройни от прабългарите, те не биха се подчинили без бой или пък загубили сраженията срещу „шепа хора”. А и прабългарите не биха могли да воюват успешно на два фронта едновременно – срещу супермощната Византия, която изпратила срещу тях „огромна армия“ и многобройните славяни– чудесни бойци във всяко отношение.
Но да проверим това от източник „първа ръка”. Ето какво се казва в Чаталарския надпис на кан Омoртаг (Омуртаг), издялан върху една голяма варовикова колона в периода 1.X.821г. - 31.VIII.822г.:
“Канасювиги Омоуртаг е владетел от Бога в земята, където се е родил. Обитавайки столицата в Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича, а заедно с малкия стан и четири колони, като отгоре на колоните постави два лъва. Нека Бог удостои поставения от Бога владетел, като гази добре с крака императора, докато тече Тича, и докато... като владее над многото българи, и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. А времето, когато се съгради (това) беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион.”
По същия начин прабългарската многобройност очевидно възторгвала и Омoртаговия внук кан Персиан (Пресиан), защото в надписа си от Филипи той ни казва дословно същото:
“На многото българи от Бога владетелят Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска и ичиргу-боила, и кан-боила коловъра...”
Авторът на надписа (самият Персиан) под названието “българи” има предвид само прабългарите, тъй като в следващите редове нарича славяните, подобно на дядо си, с тяхното си име, в конкретния случай - “смоляните”.
Числеността на прабългарите впечатлявала и арабите - пътешественици и търговци. Така например, Ал - Мас`уди (поч. 956г.) ни осведомява:
“ Булгар са голям народ, силен и войнствен, подчинил съседните си народи... Жителите на ал-Кустантинийа (Константинопол) сега могат да устоят на булгар само благодарение на крепостните му стени. Така е и за всеки в района, който може да им устои само зад крепости и високи стени.”
Думите на хазарския хаган Йосиф за “пясъка в морето” като брой на прабългарите са всеизвестни.
За числеността на Куберовите прабългари пък разбираме от “Чудесата на Св. Димитър Солунски”. Там за пленените някога сремски ромеи (“сермесианците”) е казано, че за 60 години броят им нарастнал много и заедно с прабългарите станали “безброен и грамаден народ”. Каква част от този народ е била от ромейски произход и каква от български ние не знаем, но можем да поразсъждаваме. Първо, не друг, а точно българския вожд Кубер бил повикан от сермесианците за съюзник и върховен главнокомандващ. Трябва да отбележим, че тези хора не били някакви страхливи и кротки селяни, които се нуждаят от „великолепната седморка”, за да се освободят от насилниците, а войнствени и горди ромеи, така че те не биха поверили живота и честта на семействата си на шепа дрипльовци. Второ, за числеността и мощта на Куберовите прабългари можем да се досетим от описаните в същите “Чудеса...” планове на Кубер, които Мавър трябвало да реализира, а именно:
“да въведе в града (Солун) много народ... и по тоя начин да превземе Солун чрез междуособна война. След превземането на града, Кубер трябвало да се настани в него заедно със своята покъщнина и с останалите воеводи; после, като се закрепи, да нападне околните славянски племена и да ги покори; да воюва (против) островите и Азия, и дори против оня, който държеше царската (императорската) власт.”
Очевидно е, че “варваринът” (какъвто бил за ромеите) Кубер не би могъл да се закрепи в голям град като Солун, ако зад него не стои и достатъчно “много” български народ (защото пристигайки в родната си страна, сермесианците го напуснали и се разбягали, а и дори да не бяха направили това, като фанатични ромеи те не биха подкрепили варварско действие срещу държавата си). Същият този български народ трябвало да покори, забележете, и околните славяни, за които същият византийски източник твърди, че са били изключително многобройни! Ние не знаем дали наистина Кубер е смятал да воюва със славяните, но факт е, че те му плащали данък и че ромеите са виждали в неговите прабългари много по-значителна от славяните сила, която не само е в състояние да ги покори, но дори да се прехвърли след това по егейските острови и Азия (което, впрочем, може да стане само с кораби или поне с големи лодки), и ... да застраши самата столица на империята, заедно с трона на императора! Дори да допуснем хипотетично, че последното е щяло да се извърши отвътре на града Константинопол с помощта на недоволни от управлението на императора знатни ромеи, няма никакво съмнение, че не тяхната съпричастност, а мощта на кан Кубер отвън е щяла да бъде решаващият фактор. В противен случай същите тези знатни ромеи сами биха си свършили работата.
Като многоброен народ са били пределно добре известни и “сребърните” българи на кан Котраг в традиционната съперница на многолюдна Русия Волжска България, а също и преселилите се в Италия прабългари на кан Алцек, както косвено свидетелствува за последните епископ Енодий, съвременник на събитията:
“ Откакто дойдоха българите, латинският език се накърни.”
Нужно ли е още? Защото има.

Не четеш добре написаното от мен. Прабългарите в ядрото си не са тюрки, а индоевропейски народ. Но като някога съседи на тюркски народи, те са имали някои повлиявания по отношение на "технически изрази" (Ж.Дени) и някои имена.

Абе то за добре кзано, добре е казано!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Всички класици на българската историография описват прабългарите като малобройна орда."
---------------------------------------
Тези класици покрай достоверните неща са написали и толкова "ерунди", че може свят да ти се завие. Малък пример - "думите" (според Златарски, сложил ги е дори в кавички) на Робер де Клари за битката при Одрин (1205г.) : "загинал цветът на латинското рицарство". Няма в оригинала на Клари такъв израз.
Прабългарите малобройни?
Ето какво гласи, например, една от българските приписки към Манасиевата хроника, преведена на български по заповед на цар Иван Александър:
“При Константин Брадати (т.е. Константин IV “Погонат”= “Брадат”, заради прочутата брада на баща му) стана шестият свети събор. При този цар Константин преминаха българите (в друг препис: „при своите братя дойдоха българите ) през Дунав и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунав, и онази до Драч (дн.Дуръс, Албания, на Адриатическо море), и по-нататък...”.
Ако оставим настрана прякото и потвърждаващо другите източници известие, че прабългарите вече са имали техни “братя” на Балканския п-в, в горните редове откриваме недвусмислено свидетелство за прабългарската численост. Че тук не става дума за славяните, говори първо датировката, която съвпада с победата на кан Аспарух в Онгъла, а второ и фактът, че самите прабългари също са имали самочувствие на многоброен народ, въпреки че пред очите им е била също голямата численост на околните славяни. Впрочем, в своята „Хронография” Теофан Изповедник изрично отбелязва, че прабългарите:
„...покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, преселили северите (славянско племе) от предната клисура на Верегава към източните части, а от юг и запад до Авария – останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордяли се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт.”
Дали при покоряването се е стигнало до въоръжен сблъсък между славяни и прабългари ние не знаем (защото хронистите не пишат за подобно нещо), но ако славяните са били значително по-многобройни от прабългарите, те не биха се подчинили без бой или пък загубили сраженията срещу „шепа хора”. А и прабългарите не биха могли да воюват успешно на два фронта едновременно – срещу супермощната Византия, която изпратила срещу тях „огромна армия“ и многобройните славяни– чудесни бойци във всяко отношение.
Но да проверим това от източник „първа ръка”. Ето какво се казва в Чаталарския надпис на кан Омoртаг (Омуртаг), издялан върху една голяма варовикова колона в периода 1.X.821г. - 31.VIII.822г.:
“Канасювиги Омоуртаг е владетел от Бога в земята, където се е родил. Обитавайки столицата в Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича, а заедно с малкия стан и четири колони, като отгоре на колоните постави два лъва. Нека Бог удостои поставения от Бога владетел, като гази добре с крака императора, докато тече Тича, и докато... като владее над многото българи, и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. А времето, когато се съгради (това) беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион.”
По същия начин прабългарската многобройност очевидно възторгвала и Омoртаговия внук кан Персиан (Пресиан), защото в надписа си от Филипи той ни казва дословно същото:
“На многото българи от Бога владетелят Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска и ичиргу-боила, и кан-боила коловъра...”
Авторът на надписа (самият Персиан) под названието “българи” има предвид само прабългарите, тъй като в следващите редове нарича славяните, подобно на дядо си, с тяхното си име, в конкретния случай - “смоляните”.
Числеността на прабългарите впечатлявала и арабите - пътешественици и търговци. Така например, Ал - Мас`уди (поч. 956г.) ни осведомява:
“ Булгар са голям народ, силен и войнствен, подчинил съседните си народи... Жителите на ал-Кустантинийа (Константинопол) сега могат да устоят на булгар само благодарение на крепостните му стени. Така е и за всеки в района, който може да им устои само зад крепости и високи стени.”
Думите на хазарския хаган Йосиф за “пясъка в морето” като брой на прабългарите са всеизвестни.
За числеността на Куберовите прабългари пък разбираме от “Чудесата на Св. Димитър Солунски”. Там за пленените някога сремски ромеи (“сермесианците”) е казано, че за 60 години броят им нарастнал много и заедно с прабългарите станали “безброен и грамаден народ”. Каква част от този народ е била от ромейски произход и каква от български ние не знаем, но можем да поразсъждаваме. Първо, не друг, а точно българския вожд Кубер бил повикан от сермесианците за съюзник и върховен главнокомандващ. Трябва да отбележим, че тези хора не били някакви страхливи и кротки селяни, които се нуждаят от „великолепната седморка”, за да се освободят от насилниците, а войнствени и горди ромеи, така че те не биха поверили живота и честта на семействата си на шепа дрипльовци. Второ, за числеността и мощта на Куберовите прабългари можем да се досетим от описаните в същите “Чудеса...” планове на Кубер, които Мавър трябвало да реализира, а именно:
“да въведе в града (Солун) много народ... и по тоя начин да превземе Солун чрез междуособна война. След превземането на града, Кубер трябвало да се настани в него заедно със своята покъщнина и с останалите воеводи; после, като се закрепи, да нападне околните славянски племена и да ги покори; да воюва (против) островите и Азия, и дори против оня, който държеше царската (императорската) власт.”
Очевидно е, че “варваринът” (какъвто бил за ромеите) Кубер не би могъл да се закрепи в голям град като Солун, ако зад него не стои и достатъчно “много” български народ (защото пристигайки в родната си страна, сермесианците го напуснали и се разбягали, а и дори да не бяха направили това, като фанатични ромеи те не биха подкрепили варварско действие срещу държавата си). Същият този български народ трябвало да покори, забележете, и околните славяни, за които същият византийски източник твърди, че са били изключително многобройни! Ние не знаем дали наистина Кубер е смятал да воюва със славяните, но факт е, че те му плащали данък и че ромеите са виждали в неговите прабългари много по-значителна от славяните сила, която не само е в състояние да ги покори, но дори да се прехвърли след това по егейските острови и Азия (което, впрочем, може да стане само с кораби или поне с големи лодки), и ... да застраши самата столица на империята, заедно с трона на императора! Дори да допуснем хипотетично, че последното е щяло да се извърши отвътре на града Константинопол с помощта на недоволни от управлението на императора знатни ромеи, няма никакво съмнение, че не тяхната съпричастност, а мощта на кан Кубер отвън е щяла да бъде решаващият фактор. В противен случай същите тези знатни ромеи сами биха си свършили работата.
Като многоброен народ са били пределно добре известни и “сребърните” българи на кан Котраг в традиционната съперница на многолюдна Русия Волжска България, а също и преселилите се в Италия прабългари на кан Алцек, както косвено свидетелствува за последните епископ Енодий, съвременник на събитията:
“ Откакто дойдоха българите, латинският език се накърни.”
Нужно ли е още? Защото има.
Но пак казвам - ти си имаш мнение и аз си имам.
Free men in a free country.

Солунянин, за последните ти два поста - шапка ти свалям.
По тия въпроси сме на сходни позиции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти. Просто почувствувах, че се връщаме във времето на Новаковиич, но за друга област. Това започва все по-силно да ме тревожи.

Това разискване в крайна сметка не е за този форум. Но кво да се прави, за да искаме да има българщина в мацедониа, трябва да съществува, все пак и в България.