Re: Антисръбска мацедониа. - Възможно ли е??? / Политика, Свят / Македония

Петре Камчевски: Тиквешкото въстание остави дълбока следа в историята на този край

06 юли 2008 | 16:51 | Агенция "Фокус"

Петре Камчевски, директор на Музея в Кавадарци, пред Агенция “Фокус”.

Фокус:Г-н Камчевски, неотдавна отбелязахме 95 години от избухването на Тиквешкото въстание. С какво го свързвате?
Петре Камчевски: На 19 юни отбелязахме 95 години от Тиквешкото въстание, избухнало в Тиквешка област - Кавадарци, Неготино, Ваташа и другите по-големи населени места в Тиквешко. Причина за въстанието са насилията, извършвани от сръбските административни и военни власти в тиквешкия край. Те са изгонили всички свещеници от Тиквешко и на тяхно място довели сръбски свещеници. Изгонени са били и всички учители и са заменени със сръбски. Тези, които искали да останат, трябвало да отидат на курс в Белград да изучат сръбски език. Извършили са и много насилия - убит е един младеж - името му е Александър Видов, защото, когато го попитали как се чувства - дали като сърбин или не, той отговорил отрицателно, че не се чувства сърбин. Била е убита и майката на Димитър Пинджуров - Наса Пинджурова. Изнасилена е една млада невеста, Мария Тодорова, на втория ден след нейната сватба от един сръбски поручик, казва се Милан Крекович. Зарко Илиев от Ваташа са пребили и много други жители на Тиквешко.
Сформиран е щаб на въстанието от видни революционери от Тиквешко, които са участвали още в Илинденското въстание - Дончо Лазаров, Коце Сеизов, Тодор Камчев, около 20 видни македонски революционери - воеводи.
Началото на въстанието има голям успех. Изгонени са сръбските чиновници и писари от Кавадарци и на сградата на общината е било поставено тиквешкото революционно знаме от 1903 година.
След седем дни дошла голяма войска на Василе Тръбич, Йован Бабунски и други. Отсъствала помощта, която трябвало да окажат българските военни сили, които са били от другата страна на река Вардар. Въстаниците - около 200 на брой - са били оставени сами на себе си, заедно с четите на Христо Чернопеев и на Петър Чаулев. Те не можели да се справят с голямата сръбска войска. За кратко време само в Кавадарци са убити, простреляни, около 25 души, във Ваташа – 37 души... и е имало 545 убити от Тиквешко.
След това пристига Карнегиевата комисия от видни европейски учени, професори, барони от САЩ, Австрия, Германия, Франция, Великобритания и други. Те са установили, че бройката на загиналите в Тиквешкото въстание е била много по-голяма – предполага се, че над 1000 души са загинали в Тиквешкото въстание. Може би около двеста от тях, много от тях са били хвърляни живи в урвите. В село Кривовац имало кръв до глезените в чакалнята на железопътната гара... Толкова много. Телата на убитите са хвърляни в река Вардар.
Във вестник „Дневник” тази година имаше за пръв път след толкова време, на 19 юни, кратък репортаж - това означава, че полека лека и нашата общественост признават Тиквешкото въстание. Мислеше се, че е българска провокация и какво ли не, но лека-полека хората осъзнават, че е било едно въстание.
Фокус: Какво е известно за революционния щаб - Мише Шкартов, Лазар Бански и Христо Михов?
Петре Камчевски: И тримата са от Кавадарци. Има и хора от Ваташа – Димитър Пинджуров, и Неготино – Тодор Камчев. Щабът на въстанието е от тези три места – Кавадарци, Ваташа, Неготино.
Фокус: Известно ли ви е дали има народни песни, свързани с това въстание?
Петре Камчевски: За съжаление досега не съм чул да има песен за самото въстание. Има песен за Димитър Пинджуров, за Мишо Шкартов - като революционери и воеводи.
Фокус: Написали сте книга “Революционното движение в Тиквешията до бълканските войни” …
Петре Камчевски:Да, през 1995 година. Имам книга за Петър Христов Юруков - той е българин по произход, който се бори като революционер от Тиквешко, бил е воевода и в Крушевско, Прилепско. Загинал е през 1905 година. Написал съм книга за Тодор Камчев. Той е революционер от Неготино, за Никола Минчев. Имам написани около 12 - 13 книги до момента. Най-много те са за периода, свързан с Илинден – преди Илинден и след него.
Фокус: Каква е ролята на ВМРО в Тиквешкото въстание?
Петре Камчевски: Най-голямата. Защото всички революционери - членове на щаба на въстанието са били и членове на ВМРО.
Фокус: Как се гледаше доскоро на Тиквешкото въстание и как се гледа днес?
Петре Камчевски: Преди малко казах, на 19 юни за първи път във вестник “Дневник” имаше на днешния ден - станало е Тиквешкото въстание - от десетина реда. Иначе досега на Тиквешкото въстание се гледаше като на българска провокация, искрено казвам. Днес се гледа като на една реалност, като на нещо, което е оставило дълбока следа в историята на този край.
Фокус: Какви експонати, свързани с въстанието, имате в музея в Кавадарци?
Петре Камчевски: За съжаление революционното знаме изгоря. През 1941 година, когато е бомбардиран Белград от германци, е пострадал музеят в Белград, а с него и тиквешкото знаме. Няма почти нищо като експонати от това време - има само няколко фотографии и нищо повече. Имаме списъка на участниците в Тиквешкото въстание и това е.
Фокус: Какво е имало на знамето?
Петре Камчевски: В горната му част е имало надпис Тиквешки революционерен окръг. Под него пишело “Свобода или смърт”. Имало е една девойка. Жена, която държи развято знаме и е стъпила с единия крак върху тялото на убит турски войник. Знамето е правено от учителки от Кавадарци под ръководството на Пане Иванов, учител в Кавадарци, който е роден в Кюстендил.
Фокус: На 25 юни двете чети се оттеглят. Какво правят след това сръбските власти в тези градове, има ли репресии?
Петре Камчевски: Има много големи репресии. Изгорени са над 600 къщи и в Кавадарци, и във Ваташа и в Неготино. Най-много са в Неготино. Убити са 545 души.

На 19 юни ВМРО със знанието на български генерали вдига Тиквешкото въстание в тила на сръбската армия. За пет дни е освободен Кавадарци. Тиквешкото въстание от 1913 г. е първият масов въоръжен протест срещу сръбския режим в Тиквешко, Вардарска Македония. Избухва в Неготино, Кавадарци и с. Ваташа. Ръководи се от революционен щаб. Взето е решение въстанието да бъде обявено с навлизането на българските войски във Вардарска Македония. Поради разкриване на първата чета от сръбските власти въстанието избухва преди започването на Междусъюзническата война 1913 г. Двете чети нападат намиращите се в Неготино сръбски войски, прогонват ги и установяват в него българска власт. Оттам се отправят за Кавадарци и с. Ваташа, където водят неколкодневни сражения със сръбски четници.
Въстанието не се разширява над други селища в района, защото не идва помощ от българските войски.
На 25 юни четите се оттеглят от завзетите градове. В следващите дни въстаналите райони са подложени на жесток терор от сръбската власт.
През септември същата година избухва Охридско-Дебърското въстание, също срещу сръбските власти.

© 2008 Всички права запазени. Позоваването на Информационна Агенция Фокус е задължително!