|
Тема
|
почивните дни
|
|
Автор |
Дyxът нa Coфмak (безпристрастен) |
Публикувано | 08.05.08 14:00 |
|
По сведения от една телевизия Гърция е привлякла най много българи през почивните дни, следват Румъния и Турция. За световно известните привлекателни страни като Сърбия и Македония нищо не беше казано.
Преди време ми направи впечатление, че пред много кръчми в Санданско има надписи на гръцки.
На горната снимка се вижда, че пред гръцка кръчма има надпис на български
Вятърът на промяната вее, но все още май не е достигнал Вардраскиот дел.
На следващата снимка е най южната част на Атон.
Малко сбърках, като не намалих изображението предварително.
Та Зографският манастир бил един от най старите на полуострова.
Отново малко заяждане. Има най различни манастири, но македонски нямаше.Редактирано от Дyxът нa Coфмak на 08.05.08 14:17.
| |
Тема
|
И други са шетали из Егейска Македония...
[re: Дyxът нa Coфмak]
|
|
Автор |
krte (пристрастен) |
Публикувано | 08.05.08 16:29 |
|
...ама ми се струва, че са трошили пари напразно.
Едеса се появява на хоризонта, качена на високо плато. След няколко яки виражи се качваме горе и пред нас се открива живописно гръцко градче с тесни улички, църкви и множество зарадвано щъкащи хора.
Предварителната разходка из града ясно показва коя е старата част - типични балкански къщи с еркери и високи дувари, и новата - ниски сгради в средиземноморски стил с плоски покриви и големи тераси, някои доста пъстро оцветени. От една пресечка се носи силна музика и тичаме да видим какво става. Оказва се нашата малка гръцка сватба. Пред входа оркестър свири много силно нещо, което бих нарекъл "македонска сватбарска", а на улицата десетина човека играят тежко хоро с елементи на сиртаки. Жилището на булката е на третия етаж и лесно се познава по балкона, украсен с розов тюл и всякакви финтифлюшки.
Събота следобед
Докато нерешително се мотая пред малко бунгало, наречено "Туристически център", отвътре излиза симпатична жена и ме пита на английски дали може да ми помогне. Като разбира, че търсим хотел и сме от София, тя вади карта и ни посочва всички хотели, като направо назовава цените. Очевидно опитът я е научил, че това е най-важната информация за самотния турист и лирическата част за прекрасен изглед и невиждан разкош няма да ни заинтригува. Пленен съм от названието на хотел "Катарактес", ("Водопадите") и решавайки, че това ще е симпатична стара къща, надвесена над бездната, настоявам да го изберем. В очите на жената проблясва сянка на съмнение, но аз решавам, че ми се е сторило. След като почти сме си уредили нощувката, тичаме да открием прословутите водопади. Накъдето и да ходиш в този град, непрекъснато пресичаш шумящи реки, речици и потоци по малки мостчета, което е странно и приятно едновременно. Водопадите са в малкия парк, там, където градът свършва и платото внезапно се устремява надолу. Те са два - единият е голям и се хвърля надолу от височина 25-30 метра. Вторият прави същото, но дебитът му е доста по-скромен. Има удобна стълба с наблюдателни площадки, която постепенно те отвежда долу, и разклонения, които ти позволяват да минеш под самия водопад, ако много държиш да се намокриш.
На ръба на платото чака голям асансьор за около 10 човека, с който слизаш в Долния град. Сега има само стопански сгради, но първоначално всички са живеели там. След като на гражданите им омръзнало от набези и всякакви простотии от страна на околни племена, те са се качили горе, основавайки Горния град.
Хотел "Катарактес" се оказва сграда в тежък соцстил. На рецепцията се появява светъл балкански субект и предлага да си говорим на немски. Това може би щеше да е възможно, ако пичът знаеше и други думи освен "гутен таг" и "папиер". На едно листче е написал "40" и "50" и успява да ни обясни, че евтиното е без регистрация, а другото с нея. Тъй като не ни издирват нито у нас, нито тук, възможността да отседнем нелегално не ни блазни. Субектът разбира, че сме българи и се отказва от немския за сметка на някои български думи, което прави приятно впечатление. Резервираме си стаи и излизаме навън с неясни, но неприятни усещания. Завъртаме се загрижени около познатия туристически център. Заговаря ни един българин - професионален пътешественик, с когото споделяме приключенията си. Получаваме добър съвет - колкото повече питаш, толкова по-добра става ситуацията за теб. Веднага прилагаме наученото - отново се усмихваме на жената и казваме, че хотелът не става. Тя разбиращо кима. Предлага ни да се насочим към "Елена", това бил правилният хотел. Оказва се права. За 30 евро получаваме двойна стая, умерен лукс, изглед към три огромни платана и добро отношение. Администраторът даже споменава и за паркинг, но след като го виждам, разбирам, че ще го ползва този, който може да влезе в него, но не и аз. Паркирането в града, обаче, не е проблем.
...
На връщане обядваме в малка маслинова горичка до град Пела. Разхождам се внимателно под дърветата и се вслушвам в полъха на вятъра, но не долавям нищо. А бих могъл - тук е родното място на баща и син Филип и Александър Македонски и само преди някакви си 23 века тези хора са крачели наоколо. В Гърция прочее навсякъде е така.
| |
|
и аз забелязах, че телевизионнитепрограми са само гръцки. Странно. Страната е туристическа, а по хотелите няма CNN, Eвроспорт...
| |
|
И по радиото, и по радиото.
Не че имам нещо против гръцката музика, но нищо друго не се чува е ефира. Остава само в петък да дават и руска телевизия. То "демократос" - гръцка дума, ама нещо са я забравили.
Добре че в БЮРМ се чува Българска музика - е, на диалект, но пак си е наша.
| |
|
Оти нема македонски манастир на Атон, бре?
Оти немало и нема земя Македония!
| |
|
Буквата "Ч" сериозно (два пъти) е озорила незнайния византийски буквописец. Че той не е ли виждал "абецeдарот"?
Редактирано от Илijцъ на 08.05.08 21:25.
| |
|
аз пък бях почивните дни по родните места на моите родители в гоце делчевско и на маса така стана въпрос малко за политика история туй онуй палят се и там хората но казват на макетата(тея от р Македония) "посърбени македонци", което май е най-правилно определение.
сърбоманите наистина имат повече общо с японския флот, отколкото с ВМРО
| |
|
Като е станало на въпрос за почивки аз пък бях във Велинград,родното място на Величко Керин по известен като Владо Черноземски.Ударих си едно фото на паметната му плоча
| |
|
а аз дори, за мой срам не знаех кой е :( Само смътно си спомням името му . Дали пише нещо по учебниците по история за това?????????
в интернет намерих достатъчно матеряли посветени на живота му
"Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение на всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски."
сърбоманите наистина имат повече общо с японския флот, отколкото с ВМРО
| |
|
| |
|
|
|
|