ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:24 16.09.19 
Политика, Свят
   >> Македония
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема Кустендил е град на етнички Македонцинови  
Автор blgarturk (непознат )
Публикувано16.04.08 20:53



Каj течело вода, пак ке тече вода. Пак ке си ги вратиме ние исконските македонски територии. Kakvi se tie bugari koi se borele za samostojna Makedonija, protiv Bugarija?


Редактирано от blgarturk на 16.04.08 20:56.



Тема Re: Кустендил е град на етнички Македонцинови [re: blgarturk]  
Автор AGLER ()
Публикувано17.04.08 00:27



Кустендил е град на етнички Македонци


Не само на етнички а и на антички македонци е!
И не само кУстендил!
И Париж, и Петербург и Матаданск и те са
градове на антички и етнички макета!



Тема Re: Кустендил е град на етнички Македонцинови [re: AGLER]  
Автор инцидeнтeн ((ама връхлитащ))
Публикувано17.04.08 10:49



Ми Мачу Пикчу що си го пропуснал?



... tota creatura
revertis a ssa natura.

Тема ЗАЩО ДОЙДОХМЕ! Реч на Панчо Михайлов 6.ХII.1922нови [re: blgarturk]  
Автор persone (върховист)
Публикувано17.04.08 14:33



Земеделското правителство през 1922 година е провеждало много активна политика на сближение с Югославия, с надежди на сръбска помощ за излаз на Бяло Море. Така Стамболийски сключва със сърбите т.н. "Нишка спогодба" според която:
- 1. Българските и Сръбските власти трябва да си сътрудничат за преследване на четите на ВМРО, което е абсолютно предателство спрямо македонските българи!!!
- 2. В Белград Стамболийски заявява - "Вие сърбите взехте Македония, вземете и македонците и от България и ги напревете човеци, те са ни увредили толкова много"
- 3. В Народното Събрание на въпрос защо подкрепя сърбите той заявява: - "Аз не съм нито сърбин нито българин аз съм югославянин".
За тези му думи Стамболийски и заради предателската му роля по отношение на българските национални интереси и подписване на Нишката спогодба, правителството на Стамболийски е свалено от сговористите на въпросния новоиздаден ЦАНКОВ, а самият Стамболийски е убит точно от МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ през 1923 година!

След Нишката спогодба, се организират специални земеделски чети за терор срещу ВМРО и преследване на водачите му тогава Тодор Александров, Александър Протогеров и Александър Чаулев, както и на пунктовите войводи. Организира се и подготовка за убийството на Тодор Александров, създават се първите концлагери в България за заточение на четници на ВМРО заедно с криминални престъпници. Затова ВМРО участва съвсем основателно според мен по-късно в преврата срещу земеделците.

Ето и хронологията на събитията.
На 17 ноември 1922 от разбойници покровителствани от земеделското правителство на Стамболийски е убит в Кюстендил Велин Алайков, кавалер на два ордена за храброст от Войните за национално обединение на България.

Това предизвиква ВМРО да вземе мерки за прочистване на града. Затова на 5 и 6 декември 1922 г. Чети на ВМРО превземат и блокират Кюстендил. Селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани водени от войводите Иван Бърльо и Панчо Михайлов влизат в Кюстендил. Четниците залавят и наказват няколко души от земеделската шайка която тероризира града, а след преговори със специално дошлия от София министър Коста Томов и поетите от него ангажименти за прочистване на града от развилнелите се земеделски оранжеви банди, те напускат града.
Те не извършват нито един зулум, а само наказват провинените. Ден по-късно многохилядните четници напускат града и дават много жертви от измръзване при обратния поход през границата и сръбските засади при много тежки зимни условия. Затова, че четниците от Македония и народа в Кюстендил са братя БЪЛГАРИ говори както топлото отношение на гражданите към четниците така и проявите на самите четници.
Ясно доказателство за морала, и народността на "Навлезлите автономисти" намираме в речта на Панчо Михайлов на 6 декември 1922 г.

Ще остане завинаги в историята прочутата прочуствена реч на младия войвода Панчо Михайлов към гражданите на Кюстендил на нарочно организирания за целта митинг.

Реч на Панчо Михайлов на митинга в Кюстендил, 6 декември 1922 г.:

ЗАЩО ДОЙДОХМЕ!?

Панчо Михайлов:
- Ние дойдохме тук не да горим града, да убиваме гражданството и да го обираме, не да безчестим нашите сестри и майки, защото това ще изрази нашата ниска култура, ето два дни ние сме пълни господари на града, и аз моля почитаемото гражданство да каже има ли извършено насилие над някого от вас от хвърковатите наши юнаци? Ако има някъде каквато да е проява на низост кажете аз съм тук и ви заявявам тържествено, че ще обеся злосторника на оня телеграфен стълб.
Множеството:
- Няма, няма. Да живеят революционерите!
Панчо Михайлов:
- Ние дойдохме тук за да очистим града от оная утайка от престъпници, която под покровителството на по-висши фактори върши убийства и грабежи на тъй ограбения македонски роб... която граби и убива ваши гръждани които съчустват на нашето дело /респективно на ВМРО/
Панчо Михайлов:
- Аз питам всички Ви: - Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете,
че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!!
Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а ЛЮБОВТА дава всичко, тя дава ВЯРА, НАДЕЖДА и обръща в РАДОСТ жертвите! Тя учи на ПОСТОЯНСТВО и ВОЛЯ, предизвиква СЪЕДИНЕНИЕ, подготвя СИЛА!






Тема Re: Кустендил е град на етнички Македонцинови [re: blgarturk]  
Автор Mиpa_M (несериозна)
Публикувано17.04.08 15:02



Абе, ти дращиш за кеф, за да дразниш и да се намираш на работа, или са те пуснали от лудницата?
Това дори Вики Цветановски не го е казвал (поне аз не знам). Казвам ти го като човек, налоловина от Кюстендилско.
А че няма разлика в диалект, произход на населението и т.н. между кюстендилския, благоевградския, босилеградския и примерно щипския край - ами няма.





Тема Eла в Кюстендилнови [re: blgarturk]  
Автор BGman (член)
Публикувано18.04.08 00:49



Да ти посадя черен татарски бор в задния двор!




Много ги обираме задните дворове на фироми и фиромки

Редактирано от BGman на 18.04.08 00:49.



Тема е...он на мен македоц че ми вика...заеби!!нови [re: blgarturk]  
Автор DeyanNyc (непознат )
Публикувано18.04.08 05:20



Ей здухан фиром...нема македуняци у нашио град... етничка мое да е само на майка ти мочаната...така де...

зомбита недоизмрели...



Тема Re: е...он на мен македоц че ми вика...заеби!!нови [re: DeyanNyc]  
Автор ЧepнopизeцXpaбъp ()
Публикувано18.04.08 08:25



Боже, не му се връзвайте на този глупак. Акциите на ВМРО срещу правителството но Стамболийски са добре известни.

Прочее навсякъде те са подпомагани от офицерите на местните гарнизони и Военната лига.



Тема Re: Кустендил е град на етнички Македонцинови [re: blgarturk]  
Автор Zo (Troglodyt)
Публикувано18.04.08 16:33



Абе сладур, а кога за последно беше во Кустендил, а? То бива да немаш връзка с реалността, ама чак пък толкова.

tettares zy8oi kwmis8entwn


Тема Re: ЗАЩО ДОЙДОХМЕ! Реч на Панчо Михайлов 6.ХII.1922нови [re: persone]  
Автор kyмaнич (ветеран)
Публикувано18.04.08 17:02



Може и да заприлича на спам, но специално за това говедо ще си позволя да постна цялата реч на Панчо Михайлов (Оттатък Вардара някои не правят разлика между Панчо и Ванчо). Нека я препрочете 3-4-5 пъти:

Защо дойдохме?

Речта на войводата Панче Михайлов в Кюстендил

Драги кюстендилски граждани!

Ние идем от страната на вечните сълзи - Македония - Балканската Голгота - от бреговете на синия Охрид, от кулите на легендарния Крали Марко, от сънливите води на р. Черна, от мътния, кървав, исторически Вардар, от височините, где сянката на дивния Самуил витае, за да докажем за лишен път, че не се гаси туй що не гасне, не умира това, що носи в себе си елементите на безсмъртието и че има една страна, ей там зад снежния Руен, която се влачи веригите на черно робство. Ние идем, за да докаже, че няма власт, сила и закони над тия глави, които за свободата на своя роден край с готови да се откъснат от раменете, върху които се крепят, че възвишената гордост на македонеца не може никой да пречупи въпреки терора и суетните очаквания на неговите врагове. Защото не за приказка македонецът е положил кръв, кости и мъки. Всичко това той не би могъл да понесе, ако не носи в себе си неукротимата любов към своята родина.

Кюстендилски граждани,

И след толкова кръвопролитни войни Македония остана пак под робство поради политическото късогледство на наши и чужди държавници, но не и по липса на български народен патриотизъм. Защото българската армия достатъчно сложи своя дан. Няма дол, рид, поляна, планини, реки, които да не са опръскани с алената кръв на българина. Реки от кърви потекоха, могили от кости се издигнаха за свободата на Македония. Повече от 200 000 души годни за интензивен продуктивен труд днес почиват из македонските, тракийските и добруджански бранни полета, повече от 100 000 вдовици и толкова сираци и днес още подпрени на къщната врата, с унесен поглед в далечината при заход слънце очакват връщането но своя мил татко, за да се хвърлят на раменете, за да увиснат на врата му, да го целуват и да кажат своето нежно “тате”, когато техния татко на веки е казал “лека нощ”. А колко майки носят черни кърпи? И всичко това, за да се даде волен политически живот на македонския роб.

Кюстендилски граждани,

Няма пример в историята на човечеството, щото известен народ да е получил без кръв своята свобода. Следвайки пътят на историята ний днес с оръжие в ръка бродим по колибки, селца, паланки и ридове на Македония, движейки се из пътища осеяни със смъртна неизвестност, за да крепим духът на населението да готвим македонеца за оня велик момент на разплата, когато последният като един човек ще се надигне в мощен възстанически устрем, за да разтърси веригите на робството. Обаче, за този момент, за този велик замах с нужни млад дух и млада кръв. Ние принасяме своите, защото нищо не става без жертви. Свободата на Македония заслужава нашите младини. Никакви изпитания, лишения, несгоди; никакви кръвни жертви не са в състояние да откъртят в нас желанието да умрем за злочестата, но хубава родина Македония. В тая борба дивна, величава, много от нас може да паднат, обаче, с нашето умиране идеята, на която ние сме носители, няма да умре. Защото премахването на известни политически лица н означава унищожаването на идеите, на които те са носители, тъй като идеите са безсмъртни. Те не се набучват на щикове. Исус Христос умре на кръст мъченически, неговите последователи - апостолите - имаха участта на своя учител, обаче, идеята на която те бяха носители, остана да живее в милиони човешки сърца. Левски, Хр. Ботев и др. плеяда борци паднаха за поробените, обаче, днес българския народ н вълни се влачи към лобното место на Христо Ботев, за да му поднася венци и да пее песента на безсмъртието:

Тоз, който падне в бой за свобода.
Той не умира, него жалеят:
Земя и небо, звяр и природа
И певци песни за него пеят…


Драги кюстендилски граждани,

Там в Македония, ний с успех водим борба на живот и смърт с оная бесна власт, която носи мръсното име “сръбска”, с оная византийска управа, която се нарича “гръцка” и с многото други врагове на македонската свобода. Нашите позиции там са непробиваеми, са защото всички населения се наредили под знамето на В. М. Р. Организация, която единствено ратува за свободата на Македония, защото теглото и сълзите ни са общи. Борбата за свободата на Македония ще водим до тогаз, докато зората на свободата не огрее и над тая колкото измъчена, толкова дивно красива земя. Знайте, че отчаянието никогаш в нас не е приказвало, нито пък ще приказва, защото то ще бъде най-голяма наша грешка. Катастрофите, които преживяхме, нито за момент не са ни отклонили от цялата ни работа - борба за добиване свобода на поробените. Както онези моряци, които тласнати от бурята на някои пуст остров, издигат знаме, за да извикат на помощ мореплавателите, така и ний здраво и високо държим нашето знаме. Без да се колебаем върху средствата за борба, апелирайки непрекъснато към съзнателните обществени сили на Европа, ние готвим желязото за борба. Като знаем, че при разрешаването на даден политически въпрос не се апелира към чувствата на справедливост, човещина благородни традиции, нито пък към християнската съвест на държавите, защото политиката се ръководи от грубо егоистични интереси. Македонската кауза не може да бъде забравена. Идеалът, който ние преследваме, няма зад себе си само правото и справедливостта, той има като свидетели и гаранти всички онези, чиито къщи са обърнати в пепелища и чиято земя е покрита с трупове.

Ще дойде ден, когато всеки ще узнае и разбере, че в мирът, който се установи, е вмъкнат един отровен фермент, и че е невъзможно постигането на каквото и да омиротворяване на света - чрез нарушаване на правото. Нашата организация и нейните приятели, които живеят със сълзите и тъгата на народа ни, работят за идването на този ден. Ний ще наложим ревизия на договорите, защото Европа не може д бъде за дълго пленница на егоистичните интереси, които господствуваха през първите месеци след войната. Договорите не могат да имат абсолютна неприкосновеност, защото договорите са направени за хората, а не хората за договорите, и те умират, или биват нарушени, ако периодически не биват анулирвани.

Мили граждани,

Спирам се сега на въпроса. Защо дойдохме тук?

Ние дойдохме тук не за да сваляме правителството, защото в статутите на нашата организация е легнал принципа: “Никакво вмешателство във вътрешните работи на България”. Някои може би ще ни поднесат въпроса: “ами какво търсите тук?” На този въпрос ще ви отговора.

Българският народ е господар на съдбините си. Той и само той има право да сваля и качва правителствата си. Ние дойдохме тук, не за да горим града, да убиваме гражданството, и да го обираме, не да безчестим наши сестри и майки, защото това ще изрази нашата низка култура. - Ето два дни ние сме пълни господари на града и аз моря почитаемото гражданство да каже има ли извършено насилие над някого от вас от хвъркатите наши юнаци? Ако има някъде, каквато и да е проява на низост, кажете, аз съм тук и заявявам ви тържествено, че ей на онзи телеграфен стълб ще обеся злосторника. (Викове от хиляди гърла. - Нема, нема! Да живеят революционерите)! Има нещо по-възвишено от това да откъснеш един живот да ограбиш мъката, трудът, сълзите на човека. Това е безсмъртието на благородната душа: Ние идем тук не за да манифестираме своето бунтовничество, защото трябва да се знае, че македонецът и миролюбив по природа и той винаги се е надявал, че ще премахне терора над него, а заедно с това и бацила на междуособните свои борби. Ний знаем, че секи има нужда от мир, затова и нашето стремление постоянно е насочено към хармония между народите. Ние дойдохме тук, за да парализираме волята, която инспирира престъпни движения против хората от нашата мощна организация и отклонява, макар и за момент, нашето прямо назначение, макар този мозък да заема каквото и да е обществено положение. Ние дойдохме тук, за да очистим града от оная утайка от престъпници, която под покровителството на по-висши фактори върши убийства и грабежи над и тъй ограбения македонски роб, която граби и убива и ваши съграждани, чиято вина е, че симпатизират на родното си дело, респективно на В. М. Р. Организация.

Например човекът на труда Милан Атанасов, скромния шивач Алек. Гюргинчев убиха пред очите на администрацията, която от самата уста на Гюргинчев, преди да умре, чу имената убийците, които и до сега свободно се разхождат из Кюстендил. Пред очите на администрацията, с нейното съдействие и покровителство се уби тихия и всеуважаван наш гражданин, председател на подоф. д-во Велин Алайков. И сега при официалното бездействие на властта се вършат грабежи и изнудвания над ваши добри и заможни граждани. Аз питам где е оная власт, която трябва да тури всекиго на местото си? От председателя на Еврейската община в гр. К-л се търсят 150 000 лева пари. Ето и самото писмо:

Ц. Ком. На Вътр.М.ФЕДЕР.ОРГ.
№ 60 ТАЙНО

До Г-на Председателя на Еврейската община
Ноември, 1922 година
В гр. Кюстендил

Уважаеми Г-не,

Централния комитет на Вътр. Макед. Федеративна Рев. Организация, водейки жестока борба за свободата на Македония, в която пъшкат с хиляди ваши сънародници евреи под икономическия и политически гнет на гърци и сърби, обръща се към Вас с настоящата молба да внесете в касата на организацията сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, която сума ще съберете от по-заможните членове на Вашето Еврейско общество в гр. Кюстендил. Лицето, което ще Ви предостави настоящето писмо, е редовно упълномощено от организацията и нему ще бъде предадена сумата, срещу която ще Ви бъде дадена и изпратената нему квитанция в срок от три дни след връчването на настоящето.

Ц. К. на Вътр. М. Фед. Р. Организация.
(п.) Филиполски
печт: (Мак. Рев. Фед. Комитет)

Срещу това писмо са им предали сумата 35 000 (тридесет пет хиляди) лева, за която сума притежават разписка без подпис.

Де е тая тяхна организация? Кой е този Филиполски? Къде са нейните борци? Македонският народ не познава подобен род организация. За него те са утайки от престъпници, които намерили покровителството от престъпни фактори, вършат своите престъпления както спрямо мирното развитие на Кюстендил, тъй и върху редовете н организацията ни вътре.

Прочее нашето идване в Кюстендил е начало на нова ера за града. Ний сме ви дали доказателства, че ценим мъката ви и сега при пълното владение на града от нас, взели сме всички мерки никой от Вас да не пострада. Поставени са постове на всички обществени и частни банки и учреждения с цел да предотвратим изненадите за нас - в смисъл - да не се опитат някои в мътна вода да ловят риба и с това да изложат престижа на В. М. Р. Организация. Ний сме дали нареждания косъм от главата на нито един гражданин да не падне. Снощи бе извършен атентат против едного от нас, за щастие без да пострада лицето, което е било обект на нападение, с цел да ни предизвикат и се предадем на изстъпления. Заявявам ви, че съм дал заповед да не се тормози гражданството, дори ако падна и аз убит. Ний ще дирим истинските убийци на наши другари и само тях ще съдим. Нашите почитания към родолюбивия град К-л, които в миналото е давал прибежище на великите сенки на Даме Груев, Гоце Делчев и други наши учители, по стъпките на които ние ще следваме да вървим. Тая кръвна идейна връзка, която свързва К-л с хората на В. М. Р. Организация не идваме да я разрушим, а да я засилим да ви заявим, че от 4 декемврий 1922 г. над Кюстендил требва да възтържествува един по-висш морал.

Нека сега да конкретизираме нашите искания. Те са:
1. ) Залавяне на всички разбойници спрямо организацията, живущи тук и в София.
2. ) Пълен неутралитет на властите в България спрямо наши разпри, невзимане страна наред с обикновени престъпници.
3. ) Абсолютно забраняване влизането на подозрителни хора в Кюстендил и София еднакви неприятели нам и на българските закони.
4. ) Корекции на изявленията чрез в. “Земл. Знаме” направени от г-н Александър Стамболийски пред белградската преса.
5. ) Назначаване честна администрация в пограничните околии на Македония.

Залавянето на разбойниците трябва да стане поради напълно основателни съображения. Тия престъпници ще тормозят нас и вас, до тогава, до като имат покровителството на по-висши фактори. Черни са делата на тия престъпници. И днес в Щипско и Кочанско не с засъхнали сълзите на майки и деца, през чийто домове те са минали за обири и опустошения. Населението на Македония иска възмездие за тези сълзи. И организацията не би била на поста си, ако не накаже тия престъпници, забулени зад някаква идейна маска. Подгонени от организацията, те заседнаха със същата разрушителна сила в Кюстендил, дето те наистина не закъсняха да се проявят. Престъпникът е всякога престъпник и дълго ний смятахме, че те ще попаднат под ударите на българските закони. Уви, занемяха за тях и закони и административни органи, като че всичко онова което беше противно на Организацията ни, требваше да се използува за борба против нея, ако ще би то да е извергът на човечеството. В тая безчестна против нас война Кюстендил преживе мъчителни дни, той даде своите невинни жертви, ала нима наказанието на убийците не трябваше да дойде от законите на законната държавна власт, а трябваше да идва през снежните върхове на Сутан-тепе и Руен и то от една революционна власт, като нашата? Историята познава много моменти, когато над безправието на законите се явява революционния закон на морала.

Ето този закон идваме да ви възвестим ний в тесно ограничената за нас цел, но и не нещо повече, защото преките наши задачи лежат при бреговете на Вардар.

А когато един ден се изчерпи и това покровителство, същите тия разбойници, ще компрометират и своите покровители и държавата,като напуснат България и се продадат на сръбското правителство, което ще създаде от тях български главорези по подобие на ренегата Стойчо Добрев, бившия този чиновник на Вътрешното министерство в София. А кой ще страда от това? Нали населението на робска Македония, което стега редовете си за нова борба? Един такъв ренегат ще коствува хиляди македонски живота и реки от сълзи. Това може и трябва да се избегне!…

Преследването спрямо наши хора трябва да престане. Ако една Румъния на времето даваше своя прием на виновниците на днешната ваша свобода, колко повече тука трябва да бъде по-топъл приема на македонеца ваш брат, когото свързват кръвни, идейни и расови връзки. Ако можеха да се търпят и ширят из България едни вулгарни бандити, отговорни и пред българските закони за убийствата из София и Кюстендил, тия които явно образуваха чети, за да ни нападнат от България, какво би трябвало да се каже за нашите хора в България,които нито са престъпници, нито провокират някого, нито трябва да изпращат чети нам, които рекрутираме само местни чети? Вместо това, обратно на обноските км тия бандити, нашите хора в България се преследват. Аз питам всички ви - защо ни преследвате и коя е нашата вина? За това ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни, които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв, каквато тече и във вашите жили, че ние сме плът от вашата плът и издънка от общото българско дърво? Или за това, че проповедта за свободата на родния край я изразяваме в живо дело и то там в Македония? Какво престъпление крие в себе си понятието македонец? Никой не може да удуши националната гордост на македонеца, защото синовете на един народ велик във своето самопожертвование и тъга, този народ, който е записал светли страници в своята история, като Илинденското възстание никога нямаше да умре, въпреки изявленията на разни политици от българското обществено поле. Г-н Ал. Стамболийски, ако той наистина е говорил това, трябва да се коригира за чест на българското племе, защото той не е собственик на Македония, за да я подарява. Собственикът на всяка една страна трябва да бъде нейният народ и затова балканските политици не могат да си подаряват Македония един другиму. Иде края на тия размени! Може някой да се целува с “бугараша Пашич”, този който винаги държи в ръката си камата, за да забие в гърдите на българина и в България и в Македония, за да му нанесе смъртен удар. Но ний няма да позволим гавра с костите и кръвта на нашите учители, паднали за истинската свобода на Македония? Горе главите!

Назначаването на дейна и идейна администрация, както и забраняване влизането на престъпници в Кюстендил, новите земи и София се налага от обстоятелството да се умиротворят тези краища и да престанат те да бъдат база за бандитство в Македония и създаване улики, че от България се изпращат чети както това стана с четата на Крум Зографова и неговия другар, видния земледелец Ал. Панов.

Драги Кюстендилски граждани,

Преди да напуснем града, не можем д не ви благодарим за радушния, за братския прием, който ни оказахте през двудневното ни пребиваване тук. Силно вервам, че последното ще остави дълбоки бразди не само в живата на града ви, но и в този на цела България. Разделяйки се с вас, аз ви отправям следния апел: Повече участие в обществения живот на Родината ви, защото страна, в която жителите стават равнодушни към общите интереси, е страна, която се изражда в нравствен смисъл и която е осъдена на близка гибел. Който става червей, може ли да се оплаква кога го смажат? Вий възрастните сте длъжни да творите дивни дела, да набележите отчетливи стъпки на пясъка на това пустинно време, по които стъпки ще трябва да вървят младите, да дадат на последните възможност да държат винаги високо челата си. Вам младо поколение, отправям следния апел: трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество: колкото повече го познавате, толкова повече ще го обичате, а любовта дава всичко. Тя дава вера, надежда и обръща в радост жертвите; тя учи на постоянство и воля, предизвиква съединение, приготвя сила.

Младежи, ако е сладко да умрете за отечеството, не по-малко сладко е да живеете за него, да му посветите своето време, своите сили и най-добрия дял от сърцето си. А вам войници, драги булаирци, които снощи покосихте няколко цветя от градината на Македония, казвам следното: вашето назначение е, не да убивате юнаци като нас и със своите щикове да крепите тук в Кюстендил едно безправие и беззаконие, защото вън от войнишкия ви дълг има и такъв на човека. Вий заедно с нас ще трябва да се борите срещу корупцията и разврата. Знайте, че държава, основана на користолюбиви цели и крепена чрез страх е болна и малотрайна. Има една страна, където вашето победно “ура” ще трябва да лети и този път не за дележи и пазарлъци над земята ни … За тази страна на робство, на сълзи, траур и тъга, вий пазете куршумите се; (от хиляди гърла: верно! Верно! ) а не за нас, които сме дошли тук в името на човешки дълг и светъл народен идеал.

А вам, хвъркати мои мили комити и качаци, борци за човешки правдини, вий, които победихте снежните бури при Руен и Султан-Тепе, вий, които давате младост и кръв за род и родина, вие които надрастнахте себе си и излезнахте победители, моите сърдечни благодарности. Втори път ви благодаря за крепката ви дисциплина и за отличното ви държане пред измъченото кюстендилско гражданство. А сега, сега напред към снежните преспи на планините, където ще построим своите бели домове с весели комитски огньове, за да чакаме изпълнението на дадената ни “честна дума”.

Да живее независима Македония!…

Да живее България!…




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.