Re: както му викаме.......... / Политика, Свят / Македония

1) Хубаво цитираш Талев, само че нещо забравяш:
"Вие там не сте ли българи, бе! - приподигна се генералът.
[Делчев:] "Българи сме..."
Талев,Д. Илинден. С., 1966, стр. 126.

2) На въпроса ти нека да отговори солунският атентатор Павел Шатев:

След 9.IX.1944г. той е назначен като левичар за подпредседател на Президиума на Н.Р.Македония, но по-късно е арестуван заради твърдата му българщина. Шатев e наричан “бугарско куче” (от Титовия съратник Ранкович), преследван и унижаван до смъртта си (настъпила от студ и глад, 29.I.1951г.), въпреки че доста е услужил на новата власт в “съденето” на т.нар. фашисти. Още през юни 1946г. той информира Трайчо Костов по поръка на премиера на Н.Р.Македония Методи Ченто, че във Вардарско не се строи никаква македонска социалистическа република, а сръбски протекторат и се избиват масово хора не само заради убийства на комунисти, но много повече поради българско самоопределяне, изземват се и се горят българските книги. Официалната власт е само едно прикритие, зад което Темпо и Колишевски са фактическото ръководство на републиката и изпълняват великосръбски задачи. Особено показателно е строго поверителното писмо от 1.X.1948г., което Павел Шатев и Панко Брашнаров - председател на първото Македонско народно събрание на АСНОМ в манастира “Прохор Пчински”, народен представител във Федералната Скупщина на Югославия и член на президиума на НР Македония, изпращат до ЦК на ВКП(б) чрез съветското посолство в Белград (съветника Армянинов) и до ЦК на БРП (к). В него за управляващите македонисти, начело с Лазар Колишевски, се казва следното:
“На тия фарисеи им е потребно да вдигат шум и да се крият под комунистическата покривка... Затова им е потребно пред света да дигат паметник на Гоце Делчев в Скопие. Потребно им е да основат комитет за илинденски пенсии, потребно им е да правят тържества за Илинден... като трибуна да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците се чувствуваха и действуваха всекога и навсекъде, като хора с българско съзнание...”
Тито много добре знаеше, че властта си в Югославия той дължи на сърбите, а не на самия себе си или пък на своите хървати и словенци. Затова и столицата на Югославия беше в Белград, а не в Загреб, Любляна или дори на любимия му о-в Бриони. Ако перифразирам Захари Стоянов (за Бенковски): "Бенковски беше велик, докато бяха велики народната воля и желание; падна народната воля - трябваше да падне и той", то това се отнасяше и за Тито по отношение на сръбската народна воля и желание. Само че хитрият словено-хърватски евреин (последното според телохранителя му Звонко, с когото се познавах) не искаше да падне и като умен човек се съобразяваше с тази народна воля и желание, която беше и сега продължава да е само една: "Смърт на бугарите в Македония (а защо не и изобщо по света).
Затова отиде в Скопие, поклони се лицемерно на гроба на Гоце Делчев и после наговори куп простотии по адрес на България.