Кочо Рацин ќе добие мавзолеј во Велес / Политика, Свят / Македония

Ами похвално. Само че ето какво е написал някога баща ми в записките си за своя съгражданин:
"Между велешките левичари беше и погрешно причисляваният към убедените македонисти известен поет Кочо Рацин (22.XII.1908-13.VI.1943). Твърде е възможно и той като другаря си Венко Марковски да е имал временно увлечение по македонизма, но в партизанския отряд е изповядвал българския си произход, писал е и стихове на литературен български език без никога (за разлика от сръбския) да го е учил в училище - “Рухнаха надеждите мои”, “Плач и безмощие”, “И пак тъга раздира ми гърдите”, “Мечти в полунощ”, “Все пак...” Тези стихотворения, впрочем, днес само мимоходом се споменават, но не се публикуват. Според някои негови бойни другари, Рацин е убит като партизанин в пл. Лопушник по сценарий на Светозар Вукманович - Темпо, след тежка разправия между двамата именно заради отношенията с БРП (к) и България. Любимата песен на Рацин (пята в сръбския затвор в Сремска Митровица през 1934/5г.) е пак на литературен български:
“Прощавай роден край, моя Родино,
простете и вие, другари,
тук, зад желязната решетка
тиран от вас ме раздели”
През 1940г. Кочо Рацин бил изпратен заради комунистическа дейност в един от сръбските концентрационни лагери (този в с. Иваньица, “Междуречйе” - Сърбия). Ето какво пише за него един от лагерниците:
“ Както бяхме на групи скопяни, мина Коста Рацин. Аз не го познавах; показаха ми го. Той се спря за малко и се заинтересува за какво сме тук. Отговорихме му, че сме националисти - българи от Скопйе. Аз се приближих до него и го заговорих: “А вие за какво сте тук?” Отговори, че е левичар. Завързахме разговор с него, като му казахме: “Като идеология нашата борба (в момента) е против сръбския шовинизъм, който се стреми да посърби българите в Македония”. Той отговори: “Аз не съм против вашата борба, но аз като комунист, въпреки че съм българин, ще се боря за социално освобождение”. На неговото изказване аз отвърнах: “ Докато вие се борите за социално освобождение, сърбите и гърците усилено работят за отбългаряването на Македония. Затова единствената сила, която се бори, е ВМРО, която защищава българската кауза в Македония.” На това той отговори: “Може да сте прави, но аз като комунист принадлежа на комунистическата партия и поддържам нейната политика.”
Може би този разговор е послужил на Рацин като катализатор за по-дълбоко размишление или пък великосръбските залитания на командването съвсем са го отрезвили, защото не след дълго по време на една вечерна проверка, съпроводена с молитва, той започва на висок глас да декламира (в присъствието на коменданта капитан Николич) Ботевото стихотворение “Моята молитва”.
“Първо съм българин - обяснил това Рацин на висок глас - после комунист.”
След убийството на поета постепенно взеха да излизат откровения за неговата българщина като причина да бъде ливидиран.
“Точно тогава (1940-1941г.) - написа през 1968г. известният комунистически функционер във Вардарска Македония Страхил Гигов - се явиха съмнения у известни хора в неговата привързаност към революционното движение...”
През 1978г. пък черно на бяло ще бъде отбелязано, че фамозният Св. Вукманович - Темпо е допринесъл особено много “...за очистването на партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи”. Изобщо този великосръбски фанатик мразел всички, които не са сърби или пък не искат да възприемат сръбството, включително и определящите се като “македонци”, но спрямо последните пропагандната схема не му позволявала волности. Вътрешно негодували от това тяхно междинно самоопределение и многобройните сърби в партизанските отряди (например младите сръбкини - комисарки в XVI бригада “Скопска црна гора”). Дори песента “Влегува во бой македонската войска” ги дразнела силно, но се задоволявали само през зъби да отбележат, че това не е югославска песен."
Тези редове скоро ще ги изпратя и на велешкия кмет. Ще го видим и него що за стока е, живот и здраве.