„Od kako je ekzarhia ustanovlena svi pravoslavni Srbi u ovim kraevima trpe razne muke jer se i patriarshiia i ekzarhia trude da ovamoshni narod zadrze u svojoj vlasti. To nihovo otimanje naivishe stete podnosi nasem narodu. To ie sto mnogu nashi naibolie ljudi vishe puta pada po apsanama. Za to se mlogu otrichu patriarshiie i priznaiu ekzarhie koia zadobila na svoiu stranu samo time: shto nasem narodu praca uciteli bezplatno i sve skolske potrebe.

Pametnui ludi vide da ie sve to tudjo, i da ekzarhia ima nameru da sve nas pobugari, ali sta cemo kad je narod zedan da ima skole i ucitele. Tako ie ekzarhia pruzila svoi prst i u Dibarski okrug, te placa ucitelima u Varosh, u nasem selu, u Galicniku, i iosh u nekim drugim selima.

Podpisani staresina sela Lazaropole i zaiedno sa svoiim ucitelem, znamo da nash iezik nie bugarski iezik, da nashi obichaii nisu bugarski nego srpski i prema tome želimo, da se nasha deca uce na srpskom ieziku, Za to smo od uprave Prizdr. Bogoslovie tražili i dobili priličan broi srpskih kniga za nashu skolu, no da be se nasha zelja podpuno ispunila otvec ie nužno da i nas ucitel dobie platu, a docnie i svi ostali , koii sada ekzarhia placa, znaiu ipak da ie Sima A Igumanov ostavio svoie iman(j)e za prosvetu ovamoshneg nesheg naroda, mi se nadamo da ćete i nama to dobro učiniti i opredeliti nasem ucitelu platu i negovog fonda. Mislimo da i mi imamo na to pravo, kao i ostale opshtine, te da se i mi otresemo od tudjeg iezika, na kome smo morali do sada uciti.

Nashemu ucitelu bila ie godishna plata sheset i pet lire turske. Mi Vas molimo shto pre izvestite preko upravitlja Prizdr. Bogoslovie ocete li ovu nashu zelu i molbu priimiti, u toi nadi i ostaiemo sa naivecim postovanem.


1887 god, mart 8-i
u selo Lazaropole
(Pecat Sv Ve(lk)mch Georgi vo Lazaropole)

Vama pokorni:
Ikonom pop Kosto
Pa(pa) Serafim
Isak Iosifov
Iosif Radevic
ucitel Vasil A Ikonomovic

(Original AC, MID, PP f. II br 28/1887)
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
„Rodoljubivi gospodine!

Zelja je nasa ovaka:
Posto je varos Vranja pogranicna tacka izmedju;u Stare Srbije i Makedonije, posto je takoreci, nesem narodu vrata kroz koja ulazi i izlazi, namislili smo da obrazujemo jedan novcani fond pod imenom ”Sloveno Makedonski-Starosrpski komitet„. Ovom bice zadatak da vremenom
podigne i pomaze ustanak u tim krajevima. Gore imenovani komitet sastojice se od glavnih clanova koji us rodom iz Makedonije i Stare Srbije, a ostali primace se ma iz kojih Srpskih krajeva bio...
Veliki patriote Srpski!

Nasoj majci Kraljevini Srbiji necemo mnogo biti na dosadi, no samo ponizno joj se molimo, ko prvobitnoj klici oslobodjenja, kao provobitnom izvoru sviju blagodeti. Tu se ugasio zizak slobode Srpske Carevine, odatle poceo; tu je bio kraj našeg Carstva - odatle se pocelo siriti. Stoga joj se ponizno molimo da nam odobri opstanak u varosi Vranji, i svuda po Srbiji dozvoli da možemo skupljati dobrovoljni prilozi od naroda prekogranickog.
U nadi smo i ocekujemo blagoizvoljenje za ovo nase preduzece.
Cast nam je nazvati se najponiznijim

Predsedniku Ministarskog Soveta Ministru spoljnih poslova Gospodinu Jovanu Risticu.
26 jula 1887 god, Vranja

Ilija Dinovic meh iz Prilep
Ilija Popovic iz Velesa
Joan Divanis iz Ohrida
Kosta Nulkovic is Prilep
Dime Dzivla Prilepcanec
Djordji Hristic iz Veleza meh
Kuzman S Badzovic iz Krusheva Bitoljske Nahije, ucitelj
Konstantin Krstic nastojatelj Manastira Zeleznicka reka Sv Djorjde Bitoljske nahije
Sava Zivkovic trg iz Gilane
Andra Pavlovic Mehan iz Veleza
Jordan Velkovic predsednik opstine Surdulicke iz Veleza
Vasa Maksimovic trg iz Gilane
Jovan Pavlovic trg iz Gilane
Kosta Kalcic Trgovac
Maksim Simic meh iz Gilane ”

(Original. AIS, Zbirka Jovana Ristica Inv 12/629, XII/50
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
„Chesnjejsemu Gospodinu Ruvimu jeromonahu
Manastira Vis. Dechani.

Zitelji opstine Bashino-seoske vazda su do pre deset godina mladez svoju ucili u skoli svojoj na cisto srpskom jeziku, i odlikovali se time, sto nisu se nikad povodili za bugarskim propovednicima.
No od deset godina u srpskoj skoli Bashino - seoskoj predaje se na bugarskom jeziku , ne po volji zitelja vec na silu od nekoliko lica.

I ta na silu nauka sto se predaje u nasoj skoli na bugarskom jeziku mnogo staje nasu opstinu, a mi ne mozemo da se oslobodimo s toga, sto nemamo - kao vazda de pre deset godina - ucitelja srpskog.
Resismo se, da zamolimo G. Ruvima da na izvoli poslati slavenskog ucitelja, koji ce nasu mladez uciti na prirodno srpskoj a ne na neprirodnoj bugarskoj azbuci, koja za nas govor ne vredi, buduci nase rechi: sveca, djubre, i td.d. ne možemo bugarskom azbukom napisati.
U nadi da ce nam se molba uslisati ostajemo,

28 decembar 1887, Bashino selo

Vidio Rufim Serafimovic
Manastir V Dechane (Pecat turski od Dechane )

Ponizni zitelji opstine Bashino seoske:

Ando Dzimat
Manche Pulshor
Petar M Tashov
Andrea Vishnic
Kole Panov Diman
Gigo DZimrev
Nikola Micevic
Jovan Anevic
Joavan Dimanin
Lazo Mincic
Zafir Randjelovic
Risto Paple
Andria Eplun
Tosho Dimkovich Dushmorovich
Sazdo Dimov
Koce Dolev

(Diplomatski arhiv III, odelenje F. I 13/1887)”
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Georgi Babadzanovic i Vasil Teofilovic iz Ohrida u pismu Jovanu Risticu, predsedniku ministarskog saveta:

„ Gospodine Ministre, vama je vrlo dobro poznato, kako su nas Bugari preko njihovog Egzarha obmanjivali i obricali nam zlatna brda, a drzimo da znate i cijom je inicijativom ponikla bugarska propaganda u našim pitomim i krasnim predelima (sic! -sj) ali sta cemo mi ispod takve jake ruke, nismo smeli protiviti, ali kad Bugari mogu ovako da cine, i protivu nas i protivu svojih oslobodilaca, onda i mi ne mozemo, niti ocemo vise da služimo interesima Bugarske, i ovo do sada sto smo cinili cinili smo iz neznanja.

Gospodine Ministre, mi nemamo nista zajednicko sa Bugarima, i sve sto je kod nas, kaze nam samo smo Srpskog roda i porekla, a proklet bio po sto puta, ko nas navede, da se mesamo sa Bugarima.

Gospodine Ministre, mi jos nismo izgubili nadu, samo zavisi od vas, da sto pre pritecete u pomoć skolama i uciteljima, te da se suzbije bugarizam u nasim krajevima, a onda je srpska stvar postignuta.
Mi bismo svim srcem na ovome radili, dobeli bi nasu decu i zene ovde, te da se zavitla srpsko koli i po Macedoniji...
Da smo mucenici i iz dobrih porodica, kao i da istinu govorimo, potvrdice i nas zemljak G. Kosta A Shumenkovic trg. ovd. a zna nas i G. Milojko V Veselinovic cinovnik ovd. i urednik ”Srpstva„.

22 jula 1887 god.
Beograd

Najponizniji
Georgi Babadzanovic
Vasil Teofilovic ”

(Original. AIIS, zbirka Jovana Ristica 12/541, XII/10)

Редактирано от Bacил Иcтopиka на 12.12.07 10:23.

Василе,


защо Дзинго продава банката си на българите?

Македонските преродбеници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

................заради какво ми го минираш топикот со несврзана тема?

Прво не им продал ја банката на "Бугарите" тукуна помало число хора-бизнисмени, които са Бугари.

Второ откаде јас би знаел за мотивите на бизнисмен да продав ачаст от својот комплекс на друзи хора?Можам само да кажам, знаејћи за бизнисот дека тоа му било во интерес и дека би ја продал банката на Сауди Арабијци ако тоа му носеше поголем профит.

Зошто Американци продаваат фабриките си на Јужни Корејци, ако поставаме така вапросите?
''''''''''''''''''''''''
Имаш ли нешто конкретно чрез факта дека суштествуваат срештубугарски петиции написани от месни Срби от денешна БЈРМ през 1887?

Редактирано от Bacил Иcтopиka на 12.12.07 12:42.

Василе,
По това време в България управлява Стефан Стамболов, който ясно проумява две неща:
1. Целта на освободителя ни Русия е да зароби България. Затова той повежда политика, която в наше време се нарича "прозападна" и "проевропейска" (доколкото за Русия Балканите влизат към Азиатския департамент)
2. От съседите трябва да се пазим повече от сърби и гърци, отколкото от турци. затова той подобрява отношенията със султана (по онова време - номинален държавен глава на България), а султанът от своя страна се отнася благосклонно към екзархията в Македония и Одринска Тракия.

Вероятно в цитираните от теб градове са живели сръбски семейства (също турски, гръцки, влашки, албански), но българските са били многократно повече.

За жалост Стамболов прави фатална грешка, която значително "подяжда" стореното от него за България, а именно - изборът на Фердинанд за княз. Тази грешка му струва живота, а на България: за 5 години - 2 загубени войни без загубени битки (нещо като Милошевич за Сърбия).

Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...

И да е имало в Лазарополе сърби, те са били само няколко семейства, защото аз имам комшии (целият друг вход на жилищния ми блок) бежанци от ЛазарОполЕе и те освен за българи, шиптари и цигани, за други етноси там не знаят. Има т.нар. сърбомани - люде, които са правели едно време търговия по Сърбия и оттам са се посърбили ("интереса клати феса"). Но така или иначе, щом са писали чак петиция до Белград, значи нещо ги е свързвало със Сърбия и трябва да се отнесем към това с нужното разбиране. Лошото е, че сега Лазарополее хептен се поалбанчи.

От типа на Мелетия Охридски са били гръцките владици Антим в Дебър и Паисий в Скопие. И двамата са имали терористи-албанци, които насилвали българите да признаят Патриаршията. Терористът на Антима Дебърски Айзар ага е заплашвал с убийство българите в гр. Дебър и с. Лазарополе, ако не се опълчели против игумена на монастиря „Св. Иван Предтеча“ архимандрит Михаил. На 3 януари 1873 г. Антим със стражари и много народ, насила подкаран, се втурнал в тоя монастир, за да залови игумена. Затекли се на помощ околните села. Кръвопролитие щяло да стане, ако дебърският паша своевременно не изпратил войска. [475] При все това владиката убедил турската власт да изгони архимандрита Михаила и наместо него е назначил свой привърженик [476] като хвърлил в затвора много българи, задето не искали да го признаят. [477] В същата година нишавският митрополит Партений (родом от дебърското с. Галичник) и дебраните-българи, живущи в Цариград, са молили Екзархията да помогне на съгражданите им да не се избиват от гръцкия владика, [478] ала Екзархията била безсилна да стори нещо за обуздаването на Антима. Последният е продължавал неистово да преследва непокорните български свещеници и първенци. В 1874 г. затворени били в Кичево свещениците Стойко и Цветко, понеже извършили венчавки без позволение на гръцкия владика; [479] също и игуменът на кичевския монастир „Пречиста“ Козма. [480] Поради оплакванията на дебърските българи, най-после в 1876 г. Антим бил преместен в Аргирокастро, но в 1879 г., след оставката на приемника му Калиника, Патриаршията пак го натрапила на Дебър. [481] Антим пак взел да вилнее, както преди, като по думите на очевидеца К. Групчев е насъсквал и подкупвал мухамеданите да убиват, пленяват и опожаряват все, що било българско. Към 1882 г. той отишъл в с. Бегнище (Велешко) и заплашил селяните със заточение, ако не го признаели за свой духовен началник. [482] В 1884 г. Велю Тръпчев от с. Водинища и други трима българи били затворени в Дебър и след два месеца освободени със заплаха от дебърския мутесарифин, че ще бъдат заточени, ако не признаят гръцкия владика. [483] От него нямал мир екзархийският наместник в Дебърката епархия х. поп Теофил (от с. Лазарополе), докато на 22 юли 1884 г. Антимови хора го убили на път за с. Лазарополе, като му разпрали гърлото с ножове. [484]

Уплашен от силното възбуждение на лазарополци поради убийството на любимия им свещеник, владиката Антим, който на 22 юли се намирал в Лазарополе, е молил мутесарафина бързо да изпрати войска, че лазарополци искали да го изгорят жив в квартирата му. Дошъл един бюлюк (рота) войска, която е закарала вързани в Дебър обвинените от Антима като съзаклятници 15 първенци от Лазарополе, 9 първенци от с. Галичник и 1 от с. Гари. [485] Между тях бил и свещеник Тасе, обвинен, че във време на църковна служба е споменавал името на руския император. [486] Изобщо през 1884 г., по клевета на гръцкия владика, затворите били пълни с невинни българи от Дебър и селата, та „све що е българско — свидетелствува Коче Групчев — е потресено и не дерзае на яве да излезит“. Турската власт е събирала селските печати в полза на гръцкия владика, казвайки, че, който иска да признава Екзархията, да се пресели в България. [487] За непризнаване на Патриаршията в началото на 1885 г. били затворени в Битоля 8 първенци ог Дебър. [488] Също и през м. август 1886 г., по настояването на наместника на гръцкия владика, били арестувани първенци от Дебър и околните села [489]. По клеветите на същия, два пъти бил арестуван поп Арсо. [490] Преследван бил и приемникът на поп Теофила, свещеник Дим. Чипанов (от 1887 г.), който по искане на гръцкия владика бил поставен под полицейски надзор и след малко затворен в Битоля. [491]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1848.- Во селото Лазарополе, гостиварско, е роден Васил Апостолов Икономов, македонски училител, фолклорист, етнограф, печатар, преведувач, калиграф и црковен певец. Умре во Лазарополе, на 4.06.1934 година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Немојте бре БУКЕТА да сеете ШАРЕНИ ЛАГИ овде..
ЗАПОМНИ -те (ако имате со што и каде?) дека:

Лазарополе , Гари Тресонче и Галичник се чисти 100% МАКЕДОНСКИ СЕЛА..
Тамо освен Македонци .....ДРУГИ НЕМА...разбира се.
пс
Прашај ја ..ако не веруваш...госпоѓицата Доста Димоска..лазоровка по потекло и директор на Македонскиот Културен Центар во Софија..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фала ти за отговора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Там се беха събрали: Петербургският Митрополит, двама архимандрити, Победоносцев, облечен в парадни дрехи и двама цивилни членове на синода, а именно генерал Гесей и професор Плетнев. При тех се намираше и сърбският посланик Сава Груич. Аз носех с себе си и черковния миней. Като влезох в заседателната зала на Св. Синод, поклоних се, целунах ръка на митрополита и на двамата, архимандрити, турнах черковния миней на масата пред Петербургския .митополит и се оттеглих към вратата. Видех, че на масата се намираше и моята молба що бех дал на Императора в двореца Петерхов. Професор Плетнев протегна ръка, взе минея, поразгледа го, но не можа да го прегледа по-навътре, тъй като листата му беха залепени той поклати глава и остави минея пак на масата. Започнаха да ме питат от каква народност сме — сърби или българи, и кого считаме за наш духовен началник. Отговорих им, чн ние сме старославянски народ, прдселени от майка Велика Русия в Македония много по-напред от българите и от сърбите, но говоря ни е по-близо до българския, па освен това, ние считаме себе си за духовни чада на светата българска Екзархия, па и затова сме подали молба на Негово Императорско Величество за да ни помогне с мощното си покровителство да се сдобием с екзархийски владика. Тогава сърбският посланик г-н. Сава Груич се обърна към мене и ми каза: вие не знаете нищо, вие сте старо-сърби, обичаите ви и носията ви са старо-сръбски, вие славите слава, както и сърбите. Сетне Груич се обърна към Синода и каза, че славяните в Македония са събрани от много народности, па и затова и самите те не знаят на каква народност принадлежат. Той каза тия думи по руски.
Тогава и аз започнах да говоря, като се обърнах към Негово Високопреосвещенство митрополита и към другите членово на Светия Синод: Вие сами знаете, па освен това и ние ви съобщаваме, че ние служим служби на Св. Никола, на Св. Атанасия, на светците Георгия и Димитрия, та и затова не казваме, че славим слава, но че служим служба. Малко сърдито ми отговори сръбският посланик Груич с думите: вие нищо по това не знаете и вие сте старосърби. Тогава аз отново заговорих като се обърнах към митрополита: Такава грозна е съдбата на вековната робиня Македония и на изтощения и измъчен македонски славяно-български народ, който пъшка и се терзае от пет века насам под ужасния и тежък турски ярем, па още се намират наши братия православни, които на всека стъпка ни пречат, като че искат да ни сгазят и да погребат за винаги и самото име на нашата вековна мъченица робиня Македония. Ето например, Гърция беше погазила и даже погребала паметта на нашите братия и славяно-български просветители свети Кирил и Методи, не стига това, но в злобата си, гръцкото духовно началство си беше позволило осъдителната постъпка да изгори всичките църковни славянски книги в Македония и в България. Та за доказателство на това, ето пред вас се намира един изгорен черковен миней. Ето какво са вършили гърците тогава, па вършат го и днес. След тия ми думи, г-н Победоносцев пошепна нещо на намиращия се до него архимандрит, който веднага се обърна към мене с думите: „Моля ви, излезнете малко навън в салона. Там престоях около 20 минути, когато видях че и сръбският представител Сава Груич бе напуснал синодалните членове и бе излезал от заседателната зала, аз му се поклоних, а той ми каза сбогом и си отиде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите