ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free

Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:46 20.01.17 
Политика, Свят
   >> Македония
*Кратък преглед

Тема Фиромският мит за Пулевски изгърмя. Бил българин.  
Автор persone (върховист)
Публикувано10.11.07 08:20





Исторически факт: За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век

Въпросът за националната идентичност на Г. Пулевски е многократно повдигана тема в последните 30-40 години най-вече от страна на македонските историци. В търсенето на хора с ясно изразено македонско етническо самосъзнание през 19 век, македонската историография в миналото (а и днес), най-често визира личностите на Димитър Македонски, Петър Драганов и Георгия Пулевски. Доколкото в последните години по най-категоричен начин се изясни, че Д. Македонски е сътрудничел многократно на българския периодичен печат през 60-те и 70-те години на 19 век , в който неведнъж е изразявал българската си етническа принадлежност, то споровете за етническото самосъзнание на П. Драганов и Г. Пулевски остават все още нерешени. Това ме подтикна да пристъпя към едно кратко съобщение по този въпрос.

Г. Пулевски е роден в с. Галичник, Дебърско, Македония. Самоук зидар по професия, произлизащ от един район известен със своите майстори-строители, той пътува често до съседните балкански земи. Според Кл. Джамбазовски и публикуваните от него документи става ясно, че в края на 60-те години докъм първата половина на следващото десетилетие, Г. Пулевски попада в сферата на интересите на сръбските аспирации към Македония. По-конкретно, през 70-те години на 19 век, той е подтикнат от някои сръбски кръгове да състави речник, в който да бъде отразен и народния говор на Галичник, така както го познава. Това не е случайно, тъй като през през същото време, се води ожесточен спор за езика на македонските славяни-българи, като сръбските автори се стремят по всякакъв начин да докажат, че македонските народни говори са отделен език от новосформиращия се български книжовен такъв. Доказателство за това намираме в документалния труд на Климент Джамбазовски, където откриваме сведения за издадените със щедрата финансова помощ от сръбското правителство-сборници, чиито автор е Г. Пулевски[1]. През тези години Г. Пулевски участва и в сформираната от Г. Ръковски българска легия . През 70-те години продължава революционната си дейност, като организира чети или участва в такива, навлизайки в територията на неосвободените български земи от Сърбия. През 1876 година Г. Пулевски е участник в Сръбско-Турската война, но няколко години по-късно, когато това се налага, той не успява да докаже с документи, че е взел участие въвъ военните действия на сръбска страна. [2] С началото на Руско-турската освободителна война, Пулевски отново взима дейно участие. За това свидетелстват няколко документа, които заслужават по-особено внимание и с оглед на интересуващата ни тема. В “Свидетелство за отличаването на Пулевски за участие в Руско-Турската война”, от 4 декември 1878 година се отбелязва , че “…полският щаб на активната армия, дава това свидетелство на Българина[3] Георгия Пулевски…”[4]. В друг един познат на нас исторически документ, където отново се споменава българската националност на Пулевски е едно свидетелство, издадено от руския дипломатически агент и генерален консул А. Хитрово (който е и дългогодишен довереник, и един от най-близките хора на самия Пулевски), се посочва “…С това потвърждавам, че Българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато…”[5]. В друг документ от 1879 година, съставен от ген-майор Н. Р. Овсянъй, се споменава, че “…Покрай българското опълчение, във войната от 1877-1878 година, взеха участие и чети от български доброволци…По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети…Войводи на четите, бяха: Ильо Марков, Д. Трифонов, Г. Пулевски и Г. Огнянов с Иван Робев…Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците…”[6] В архивите на сръбското министерство на вътрешните работи, се съхраняват още няколко ценни документа. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, се заявява дословно следното: “….жалбата на Георге Пулевски, от Галичник в България…”[7] В другия, Министерът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е станало с молба на Пулевски, който произлизал от : “..Дебър, в България…” [8] За националното самосъзнание на Г. Пулевски говори и Кузман Шапкарев, в статията си за в. “Марица”, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година:“ Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села…”[9]. През 1911 година, във вестник “Дебърски глас”, откриваме и една кратка статия, озаглавена: “Една непозната кратка биография на Георги Пулевски”, която започва така: “Дедо Георги Пулевски, родом от с. Галичник (Дебърско), починал в 1895 година, през месец юни в София. Покойният е родом от с. Галичник, Дебърско от родители българи…”[10]

Съществуват и безспорни доказателства за това, че и самия Георги Пулевски е бил привърженик на идеята за обединение на все още поробена Македония с България-идея, която владеела умовете и сърцата на всички български патриоти от края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век. В поемата “Самовила Македонска”, издадена от печатницата на Б. Прошек в София през 1879 година, Г . Пулевски жали за неосъщественото обединение на Македония с България и за Санстефанския договор. Друг един документ–молба от края на 1882 година, до Народното събрание на Княжество България, за получаване на парична помощ - също дава доказателства в тази насока: “…Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-Турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена…”[11].

В скопската историография до сега се твърдеше, че преди известната “Словено-македонска обща история”, завършена през 1892 година, още и в една молба от 28 декември 1882 година, Георги Пулевски твърди, че е “Македонец”. В споменатата “молба” от Пулевски до Народното събрание на България за отпускане на пенсия, като участник в освободителната война е написано, че молбата е подадена от “Г. М. Пулевски…, роден от село Галичник в Дебърския окръг, Македонец…”. При по- подробно изследване на този документ категорично се установява, че първо – става въпрос за препис[12] и второ-дори и инициалите в преписа, “Г. М.Пулевски”, не са четливи.[13] Всичко това поставя под съмнение достоверността на този документ.

Няма нищо по-нормално от това, един народ да търси корените на своето национално възраждане, стига това да не противоречи на историческите факти. За съжаление в случая с Г. Пулевски са налице очевидни разминавания, особено що се касае до националното самоопределение на последния в периода 70-те-80-те години на 19 век.

Бележки:

——————————————————————————–

[“Речник от четири йезика. І, Српско-Албански, ІІ Арбански-Арнаутски. ІІІ Турски. ІV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. І-ва част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.” и “Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга ІІ. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.”

[2] През април 1880 година, Георги Пулевски отправя молба до Министъра на вътрешните работи на Сърбия, в която иска да му се признае участието в Сръбско-турската война. От продължилата 2 месеца кореспонденция между търговския агент на Сърбия в българското княжество и министъра, се разбира, че Пулевски е притежавал свидетелства че е участвал във войната, които обаче, по незнайни причини се изгубват в района на “Червена махала, Посавско-темнавска околия, Шабачки окръг”. За повече подробности, виж: Архивът на Йован Ристич или в: Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.

[3] В този документ, както и в последващия, обозначението “българин”, е дадено с главно буква-“Българин”.

[4] ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11

[5] Документът се съхранява в ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12

[6] Виж: Болгарское ополчение и земское воиску, Санкт-Петербург, 1904, стр.56-59.

[7] Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.

[8] Виж: Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.

[9] Вестник Марица, Год.V, броеве 416-418.

[10] В. Дебърски глас, ІІ, 43, 16 май 1911, стр.1.

[11] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.

[12] Виж: ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6.

[13] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.



Тема Re: Фиромският мит за Пулевски изгърмя. Бил българин.нови [re: persone]  
Автор Coлyнянин (новак)
Публикувано10.11.07 11:40



Добре е да посочим и учебника от залеза на живота на Пулевски (когато съвсем се осъзнал) със заглавие, назован “Язичница. Содържающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, за да се учат болгарски и македонски синове и керки - написана от Гьоргия М. Пулевски.” Ръкописът му се намира в Народната библиотека (НБКМ), но някой мръсник е драскал по заглавието с химически молив, като особено неистово е натискал върху "болгарски" в староболгарски и е писал под него "македонски", а буквите "ол" в "болгарски и македонски" също е задрасквал и писал "бУгарски". Това е станало преди доста години, въпреки че до точно такъв вид литература не се допуска открай време всеки гражданин (дори висшист историк), а само изявени научни работници от страната и... чужбина.



Тема Ей, и Пульовски изгърмя!нови [re: persone]  
Автор krte (пристрастен)
Публикувано10.11.07 14:32



Както е тръгнало, нито един вистински македонец няма да остане!



Тема Re: Фиромският мит за Пулевски изгърмя. Бил българин.нови [re: persone]  
Автор Щъpkoт (fyromophagos)
Публикувано11.11.07 09:57



Отсега изтръпвам какво ще настъпи като открият моминските дневници на Дуня......




Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".



*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2017 Dir.bg Всички права запазени.