1780 г. Али Паша Јанински правел големи зулуми по влашките земји во Епир и Тесалија, за да ги исламизира.

Затоа, цел град Москополе, кој броел 200.000 жители се преселил во Македонија, некаде 1780 г. Затоа велам моспокопски власи, не зошто се од Москополе, туку преселници од Москополе. Правото име на градот е МОСКОПОЛИС, ние го велиме Москополе.

Но, имало преселници во Македонија и од Метсово, Ѓирокастер (Албанија) итн.
Се преселиле во Струга, Охрид, Битола, Ресен, Штип, Меглен, Клисура, Невеска и Велес. Во сиве овие градови, Власите достигнале бројка некаде и до 50% од населението.

Тие власи, чии претци дошло во 18 век во Македонија, во 19 век за пари се продаваат за интересите на бугарите или србите. Најчесто на Бугарите. Такви власи се Миладниновци, сетовците му Прличев и Шапкарев, Иавн Михајлов, Менче Крнчева, секретарката Вида Боева, ген. Протугеров (денеска фамилија Протугер),

Во стариот град Охрид на пример, власите преселници од Епир и Тесалија имаат формирано свои квартови ДОЛНА ВЛАШКА МААЛА (куќата на Робевци, Христо Узунов, куќата на Уранија) , ГОРНА ВЛАШКА МААЛА, МЕЗОКАСТРО и ЃИРОКАТСТРО (куќата на Глигор Прличев). Боеви се од Горна Влашка Маала.

Во Битола пак, во Магнолија сите куќи се влашки. Сите села на Пелистер се влашки, Магарево, Трново, Нижополе, град Гопеш итн. Миладиновци се по мајка и татко од с. Магарево. Дедо им по таткова страна се преселил во с. Мислешево, па во Струга, додека дедо им по мајчина страна Поп Јоани Москополски, од Москополе дошол во Охрид прво, но наишол на голем отпор од охридскиот клер па затоа се преселил во Магарево, кај што сите биле власи. Миладинови биле влашки учители прво во Магарево и во Трново, тоа бар убаво и вашата историја го потврдува.

Во Штип, власите се населиле на излезот на градот и го формирале НОВО СЕЛО. Затоа и се вика ново село, зошто е новоформирана селка населба веднаш насадена до Штип, а селска е оти власите биле сточари и чувале многу овци во Штип. Додадено е Ново Село кон Штип кон крајот на 18 век. Од Ново Село потекнува Иван Михајлов и Тодор Александров, кои биле соседи; куќите им биле една до друга.


Бранко Црвенковски е влав по потекло од с. Закамен Албанија. Првиот негов прадедо се населил во Македонија, с. Црвени Води (Охридско) околу 1780 г. и се викал Јон. Неговиот син Нич го преселил семејството во с. Слатино (Охридско) и бидејки дошле од Црвена Вода ги нарекле ЦРВЕНКОВЦИ. Внукот на Нич, Цветко Јони - Црвенковски бил борец на врховистите од ВМРО. Има записи од тоа и сите се објавени во Македонија. Врховистичкото крило на ВМРО било создадено главно од власи.

Сигурен бях, че имаш подготвен копи-пейст материял

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Најчесто бугарски, грчки и руски шпиуни, власите се селат масовно од Македонија во Бугарија. Таму стануваат најголеми “балгари“ од Македонија.

Еве една сторија за власи од некогаш град Гопеш на Пелистер, кој 100% е иселен и тоа главно во Буагрија.

ласове от старите къщи - Улица "Шипка" и невероятната история на братя Гегови
Най-малкият - Никола, строи дом на номер 5
[ 2006-08-12 ]Илиана Манева


Не по-малко емблематична от "Оборище" за квартал "Докторски паметник" е и "Шипка" - улицата, която "към слънцето стръмно се изправя", както пише поетът Александър Геров (1919 г.-1997 г.). На "връщане" тя "се гали" на известния не само на софиянци университет "Св. Климент Охридски" и на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". "Флиртува" с художествената галерия. Припомня си с дърветата в градината на Докторския паметник (от 1885 г.) отдавнашни събития - от времето на движещия се там трамвай, а и от по-преди. Слиза надолу, за да се огледа във водите на Перловската река, и спира до Военната академия. В миналото е привлекателно място за изграждане на фамилни домове, защото е на четвърт час пеша до центъра, днес - заради извоювания престиж на улица за успели. Как е ставало, освен нея пазят спомени и оцелелите през времената разделни някогашни къщи.
В годината, когато 18-годишният Александър Геров среща на "Шипка" момичето, "с походка плавна, с коси-камбани;/ нослето вирнато, очи премрежени/ и в тях горящите прибулени сияния", друг мъж, преминал Христовата възраст, осъществява отдавнашно свое желание да построи дом за обичаните си жени - съпругата и малката си дъщеричка. Само на метри от зеленината на Докторската градина през 1931 г. Никола Гегов, най-малкият син на Елена и Паскал Гегови, вдига нова къща, удобна за живеене и за търговската му дейност. На нейния първи етаж под надписа "Нов Свищов" е магазинът, привличащ с подредбата, обслужването и разнообразието на стоките - хранителни продукти и всякакви вина (бъчвите са в мазето).
Това обаче е средата на "приказката" за тримата братя и трудния им път към успеха. А

ДАЛЕЧНОТО НАЧАЛО

е в малкото и бедно планинско селце Гопеш, близо до Битоля в Македония. Тук Паскал Гегов и жена му Елена (1844 г.-1930 г.) се радват на любимите си рожби - Христо (1869 г.-1934 г.), Георги (1871 г.-1948 г.), Фанка (1874 г.-1938 г.) и Димитър (1882 г.-1902 г.), но животът им никак не е лек. За да осигурява прехраната на семейството, бащата се занимава с прекупвачество и му се налага да пътува често. Децата са повече с майка си, помагат й, доколкото могат, и отрано се научават на труд и отговорност. Ненавършил 13 години, Христо напуска родното място - отива да търси късмета си в наскоро обявения (1878 г.) за столица на България град София. След няколко зими при него идва Георги. Но... в приказките за братята от едно семейство предимството най-често е за най-малкия...
Спазваме традицията и...
...В Гопеш през 1887 г. на Елена и Паскал се ражда още едно момченце - Никола. Съдбата не е твърде благосклонна към него, сестра му Фанка и батко му Димитър. Те рано остават без баща. Загубили опора, четиримата полагат усилия да устоят на болката и несгодите. Изправят се и сякаш тръгват напред, но се случва нещо непредвидимо. Димитър се включва в четническото движение. Внучката на брат му Георги и до днес пази снимката, на която той е много красив в хайдушките си дрехи сред своите съратници. Само че за бъдещата народна свобода плаща с живота си. Димитър Гегов е обезглавен в зората на новия ХХ век. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание (2 август 1903 г.) Елена не издържа и

ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО СЕ ПРЕСЕЛВА

в София. В кипящата от ентусиазъм млада българска столица юношата Никола получава подкрепа от своите по-големи братя и шанса да работи. Отваря магазинче на улица "Шипка" 5 (на негово място е построен по-късно семейният им дом) и печели клиенти и почитатели с изключителното си трудолюбие, с коректност и почтеност. А и късметът си казва думата. Запознава се с девойката от вътрешната къща в двора зад магазина. Харесват се и Никола Гегов взема за съпруга Вангелица Сима (преселници от Румъния). През 1929 г. се ражда дъщеря им Иванка - Жана, както я наричат близките й, вероятно заради завършения френски колеж. Докато продължава строителството на бъдещия им дом, Никола премества стоката в помещение на ъгъла на "Шипка" и "Сан Стефано" и не прекъсва връзките с постоянно пазаруващите при него. Когато новият магазин е открит (1931 г.), те само извървяват обратно малкото разстояние, за да си купуват от вкусотиите, предлагани в "Нов Свищов". Работил близо три десетилетия, за да постигне благосъстояние, уважение и признание от обществото, Никола Гегов едва още 14 години може да бере плодовете от положените усилия, постоянството и труда си. Умира през 1945-а и не доживява

ДА СЕ РАДВА НА ЗЕТ И ВНУЧКИ

Иванка се запознава с бъдещия си съпруг в Панчарево по време на евакуацията. Тя не може да устои на чара на капитан Борислав Арнаудов. "Беше толкова хубав и добър", с умиление си спомня за починалия си съпруг 77-годишната госпожа Арнаудова. "Беше сръчен, много талантлив, знаеше почти всичко. Беше ветеринарен лекар, след войната завърши стоматология, но като царски офицер, след околностите на София едва стигна до зъболекарски кабинет на Гара Искър", разказва тя. "Татко можеше толкова много неща. Някога сам си е сглобил фотоапарат. Пееше, рисуваше" - допълват думите на майка си дъщерите Мария и Благовеста. Те вероятно от баща си са наследили и предали и на своите деца

ТАЛАНТА ДА РИСУВАТ

Сестрите завършват Художествената гимназия, после Художествената академия - специалност текстил. Мария най-напред илюстрира детски книги, от 1990 г. създава кукли, напоследък отново се занимава с илюстрация. Блага работи в студио за аудиовизуални филми, после е учителка, сега рисува икони, прави бижута, помага на Мария.
Омъжени са. За художници. Блага - за Цанко Цанков, дългогодишен преподавател по графика в Художествената гимназия. Мария - за Сава Савов - признат майстор на колоритните платна. С него в началото на 1993-та (след реституцията) превръщат бившия магазин на дядо й в галерия "Савови", просъществувала за съжаление една година. Твърде много са препятствията, а след скорошната загуба на съпруга си - голямата й безкрайна любов, както сама казва, Мария засега не мисли за подобни начинания. Може би синовете й, или братовчедката им, или тримата заедно. Млади са, бъдещето е пред тях.
Децата също са художници. Явор и Ясен Савови са възпитаници на Художествената гимназия, Ясен - и на Художествената академия. Ива Цанкова - също. Тя скоро защити магистратура по специалността графика. Има страховито хоби - скално катерене. Кой от правнучката и двамата правнуци е взел най-много от упоритостта и волята на дядо си Никола Гегов, с времето ще се разбере. Сигурно е едно, те всички с уважение помнят най-малкия брат от Гопеш. За по-големите - в следващия брой.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=mnenia&mater=MTk5OTs0Mg==

Ма нема бугари бе, сите са власи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Известният радио- и телевизионен журналист Георги Папакочев имал одухотворено детство в черноборсаджийските следвоенни години

“Прадядо ми е бил поп, казвал се Кочо, и от поп – та” папа”, та “кочо”. Дядо ми Георги, на когото съм кръстен, е роден във влашкото село Гопеш в Македония. Така че баща ми Петър, аз – Георги, и синът ми – също Петър, сме единствените в България, носещи фамилното име Папакочев.”
На малкия Жоро винаги обръщали специално внимание като на първи мъжки наследник на името.
“На тези неща много се държеше. Дори мога да кажа, че и аз, и сестра ми, бяхме глезени – напук на черноборсаджийските времена на недоимък в тогавашна България. И благодарение на това “глезене” станахме хора.”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аааа, не само от запад и от север си имаме власи. Владо Береану слушнал ли си го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фамилија Станишеви од Кукуш се власи и потомци на влашкиот фанариотски УЧИТЕЛ СТАНИШЕВ од Кукуш, колега на Димитар Миладинов во влашкото фанариотско училишпте во Кукуш.

Станишев каква функција зема во Бугарија?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горна и Долна влашки маали в Охрид са доста далеч от стария град, ми се струва. Или може би къщата на Робеви (днес археологически музей) им е била вила? Месокастро знам къде е, за Гирокастро не съм чувал.

В Кукуш е немало власи, ма ти си верувай щом сакаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от koмитa на 29.08.07 12:19.

Долна влашка маала е на почетокот на стариот град во Охрид. Биле ниви и вртови до 18 век, кога дошле власите и ги запоседнале. Таму е и куќата на Робевци.