Изходен пункт на проекта:
В колективната памет на българската нация градът Батак в Родопите близо до гръцката и турската граница играе важна идентичностна роля като важно паметно място. Историята на Батак, чието историческо ядро е потушаването на Априлското въстание 1876 г. срещу османското господство, легитимира и до днес опозиционния образ на ислямската религия и култура като цяло и на съседна Турция в частност. Колективните ресентименти са фокусирани върху негативния образ на мюсюлманското малцинство в страната, което до 1989 г. е било обект на поредица от кампании за промяна на идентичността му. Тези политически репресии са били мотивирани от исторически образ, в който османското господство е описано като турско робство и този образ се проектира върху мюсюлманското малцинство. Макар и юридическата и политическа ситуация на мюсюлманското малцинство в България след 1989 г. да се е подобрила чувствително, почиващата на този исторически образ опозиция е вирулентна именно в локалния контекст, както и преди.
В исторически аспект паметта за Батак се корени в масовите погроми, извършени от нередовната турска войска върху цивилното население на стотина селища в европейската част на Османската империя през пролетта на 1876 година, в това число и върху населението на Батак. Макар и при насилствените стълкновения да се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво, както показват проучванията на редица български и чуждестранни специалисти по епохата, мнозинството българи помнят тези конфликти като етнически респ. национални.
Част от българската историография е стилизирала тези конфликти като национално въстание – Априлското въстание от 1876 г. срещу османското господство и Батак
като национална Голгота, които са довели до освобождението на нацията от османското й попечителство. Неразделна част от доводите на историографията са преувеличеният брой на жертвите, който се осланя най-вече на сведенията на западноевропейски емисари и журналисти, пренасяйки по този начин европейските антиосмански стереотипи на Балканите. Така историческото паметно място Батак определено има транснационален характер и се ситуира в локалното пространство на един общоевропейски дискурс на 19 век, който представя мюсюлманите и представляващата ги Османска империя като исконно неевропейски. Както е характерно за изграждането на национални паметни места, върху емпиричните факти по отношение на обобщените в Батак събития властва все още известна неяснота и проектът си поставя за цел да осветли тези факти и събития.
4. Чуждото възприятие на нацията
Допълваща тема на изложбата е европейският произход на антиосманската пропаганда в Западна Европа, като се представи иконографията на така наречените агитационни "листовки" (Türkendrucke) срещу османското нашествие, които водят началото си от 16 век и са илюстровани основно със сцени на кланета на християни от мюсюлмани, както и влиянието им върху европейската илюстрована преса през 19 век. С типични примери от вестниците The Illustrated London News, The Graphic, Le Monde illustre и Gazeta Gatzuka ще бъде показано как иконографията на илюстрациите в пресата е белязала националното самоопределение не само на българите, но и на гърци, черногорци, сърби, херцеговинци и босняци и е довела до стигматизацията на мюсюлманските малцинства в тези страни и в частност в България. По този начин Батак се конструира като част от общоевропейското антиосманско, респ. автимюсюлманско обществено мнение, като в определени случаи въображението на същински засегнатото население (както е в случая в България) се стимулира от чужди представи. (!)
Цел:
Осъществяване на временна изложба за консолидирането на колективните представи за Батак, свързани с избиването на цивилно българско население в Батак от нередовна османска войска в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Както възникването на всяка национална представа е немислимо без създаването на опозиционен образ, така и свързаните с историята на Батак национални представи се градят върху противопоставянето на исляма и в частност на мюсюлманското население, феномен, който се наблюдава и в съседна Гърция, а и въобще на Балканите. Образът на мюсюлманите, който в България засяга около 15 % от населението, представлява на фона на актуалната дискусия за европейското разширяване както национален, така и общоевропейски дискурс.
Изложбеният проект си поставя за цел да разгледа процесите около изграждането на Батак като паметно място и като пример за този дискурс в европейската перспектива, за да стимулира непреднамерената обществена дискусия от гледна точка на религиозните различия на тази глава от националната история. Така може да бъде предизвикан диалог без предразсъдъци между етническите и религиозните общности в страната и да се допринесе за общественото и културното им сближаване. За държава с множество вероизповедания и етноси като България задълбоченото осветяване на исторически опозиционни образи и национални представи е от особено значение.
P.S.
1. Забележи изразите "османско попечителство", "Част от българската историография е стилизирала тези конфликти като национално въстание – Априлското въстание от 1876 г. срещу османското господство", "По този начин Батак се конструира като част от общоевропейското антиосманско, респ. автимюсюлманско обществено мнение, като в определени случаи въображението на същински засегнатото население (както е в случая в България) се стимулира от чужди представи."
Е, това какво е ???????
2. Приятелю - отиди в Германия или Израел, и се опитай да дискутираш Холокоста по този начин, по който искаш да дискутираме Батак тук и по други форуми.......
3. В свободна България след 1878 г. главорезите спокойно си живеели в села близки до Батак. Я си помисли какво би ми се случило на тези индивиди в свободна Гърция примерно? Или свободна Сърбия да кажем?
През 1912 България участва в Първата Балканска война срещу Турция. В същата година има и избори. В тях участват и българите-мюсюлмани. Никой не ги лишава от избирателни права. Мда, така се насажда "колективна омраза"...
Турци депутати е имало и в учредителното събрание в Търново......... И това е "колективна омраза", за която Балева говори.
4. Само най-големите наивници могат искрено да вярват, че това не е първата стъпка към пренаписването на историята. Останалите или са платени, или са водени от други користни мотиви...
5. Прави ми впечатление солидното присъствие в разните списъци на борещи се за свобода на научните изследвания на деца от комунистическия хайлайф.... Пример - Ивайло Дичев ! По времето на комунизма тия плюскаха като за световно и си трайкаха, а сега станали големи борци за свобода, голямо чудо......
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Paзмиcли на 02.05.07 12:49.</EM></FONT></P>Редактирано от Paзмиcли на 02.05.07 12:50.
|