Петър Богдан Бакшев - Скопие е сръбско / Политика, Свят / Македония

Когато се цитира половинчато и не се познават нещата издълбоко, има голяма вероятност човек да се обърка.
Ето как описва територията на България (етническата, разбира се) през 1640г. софийският католически архиепископ Петър Богдан (ок.1601-1674):
“България се нарича днес цялата оная земя, която се зовяла някога Първа Горна Мизия, част от Долна Мизия, цяла Тракия с изключение на приморието Галиполско, гдето се говори гръцки език, по-голямата част от Македония, цяла Морава, та до Охрид, до пределите на Албания и Гърция, и от Сърбия на изток до Черно море. Дунавът я дели на север от Влашко и Молдавия, в старо време наричана Древна Дакия...”
[1655г.]“Охрид, български град, описан от Петър, софийски архиепископ. Градът Ахрида се нарича по славянски Охрида или Охрид, разположен край езерото, наричано Лихнидско или на славянски Блато Охридско. Той е бил съграден от император Юстиниан, който го и назовал Юстиниана Първа и свое отечество... Но в наше време той е в състава на Царство България и е неин главен град. И днес всички които живеят вътре в града са българи.”
Разбира се, средата на XIV век, когато Сърбия взема надмощие в Повардарието, а Скопие е прибавен към сръбските столици, не останала незабелязана в Рим. Затова понякога в католическите източници се срещат твърдения, че този град е в Сърбия. Особено влияние оказва наличието на сърби католици на територията на скопската католическа архиепископия (обхващаща на север и земи извън дн. Македония, т.е. в Сърбия и Черна гора). Същевременно други папски пратеници са категорични, че Скопие е в България: [1653]“ В град Скопие, град български, архиепископ е монсиньор Андрея.” Или пък: “ [30.VI.1502] Да знаят Ваши светлости, че чумната болест беше разпространена из Скопската област през януари, после изчезна за няколко дни през февруари из тази земя. След това от средата на март започна да се явява на много места из Скопие, прониквайки главно в малки места и засегна добри хора в къщите на българи и в къщите на турци.” Всичко това налага Петър Богдан да поясни защо съществува двусмислие – Скопие наистина е в България, но католическият скопски архиепископ има по-голямо паство сред съседните сърби:
[1667] Някои автори поставят скопското (католическо) архиепископство между българите, защото под ведомството на това архиепископство между българите се намират може би някои католици; други, обаче, католици (очевидно много по-многобройни), на които също началствува архиепископията, се намират в Сърбия.”
Подобно явление наблюдаваме и в някои православни документи, тъй като между 1453 (1466г.) и 1557г. Охридската архиепископия обхващала и диоцеза на Сръбската ипекска патриаршия. Тогава към титулатурата си някои охридски архиепископи добавили „и на сърбите” (напр. Доротей и Прохор). Така се появило в някои по-далечни земи схващането за Охрид като за намиращ се някъде в Сърбия. Показателното е, обаче, че въпреки това жителите му са били определяни от същите автори не като сърби, а като българи, а той - като „български град” дори, например, чак в Молдова (1684г.).