|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Четата (5-та снимка от долу)....
[re: koмитa]
|
|
Автор |
пoпПъpвaн (поназнайващ) |
Публикувано | 14.11.06 12:31 |
|
... е на Войводата Тане Николов (в средата, до момиченцето - символа на чистата и свята България).
Пред него, легналият е Мамин Колю, подвойвода и байрактар на четата.
Вляво, с бялата брада е отец Стронгелов от село Турян. Между него и Войводата е друг родопски свещеник - отец Нойко Попноев. До момиченцето е роденият в Широка лъка Стоян(Теню) Попгеорхиев Шоков, бъдещият български екзарх Стефан І. По това време архимандрит
Покръстителната мисия.
5 ЯНУАРИ 1913 - Решение на Светия синод за създаване на две проповеднически мисии за новите земи: Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Гюмюрджинската мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (дн. Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений и е подпомогната от четата на Тане Николов, а в Неврокопската мисия действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (дн. Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково.
Такива ми ти работи .... за НАШИТЕ !
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от пoпПъpвaн на 14.11.06 12:37
Редактирано от пoпПъpвaн на 14.11.06 13:27.
| |
Тема
|
Re: Снимки от Балканските войни
[re: Щъpkoт]
|
|
Автор |
пoпПъpвaн (поназнайващ) |
Публикувано | 14.11.06 17:37 |
|
В отговор на:
Ама не става дума за Струмския полк, който извършва преврата срещу Батенберг, а за Струмския отряд.......това е временно формирование, което се бие заедно със сърбите и гърците срещу турците в Македония по време на Първата балканска война, ако не ме лъже паметта....
Точно. И в него е 7-ма Рилска, барабар със сите чети от вътрешността и тези, които тръгват от България. Подобен е и Хасковския отряд, който освобождава Кърджали, Ивайловград и направлението ..
Лошия доказва, че не става въпрос за официално бойно знаме на войскова част. Може въобще знамето да не влизало никога в бой, правили саго, когато е действал отряда, после формированието се прегрупира и знамето остава в някоя дружина от МОО или другаде. Не е проблем да се намери след това ..
Преди дни един дърт даалия с български произход, подари на валията на Одрин трофейно турско знаме, пленено през Балканската, стояло 70 - 80 години в България(Карловско), откупено от баща му преди десетилетие и сега го прекараха в Турция ....
| |
Тема
|
Re: Снимки от Балканските войни
[re: бaш бyrapaш]
|
|
Автор |
pop_scg (pravi makedonec) |
Публикувано | 15.11.06 00:39 |
|
Ima li nekoja snimka kako bugarite begaat "glavom bez obzira"od srbite....na pr. Bregalnica ili taka sl. ISKAME DA VIDIME,mnogo ni e kef!
Gord sum deka sum chlen na OMO-Ilinden-Pirin
| |
Тема
|
Re: Снимки от Балканските войни
[re: pop_scg]
|
|
Автор |
koмитa (български) |
Публикувано | 15.11.06 10:46 |
|
Цъ, нямаме, но имаме снимки на разбитата 400 000 сръбска армия на Косово Поле, през 1915г., изоставеният кралски автомобил и бягащият умрял от глад и студ смешен сръбски крал през албанските планини, към италианските кораби.
| |
Тема
|
Re: Снимки от Балканските войни
[re: pop_scg]
|
|
Автор |
Kroraina (непознат) |
Публикувано | 15.11.06 13:07 |
|
> Ima li nekoja snimka kako bugarite begaat "glavom bez obzira"od srbite....
> na pr. Bregalnica ili taka sl. ISKAME DA VIDIME,mnogo ni e kef!
От , спомени от Балканските войни на Михаил Кремен
ПОВИЕН
1.
Цели две недели ние не бяхме влизали в сражение - боевете се водеха без нашата армия, която, откъсната и несмущавана, направи отстъплението от Щип и Криволак до горното течение на Брегалница.
Бързайки към върховете на Сива кобила — нашия нов фронт, — ние срещахме кервани от коне, натоварени с патронни сандъци и гранатни кошчета, отделни команди, почиващи на всеки сто крачки отстрани па пътя, офицери със стари, износени униформи, смачкани фуражки и саби от различни епохи на нашето въоръжение.
Насреща ни често се задаваха войници в полувоенно облекло: те носеха черни калпаци със зелени дъна и големи лъвчета вместо кокарди. Това бяха разнебитени части от македонските дружини, които бяхме видели в Щип през примирието, когато населението тържествено ги посрещаше. Те влизаха тогава бодри и стройни, с пушки на рамо, с картечници и знамена — и с войнствен дух, откърмен от подвизите при пленяването на Явер паша и отблъскването на турския десант при Шаркьой. Колко сломени и обезкрилени изглеждаха те сега! В очите им се четеше отчаянието на разбита войска и ужасът от тежко преживени бойни дни. Те разправяха за силния напор на сърбите и за безизходното положение на останалите живи, които задържали позициите от две седмици с нечовешки усилия. ... '
На чети, радвай се, сърбине..
| |
|
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|