|
На 26.12. сутринта тръгнахме от Пловдив. Бяхме един автобус с 20 журналисти от пловдивски медии, 25 дечиня от младежкото ВМРО и 5 момци качихме от София. В 11.30ч. бяхме на Деве баир. Мазният и дебел митничар се заяждаше с всички. На мен ми взе цигарата от устата и я хвърли на земята.После ме пита дали не ме било срам задето си носех сандвичи от Пловдив . Както и да е, митничаря само отчиташе дейност и не си свърши работата! Успяхме да прекараме няколко десетки знамена на ВМРО, български флагове, 200 календара на ВМРО и 1000 книги ВМРО-силата на българския дух! Знамената ги бяхме опасали като пояси и пазеха много топло! Митничаря много се заяждаше с камерите/имаше 3 камери-на Евроком-България, на Пловдивската Обществена Телевизия и на Канал-Пловдив на БНТ/. Но минахме! Преди Крива Паланка, спряхме да се снимаме на металните пирамидки/наследство от Титова Югославия/, предназначени да спират българските танкове . В 14.00ч източно българско време/по западно българско време е с 1час назад/ пристигнахме в Скопие. Надянахме вмро-вските и българските байраци на дървени колове/на митницата казахме че ги носим на един приятел / и тръгнахме да шетаме из Скопие. Минахме по моста и се спряхме на плочата на Мара Бунева на брега на Вардар. Плочата беше полуразбита и върху нея многократно беше пален огън. Изчистихме пепелта. Положихме венец на плочата и пазихме минута мълчание в памет на великата българка от Тетово, убила кръволока Велимир Прелич! Хората ни гледаха с учудване, а много от тях с одобрение. През 20-30 метра се чуваха подвиквания ВъМъРъО/ах този омразен звук Ъ, който македонските българи така добре използват/. Стигнахме до каменния мост и тръгнахме към Чаир. На моста за първи път ни подвикнаха заплашително. Един мъж ни каза "Бугарите во Бугария". С 2-3 подскока се намерих до него и учтиво му обясних, че бугарите лесно ще си идат во Бугария, но шо ке ги праят шиптарите? Човека набързо забрави агресията си, ухили се виновно и си тръгна! Минахме в Чаир, шиптарите ни гледаха странно и се опитваха да ни пробутат различни стоки. Спряхме се да си купим гевреци и жената/неалбанка/ ни пита "Од Бугария ли сте? Наши сме си, наши сме си!". Минахме покрай калето и стигнахме до църквата "Св.Спас". Там е гробът на Гоце Делчев. Сведохме всички знамена пред гроба на най-великия българин от Македония! Оттам тръгнахме наобратно. Полицията вече ни следеше. Това не пречеше на младежи да ни подвикват "Браво дечиня дека сте дошли"! Тръгнахме пак по каменния мост. Там една югоносталгичарка яростно започна да ни пита "Дека одите бре?"/май имаше предвид свещенната македонска земя, защо я тъпчем с татарските си ноги/ Надлежно и обяснихме че и тук е България и мисля че бабата изпадна в шок/. След моста тръгнахме по обратния път, като няколко стари хора се залепиха за нас и ни разглеждаха. Одобрително подхвърляха ВъМъРъО-то. Отново минахме покрай плочата на Мара Бунева, където се бяха събрали 12-13годишни деца, тръгвайки си от училище. Бяха поне 20. Запитаха ни каква е тази плоча и защо сме сложили венец. Обяснихме им че тази жена е героиня, като се е борила срещу сърбите. На децата това им хареса и си тръгнаха усмихнати. Брей тия деца, учудих се как разбират татарски, без да са учили в екзархийско училище . Качихме си се в рейса, като минавайки по моста вече се бяха оформили групички от други деца, които радостно подвикваха ВъМъРъО/съвсем сериозен съм/! Рейса тръгна из албанските квартали/оттам е пъта за Охрид/. Показвахме си средни пръсти с албанци, по тяхна инициатива. Спряхме да ядем баници. Чак тогава плътно следващата ни полицейска кола се реши да мине пред рейса и да спре. Полицаите ни разпитаха откъде идваме и накъде отиваме. Казаха ни да не тръгваме и ни държаха 20 минути. Постоянно си говориха с някой по полицейската честота. Когато им казаха да ни пуснат, полицаите ни се извиниха, обясниха ни че просто си вършат работата и ни пожелаха приятно прекарване в Охрид. Според мен ни се кефеха./отново съм абсолютно сериозен/. Тръгнахме за Охрид, гледайки разочаровано многобройните джамии. Успокояваше ни единствено големия кръст над Скопие. Оттам нататък беше тъмно и нищо не видяхме. Към 18.00часа пристигнахме в Охрид. Отдъхнахме си. Вече бяхме в изцяло бугарашки град. Настанихме се и започна пеене на песни. Започнаха да идват и охридчани, членове на структурата на ВМРО-БНД в Охрид. В хотела пък вече ни очакваше "таен агент", който два дни плътно стоя в хотела. Черпехме го с бира. На сутринта станахме и тръгнахме с автобуса към манастира "Св.Наум"! Всички се възхищавахме на красотата на Охридското езеро. В манастира запалихме много свещи за Обединена България, изхарчихме си всички левове, които бяха приемани с охота от всички в хотела, манастира и повечето ресторанти и магазини в Охрид. От манастира се виждаше Поградец. Голямо величие. На излизане от манастира, по пътя за Охрид се спряхме в Пещани. Там се запознах с българин от Поградец/брей тоя Кънчов бре, нямало българи в Поградец /. Поградичани масово търгуват с ябълки в Охрид и постоянно ги прекарват насам-натам с бусове. Селото след македонската граница, което е първото село в Албания, също се оказа българско/Тъпия Кънчов пак е писал че селото е албанско, а то не е!/ Спряхме и на Билянините извори. В Охрид седнахме да ядем в ресторант Европа. Сервитьора на нашата маса се оказа от Цариброд. Наядохме се и тръгнахме към Самуиловата твръдина/който успее да ми го произнесе без Ъ, ще го черпя бири цяла вечер/. Разгледахме старата българска столица. Гледката е уникална. Вижда се всичко наоколо и за пореден път се доказа че българите правим крепости на много стратегически места. Там разбрахме че преди няколко години в крепоста е изровено над 15 тона злато, явно царското съкровище на Самуиловия двор. Очевидно България е била богата държава за времето си. След това плъзнахме из Охрид. Красив и чист град. Добри хора живеят в него. Вечерта се прибрахме в хотела и преминахме към същинската част-представяне на книгата ВМРО-силата на българският дух, която в един и същи ден се представяше в Преслав, Пловдив, София и Охрид. В залата имаше над 100 охридчани-млади, стари, мъже, жени-все българи от Охрид. Всички се впечатлиха от книгата и много и се радваха. Раздадохме си всичките материали и се премина към коктейла. Запяхме химна на ВМРО "Изгрей зора на свободата", като химна бе запят и от много отговорни хора в Охрид, които имена и постове няма да спомена заради тъпите удбаши които четат във форума./ченгето от хотела също си беше тръгнало, поради късния час/. Същите хора на наздравиците пожелаха че трябва да сме обединени и да сме наедно! На сутринта си тръгнахме и минахме през Струга. Спряхме в къщата-музей на Братя Миладинови. Книгата "Български песни от Македония" беше изложена разгърната, за да не се чете на корицата думата "Български от Македония"! Управника на музея, очеваден македонист ни разказа за братята, все едно ние не знаем и накрая от коравото му македонистко сърце се отчупи фразата "Едно сме, една кръв сме", но то май беше заради една засукана възрастна дама от нашите, с която си смигаха. Навръщане спряхме на Стражата, между Гостивар и Тетово. Преди Тетово също спряхме, за да оставим пакети с книги на наши хора от Тетово. В късния следобед около 17.00часа благополучно влязохме в Стара България. Душите ни бяха изпълнени с гордост от свършеното, а сърцата свити от мизерната гледка на бедната и изостанала БЮРМ. Осъзнахме колко много работа ни чака за българщината и се зарекохме да не се предаваме пред каменните стени на македонизма и сърбоманията, властващи в Югозападна България!
ВМРО ще обикаля с песнопойка
С песнопойка ще обикаля ВМРО из старите български столици.
Историята на организацията с текстове на най-обичаните песни от "Стани, стани, юнак балкански" до "Една бълграска роза" бе представена първо в Търново вчера.
Сборникът, който ще бъде разпространен и в Охрид, столица на Самуил, съдържа и исторически карти.
вестник "24 часа"/28.12.2005
Воеводи развяха родното ни знаме в Скопие
Активисти на ВМРО развяха родния трибагреник в Скопие в понеделник, съобщиха пратеничките на "Труд" Боряна Димитрова и Румяна Тодорова.
"Воеводите", водени от областния лидер на организацията в Пловдив Илко Илиев, се поклониха на паметната плоча на Мара Бунева, жертвала живота си в защита на българщината в Македония.
Воеводите изминаха 3 км из града с 6 български трикольора. Хора по улиците ги спираха и питаха могат ли да си купят знамето. По-късно в Охрид бе представена новата книга на организацията "ВМРО - силата на българския дух".
вестник "Труд" /28.12.2005 г.
ВМРО развя десетки български знамена
Трийсет флага - половината с цветовете на националния трибагреник и знамена на ВМРО, се развяха вчера следобед в центъра на Скопие. Над 50 воеводи от цялата страна, журналисти и симпатизанти на червено-черните, водени от организационния секретар на пловдивската организация Илко Илиев, поднесоха венец на паметната плоча на голямата българка Мара Бунева на кея на Вардар. През 1928 г. младата жена екзекутира един от най-големите духовни изедници на българите в Македония - скопския прокурор Велимир Прелич, след което се самоубива.
След поднасянето на венеца на полуизкъртената паметна плоча, групата сведе знамена и глави пред саркофага на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас". Минути след това пловдивският автобус бе настигнат от скопската полиция, чиито представители искаха обяснение за станалото в града. Инцидентът приключи с пожелания за успех на българската група при нескрити симпатии от страна на скопските пазители на реда.
Във вторник вечерта в хотел "Коцарев", на 5 км от Охридското езеро, беше представена книгата "ВМРО - силата на българския дух", дело на ВМРО. Тя се разпространява безплатно, съдържа кратка история на България и организацията и песнопойка с любими български песни.
в. "Марица"/28.12.2005 г.
|
