|
|
|
Тема
|
 Ново от мен в интернет
|
|
| Автор |
бaш бyrapaш (мин. на проп.) |
| Публикувано | 16.07.05 01:42 |
|
|
Качих спомените на Алфрeд Рапопорт, австро-унгарския консул в Македония през периода 1904-1909. Любопитно четиво с интересни авторски снимки.
Време е за малко свежа пропаганда
Тук пускам и главата "Етническа Македония":
По време на обиколката си през 1904 г. (вж. Х-а глава) дипломатическите агенти прекараха една нощ в градчето Влахоклисура. Ние знаехме, че това селище, както показва и името му, е населено с власи, не беше тайна и че са разделени на две съперничещи си части - едната повлияна от елинистичната пропаганда, а втората - от румънската. Както винаги при подобни случаи дипломатическите агенти се уговориха персоналът на коя от двете агенции у коя фракция ще нощува. Решиха г-н Гиерс и секретарите му да бъдат при „румънеещите" се, а австро-унгарските функционери - при „гърчеещите" се. С моя спътник Кирхкнопф отидохме в хубавата къща на един лекар, предложил да подслони част от пътешествениците. Бяхме посрещнати много любезно от стопанина, който се бил учил във Виена и говореше прекрасно немски. По време на разговора установих, че домакинът ми е настървен „гръкоман" - особено когато го попитах на какъв език говорят във Влахоклисура. Според него имало само неколцина невежи, както и хората, подмамени от пропагандата на Букурещ и говорещи „арумънски", докато всички останали били чисти гърци и от поколения не използвали румънския диалект. Макар че изобщо не повярвах на това, което ми каза докторът, от учтивост не изразих открито скептицизма си. Впрочем, случаят го накара да опровергае сам неверните си твърдения.
Преди да си легна, забелязах, че са забравили да донесат вода в стаята ми. Излязох, срещнах доктора в пруста и го помолих да нареди на някого. Той повика майка си и й каза да ми донесе вода, като си послужи, явно от невнимание, с „арумънски". Така използваната дума „апа" вместо „ниро" ми доказа неоспоримо, че и „гръкоманите" от Влахоклисура, включително и моят хазяин, си служат вкъщи с „арумънски".
Този случай, отнасящ се до по-скоро второстепенното съперничество между „гърчеещите" се и „румънеещите" се власи, ще позволи на читателя да разбере сложността и трудностите, изникващи когато човек се опитва да си даде сметка за етническата картина в страната, която Мюрцщегската програма трябваше да реорганизира. Естествено, тези усложнения ставаха много по-големи, когато трябваше да се изучат задълбочено гръцко-българските и сръбско-българските разногласия, от този момент възлови за македонския проблем. Чувстваше се липсата на добра официална статистика(1). Какво ще ти помогне една статистика, която не различава екзархисти от патриаршисти? Ние знаехме отлично, че влиянието на Фенер и неразумната политика на Портата изопачават напълно националната гледна точка - истинската причина за разделянето(2) в две църковни юрисдикции, и точно от това изопачаване се възползваха с пълна сила гръцката и сръбската пропаганди.
Въпреки всичко, ако човек не ще да върви слепешком, трябва да си създаде представа за етническите условия и през моя престой в Македония посвещавах редките си свободни часове на този проблем, който впрочем не беше само от теоретичен интерес, а неизбежно придобиваше и практическо значение. Като си спомням за мненията, които си бях съставил по този повод между 1904-а и 1909-а, забелязвам, че част от тях вече не ме вълнуват, както тогава - първо, защото науката осветли редица точки, които тогава бяха неясни, и второ, защото политическите събития отнеха актуалността от много други.
Затова тук ще се огранича да запиша малка част от тези впечатления, които според мене все още са важни и злободневни - какъвто е случаят с географския аспект на Македония и с определянето на границите между българската, гръцката и сръбската национални области.
Очевидно е, че Македония, за която се говореше тогава и която продължава да бъде тежък проблем, не може да има нищо общо с някогашната антична държава, управлявана от предшествениците и наследниците на Филип и Александър и чиито граници се променяли през различните епохи, нито с римската провинция под същото име, чиито граници също са търпели сериозни промени. При все това ще бъде грешка да се смята, че днешното използване на термина „Македония" просто се дължи на произволната употреба на име, взето от античността - какъвто например беше случаят след войната през 1799 г., когато французите превърнаха Неаполското кралство в Партенопейска република(3). Защото през средновековието наименованието Македония винаги е съществувало под една или друга форма и всички балкански нации повече или по-малко са си служили с него.
Въпреки това съществуват големи разлики в неотдавнашното използване на термина „Македония" от трите съперничещи си раси. Отначало сърбите се ограничаваха да претендират само за „Стара Сърбия". След постигнатия успех в Сан Стефано и Берлин те малко по малко разшириха „концепцията" си и най-сетне - към началото на века, започна да се появява идеята за т. н. „Сръбска Македония". Бях започнал да подозирам, че и това е доста разтеглива концепция - в зависимост от постигнатите успехи, и последните събития потвърдиха подозренията ми. По-после пропагандният характер на „Сръбската Македония" си пролича напълно, защото след Букурещкия договор Белград изостави и този термин, за да го замени с „Южна Сърбия".
Колкото до гърците, Македония винаги е била съставна част от пропагандния им речник. За тях Македония беше страна, населена с гърци или с „елини алофони"(4), и разположена между старите предели на царството и Тракия. Преди създаването на Екзархията тази „Гръцка Македония" нямаше ясна северна граница: след разделянето на църквите(5) тя продължи да обхваща патриаршистите - българи и други, от вилаетите Солун и Монастир; именно тази концепция и сговорът със Сърбия създадоха най-сетне основите на „Гръцката Македония", такава, каквато съществува днес.
Обратно на гореспоменатите разтегливи и опортюнистични концепции, тази за Българската Македония имаше неизменен характер. След възраждането на тяхната националност, българите постоянно гледат на Македония като на неделима част от народното им землище и ако Берлинският договор унищожи надеждите, събудени от Сан Стефанския, българските граници, определени в Сан Стефано, си останаха непоклатима основа териториалните им искания. За българите Македония е бащината земя на техните съотечественици от юг и запад, и освен това е постоянен идеал на цялата нация. Колкото до определяне на границите между българи и гърци, няма никакво съмнение за линията, която отделя чисто гръцката територия от онази, където мнозинството от населението са българи - макар и понякога смесени в една или друга степен с мюсюлмански емигранти или ренегати. Тази линия почти съвпада с определената от Санстефанския мирен договор като южна граница на България и гърците дори не я оспорваха от научна гледна точка, а претендираха само за патриаршистите сред населението - или според парадоксалния им израз, за „елините алофони". Тоест не ставало дума за разликата между гърци и българи от етнически, а само от църковен или политически характер. Гърците се базираха на отживели схващания от този жанр, докато българите си искаха онова, което им принадлежи според съвременния принцип на националностите.
Разногласията между българи и сърби имат различен и много по-сложен характер поради близостта между двете славянски раси. За да улови всички подробности на този спор, човек би трябвало да изследва сериозно езика и нравите на двете нации-сестри, но дори и след това за един чужденец ще бъде доста трудно да отдаде предпочитание на едната или на другата теза. По време на престоя ми в Искюп често сравнявах българските и сръбските публикации по тези сложни въпроси, говорех с изтъкнати люде от единия и от другия народ, но признавам, че в края на краищата ми беше невъзможно да изляза от лабиринта само с изучаване на езиците и обичаите, и че проблемът не може да бъде решен без исторически аргументи.
А сред тях най-силно впечатление прави фактът, че до Берлинския договор жителите на Пирот и други области, предадени тогава на Сърбия, бяха известни като българи и сами се обявяваха за българи. Нещо повече, според хора, които знаят добре езика, диалектът, който говорят и днес жителите на тези райони, които вече второ поколение са включени в Сърбия, е запазил неоспоримите си български следи. Ясно е, че това поставя въпроса на съвсем друга основа. Щом по начало етническата граница между българи и сърби се е намирала на север от турско-сръбската граница през 1878 г., би било съвсем излишно да се правят сложни издирвания в санджака на Искюп или дори, както претендират сърбите, в този на Монастир; сръбските твърдения за родство на езици и обичаи между македонците и жителите в пограничните части на Сърбия просто се преведат в аргументи в полза на българската теза.
--------------------------------------------------------------------------------
(1) - Такава е имало, макар и не турска. Най-доброто и най-точно изследване е „Македония. Етнография и статистика" от Васил Кънчов, София, 1900 г. Изданието е на Българското книжовно дружество, което го прави официален документ, който и днес не е загубил стойността си. - Бел. прев.
(2) - ...на българското население. - Бел. прев.
(3) - Просъществувала съвсем малко. - Бел. прев.
(4) - Алофон - човек, чийто майчин език е различен от езика на общността, в която живее. - Бел. прев.
(5) - Т. е. на отделянето на Българската екзархия от Цариградската гръцка патриаршия (от омразните на народа фанариоти). - Бел. прев.
Arguing online is like running in the Special Olympics. Even if you win you are still retarded.
| |
|
|
|
Голяма работа си!
| |
|
|
|
И от мен браво!
| |
|
Тема
|
 Re: Ново от мен в интернет
[re: бaш бyrapaш]
|
|
| Автор |
Tom (бугараш) |
| Публикувано | 17.07.05 11:46 |
|
|
И со тебе се гордея Ви назначавам со Айсел за коменданти на Форумов-га влезе фиром овде -бам по тиквата зелена една доказа,да му се привиди дзездтата на вергина посред пладне
Том
Сакам Скопско
http://www.vreme.com.mk-Околу 80.000 македонски државјани побарале бугарско државјанство
| |
|
Тема
|
Браво Бугараш, и аз се гордея с тебе!
[re: бaш бyrapaш]
|
|
| Автор |
MHИ (роден с късмет) |
| Публикувано | 17.07.05 21:19 |
|
|
Има ли я тази публикация на английски?
Та и аз да я овековеча?
Още едно твое достижение публикувано при нас се радва на големи успехи.
National Geographic Magazine 1912.
И тя е в топ 10 най-посетени страници.
Tуй изключително бие шамари на гърците, които си мислят, че Македония е гръцка. Ама не е!
А тази за Кръсте е съвместна продукция на всички нас от форума.
Тъй че успеха е на всички нас и преди всичко побеждава истината над лъжата!
Ами нали си спомняте преди 8 месеца интернет беше задръстен от лъжите на македонистите-сърбомани.
Аз бях изключително възмутен от тези лъжи Мисирков Македонец No.1
Разбиване на сърбоманската пропаганда в интерент ми е първа задача!
| |
|
Тема
|
Re: Браво Бугараш, и аз се гордея с тебе!
[re: MHИ]
|
|
| Автор |
бaш бyrapaш (мин. на проп.) |
| Публикувано | 17.07.05 22:18 |
|
|
И се справяш отлично
За съжаление книгата я няма на английски, всъщност единственото, което успях да намеря е кратка биография на автора, която добавих към страницата.
Що се отнася до статията на НГ от доста време смятам да извадя текста, че на снимка трудно се чете. Ще гледам тия дни да го направя, след което ще го пратя и на теб.
Поздрави
Arguing online is like running in the Special Olympics. Even if you win you are still retarded.
| |
|
|
|
"Преминавам към впечатленията от посещенията ми в скопските затвори. Няма да се разпростирам върху причината за тези визити. Достатъчно е да кажа, че те бяха следствие от инициатива на моя предшественик г-н Пара и руския му колега г-н Беляев, която инициатива двамата с г-н Орлов подехме по предложение на австро-унгарския военен представител и офицерите реорганизатори. Впрочем, Червената австро-унгарска книга за 1906 и 1907 г. съдържа много материал по този сюжет. Аз ще разкажа само за някои психологически наблюдения, които успях да направя по онова време. Често питах задържаните защо са отишли в четите или са извършили нарушенията, за които са ги запрели. Колкото до получените отговори, държа да посоча факта, познат на всекиго, който е бил на Балканите - че самохвалството не е в характера на тамошните народности. (Тук си спомням поразителния факт, че младите македонци, солунски атентатори през 1903-а, отказвали да се фотографират, преди да се докажат на дело, като заявявали, че искат не личностите им, а делата им да останат в историята!) Ето защо не ми се случи нито веднъж да изслушвам патетични изявления, с каквито щяха да ме засилят при подобни обстоятелства революционерите от всяка друга страна. Някои от хората ми отговоряха смирено, че така им било писано - да понесат това изпитание. Именно зад тези полуориенталски и фаталистични думи се крие националният дух. На лицата на тези мои събеседници, обикновено млади хора, със следи от саможертвения живот в планините или от страданията в зандана, можеше да се прочете скромност, но и достойнство. Бързо ми ставаше ясно, че пред мене са хора-идеалисти, и навсякъде констатирах, че в огромното си мнозинство те бяха българи. Тези люде бяха твърде сдържани в оплакванията си - обикновено от мудната съдебна процедура, или пък споделяха тревогата си за семействата и питаха за тях. Тази тревога за съдбата на роднините беше още едно доказателство, може би още по-гръмко, че тук не става дума за авантюристи.
Затворниците от една друга категория отговаряха на питането ми с повече или с по-малко дълга история за обстоятелствата, поставили ги в конфликт със закона. Това бяха недоволните, за които споменах по-горе, повечето от тях също българи, но отличаващи се от другарите си идеалисти с доста подробния си разказ за сполетелите ги нещастия. Но и те бяха почти същите такива скромни и добри момчета, като първите, макар че се забелязваше: не идеалът, а по-скоро някоя лична несполука ги е подтикнала към бунт. С две думи, това бяха добри селяни, които една жестока съдба беше откъснала от орната земя.
Най-сетне видях и доста по-различни физиономии - намръщени и свирепи, очи с див поглед, избягващи погледа на събеседника и присъщи на авантюриста или престъпника. Но с някои редки изключения това не бяха политически арестанти и не бяха българи."
Говорилня за Македония и Западните покрайнини!
ThePatriotРедактирано от Xepoc на 17.07.05 23:28.
| |
|
| 
|
|
