Re: Кратък коментар (колкото може да е кратък)... / Политика, Свят / Македония

Печалната история на 150-годишното етническо прочистване на Балканите

Иван Илчев

Преди ден малка група български евреи поднесе венец пред скромната паметна плоча до Народното събрание. Мнозина може и да не са я забелязали. Благодарност към спасителите. Към тези, които не позволиха да поемат пътя на милионите си братя към лагерите на смъртта.
За евреите не пропускат да ни напомнят. Всяка година. И с право. Но трябва ли да забравяме останалите?
Когато бе издигната идеята за Ден на спомена, той трябваше да увековечи паметта на милионите загинали в безсмислени изтребления през ХХ в. Наречи го геноцид, наречи го холокост, наречи го модерно - етническо прочистване, резултатът е все един - върволици от бежанци, опустели къщи, студени огнища, безкръстни гробове. А те не са само на евреи. Арменците са първите, които ни идат на ум. Но и асирийци, и тутси, и хуту.
А защо не и гърци, и турци, и сърби, и българи. Та

сред утвърдените традиции на Балканите е и прочистването на "другия" -

било физическо, било духовно.
Гръко-турската война от 1919-1922 г. промени изцяло етническия облик на Западна Мала Азия. Гърците окончателно загубиха сражението си с нахлуващата от столетия мюсюлманска вълна. Победоносната армия на Кемал паша, наричан после Ататюрк, не оставяше жив християнин пред себе си. В първите дни на септември 1922 г. водите на пристанището в Измир вряха от телата на търсещите отчаяно спасение в акостиралите недостатъчно на брой кораби (сред тях беше и бъдещият милиардер Онасис).
Но и турците можеха да се оплачат. Тях често забравяме. Пришълци са на Балканите, зер. Завоеватели. Но славяните на времето да не бяха дошли с добра дума. Или българите. И колко века са необходими, за да станеш кореняк. Нима оспорваме, че българите в края на Х в. да речем, когато водят кръвопролитните си войни с Василий Българоубиец, защитават родината си. А турците през ХIХ и ХХ в. живееха вече от шест столетия на полуострова.
Вълната от мюсюлмански бежанци от Балканите започна истински след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Не че и преди това мюсюлмани не бяха бягали от свободна Гърция или Сърбия. Но решенията на Берлинския конгрес подбудиха истинския изход. Десетки хиляди мюсюлмани напуснаха Босна и Херцеговина, Новопазарския санджак, окупиран от австрийците, Северна Добруджа, княжество България, Източна Румелия. Властта ги заселваше в Македония и в Източна Тракия.

Създаваше здрава мюсюлманска бариера

След Втората балканска война от 1913 г. бежанците от преминалите в ръцете на Гърция, Сърбия и България Македония и Тракия бяха настанявани най-вече в Одринска Тракия и Истанбул. Станаха бастион срещу бъдещи промени.
Но все пак българите като че пострадаха най-зле. През Втората балканска война от 1913 г. турските войски, възползвани от това, че срещу тях армия нямаше, напреднаха в Източна Тракия, колейки, избивайки и изтласквайки християнското население. Християнското повтарям, не само българите, но и гърците.
Според нашия консул в Одрин след Първата световна война в града бяха останали само осемдесет български къщи, в Лозенград - двеста, а всеки ден българите "по семейство, по две се мъкнат към майка България".
Етнически бе прочистена Добруджа. Преди Освободителната война от 1877-1878 г. половината от стохилядното население на северната й част бяха българи - останалите татари, турци, немци и двайсетина хиляди румънци. Новите румънски власти веднага започнаха да затварят училища, църкви, читалища, на практика забраниха обучението на български език. Същите методи бяха прилагани и през периода 1913-1940 г., когато с изключение на две от годините на Първата световна война и Южна Добруджа бе в състава на Румъния.

Основанията на Букурещ бяха очевидни

Румънци тук почти нямаше. Та от една страна българите трябваше да бъдат насилени да я напуснат, а от друга - да се заселят румънци или арумъни, идещи от Македония и Гърция. Резултатът - броят на румънците в навечерието на Втората световна война бе вече станал от 2 на 28%. Крайовската спогодба от 1940 г. принуди 67 000 българи от Северна Добруджа да се заселят в Южна, а румънските заселници да се прехвърлят на север.
Не бе по-различно и положението в Егейска Македония, а после и в Западна Тракия, присъединени от Гърция. И тук на българите не разрешаваха да говорят на езика си, да играят хоро, не дай Боже - да четат български книги. И тук спогодбата Моллов-Кафандарис прочисти в немалка степен гръцката територия. От българи.
А да говорим ли за Вардарска Македония, където в продължение на почти осем десетилетия наказваха със затвор за една българска книга, фалшифицираха български документи, разрушаваха български паметници, замазваха български икони в църквите. За да се докаже, че етническото прочистване може да е не само физическо, но и духовно. Че

и духовният геноцид е твърде ефективен

Печален е изводът от сто и петдесетте години етническо прочистване, геноцид, холокост на Балканите. Историята говори, че след нито една криза, в която е използвано етническо прочистване, няма възвръщане към началното състояние. Етносът, който е загубил играта, си остава извън нея. Напразни са опитите да се обърне ходът на процеса. Не съумяха да го направят българите в Беломорска Тракия през Втората световна война. Не успяха да го направят сърбите в Косово.
Едно поне може да сторим. Да помним жертвите. Всички жертви. Да не позволяваме на победителите, които и да са те, да узурпират историята и да я пренаписват.

Няма да скрия, че чета колумните на декана Илчев в"Сега" с лека досада, кулминираща от време на време в аверзиjа. Илчевите текстове представляват най-често зле прикрита зад повърхностна "политическа коректност" доста традиционна визия за нещата, често и потенцирано патриотарска (като за широка публика). Честна дума, предпочитам човек или да си е големобугарски шовинист (нещо като Комитата по-горе с доста съмнителните му числа), или като пише нещо, наистина да го е преосмислил изоснови. Но това криене на съвсем плоски патриотарски мотиви зад пълитикъли кърект букет от розички и носни кърпички в памет на невинните жертви, е нещо което може само да ме издразни. В своите колумни Илчев показва, че не е в състояние да изработи кохерентна позиция по никакъв въпрос: така и един друг негов текст на тема циганите започваше с доста гавраджийски майтапи на тема "професия ром", минаваше през мешавица от будна социална загриженост и зле прикрит расизъм, за да политне в дълбокохуманистични акорди към края си. Тук виждаме горе-доле същото: сълзливи излияния на тема етничкото чистенье и колко сме кофти сите на Балканот, през това колко са кофти "все пак" другите спрямо нас, а не толкова "сите" на Балканот, и накрая - нещо между ода и реквием, иначе доста плитко като обобщение. Лично аз обаче предпочитам повече критичност пред толкова фалшива сълзливост и затова си позволявам да поставя тук некои прашаньа (разбира се, съмнявайки се, че деканът ще ги види или погледне насериозно, имайки предвид, че става дума за някого, който не е "от факултета").
Изречението “сред утвърдените традиции на Балканите е и прочистването на "другия" представлява един типичен пример за онова, което Мария Тодорова би нарекла “балканизъм” - селективно, стигматизиращо съждение, противопоставящо “дивите” балкански народи на “цивилизацията” и даващо общата перспектива на началото на статията. Но ако някой все пак си е помислил, че авторът е сдал патриотичните позиции и прегърнал прекалено много западния стигматизиращ поглед, от следната реченица нататък, картината си “идва на мястото”:
“Но все пак българите като че пострадаха най-зле.”
Да видим сега какво става:
“През Втората балканска война от 1913 г. турските войски, възползвани от това, че срещу тях армия нямаше, напреднаха в Източна Тракия, колейки, избивайки и изтласквайки християнското население. Християнското повтарям…”
Аз пък след това педагогическо повтаряне (“запишете си , студенти...”) бих повторил горната драматична картина на “водите на пристанището в Измир” и бих помолил да се сравни статистиката на прочистените от турците българи и гърци (или православни, идентифициращи се като гърци), последните бидейки поне милион души. Това сравнение обаче едва ли ще покаже, че “все пак българите като че пострадаха най-зле”, та затова да видим по-нататък:
“Етнически бе прочистена Добруджа. Преди Освободителната война от 1877-1878 г. половината от стохилядното население на северната й част бяха българи - останалите татари, турци, немци и двайсетина хиляди румънци.”
Бих попитал според чии статистики: според българските или според румънските? Или може би според османските нюфус дефтери, доколкото въобще последните отчитат адекватно етницитетот на християнското население? Лично аз доста се съмнявам в това, че българите били “половината от стохилядното население” особено в Сев. Добруджа, която определено е имала преоблазаващо турско-татарско-мюсюлмански характер. Преди известно време и в “Исторически преглед” беше публикувано едно доста задълбочено и критично изследване на младия румънски историк Константин Йордаке, който убедително негира и румънската, и българската историография во однос на Добруджа, а показва и колко проблематични са статистиките в съответните страни. При това Букурещ наистина, както пише Илчев, има сериозни проблеми за решаване в областта, тъй като « Румънци тук почти нямаше », но Йордаке и други автори показват, че главното предизвикателство са не толкова българите ( които ги имаше най-вероятно с идея повече от румънците), а мюсюлманското население, което доминира. Въпросните изследвания обаче, дори когато се публикуват в България, както е случаят на Йордаке, минават без вопъл и стон от страна на стручните кадри. Спецовете по добруджанските въпроси (Антонина Кузманова ли се велеше?) просто достолепно запазиха мълчание...
“Крайовската спогодба от 1940 г. принуди 67 000 българи от Северна Добруджа да се заселят в Южна, а румънските заселници да се прехвърлят на север.”
Все пак някоя цифра за числеността на последните няма да е излишна в случая...
“спогодбата Моллов-Кафандарис прочисти в немалка степен гръцката територия. От българи.”
Някоя цифра пък за напусналите България гърци и да се направи споредба с българите от Гърция? Със сигурност последните са повече, но колко повече и според кого – това все пак не са толкова маловажни детайли.
“А да говорим ли за Вардарска Македония, където в продължение на почти осем десетилетия наказваха със затвор за една българска книга...” А бе то и тука трите хиляди “етнички македонци” от Пиринско си спомнят как народната милиция им трошела радиоприемниците в земята заради някоя пусната чалга по “Радио Скопйе”, ама нейсе...
“фалшифицираха български документи…”
Много се радвам: айде сега отворете “БКП, Коминтернът и Македонският въпрос (1917-1946)”, 2 том, изд. на ГУ на Архивите към Мин. Съвет, София, 1999, на страница 1022-1023, за да видите един хубав фалшификат на реферата на Вапцаров пред Македонския литературен кръжок, направен от Шмиргела. А ще е хубаво да напомним как, след като беше първоначално изложен, после го прибраха, и колко време го криха този реферат и т.н. Искам да кажа следното: със сигурност за македончинята, тръгнали да доказват историческа и етничка посебност, ситуацията с историческите данни е доста кофти. Но основният проблем не е толкова в наличието на директни “фалшификации” – напротив, техният брой в Македония е сравнително малък, а както виждаме по-горе от време на време ги има и в България. Основният проблем е в определено селективно и тенденциозно цитиране и интерпретиране на документи и др. данни, но тук понятието “фалшификация” не описва адекватно ситуацията. Понякога българските и македонските историци цитират едни и същи документи, но различни пасажи от тях, пропускайки по-неудобните – това “фалшификация” ли е или какво?
“разрушаваха български паметници...”
Кои всъщност? Но айде да не се заяждам - да допуснем, че това - ОК, обаче колко джамии останаха днес в София от всичките след “Освобождението”: може би наистина “българите като че пострадаха най-зле”, а и техните паметници още повече? Хубаво е човек да си вярва, но нали авторът, пише, че турците “често забравяме. Пришълци са на Балканите, зер. Завоеватели.”... Ами май да....

От последния абзац на статията вече ми потекоха сълзите, но все пак хлипайки бих добавил, че едно пренаписване на някои глупости в историята хич няма да дойде зле...

П.С. Сега напущам временно клуба, щото работа негаторска ме чека...

ТАка ми Изгледа...