ЗАЕДНИЦА НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО СРБИЈА И ЦРНА ГОРА

ИЗБРАН НАЦИОНАЛЕН СОВЕТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО СРБИЈА И ЦРНА ГОРА


Сава центар - Белград

12 декември 2004 година, Белград, Србија и Црна Гора - Вчера во Сава центарот во Белград, под покровителство и покана на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора се одржа Електорско собрание за избор на Национален совет на Македонците во Србија и Црна Гора. Во име на иницијативниот одбор за свикување на Електорското собрание за избор на Национален совет на Македонците во Србија и Црна Гора присутните ги поздрави Гојко Илиевски, претседател на Заедницата на Македонците во Србија и Црна Гора истовремено повикувајќи ги да ја поздрават химната на Србија и Црна Гора и химната на Република Македонија.

Г-дин Гојко Илиевски го покани претставникот на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора да го прогласи Електорското собрание за отворено, да ги поздрави присутните и да го повика најстариот електор да претседава со работата на Електорското собрание до изборот на работното претседателство.

Г-дин Слободан Карановиќ, заменик министер за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора ги пренесе поздравите од министерот за човекови и малцински права Расим Љаиќ за работата на Електорското собрание и го прогласи Електорското собрание за отворено.

Претставникот на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора го повика најстариот електор Јово Радески да претседава со работата на Електорското собрание до изборот на работното претседателство.

Најстариот електор Јова Радески се заблагодари на претставникот на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора за отворањето на Електорското собрание.

Врз основа на списокот на електорите потврдено од Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора најстариот електор констатира дека од вкупно педесет и двајца електори кои поднеле пријава за учество на Собранието до Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора, на Електорското собрание се присутни 51 електори, со што Собранието може полноважно да работи и одлучува.

На предлог на најстариот електор како претседавач, Собранието за членови на работното претседателство ги ибзра (1) г-ца Лидија Демниева за претседател, (2) г-дин Борче Величковски за потпретседател и (3) г-ѓа Весна Мицевска Антал за член на работното претседателство.

Претседателот на Собранието во свое име и во името на членовите на работното претседателство се заблагодари на искажаната доверба.

На предлог на работното претседателство, а врз основа на точката 8 од Деловникот на Електорското собрание, Собранието го усвои следниот дневен ред:

(1) Деловник на Електорското собрание за избор на Национален совет на Македонците во Србија и Црна Гора.
(2) Избор на три члена на работното претседателство (претседател, потпретседател и член) на Електорското собрание за избор на Национален совет на Македонците во Србија и Црна Гора.
(3) Избор на работни тела на Електорското собрание за избор на Национален совет на Македонците во Србија и Црна Гора: претседател и два члена на изборната комисија, и записничар.
(4) Одлука за определување на бројот на членовите на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора.
(5) Избор на членови на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора.

На Електорското собрание како гости присуствуваа: Н.Е. г-дин Виктор Димовски, амбасадор на Република Македонија во Белград; Ратка Чокрева Милошевиќ, министер-советник во Амбасадата на РМ во Белград; Сузана Зеленковска, советник во Амбасадата на РМ во Белград; Орце Џалевски, втор секретар во Амбасадат на РМ во Белград; г-ѓа Иванка Томовиќ од Министерството за надворешни работи на Србија и Црна Гора; Слободан Карановиќ, заменик министер за човекови и малцински права на Србија и Црна Гора; г-ѓа Весна Митриќ од Министерството за човекови и малцински права на Србија и Црна Гора; г-дин Петар Лаѓевиќ, секретар на Советот за национални малцинства при Владата на Република Србија; г-дин Стојан Руменовски, претставник на Министерството за надворешни работи на Република Македонија; г-ѓа Ханлоре Валиер, претставник од Мисијата на Организацијата за безбедност и соработка во Европа во Србија и Црна Гора; г-дин Берег Јожеф, потпретседател и г-дин Ердељи Имре член на Националниот совет на Унгарците; г-дин Славко Ороз, претседател на Националниот совет на Русините; г-дин Лук Виори, потпретседател на Националниот совет на Румунците; г-дин Мошо Грозновица, потпретседател на Националниот совет на Хрватите; г-дин Шиме Секулиќ, потпретседател на Националниот совет на Буњеваците; г-дин Славко Микитишин потпретседател, г-дин Еуген Кулеба секретар и г-дин Славко Налесник член на Националниот совет на Украинците; г-дин Есад Ѓурѓевиќ, претседател на Извршниот одбор на Националниот совет на Бошњаците; г-дин Гојко Илиевски, претседател на Заедницата на Македонците за Србија и Црна Гора и претседател на Здружението на Македонците за браничевскиот округ “Македонија” од Пожаревац; г-дин Драган Величковски, претседател на Демократската партија на Македонците во Србија; г-дин Милан Селаловиќ, претседател на општина Пландиште; г-дин Панчо Минов, градоначалник на Кавадарци од Република Македонија; градоначалникот на Неготино од Република Македонија; г-дин Тодор Петров, претседател на Светскиот македонски конгрес; г-дин Исмаил Бојда, претседател на Сојузот на Македонците со исламска религија; г-дин Васил Стерјовски и господин Ставри Малевски, претставници на Заедницата на Македонците во Албанија; г-дин Андон Искренов и г-дин Дамјан Искренов, претставници на Заедницата на Македонците во Бугарија и на Здружението на Помаците во Република Бугарија за евро-атлантски интеграции "Сонце" од Кочан; г-дин Јово Радески, претседател на Здружението на Македонците за јужно-банатскиот округ “Вардар” од Панчево; г-дин Богомил Тодосовски, претседател на Здружението на Македонците за јабланачкиот округ “Илинден” од Лесковац; г-дин Благоја Илијевски, претседател на Здружението на Македонците за нишкиот округ “Вардар” од Ниш; г-дин Драган Тавчиовски, потпретседател на Македонското здружение "Кочо Рацин” од Белград; и г-дин Зафир Хаџиманов, претседател на Југословенско-македонското друштво “Шар планина” од Белград.

Електорското собрание го поздравија Н.Е. Виктор Димовски, амбасадор на Република Македонија во Белград; Г-ѓа Весна Митриќ од министерството за национални малцинства на Србија и Црна Гора; г-дин Стојан Руменовски, претставник на Министерството за надворешни работи на Република Македонија; г-ѓа Ханлоре Валиер, претставник на Мисијата на Организацијата за безбедност и соработка во Европа во Србија и Црна Гора; г-дин Тодор Петров, претседател на Светскиот македонски конгрес; г-дин Исмаил Бојда, претседател на Сојузот на Македонците со исламска религија; г-дин Васил Стерјовски, претставник на Заедницата на Македонците во Албанија да ги поздрави присутните; Андон Искренов, претставник на Заедницата на Македонците во Бугарија и на Здружението на Помаците во Република Бугарија за евро-атлантски интеграции "Сонце" од Кочан.

Поздравни телеграми до Електорското собрание упатија Партијата на Македонците во Грција "Виножито" и г-дин Љупчо Јордановски, претседател на Собранието на Република Македонија.

Собранието донесе Деловник на Собранието.

На предлог на работното претседателство Собранието за членови на изборната комисија ги избра -гдин Живко Стојановски за претседател и за членови г-дин Благоја Илиевски и г-дин Симо Најдовски.

На предлог работното претседателство Собранието за записничар ја избра Весна Мицевска Антал.

На предлог на работното претседателство Собранието донесе одлука бројот на членовите на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора да изнесува вкупно дваесет и еден членови.

Врз основа на точката (18) од Деловникот на Електорското собрание, според кое листа на кандидати за членови на Советот може да предложи најмалку една четвртина од присутните електори претседателот на Собранието објави дека од вкупно присутни 52 електори, потребниот минимален број на електори за валидност на листата на кандидати за избор на Националниот совет изнесува 13 електори.

Претседателот на Собранието објасни дека: секој електор може да поддржи само една листа; на листата на кандидатите може да бидат најмалку пет, а најмногу 21 кандидати колку што Советот има членови, и редоследот на кандидатите го определува подносителот на листата.

До работното претседателство беше поднесена само една листа на кандидати за избор на Национален совет во согласност со Закон, Правилникот за работа на Електорското собрание од Министерството за човекови и малцински права и Деловникот на Електорското собрание.

Врз основа на точката 23 од Деловникот, претседателот на Собранието ја прогласи Листата на кандидати за членови на Националниот совет како Листа-А во состав: (1) Гојко Илиевски, носител на листата, и кандидатите (2) Никола Дуганов, (3) Ванчо Мерџановски, (4) Драган Вељковски, (5) Лидија Демниева, (6) Александар Пенев, (7) Сашко Велковски, (8) Ивана Цветковиќ, (9) Верка Џуваревиќ, (10) Благоја Илијевски, (11) Стојан Пандиловски, (12) Драган Костадиновски, (13) Стојан Велески, (14) Живко Стојановски, (15) Владимир Стојицов, (16) Љубица Дојчиновска, (17) Сима Најдовски, (18) Јован Радески, (19) Венче Јовановски, (20) Борче Величковски, и (21) Горан Митевски.

Образложение по листата поднесе носителот на листата г-дин Гојко Илиевски.

Претставникот на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора ги достави списокот на електорите и гласачките ливчиња до претседателот на изборната комисија.

По гласањето извештај од гласањето поднесе претседателот на изборната комисија. Од вкупно 51 присутен електори изборната комисија констатира дека гласале сите 51 електори. Од 51 гласачки ливчиња 49 се важечки, а 2 неважечки. Од важечките гласачки ливчиња 47 гласале за листата-А чиј носител е Гојко Илиевски.

Врз основа на резултатите од гласањето објавени од изборната комисија, претседателот на Собранието го прогласи составот на Советот: (1) Гојко Илиевски, носител на листата, и кандидатите (2) Никола Дуганов, (3) Ванчо Мерџановски, (4) Драган Вељковски, (5) Лидија Демниева, (6) Александар Пенев, (7) Сашко Велковски, (8) Ивана Цветковиќ, (9) Верка Џуваревиќ, (10) Благоја Илијевски, (11) Стојан Пандиловски, (12) Драган Костадиновски, (13) Стојан Велески, (14) Живко Стојановски, (15) Владимир Стојицов, (16) Љубица Дојчиновска, (17) Сима Најдовски, (18) Јован Радески, (19) Венче Јовановски, (20) Борче Величковски, и (21) Горан Митевски.

На избраните членови на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора претседателот на Собранието им посака успешна работа наредните четири години мандат од 11 декември 2004 заклучно со 11 декември 2008 година.

Претседателот на Собранието изрази посебна благодарност на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора за свикувањето и одржувањето на Електорското собрание, на сите присутни гости од земјата и странство за присуството на Електорското собрание и на средствата за јавно информирање за присуството и информирањето на јавноста.

Првата седница на Националниот совет ќе ја свика со посебна писмена покана претседателот на Електорското собрание, кое до изборот на претседател, ќе раководи со седницата на Националниот совет. Поканата со предлог-дневниот ред и предлог-документите за работа на првата седница до членовите на Националниот совет ќе бидат доставени по пошта.

Бидејќи дневниот ред беше исцрпен претседателот на Собранието го прогласи за затворено Електорското собрание.

По одржувањето на Собранието, претседателот на Собранието организираше пригоден коктел за сите учесници на Собранието.

На 11 декември вечерта со почеток во 20.00 часот во хотел "Тамиш" во Панчево до раните утрински часови се организира Македонска вечер. Гости на вечерта беа амбасадорот Виктор Димовски и претседателот на Светскиот македонски конгрес, Тодор Петров. Расположението на присутните 300 Македонци со македонска народна музика го збогати ансамблот на Стефче Стојковски од Македонија, во организација на Светскиот македонски конгрес.
________________________________________
Поздравен говор на претседателот на Светскиот Македонски Конгрес, Тодор Петров

Почитувани електори, господине амбасадоре, господине министре, почитувани браќа и сестри Македонци и Македонки, во името на Светскиот Македонски Конгрес како неформален светски парламент на Македонците од сите делови на Македонија во целиот свет, Ве поздравувам и Ви посакувам успешна и плодна работа. Очекуваме Националниот совет на Македонците да прерасне во креативна и ефективна институција за остварување на правото на Македонците во Србија и Црна Гора на самоуправа во областа на употребата на македонскиот јазик и неговото кирилско писмо, образованието и информирањето на македонски јазик и заштитата и афирмацијата на македонската култура. Законот за заштита на правата и слободите на националните малцинства од 26 февруари 2002 година и Спогодбата меѓу Република Македонија и Србија и Црна Гора за заштита на македонското национално малцинство во Србија и Црна Гора и заштита на српското и црногорското национално малцинство во Република Македонија од 6 јули 2004 година се солидна основа за унапредување на македонско-српско-црногорските билатерални односи и унапредување на положбата и правата на Македонците во Србија и Црна Гора. Бидете лојални државјани на Србија и Црна Гора, но никогаш не заборавајте дека Вашите корени се во Македонија. Светскиот Македонски Конгрес Ви стои на располагање за целосна соработка, затоа што во Вас верува како вистински амбасадори на Македонија во Србија и Црна Гора. Нека Господ Бог Ве благослови сите Вас, Македонија и Србија и Црна Гора и македонско-српско-црногорското пријателство и соработка. Амин!

________________________________________
Поздравен говор на претставникот на Заедницата на Македонците во Албанија, Васил Стерјовски

Почитувани браќа и сестри, почитувани дами и господа, Ви носам искрени и братски поздрави од Заедницата на Македонците во Албанија која претставува повеќе од 300.000 Македонци на целата територија на Република Албанија. Ви посакуваме успешна работа на ова Собрание и во натамошната работа на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора. И покрај тоа што бројот на националните малцинства во Република Албанија - Македонци, Грци, Роми, Власи, Египтјани, Срби и Црногорци - изнесува околу 40% од вкупното население, официјалните власти во Тирана без попис на населението, се уште тврдат дека нивниот број не е повеќе од 6% од населението, што само по себе покажува какво е нивото на правата и слободите во Албанија. Македонците во Албанија се организирани во четири друштва со ограноци на целата територија на Албанија, претежно во областите Мала Преспа, Голо Брдо, Гора и Тирана, а од пред две години овие друштва се обединети во Заедница на Македонците во Албанија. Албанија се' уште е далеку од меѓународните и европските стандарди за човековите и малцинските права и слободи, меѓутоа надеж дава се' позасиленото организирање на националните малцинства под притисок на Советот на Европа, ОБСЕ и Европската Унија и демократизацијата на општеството која се' повеќе се имплементира поради намерата на Албанија за членство во Европската Унија и НАТО-Алијансата. Се надеваме на натамошна голема соработка и размена на искуства кои ќе ни бидат драгоцен патоказ за нашата кородинирана активност и останете со здравје до наредна средба.

____________________________________
Врз основа на членот 13 од Правилникот за начинот на работа на Собранието на електорите за избор на совет на националните малцинства (“Службен лист на СРЈ” број 41/2002), Електорското собрание за избор на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора, на седницата одржана на 11 декември 2004 година, во Белград, донесе

ДЕЛОВНИК
на Електорското собрание за избор на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора

(1) Електорското Собрание (во натамошниот текст: Собрание) го свикува Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора.

(2) Пред отворањето на Собранието се интонираат химните на Србија и Црна Гора и на Македонија.

(3) На покана на претставник на иницијативниот одбор, Електорското собрание го отвора претставник на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора.

(4) На покана на претставник на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора, до изборот на работно претседателство, со Собранието претседава најстариот електор.

(5) Врз основа на списокот на електорите што го доставува Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора, најстариот електор врши прозивка за присутноста и утврдува колку вкупно електори поднеле пријава за учество на Собранието до Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора, колку електори се присутни и дали Собранието може полноважно да работи и одлучува.

(6) На предлог на најстариот електор, Собранието избира тричлено работно претседателство во состав претседател, потпретседател и член.

(7) Секој електор има право да предложи изменување и дополнување на предложениот состав на работното претседателство.

(8) Дневниот ред на Собранието го предлага работното претседателство.

(9) Секој електор има право да предложи изменување и дополнување на предложениот дневен ред.

(10) На предлог на работното претседателство, Собранието избира записничар и тричлена изборна комисија во состав претседател и два члена.

(11) Пред почетокот на работниот дел, претседателот на Собранието ги поздравува гостите и ги повикува доколку сакаат да ги поздрават присутните.

(12) Собранието одлучува јавно, со мнозинство гласови од присутните електори, доколку не е поинаку определено со овој Деловник.

(13) Изборот на членовите на Националниот совет на Македонците во Србија и Црна Гора (во натамошниот текст: Совет) се врши со тајно гласање.

(14) Гласањето ќе се изврши тајно и ако на предлог на претседателот или на еден електор, така одлучи Собранието. Со тајното гласање раководи изборната комисија. Тајното гласање се спроведува со гласачки ливчиња.

(15) Советот се избира по пропорционален систем.

(16) Собранието одлучува за бројот на членовите на Националниот совет.

(17) Кандидатите за членови на Советот не мора да се електори, но треба да бидат Македонци по потекло и да го зборуваат македонскиот јазик.

(18) Листа на кандидати за членови на Советот (во натамошниот текст: листа) може да предложи најмалку една четвртина од присутните електори. Пред поднесувањето на листите, претседателот на Собранието го објавува потребниот минимален број на електори за валидност на листата.

(19) Секој електор може да поддржи само една листа.

(20) На листата на кандидатите може да бидат најмалку пет, а најмногу онолку кандидати колку што Советот има членови. Редоследот на кандидатите го определува подносителот на листата.

(21) Пред поднесувањето на листите, претседателот на Собранието објавува пауза и ги повикува носителите на листи по паузата да ја достават во писмена форма листата за избор на членови на Советот, заедно со име и презиме на кандидатите за членови на Советот, нивната согласност да бидат кандидати на листата и имињата и презимињата со потписите на електорите кои ја поддржуваат листата.

(22) По приемот на листите, претседателот објавува која листа е валидна, а која не, во согласност со точката (18) од овој Деловник.

(23) Листите ги прогласува претседателот на Собранието утврдувајќи го нивниот реден број (како листа А, листа Б, листа В итн) и го чита носителот на листата и останатите кандидати на листата и имињата и презимињата на електорите кои ја поддржуваат листата.

(24) Претседателот на Собранието го повикува секој носител на листа да даде свое образложение за состав на листата.

(25) Претседателот на Собранието отвора расправа за поднесените листи.

(26) По исцрпувањето на говорниците по листите, претседателот на Собанието го затвора претресот и објавува почеток на гласањето за избор на членови на Советот.

(27) Претставникот на Министерството за човекови и малцински права при Министерскиот совет на Србија и Црна Гора, до претседателот на изборната комисија го доставува списокот на електорите и гласачките ливчиња.

(28) Гласањето го врши изборната комисија пред која секој електор по прозивањето од страна на претседателот на Собранието, пристапува да гласа земајќи едно гласачко ливче и потпишувајќи се на списокот на електорите. Секој носител на листа има право да именува еден набљудувач кој ќе ја следи работата на изборната комисија.

(29) Електорите гласаат тајно на однапред подготвени гласачки ливчиња на кои го впишуваат името на носителот, односно бројот на листата.

(30) Електорите гласаат во посебни боксови поради тајност на гласањето, а гласачкото ливче го спуштаат во гласачката кутија пред изборната комисија.

(31) По завршувањето на гласањето, изборната комисија го пребројува вкупниот број на гласачки ливчиња, констатира колку се важечки, а колку неважечки ливчиња и утврдува колку гласа добила секоја листа, односно ги објавува резултатите од гласањето и кои кандидати од која листа се избрани за членови на Советот.

(32) Бројот на мандатите кои ги добила листата се утврдува со примена на Донтовиот систем, така што вкупниот број на гласови кои ги добила листата се дели со броевите од еден до заклучно со бројот на членовите на Советот. Така добиените количници се поредуваат по големина, при што во предвид се земаат толку најголеми количници колку што Советот има членови.

(33) Мандатите кои припаѓаат на листата се делат спрема редоследот на кандидатите на листата.

(34) Ако избран член на Советот поднесе оставка на членство во Советот, односно ако неговиот мандат престане на друг начин во согласност со Статутот на Советот, за член на Советот се прогласува кандидатот од неговата изборна листа.

(35) Врз основа на резултатите од гласањето објавени од изборната комисија, претседателот на Собранието го прогласува составот на Советот.

(36) На Собранието претседава претседателот на Собранието.

(37) Никој не може да говори пред да побара и да добие збор од претседателот на Собранието. Електорот говори, по правило, од говорница, или од место доколку е обезбедена соодветна техника. Претседателот на Собранието се грижи електорот да не биде попречуван во својот говор. Електорот може да го опомене на ред или да го прекине во говорот само претседателот на Собранието.

(38) Претседателот на Собранието им дава збор на електорите според редоследот на нивното пријавување.

(39) На електор кој сака да зборува за повреда на Деловникот или за повреда на утврдениот дневен ред, (процедурална забелешка), претседателот на Собранието ќе му даде збор штом тој тоа ќе го побара. Говорот на овој електор не може да трае подолго од пет минути, по што претседателот на Собранието е должен да даде објаснување во поглед на повредата на Деловникот, односно на утврдениот дневен ред. Ако електорот не биде задоволен од даденото објаснување, за прашањето се решава без претрес.

(40) Ако електор побара збор да поправи навод кој е неточно изложен или кој дал повод за недоразбирање или предизвикал потреба од лично објаснување, (реплика), претседателот на Собранието ќе му даде збор штом својот говор ќе го заврши оној кој ја предизвикал потребата од поправката. Во својот говор електорот мора да се ограничи на поправката, односно на личното објаснување, а неговиот говор не може да трае подолго од пет минути.

(41) Електорот може да говори само по прашањето што е на дневен ред. Ако електорот се оддалечи од дневниот ред, претседателот на Собранието ќе го повика да се придржува на дневниот ред. Ако електорот и по повторното повикување не се придржува на дневниот ред, претседателот на Собранието може да му го одземе зборот.

(42) Овој Деловник влегува во сила со неговото усвојување од страна на Собранието.

Дел.број 003/2004, 11 декември 2004 година, Белград

Претседател на Електорското собрание за избор на Национален совет на Македонците во Србија и Црна Гора, Лидија Демниева

12.12.2004

what's your point? Че сте сърбомани - сърбомани сте.

Хората във Фиром макар и бавно, все пак прозряват истината, ама некои де

се имат за големи "македонци" (а всъщност лизачи на сръбски задници),

пишещи от чужбина (предимно Канада и Австралия), нема да им дойде

никогаш акъла.

a sto se makedoncite vo bugarija, bugaromani

Аяксе,
погледай какво е дала Македония на България-убаво гледай и ги брой,па после сметай за техните деца,внуци и правнуци-КОЛКО ДНЕшНИ ГРАГАНИ НА БУГАРИА КАЗВАТ ГОРДО-АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ

Ето една част от българските научни и културни дейци родени в Македония:

Алексиев, Владислав –1884, Солун – 1962, София. Виден юрист, преподавател във Военната академия и Софийския университет. Автор на “Основи на историята на българското право” и др. научни трудове. Член на Македонския научен институт.
Андонов, Димитър (Мицо) –1901, Кукуш -?. Сестрин син на Гоце Делчев. Артист и театрален деец.
Арнаудов, Георги Димитров - 2. ІІ. 1901, с. Черешово, Неврокопско, дн. Гърция – известен медик
Атанасов, Трайко Андреев – 20. ІІІ. 1918, Куманово – 10. ІХ. 1977, София. Виден електроинженер, създал много подобрения и изобретения, носител на редица награди – в т. ч. и златен медал от Лайпцигския панаир от 1969г.
Атанасов, Филип –1888г. в с. Смърдеш, Костурско, - неизв. Преподавател в медицинския факултет на Софийския университет (дн. Медицинска академия).
Бадев, Атанас – 14. І. 1860, Прилеп – 21. ІХ. 1908, Кюстендил. Музикален деец, автор на църковни и детски песни.
Бадев, Йордан – 1888 –1944. Роден в Битоля, литературен критик и журналист. От 1931г. е редактор на в. “Зора” – един от най-големите български всекидневници през тази епоха.
Баджов, Стефан Николов – 31.V. 1881, Крушово – 25.VІ. 1953, София. Художник, от 1908г. професор в Художественото училище (дн. Художествена академия), рисува стенописите на църквите “Св. Никола Софийски” и “Св. Седмочисленици” в София. Създава външния вид на много български държавни символи, ордени, медали, банкноти, униформи и др. Работил по реставрацията на стенописите в Боянската църква, участвал във вътрешното оформление на Царския дворец в София и на дворците в Врана, Царска Бистрица и Ситняково. Член на МНИ.
Балабанов, Александър Михайлов – 18.І.1879, Щип – 30.ХІ.1955, София. Литератор, преводач и критик, от 1917г. професор, основател на специалността класическа филология в СУ (1921г.). Редактор на редица вестници и списания. Член на МНИ.
Балабанов, Никола – 1898-1969. Роден в Щип. Театрален деец.
Баласчев, Георги Димитров – 10. ІV. 1869, Охрид – 6.Х.1936, София. Един от най-известните историци, занимава се и с археология. Уредник на Археологическия, а по-късно и на Етнографския музей в София. Редактор (1909/10) на сп. “Минало”. Има над 80 изследвания, главно за бълг. средновековна история. Член на МНИ.
Белев, Кръстьо – 1908 – 1978. Роден в с. Горни Броди, Серско. Писател, автор на разкази, пътеписи, репортажи и др.
Благоев, Никола – Роден през 1868г. в с.Ракита, Битолско – 1944, София. Професор по история на българското и славянско право в Софийския университет. Член на МНИ.
Божиков, Божидар – 1900, Фере -?. От 1946 до 1949г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Директор на Етнографския мезей в София (1949/69). Депутат в ХІV Народно събрание.
Борозанов, Борис Авксентиев – 18.Х.1897, Кратово – 5.ХІ.1951, София. Артист и кинорежисьор, създава едни от първите български филми –“Те победиха” (1940), “Български орли” (1941) и др.
Бояджиев, Крум Климентов – 16.Х.1904, Скопие – 20.VІ.1974, София. Музикант и хоров диригент, автор на много статии свързани с музиката.
Бръзицов, Димитър Христов – 13.V.1858, Дойран – 19.І.1931, София. Преводач и публицист, след Освобождението е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия (дн. Южна България) – “Марица” (1878/85). Редактор на органа на Българската екзархия в. “Новини” (1890-1912). Превел на български “Вилхелм Тел” от Фр. Шилер (1881), “Декамерон” от Дж. Бокачо (1920), “Дядо Горио” от О. дьо Балзак (1921), “Скитникът евреин” от Е. Сю (1928) и др.
Бръзицов, Христо Димитров – 30.V.1901, Цариград - ?, син на Д. Бръзицов, журналист, писател, автор на редица очерци, репортажи фейлетони и др.
Букорещлиев, Ангел Атанасов – 31.І.1870, с. Плевня, Драмско – 3.І.1950, Пловдив. Известен композитор, един от първите професионални музиканти в България. Записал над 2500 народни песни.
Бурков, Тихомир Кръстев – 15.VІІІ.1912, Скопие – 8.Х.1987, София. Директор на Националния стоматологичен институт (1952/69).
Бучаков, Христо – 1857 – 1913. Роден в Кукуш. След Освобождението е първият преводач в българското дипломатическо агентство Цариград.
Василев, Тръпко (Т. В. Наков) – 14.ІІІ.1876, с.Личица, Костурско – 9.ХІ.1970, София. Художник.
Весов, Димитър Симеонов – 9.ІІІ. 1885, Велес – 4. VІІІ. 1954, София. Икономист, от 1925г. заема високопоставени постове Министерството на търговията, промишлеността и труда, а също и в Софийската търговско промишлена камара. Автор на икономически изследвания.
Влахов, Туше Христов – 3.VІ.1899, Кукуш – 13.VІ.1981., София. Историк.
Вълканов, Александър Константинов – 28.ХІІ.1904, Битоля – 4.Х.1971,София. Зоолог, хидробиолог и протистолог, преподавател в Софийския университет, член на БАН, от 1942 до 1962г. е директор на Морската биологична база във Варна, по-късно Институт по рибарство и риболов. От 1965 до 1971 е директор на Института по зоология при БАН. Автор на много научни книги и статии.
Генадиев, Иван – ок. 1830 Охрид – 13.ІІІ.1890, Пловдив. Обществен деец, писател, музикант. От 1878г. е секретар на пловдивския митрополит.
Генадиев, Харитон Иванов – 1861, Битоля – 23.ІV.1914, София. Администратор, обществен деец, журналист и преводач. Превежда на български “Граф Монте Кристо” от Ал. Дюма (1889), “Капитан Немо” от Ж. Верн (1893), “Клетниците” на В. Юго и др.
Георгов, Иван – 1862, Велес – 1936, София. Философ и педагог, от 1888 до 1934 е ръководител на катедрата по история на философията в Софийския университет. Декан на Историко-филологическия факултет (1900/01) и 1908/9), Ректор на университета (1898/99, 1905/06, 1916/17 и 1918/19). Председател на Македонския научен институт (1924/27).
Герасимов, Михаил Михайлов – 18.І.1908, Солун - ?. Химик, професор, ректор на ВХТИ – София (1969/70), член на БАН, член на научни съвети и дружества в България, САЩ и ФРГ.
Гизов, Георги Попвасилев – 20.ІІ.1905, с. Зелениче, Леринско – неизв. Преподавател в Софийския университет – Медицински факултет (дн. Медицинска академия).
Гиновски, Владимир Костов – 4.VІ.1927, с. Галичник, Дебърско - ?. Скулптор.
Глушков, Петър Йорданов – 1872, Велес – 1960, София. Учител и собственик на печатница. Неговата печатница отпечатва голяма част от книгите и списанията издавани от СУ и БАН след Първата световна война. Един от основателите и пръв председател на Графическия съюз в България.
Гологанов, Димитър Иванов – 5.ІІ.1901, с. Крушево, Серско – 6.Х.1987, София. Деец на културата, собсвеник на издателство и книжарница
Дадов, Никола Тодоров – 20.ІХ.1921, Струмица. Артист, участвал в голям брой филми.
Далчев, Атанас Христов – 12.VІ.1904, Солун – 17.І.1971,София. Един от най-известните български поети, преведен на френски, руски, чешки, словашки, унгарски, немски и др. езици.
Далчев, Любомир Христов - 24.ХІІ.1902, Солун - ?. Скуптор, преподавател от 1935г. в Художествената академия, професор от 1955г. Автор е на голям брой картини, скуптори и паметници (сред тях е и паметника на Гоце Делчев в Скопие, направен през 1948г.).
Димитракиев, Константин – 8.V.1891, Крива Паланка – неизв. Преподавател в Медицинския факултет (дн. Медицинска академия).
Димитров, Тодор – 12.ІІ.1884, Прилеп – 5.V.1938, София. Преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет (дн. Лесотехническият университет).
Динев, Петър Константинов – 14.VІІ.1889, с. Куманичево, Костурско – 2.VІІ.1980, София. Музиковед и композитор, преподавател в Консерваторията.
Динев, Христо Христов – 15.Х.1900, с. Пътеле, Леринско – 21.ІІ.1977,Варна. Театрален и кино артист, автор на хумористични разкази и ститии по въпроса на театъра.
Дорев, Иван Тодоров – 29.VІІІ.1866, с.Пътеле, Леринско – 9.VІІІ.1942, Битоля. Учител, просветен деец и книжовник. Работи в Архива на Възраждането, в Министерството на народната просвета (1921/23), автор на христоматии и граматики. Член на МНИ.
Дорев, Панчо Василев – 25.ІІ.1878, с. Пътеле – 28. ХІІ.1938,София. Историк, един от първите български османисти. Учи във Виена, след Младотурската революция (1908) е избран Битоля за депутат в турския парламент. Български легалиционен съветник в Цариград (1912/14) и Лондон (1921), Генерален консул в Букурещ (1914/16) и Александрия (1922/23), Пълномощен министър в Прага (1932/34). Издава два тома “Документи из турските държавни архиви 1564-1909”.
Драндар, Антон Георгиев – 1837, Велес – 1925, София. Член на осръжния съд в София, началник Отдела за печата в Министерство на външните работи, кореспондент на “Ройтерс” за България.
Дудулов, Атанас Периклиев – 3.V.1892, Струга – 25.ІV.1971, София. Скулптор, преподавател в Художествената академия, създател на много паметници.
Дудолов, Димитър Периклиев 7.Х.1894, Струга – неизв. Астроном, преподавател във Физико–математическия факултет на Софийския университет.
Думев, Владимир – 12.ІХ.1900, Скопие – 14.ХІ.1934, София. Преподавател в Медицинския факултет (дн. Медицинска академия).
Завоев, Петър – 1880, Щип – 1965, София. Журналист и писател.
Запрянов, Трайко – 15.ІІІ.1904, с. Коритен, Солунско – неизв. Преподавател, в Медицинския факултет.
Захариев, Тома Христов – 7.ІІІ.1884, Прилеп – 23.Х.1940, София. Лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ. Основател и пръв директор (1928/40) на Службата по горско и опитно дело – първото горско научноизследователско учреждение в България.
Иванов, Йордан Христов – 28.VІІ..1908, Горни Порой, Серско. Химик, преподавател в Софийски университет.
Иванов, Йордан (Й. Й. Мирчев) – 16.ІІ.1862, Прилеп – 12.ІІІ.1907, София. Библиограф, публицист и финансист. Пръв изледовател на българския периодичен печат, член на БАН. От януари 1880г. работи в Софийското градоначалство, по-късно в Министерство на външните работи и Министерство на финансите (1884/95), а също и Българска народна банка (1906/7). Основател и член на Българското икономическо дружество (1895). Автор на много книги и статии.
Иванов, Михаил – 1866, Прилеп – 1924, София. Медик, ръководител на Бактериологичния институт в София, председател на Върховния медицински съвет в България. Член на Македонския научен институт.
Ихчиев, Диаманди – 1854, Велес – 1913, София. Адвокат в Кюстендил и София, роботи в Министерство на външните работи. От 1900 до 1908г. е уредник на Ориенталския отдел на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи”, открил и превел много османски документи.
Калъчев, Ари (Аргир Николов) 20.V.1896, Горно Броди, Серско – 25.Х.1958, ФРГ. Известен художник, емигрирал от България след 9.ІХ.1944.
Карагюлев, Климент Наумов – 1866, Охрид – 1916, София. Езиковед, за известно време е главен инспектор в Министерство на народната просвета. Автор на много учебници по български език, история на литературата, преводи – напр. “Дон Кихот” (1910).
Каранджулов, Иван – 1856 – 1930. Роден в Прилеп, дълго време висш съдия.
Каранов, Ефрем Цветков – 28.І.1852, Кратово – 6.ХІІ.1927, Кюстендил. Историк, фолклорист и етнограф. Член на БАН. Автор на много етнографски и исторически проучвания за Кратово и околностите му. Един от създателите на Кюстендилския музей. Основател и председател на македонското дружество Кюстендил (1895/96), участник в македоноодринското освободително движение.
Касърова, Люба Сплитекова – 31.V.1887, Солун – 6.ІІ.1946, София. Поетеса.
Киселинчев, Пандо Трендафилов – 23.ІХ.1890, с. Косинец, Костурско - ?. Скулптор.
Крапчев, Васил Борисов – 6.І.1903, Битоля - неизв. Преподавател в Медицинския факултет (дн. Медицинска академия).
Крапчев, Даниел Василев – 15.ХІІ.1880, Прилеп – 10.ІХ.1944, Горна Джумая. Журналист, редактор на в. “Илинден” (1907/8), през 1909г. редактира в Солун в. “Отечество”, орган на Съюза на българските конституционни клубове. През 1911/12 в София редактира в. “Вардар”, а през Първата световна война в. “Пряпорец”. След войната е директор на редакцията на един от най-големите български вестници.
Манасиев, Аргир Наков – 1873, с. Сехово, Гевгелийско – 7.ІХ.1932, Горна Джумая. Виден деец на ВМОРО, след Първата световна война се заселва в Г. Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция.
Матов, Димитър Христов – 15.V.1864, Велес – 1896, Дрезден. Езиковед и фолклорист, автор на изследвания за българския фолклор и език, съредактор на сп. “Сборник за народни умотворения” (1892/95). Преподавател в Софийския университет, специалност славянски филологии.
Матов, Константин Петров – 3.Х.1899, Солун – 18.ІХ.1968, София. Учен – хелминтолог, член на БАН, почитен член на Общосъюзното хелминтологично дружество при АН на СССР, директор на Централната хелминологична лаборатория при БАН (1954/65). Преподавател в Софийския университет в медицинския факултет (днес Медицинска академия).
Милетич, Любомир Георгиев – 1.І.1863, Щип – 1.VІ.1937, София. Виден историк, филолог, етнограф и обществен деец. Член на БАН, дописен член на Руската, на Полската, на Чешката и Югославската академии на науката, а също и на много други чужди научни институти. Преподавател в Софийския университет, декан на Историко-филологически факултет (1903/04) и ректор на университета (1900/01 и 1921/22). Председател на МНИ (1928/37) и редактор на сп. “Македонски преглед” (1925/36).
Мирчев, Кирил Спиридонов – 3.ХІІ.1902, Битоля – 21.ХІІ.1975, София. Езиковед, член на БАН, професор от 1941г., ръководител на катедрата по история на българския език в Софийския университет от 1946г.. Ръководител на секцията по история на българския език (1951/75) и секцията по диалектология (1970/75) в Института по български език при БАН.
Мирчев, Милко Йорданов – 9. ІХ. 1906, Гевгели – 5. ІХ. 1973, Варна. Директор на Археологическия музей във Варна (1942 - 1973).
Мирчев, Петър – 1907, Битоля – 1991, София. Журналист и учен, сътрудник на Института по български език при БАН.
Митов, Андон Илиев – 5.І.1909, Дойран – 29.ХІ.1975, Пловдив. Медик, заместникректор на Медицински институт в Пловдив (1953/58), ректор на института (1964/66). Член-кореспондент на френското дружество за екзотична медицина.
Михайлов, Димитър – 18.Х..1871, Битоля – 16.V.1932, София. Преподавател по гръцки език в Софийския университет.
Михайлов, Панчо Атанасов – 20.VІ.1896, Щип – 17.ІІ.1965, София. Писател.
Мушмов, Никола – 1869, Струга – 1942, София. Музеен деец и нумизмат. От 1928 до 1931г. е директор на Археологическия музей в София. Автор на много нумизматични трудове.
Наумов, Никола – 1871, Щип – 1934, София. Един от създателите на ВМОК, по-късно деец на ВМОРО. Издател на редица вестници и списания.
Наумов, Ставри – 1870, Крушово – 1942, София. Журналист и редактор, оснавател на в. “Вечерна поща”, реедактор на в. “Дневник”, “Софийска вечерна поща” и др.
Несторов, Бончо – Роден в с.Връбник, Костурско, писател.
Огненова-Маринова, Люба Левова – 17.VІ.1922, Охрид. Археолог.
Пасков, Димитър Спасов – 18.Х.1914, с. Горно Броди, Серско - ?. Основоположник на съвременната българска експериментална фармкология.
Петров, Христо – 15.VІІІ.1901, с. Папрадище, Велешко – неизв. Психолог, преподавател в Медицинскя факултет на СУ.
Пасхов, Наум – 26.VІ.1893, Охрид – неизв. Преподавател в Медицинския факултет на СУ (дн. Медицинска академия).
Попатанасов, Владимир (Вл. П. Кръстев) – 15.V.1883, Охрид – 20.VІ.1913, на фронта. Писател на хумористични и сатирични стихотворения, фейлетони и разкази, печатани в различни вестници и списания.
Попниколов, Атанас – 16.ІХ.1883, с. Бабчор, Костурско – неизв. Ботаник, преподавател в Софийския университет.
Попов, Никола Георгиев – 1892, Пехчево – 1975, София. Османист, сътрудник и ръководител на Ориенталския отдел на Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методи”, София (1948-1965).
Поптомов, Владимир Николов – 2.ІІ.1895, Битоля – неизв. Преподавател в Медицинския факултет на СУ.
Попхристов, Георги – 30. І. 1889, с. Морарци, Кукушко – 26. Х. 1959, Свищов. Редактор на в. “Стопанска култура” и в. “Дунав” (1933-1935), автор на история на Свищов.
Правдолюбов, Димитър Георгиев – 17.ІХ.1881, Прилеп – 28.V.1942, София. Преподавател, автор на педагогически книги и статии.
Прокопанов, Атанас Христов – 1907, с. Емболе, Костурско – неизв. Преподавател в Медицинския факултет на СУ.
Протич, Андрей Димитров – 8.ХІ.1875, Велес – 3.ХІ.1959, София. Археолог, изкуствовед и художествен критик. Член на БАН. Началник културното отделение на Министерството на народната просвета (1908/12), военен кореспондент (1915/16), редактор на в. “Военни известия”, директор на Археологическия музей в София (1920/28). Автор на огромен брой научни трудове и статии.
Ращанов, Илия – 29.Х.1879, Велес – неизв. Химик, преподавател в СУ.
Ризов, Ризо Атанасов – 25.ІХ.1898, Велес – 6.Х.1971, София. Оперен певец.
Сарафов, Кръстьо Петров – 6.ІV.1876, с.Либяхово, Неврокопско – 27.VІІІ.1952, София. Брат на Борис Сарафов, известен артист. Днес Националната академия за театрално и филмово изкуство носи неговото име.
Руменов, Владимир – (ист. име Наум Мишевски) – 1870, Крушово –1939, София. Деец на ВМОРО, известен лекар, няколко пъти депутат в парламента.
Силяновски, Димитър Ангелов – 25.Х. 1892, Крушово – 14.VІІ.1971, София. Виден юрист, преподавател в Софийския университет, декан на Юридическия факултет (1932/33) и (1936/37). Член на Македонския научен институт.
Смирненски, Христо – 17.ІХ.1898, Кукуш – 18.VІ.1923, София. Известен български поет.
Снегаров, Иван Йончев – 12.І.1883, Охрид – 1.ІІІ.1971, София. Виден историк, изследвал главно историята на българската църква и култура, академик. Декан на Богословския факултет (1928/9, 1934/35, 1942/43 и 1947/48), член на Българския археологически институт, директор на Института за българска история при БАН (1947/50), директор на Архива при БАН (1951/53). Автор на много научни трудове, като най-известен е “История на Охридската архиепископия-патриаршия” в два тома (1924/31).
Спространов, Евтим Ангелов – 15.І.1868, Охрид – 5.VІІІ.1931, София. Учител писател, обществен деятел. Член на ВМОК и председател на Софийското македонско дружество. Секретар в Министерството на народната просвета, отговарящ за издаването на “Сборник народни умотворения”, секретар на Одринската (1905/10) и Солунската (1910/18) български митрополии. Окръжен управител на родния си град Охрид през 1918г. Инспектор в Духовния отдел на Министерство на вътрешните работи (1921/27). Редактор на голям брой вестници и списания, автор на много книги.
Спространов, Димитър Евтимов – 30.Х.1897, София – 8.VІІІ.1967, София. Известен български белетрист и драматург.
Стаменов, Александър Пепров – 18.І.1905, Кукуш – 16.ІІ.1971, София. Художник.
Станишев, Христо Арапнаков – 24.ХІІ.1863, Кукуш – 13.ХІІ.1952, София. Участник в македоноодринското освободително движение, председател на Македонското дружество в Бургас (1895), член на ВМОК и негов председател (юни 1897 – юли 1898), председател на Македонския научен институт (1930). Окръжен инжинер на Ловеч, Видин и Лом (1890/92), градски инжинер на Бургас (1892/95). Участва в едни от най-значимите за времето си строежи в България.
Стоянов, Антон Григоров – 24.VІІІ.1909, с. Хрупища, Костурско – неизв. Преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет.
Стоянов, Борислав Йорданов – 16.V.1911, Солун - ?. Архитект, заместник декан (1952/53) и декан 1966/68) на Архиктектурния факултет на ВИАС и негов ректор (1970/72). Автор на голям брой научни трудове.
Стоянов, Никола – 3.ІІ.1874, Дойран – 12.VІ.1967, София. Математик и икономист. Администратор в Българска централна кооперативна банка, главен секретар в Министерство на финансите (1935/36), участва като представител на България при сключването на заеми. Основател на Българското физико-математическо дружество, главен редактор на сп. “Българско икономическо дружество” (1929/44), преподавател в Софийския университет. Член и председател на Македонския научен институт.
Талев, Димитър – 1.ІХ.1898, Прилеп – 29.Х.1966, София. Известен писател, главен редактор на в. “Македония”. След 9.ІХ.1944 г. е репресиран от комунистите. Автор на много творби за македонското освободително движение и епохата на цар Самуил – “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Братята от Струга”, “Самуил” и др.
Тенчов, Гоце Христов – 2.Х.1906, Солун – 26.ХІ.1960, София. Професор медик. Един от основателите на ИСУЛ, директор на Националния онкологичен институт (1950/50), автор на над 155 научни публикации.
Тилков, Стоян – 18.І.1870, с. Кърчево, Димирхисарско – неизв. Преподавател по турски в Соф. Университет.
Томалевски, Георги Христов – 16.ІХ.1897, Крушово – 28.ІV.1988, София. Писател.
Томалевски, Богдан Наумов – 28.VІІІ.1924, София. Син на Наум Томалевски. Архитект, проектирал голям брой обекти, в това число и ж.к. “Младост - 1” в София.
Торбов, Наум Наумов – 18.ХІ.1880, с. Гопеш, Битолско – 2.VІ., 1952, София. Архитект, началник отдел “Архиктектура” при Столична голямо община (1906/08). Проектира и строи над 100 обществени сгради в т.ч. и “Централни хали” (1909).
Трайков, Никола (Н. Т. Нарев) – 26.V.1888, с. Вранещица, Кичевско – 12.VІ.1963, София. Историк, журналист и библиограф.Четник на ВМОРО, участва в Илинден-Преображенското въстание. Участник във войните. От 1921 до 1940 е дипломат в Букурещ и Атина, служител в Министерство на външните работи (1940/46). Преподавател по новогръцки език в Софийския университет (1946/58). Автор на изследвания за Софроний Врачански, Г. С. Раковски, Братя Миладинови, Гр. Пърличев и др.
Хаджов, Иван – 1855, Струга – 1956, София. Литературен историк, езиковед, публицист и журналист.
Червениванов, Никола – 27.ХІ.1863, Кукуш – неизв. Химик, преподавател в СУ.
Чешмеджиев, Йосиф Евтимов – 8.ХІІ.1890, Скопие – 28.ІV.1964, София. Композитор и фолклорист.
Янчулев, Стефан - 1900 - ?. Писател
Яранов, Атанас – 1878, Кукуш -?. Стопански историк, преподавател в Софийския университет.
Яранов, Димитър – 1909, Солун – 1962, София. Географ, преподавател в Софийския университет.


Том
Сакам Скопско

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Списък на част от българските висши офицери родени в Македония:

Бояджиев, Климент Евтимов – 15.ІV.1861, Охрид – 15.VІІ.1933, София. Военен и политик. През 1883г. завършва Военната академия в София, през 1895г. Академията на Генералния щаб в Италия. През Сръбско-българската война (1885г.) е адютант в щаба на Западния корпус, през Балканските войни (1912/13) командва 4 преславска дивизия, министър на войната (1913/14), началник щаб на армията през 1915г., командващ І армия през Първата световна война, превзела Зайчар, Ниш, Пирот, Битоля и Охрид. Изработва първата релефна карта на България през 1927г.
Габровски, Никола – 1871, Крушово – неизв. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война.
Дрангов, Борис Стоянов – 3. ІІІV. 1872, Скопие – 26.V.1917, Завоя на Черна. Полковник и военен педагог. Участва в Илинденското въстание като войвода на чета. Като висш офицер от българската армия участва в Балканските и Първата световна война. Загива като командир на 9-ти пехотен полк.
Дървингов, Петър Георгиев – 25.V.1875, Кукуш – 8.ІІІ.1958, София. Полковник и военен историк, член на БАН. Участва в Илинденското въстание. П. Дървингов е един от създателите на Македоно-одринското опълчение и на 11-та пехотна македонска дивизия. Автор на трудове на военноисторическа тематика.
Златарев, Кръстьо – 23.ІІ.1864, Охрид – 16.ІV.1925, София. Генерал – лейтенант. Участвал в Балканските и Първата световна война. Командир на Македонската дивизия. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
Коцкаров, Владимир Андонов – 10.Х.1893, Битоля – 17.VІІ.1960, София. Генерал-майор, участва в Балканските и Първата световна война. През Втората световна война е командир на V армия (1944/45), от 1948г. е началник на катедрата по “История на военното изкуство и войните” във Военната академия в София. Един от лидерите на военния политически кръг “Звено”.
Кюркчиев, Григор – 1864, Прилеп – 16.ІV.1925, София. Генерал, участва в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
Михайлов, Спиридон – 1878, Щип – 16.ІV.1925, София. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
Николов, Стефан – 1859, Прилеп – 1917. Доброволец в българската войска през Сръбско-българската война, член на ВМОК, ръководител на щаба на Горноджумайското въстание (1902), участник в Илинденското въстание. През Балканските войни е началник на първа бригада на Македоноодринското опълчение.
Протогеров, Александър Николов – 23.ІІ.1867, Охрид – 7.VІІ.1928, София – генерал и политически деец. Доброволец в Сръбско-българската война, член на ВМОК, води чета по време на Горноджумайското (1902) и Илинденското (1903) въстание. През 1911г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО, един от организаторите на Македоно-одринско опълчение. През Първата световна война е командир на българските войски в Моравско (дн. Сърбия), през 1918 е комендант на София.
Танев, Александър – 1864, Велес – 16.ІХ.1932, София. Генерал – лейтинант. Участник Балканските и Първата световна война. Инспектор в конницата (1913/15), през Първата световна война е командващ кавалерийска дивизия, сражава се при Велес, Прилеп и Битоля.
Освен мъже в българската армия като доброволци са постъпвали и някои жени. Една от тях е Донка Ставрева Ушлинова – 21.ХІІ.1880, с. Смилево, Битолско – 26.VІ.1937, Варна. Участничка в македоноодринското освобо-дително движение – в четата на ресенския войвода Сл. Арсов. През Илинденското въстание участва в боевете с турската войска край Битолските села Лео-река, Смилево, Златари и др.


Том
Сакам Скопско

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Държавни и полититически дейци, висши духовници -родени в Македония-

Благоев, Димитър (Д. Б. Николов) – 14.VІ.1856, с. Загоричане, Костурско – 7.V.1924, София. Един от основоположниците на социалдемокрацията в България (1891) и създател на БРСДП (тесни социалисти) – бъдещата БКП. През 1883г., по време на следването си създава първата социалдемократическа организация в Русия, която от 1884г. се нарича “Партия на руските социалдемократи”, известна и като “Благоева група”. До края на живота си се ползва с висок авторитет сред българската левица.
Генадиев, Никола Иванов – 19.ХІ.1868, Битоля – 30.Х.1923, София. Един от лидерите на Народнолибералната партия (стамболовисти). Министър на правосъдието (V.1903 – І.1904), министър на търговията и земеделието (І.1904 – І.1908), министър на външните работи (VІІ-ХІІ.1913). След Първата световна война създава Националлибералната партия, а през 1923г. партията Народно единство. От 1900г. е депутат в почти всички парламенти.
Георгов, Илия – 1860, Велес – 12.VІІ.1945, София. Юрист, един от лидерите на Радикалната партия, няколко пъти е депутат в парламента.
Гулабчев, Спиро Константинов – 12.VІ.1856, Лерин – 1918, София. Един от основоположниците на анархизма в България, публицист и издател.
Джидров, Петър Спиридонов – 1876, Щип – 1952, София. Един от лидерите на широките социалисти. От 1903г. е редактор на редица социалдемократически вестници. От 27.ІХ.1918 до 7.V.1919 е министър на правосъдието. През 1926г. създава Социалдемократическа федерация.
Диамандиев, Васил – 1838 или 1840, Охрид – 1.V.1912, София. Учител, обществен деец, участник в македоно-одринското освободително движение. Учител в Кукуш (1861/64), Велес (1864/6) и Охрид (1866/7), преследван от гръцкия владика бяга в Русия. През 1869/76 е учител в българското училище в Комрат. Участва в създаването на комитет за подпомагането на българските доброволци в Сръбско-турската война 1876г. и Руско-турската война 1877/8. През 1879г. е избран за депутат в І Велико (Учредително) народно събрание, приело първата българска конституция. В. Диамандиев е един от създателите на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи ” в София и е неин зам. директор (1888/91). Заема високи административни постове. Създава и е председател на “Македонска лига” в Русе (1880), “Македонските благотворителни дружества” в София (1882/84), издава в.”Македонски глас” (1884/5. Участва в създаването на ВМОК.
Димитров, Георги (Г. Д. Михайлов) – 18.VІ.1882, с. Ковачевци, Пернишко-2.VІІ.1949, Москва. Родителите му са бежанци от Македония. Лидер и идеолог на БКП, през 30-те години е шеф на Коминтерна в Москва. След 9.ІХ.1944г., когато България влиза в орбитата на СССР, до смъртта си, Г. Димитров е начело на управлението на държавата.
Калайджиев, Христо Константинов – 28.VІІІ.1886, Енидже Вардар – 26.VІІІ.1964, София. Виден комунист, член на ЦК на БКП, многократно депутат в парламента.
Карайовов, Тома –1868, Скопие – 1951, София. Един от лидерите на Демократическата партия. Участник в македоно-одринското освободително движение, през 1902г. заедно с Хр. Станишев е председател на ВМОК. По време на Илинденското въстание е редактор на в. “Автономия” – задграничния орган на ВМОРО. От 1904 до 1908г. е на работа в Министерство на външните работи – секретар на българския дипломатически агент във Виена (1904/5) и Рим (1907/8), началник на ІІ политически отдел в министерството (1905/6). След Младотурската революция (1908) е сред инициаторите за създаването на Съюза на българските конституционни клубове (една от двете легални организации на ВМОРО в Македония), чийто председател е два пъти – избран на първия и втория конгрес през 1908 и 1910г. От 1910 до 1912 е дипломат в Петербург, през 1924г. е генерален консул в Албания, а през 1933 е редактор на “Ла Бюлгари” - списание излизащо на френски език.
Караманджуров, Иван – 1856, Прилеп – 5.V.1930, София. Политик, юрист и общественик. Главен прокурор на Върховния съд в София, представител на България на ІІ-та хагска конференция за мир (1907г.). Дългодишен председател на Съюза на македонските братства в България.
Кемалов, Димитър Георгиев – 17.І.1899, с. Калапот, Драмско – 1923, София. Един от лидерите на БЗНС, частен секретар на Ал. Стамболийски (1920/22), Директор на Тудовата поземлена собственост, член на комитета за селска диктатура.
Китанчев, Трайко Цветков – 1.ІХ.1858, с. Подморичани, Ресенско – 1.VІІІ.1895, София. Активен участник в македоно-одринското освободител-но движение, председател на първия конгрес на македонските дружества в България (1895), председател на ВМОК. Доброволец през Сръбско-българската война, депутат в ІV (1884/86), V(1887/90) и VІІІ (1894/96) Обикновено народно събрание, както и в ІІІ Велико народно събрание (1886/87).
Ковачев, Йосиф Антонов – 14.І.1839, Щип – 31.Х.1898, София. Педагог и общественик. Член на БАН. Началник на народното просвещение в Източна Румелия (1878), училищен инспектор в Софийско (1878/79), депутат в Учредителното народно събрание (1879), главен секретар на Министерство на вътрешните работи, член на Държавния съвет (1882), кмет на София (1886/87). Дарител на Софийския университет, преподавател по педагогика в него (1888/98). Автор на много книги и учебници.
Кулишев, Георги (Г. К. Гугов) – 21.ІХ. 1885, Дойран – 27.ІХ.1974, София. Журналист и редактор. През 1939 г. е избран за депутат, Министър на външните работи (31.ІІІ. – 22.ХІ.1946), член на българската делегация на Парижката мирна конференция (1946), народен представител от 1945 до 1974 г, заместник председател на Народното събрание (1972/74).
Ляпчев, Андрей Тасев – 30.ХІ.1866, Ресен – 8.ХІ.1933, София. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Министър на земеделието и търговията (16.І.1908 – 5.ІХ.1910), министър на финансите (5.ІХ.1910 – 16.ІІІ.1916 и 17.Х. – 28..ХІ.1918), министър на войната (28.ХІ.1918 – 7.V.1919). Участва в българската делегация подписала Солунското примирие (29.ІХ.1918). В ХХІ Народно събрание е начело на правителствената парламентарна група. Министър председател (4.І.1926 – 29.VІ.1931), същевременно е и министър на вътрешните работи и министър на народното здраве. На А. Ляпчев принадлежи знаменития израз “Со кротце, со благо, со малце кьотек”.
Мелетий Софийски – 1832, Струмица – 1891, Кайро. Висш духовник, софийски митрополит, обществен и политически деец, член на Бълг. книжовно дружество (дн. БАН), депутат в Учредителното народно събрание (1879), един от учредителите на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи”.
Методий Кусев (Тодор Йовчев Кусев) – 1838 или 1840, Прилеп – 1.ХІ.1922, Стара Загора. Висш духовник, митрополит на Стара Загора, обществен и политически деец. Инициатор за създаването на известния парк “Аязмото” в Ст. Загора.
Милев, Никола Илиев – 8.V.1881, с.Мокрене, Костурско – 13.ІІ.1925, София. Историк и публицист. Член ВМОРО от 1898г. Директор на печата при Министерство на външните работи, един от създателите на Народния сговор, директор на неговия орган в. “Слово” (1922/25), депутат в ХХ Народно събрание (1923), съветник на българската делегация в ОН Женева. Автор на исторически трудове, Преподавател в Софийския университет по балканска и българска история.
Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов) – 26.Х.1820, с. Кучевища, Скопско – 18.ІХ.1906, Пловдив. Висш духовник, политически и обществен деец. Почетен член на БАН. Пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид (1872/72), ловешки митрополит (1879/91), пловдивски митрополит (1891/1906). Участник в националноосвободителното движение, един от организаторите на Кресненско-разложкото въстание (1878/79).
Панарет – Роден през 1885г. в с. Подмочани, Ресенско. След Първата световна война е игумен на Бачковския манастир (вторият по големина в България), след това е ректор на Духовната семинария в Пловдив.
Павлов, Тодор Димитров – 14.ІІ.1890, Щип – 8.V.1977, София. Политически и обществен деец, литературен критик. Един от тримата регенти на малолетния цар Симеон ІІ (1944/46). Председател на БАН (1947/62).
Помянов, Константин – 1850, Прилеп – 1913, София. Депутат в Учредителното народно събрание (1879), редактор на в. “Светлина” (1882/83), министър на правосъдието (1884 и 1893/4), дипломатически агент на Княжество България във Виена (1902/03).”
Радев, Александър Петров – 24.ІІ-1864, Битоля – 22.V.1911, Виена. Член на ВМОК и негов председател (1898/99). Един от лидерите на Прогресивнолибералната партия, министър на правосъдието (19.ІІ.1901 – 3.ХІ. 1902), министър на просвещението (3.ХІ.1902 – 5.V.1903). Преподавател по право в Софийския университет.
Радев, Симеон Трайчев – 9.І.1879, Ресен – 15.ІІ.1967, София. Историк, публицист, литературен критик и дипломат. Участник в македоно-одринското освободително движение. Като студент в Западна Европа редактира задграничните издания на ВМОРО – “Льо Ефор” (1900) и “Льо Мацедониен” (1902). Политик от Народолибералната партия, редактор на голям брой вестници и списания. Доброволец в македоно-одринското опълчение. Член на българската делегация при сключването на Букурещкия мирен договор (1913). Член на българската делегация подписала Солунското примирие (29.ІХ.1918), с което България излиза от войната. Пълномощен министър в Букурещ (1913/1916), в Берн (1916/17), Хага (1920/21), Анкара (1923/25), Вашингтон (1925/33), Лондон (1935/38) и Брюксел (1938/40). Автор на над 1500 статии, интервюта и репортажи, както и на много книги, най-известна от които е “Строители на съвременна България”.
Ризов, Димитър Христов – 1862, Битоля – 1918, Берлин. Политик от Либералната партия. През 1881г. отваря книжарница в Битоля, през 1882/83 е инспектор на българските екзархийски училища в Македония. От 1884г. се включва активно в политическия живот на България, един от лидерите на съединиското движение през 1885г. Търговски консул (на практика дипломатически представител) в Скопие (1897/99), дипломатически агент в Цетина (1903/05), Белград (1905/07), Рим (1908/15), и Берлин (1915/18). Неколкократно депутат в българския парламент. Участник в македоно-одринското освободително движение, председател на дружеството “Македонски глас” (1885/86). Редактор на в. “Млада България” (1895/96) и на сп.”Знаме” (1894/97). Автор на първата “Етнография на Македония” излязла през 1881г. на френски език.
Станишев, Александър Димитров – 15.ХІІ.1886, Кукуш – 16.ІІ.1945, София. Виден политик и медик. По време на Балканските и Първата световна война е военен лекар. Ръководител на катедрата по клинична хирургия в Медицинския факултет на Софийския университет (дн. Медицинска академия), декан на факултета (1930/31 и 1937/38) и ректор на университета (1938/39). Основател и пръв директор на Хирургическата клиника. Председател на Българското хирургическо дружество (1936/44), редови член от 1935г. и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева (1938). Автор на над 50 научни труда и публикации. Министър председател на България 1.VІ. – 1.ІХ.1944. Убит от комунистите.
Станишев, Константин Наков – 1840, Кукуш – 1900, Кукуш. Обществен деец и просветител, член на БАН. Участник в Руско-турската война 1877/78. Работи в канцеларията на Временното руско управление в България, през 1879 е вицегубернатор на Видин и директор на финансите.
Стоянов, Андрей (А. С. Тръпков) – 1838, Воден – 1910, Русия. Сътрудник на Временното руско управление в България, вицегубернатор на Варна и губернатор на Видин, депутат в Учредителното народно събрание (1879). По-късно се изселва в Русия при семейството си (жена му е полякиня).
Трайков, Георги (Г. Т. Гировски) – 2.ІV.1898, с. Върбени, Леринско – 14.І.1975, София. Политик от БЗНС, след 9.ІХ.1944 е председател на Областния комитет на Отечествения фронт във Варна. От 1947г. е секретар на БЗНС, през 1946/49г. е министър на земеделието, от 1949 до 1964г. е първи зам. председател на Мистерски съвет, от 1964 до 1971г. е председател на Президиума на Народното събрание, а от 1971 до 1972 е председател на Народното събрание.
Хаджимишев, Панчо Тодоров – 12.ХІІ.1874, Велес – 7.VІІІ.1957, София. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи (1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор, пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35).
Христов, Крум (Кр. Хр. Костадинов) – 23.ХІ.1906, Кукуш – 22.Х.1988, София. Журналист и дипломат. От 1945 до 1955г. журналист и гл.редактор на в. “Отечествен фронт”, съветник в българското посолство в Париж (1955/57), началник отдел в Министерство на външните работи (1957/60), посланик в Рим (1960/66), посланик в Хелзенки (1972/73).
Шанданов, Петър Димов – 4.VІІ.1895, Охрид – 1971, София. Участник в военния кръг “Звено”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е сред оганизаторите на деветосептемврийския преврат през 1944г.
Югов, Антон Танев – 15.VІІІ.1904, с.Карасули, Гевгелийско - ?. Комунистически лидер преди и след 9.ІХ.1944г. Министър на вътрешните работи (1944/49), министър на тежката промишленост (1950/52), заместник председател (1952/56) и председател на Министерски съвет (1956/62).
Янчулев, Методи - 1900, Прилеп – 1987, София. Юрист, един от основателите и секретар на младежката организация на Демократическата партия. След 9.VІ.1923г. е ръководител на младежката организация на Демократичния сговор. От 1926 до 1931г. е частен секретар на Андрей Ляпчев. Депутат в ХХІV Народно събрание.


Том
Сакам Скопско

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Македонците заемат важно място сред българските възрожденци. Самият Паисий Хилендарски, който се сочи като основоположник на Българското възраждане с написаната от него през 1762г. първата българска история, е от Пиринска Македония (Банско). Не случайно именно той – монахът от Македония, изрича думите, които стават мото на Възраждането “О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш по свой язик и не думаш? Или не са имали българи царство и господство?”. След като Паисий поставя началото, цяла плеяда македонци се изявяват като активни възрожденци – и в борбата за създаване на светско образование и нова българска култура и особено и борбата за независима от Цариградската патриаршия българска национална църква (Българската екзархия). Тук, поради естеството на темата, е дадена малка част от македонците – дейци на Българското възраждане:

Агапий Врачански – неизв. , с. Колиндър, Солунско – 5. Х. 1849г., Враца. Врачански епископ от 1833 до1849 г., убит от турците.
Васкидович, Емануил – 1795, Мелник – 30.ІХ.1875, Свищов. Възрожденец, учител и книжовник, един от основоположниците на българското светско образование, създава едни от първите български учебници
Дичо Зограф (Д. Кръстев Дичев) – 1819, с.Тресонче, Дебърско – ок.1872. Зограф, изрисувал много църкви в дн. Западна България.
Държилов, Киряк Динков – нач. на ХІХв. , с. Дръжилово, Воденско – около 1870, Солун. Книжар, печатар и обществен деец. Има книжарница и печатарница с български книги. Подържа връзки с Д. Миладинов на когото изпраща народни песни, сътрудничи на в. “Дунавски лебед”на Г.С. Раковски и на в. “Цариградски вестник” и “Македония”.
Костенцев, Михаил – 1832г., Щип – 1929, София. Отваря първата българска книжарница в София.
Неофит Рилски (Никола Митев Караабов) –1793, Банско –4.І.1881. Виден просветител.
Панарет Пловдивски (Петър Иванов Мишайков) – 1805, с. Пътеле, Леринско – 26.ХІ.1883, Пловдив. Висш духовник, деец на черковно-националните борби, от 1872г. пловдивски екзархийски митрополит.
Павлов, Димитър – Роден през 1850г. в Прилеп, делегат на Църковнонародния събор през 1871г.
Робеви – влиятелен род от Охрид, взел активно участие в Българското национално възраждане – в културно просветните националноцърковните борби.
Робев, Димитър Атанасов – 1822, Охрид – 1890, Битоля. Един от създателите на българската община в Битоля (1869) и неин председател. Народен представител на християнското население от Битолско в турския парламент (1877). Участва в избора на Йосиф І за български екзарх (1877).
Робев, Константин Ангелов -1818, Охрид – 18.І.1900, Битоля. Възрожденски деец и лекар, активен участник в борбата с Цариградската патриаршия за независима българска църква.
Робев, Никола Атанасов – 1831, Охрид – 17.VІІ.1906, Битоля. Активен участник в борбата за независима българска църква, подпомага изграждането на българската църква и училище в Битоля.
Станишев, Антон Гешов – 1828, Крушово – 1904, Никопол. Известен резбар, работил с братята си върху иконостаса в църквата на Рилския манастир.
Станишев, Нако Стоянов – 1810, Кукуш – 1875, Кукуш. Приятел на Д. Миладинов, участник в борбите за независима българска църква и новабългарска просвета.
Арсений (Арсо) Мартинов – 1843 – 7.VІІ.1868, от Велешко. Участник в Първата българска легия (1862), десетник в четата.
Антон Стоянов – 1844 – VІІ.1868, от Куманово.
Божил Димитров – неизв., Куманово. Заловен и затворен в Сен Жан Д` Акр (дн. Ако, Израел), там и умира.
Георги Кочев – 1847 – VІІ.1868, от Кучово село Скопско.
Георги Кръстев – неизв. – VІІ.1868, от Куманово.
Манол Наков – неизв. – VІІ.1868, от с. Горни Тодорак, Кукушко, участвал и в Първата българска легия.
Нено Спиров – 1849 – VІІ.1868, от Воден.
Никола Иванов – 1846 – VІІ.1868, от Прилеп.
Сотир, Пейов (Пеев) – 1843 – VІІ.1868, от Велес, участвал във Втората българска легия.
Спиро Георгиев Джеров – 1836 – VІІ.1868, от Битоля, десетник, участвал във Втората българска легия.
Филип Димитров – 1845 – VІІ.1868, Куманово.
Христо Николов Македонски – 30.VІ.1835 – 5.VІІ.1916, от с. Горни Тодорак, Кукушко. Участва в Първата и Втората българска легия, хайдут в Стара планина (1864/65). След разгрома на четата успява да се спаси, участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875).
През пролетта на 1876г. в България навлиза още една голяма чета – тази на Хр. Ботев. Тя има обща численост около 200 души, като от Вардарска и Егейска Македония са:
Перо (Петър) Спасов Симеонов – 1848, Велес – 1876, в бой с турците. Втори войвода след Ботев.
Антон Куков – неизв., Охрид – 1876.
Атанас Николов Свещаров – 23.ІІ.1847, с. Горно Броди, Серско – 12.ІІІ.1930, Асеновград.
Вълчо Добрев Андов – неизв.Велес- 1876, десетник.
Димитър Кючуков (Малкия) – от Крива Паланка, участва по-късно и в Кресненско-Разложко въстание (1878/79).
Петър Джорджев – 1840, Битоля.
Сава Букорещлиев – от с. Плевня, Драмско.
Тодор Христов (Княза) – около 1850, Битоля – 1876.
Христо Иванов – от с. Калкан дере, Тетовско. След Освобождението е адвокат в Пловдив.
Антонов, Георги (Г. А. Сюраджиев) – неизв. Кочани – след 1878г. Пандурин в светогорските манастири, през 1876 г. заедно с 33 другари от родния му край отива в Одеса, като след започването на Руско-турската война 1877-1878 г. идва в българските земи и като води чета в Етрополския балкан, в тила на турските войски, подпомага руското настъпление.
Буфски, Константин (К. Трифонов, поп Константин) – неизв., с. Буф, Леринско – след 1880. В началото на 1862 организира въстание в Битоля, арестуван и осъден на 15г. строг тъмничен затвор. През Руско-турската война 1877/78г., води чета в дн. Югозападна България, участва в Кресненско-Разложко въстание 1878/79г.
Везников, Константин Иванов – 1848, Крушово – 1878, връх Щипка. По професия е лекар. През 1877г. се записва в Българското опълчение и е лекар на трета опълченска дружина, участва в боевете на Шипка (9 – 11. VІІІ.1877), където и загива.
Везников, Стоян – неизв., Крушево – неизв. През Руско-турската война е главен помошник на М. А. Хитрово при формирането на български чети.
Ильо Марков (Ильо войвода, Ильо Малашевски) – 1805, с. Берово, Малашевско – 17.ІV.1898, Кюстендил. Харамия, 20 години пандурин на Рилския манастир. След 1848 г. води чета в Малашевско, Пирин и Рила. През 1862 г. постъпва в Първата българска легия в Белград, през Сръбско-турската война 1876 г. е начело на голям български доброволчески отряд. През Руско-турската война 1877/78 г. води чета в Ловешко – в турския тил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878/79, а през Сръбско-българската война 1885 г. действа с голяма чета, съставена от македонци, в сръбския тил. След появата на четите на ВМОРО, престарелият вече Ильо войвода дава ценни съвети, а много от четниците на път от България за Македония, преминавали през дома му за да получат неговата благословия.
Мишайков, Петър – неизв. Битоля – неизв., Варна. Участник в националноосвободителното движение, през 1867 г. участва във Втората българска легия. Председател на българския революционен комитет в Турно Мъгуреле, участва в общото събрание на БРЦК, помага при подготовката на Априлското въстание 1876г.и Ботевата чета 1876г.
Попгеоргиев, Димитър (Д. Беровски) - 1841, с. Берово, Пехчевско – ХІІ.1907, Кюстендил. Участник в националноосвободителното движение. Участва в Първата българска легия (1862), секретар на българската община в с. Берово, организира Разловското въстание 1.V.1876г. След Освобождението се установява в Кюстендил и заема високи административни постове. Един от ръководителите на Кресненско-Разложко въстание (1878/79), на което е началник щаб. През Сръбско-българската война (1885) организира македонски доброволчески чети в помощ на българската войска.
Попгеоргиев, Костадин – неизв., Берово – неизв. Брат на горния, активен участник в българските църковнонационални борби. Действа с чета в турския тил по време на Руско-турската война. Един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание.
Трайкович, Димитър (Д. Т. Чернев) – 1817, Велес –1880, София. Участник в националноосвободителното движение, дарява пари за строителството на български училища, член на Софийския революционен комитет, доверено лице на В. Левски. От 14.ІХ.1879 до 30.VІ.1880 е кмет на София, тогава е приет първият цялостен регулационен план на столицата.


Аяксе,видиш ли,изпран мозък еден

Том
Сакам Скопско

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самият Паисий Хилендарски, който се сочи като основоположник на Българското възраждане с написаната от него през 1762г. първата българска история, е от Пиринска Македония (Банско). Не случайно именно той – монахът от Македония

Abe toj shop ne e od Makedonija!Ama vi vredi najmnogu za propagandata.

Sekoj znae kade odele makedoncite,ama ti mislish deka odele samo vo Bugarija.Sega nema eden po eden da raspravam koj kakov e bil.Tie se makedonci.I ako nekoi od niv rabotele za tugji propagandi.Tie pak se makedonci - predavnici. No i mnogumina ne bile. Treti pak voopshto ne se zanimavale so politika i postepeno se pretopile,zhivejki kako obichni lugje.Propushtil si Misirkov,naprimer.I on zhivel i umrel vo Bugarija.Ili naprimer Georgi Dukimov,roden vo Egejska Makedonija,no denes zhivee vo Bugarija,pripadnik na OMO Ilinden ?!Ili g-ga Z.Damjanova,isto rodena vo Egejska Makedonija,denes zhivee vo Varna,koja shto se opredeluva kako Makedonka ?!Toa shto mnogu makedonci napravile kariera ili zaednichki so bugarite se borele protiv turcite,ne oznakuva deka se bugari.Toa shto nekoi makedonci vo 19 i 20 vek se vlijaele od moderni idej kako bugaro-slovenstvoto ne oznakuva deka tie se bugari.Kako shto i tie koi se vlijaele od grchkite idei ne oznakuva deka se grci.Toa shto mnogu makedonci se pretopile ili bile asimilirani od bugarite ne oznakuva deka site makedonci se bugari!

Ispan mozok si ti oti mislish deka si vnuka na aziatski stochari,a vrz toa i nas ne meshash so tie nikakovci.

I edna para ne ti chini umot,koga veruvash na Boco!
1+(-1)=0