|
Copyright © Информационна Агенция "Фокус"
31 юли 2004 | 20:15
МНЕНИЕ
Проф. Божидар Димитров: Македонските власти отново доказват, че са колония на Белград
31 юли 2004 | 18:24
Агенция "Фокус"
Фокус: Проф. Димитров, как ще коментирате новината, че македонската държава е поела ангажимент да участва във възстановяването на сръбския военен мемориал в Каймакчалан?
Божидар Димитров: Моят коментар е, че с този акт македонските власти отново доказват, че са колония на Белград, тъй като международното законодателство изисква всяка страна сама да се грижи за своите военни гробища, а държавата, на чиято територия се намират, да й позволява, и нещо повече – да прави това.
Влагайки средства за сръбските военни паметници, Македония действа в случая като една подвластна на Белград територия. Мисля, че твърде много са икономическите и инфраструктурни проблеми на самата Македония, за да отделя пари за тези паметници.
В ярък контраст е и отношението на македонските власти на нашите искания, които траят вече десетина години да ни позволят съобразно международното законодателство и съгласно тяхното собствено законодателство от 1996 г. сами да изградим отново разрушените от югославските власти български воени гробища и паметници.
Досега македонските власти, въпреки че са приели закон, както казах от 1996 г., който третира тази материя, и който ни дава право с наши собствени средства да си възстановим военните гробища и паметници, те не го правят. И е съвършено ясно защо не го правят. Защото Македония, и по-скоро сегашните й власти, са подвластна на Белград територия.
Още по-фрапиращо е, че не в сръбските, а в българските военни гробища почиват голяма част от дедите на днешните управляващи на Македония, тъй като около 20 на сто от състава на Българската армия на македонския фронт през Първата световна война, а и през Балканската война, е бил от жители на Македония, които тогава са били българи.
Те тъпчат и първо, те са разрушили гробовете на собствените си дядовци, загинали през войните за национално обединение, служещи в състава на българската армия, както казах над 120 хиляди македонци са служили, над 20 хиляди са загинали, в смисъл македонци, българи от Македония, а сега не позволяват възстановяването на техните надгробни кръстове и паметници.
Фокус: Т.е. в Каймакчалан има не само сръбски, но и български военни гробища и паметници?
Божидар Димитров:В Каймакчалан са се сражавали срещу 2 сръбски и 2 френски дивизии 3 български полка, които също са дали тежки жертви, които имаха паметници и военни гробища, и които бяха унищожени от югославските комунистически власти. Има, и те не са възстановени и не ни позволяват да ги възстановим.
Фокус:Защо не ни позволяват?
Божидар Димитров: Защото, както Ви казах, македонец не е народност, а професия, а в случая означава ренегат в служба на Белград.
Фокус:А какво трябва да направи българското правителство сега?
Божидар Димитров: Това, което трябва да направи българското правителство сега, след като президент, военен министър и председател на Народното събрание, знам, че всеки от тях е правил, и то по няколко демарша, които са останали без последствие, трябва да се обърне към международните институции, категорично да се обяви, а не, както казваме, ще помагаме на Македония да влезе в НАТО, като страна от НАТО ние трябва да поискаме от военния блок, в който членуваме, към европейските институции, към които сме член, а в Европейския съюз ще станем член в най-скоро време, да се прекратят всякакви преговори, докато в Европа има такова варварско, неевропейско отношение към българските военни паметници и гробища.
Докато Македония има такава връзка, да бъдат прекратени всякакви преговори с Македония за интегриране в НАТО и в Европейския съюз, доколкото се водят.
Фокус:Как бихте коментирали протестната декларация от Съюза на македонците в Албания до председателя на албанския парламент Сервет Пълумби по повод искането на председателя на българското Народно събрание проф. Огнян Герджиков да се признае българско малцинство в Албания?
Божидар Димитров:Преди всичко искам да кажа, че тази протестна декларация може да предизвика само смях. Този човек очевидно си живее в онези времена, когато принадлежността на един човек към една нация се определяше от президентите, държавните глави и ръководители, министър-председателите, централния комитет на комунистическата партия и т. н.
Въпросът за националната идентичност е строго персонален и на тези хора от Голо бърдо и от Мала Преспа, пък и от Горна, които се определят като българи, никой не може да им отнеме това свещено право – нито македонското правителство, нито правителството на Албания.
Те ще бъдат българи, независимо дали някой признава, че са българи или не. Така че само излагане на тоталитарни запъртъци – и тези в Скопие, и тези в Албания.
Фокус:В декларацията обаче се твърди, че при последното преброяване жителите на тези области са се обявили само за македонци и Съветът на Европа имал забележки към това преброяване.
Божидар Димитров: След като аз познавам поне стотина човека, които са българи от Албания, следователно там има българи. И резултатите от преброяването, извършени господ знае при какви условия, знаем как стават преброяванията в някои балкански страни на запад от нас, така че истината е само една - щом има хора, които казват, че са българи, трябва да се признае българско малцинство. Та те имат цели дружества, които са официално регистрирани и работят като дружества, например като дружеството “Иван Вазов”, мисля, че има и други.
Фокус:А защо македонистите са по-добре организирани и по-гласовити?
Божидар Димитров: Защото при тях това е държавна политика, за която държавата отпуска средства. А в България ние нямаме абсолютно никаква политика не само по отношение на Македония и Албания, а и спрямо всички други национални малцинства по света.
Независимо, че има Агенция за българите в чужбина, тя не работи, няма държавна стратегическа програма по тези въпроси. В Македония се отделят значителни средства, беше министерство, сега е агенция, но на практика пак има солидно финансиране точно за тези неща, за търсене и откриване на национални малцинства. Там, където няма, плащат на някои хора, както е при нас с ОМО “Илинден”, за да бъдат македонци и т. н.
Фокус:Защо досега нямаше държавна политика по този въпрос?
Божидар Димитров:Не съм бил във висшите етажи на властта, не мога да Ви отговоря на въпроса. Попитайте министър-председателите, Жан Виденов, Иван Костов защо не е направено досега, а защо не се прави и сега? Аз също си мисля, че това, което г-н Герджиков каза, е много хубаво нещо, но, питам се, това резултат от вече някаква стратегическа програма за българските малцинства в чужбина ли е или просто нещо спонтанно, ей така. Аз и досега не знам отговора на този въпрос.
Фокус:Допускате ли възможността да се оформя държавна политика по този въпрос?
Божидар Димитров:Такава държавна политика, проектопрограма като част от изборната програма на БСП, съм направил аз. И тя е част от проектопрограмата на БСП за следващите избори.
Водещ:И ако БСП спечели изборите, ще има такава?
Божидар Димитров:Да. И със зъби, и нокти ще се боря, ако спечелим изборите тази част от програмата да бъде изпълнена. Тя предвижда например да се дава гражданство на всеки българин в рамките на закона, т. е. за три месеца при съвършено опростена процедура. На практика става дума за връщане на гражданство, а не даване на гражданство, тъй като голяма част от тези хора са имали или техните прадеди.
Фокус:Очаквате ли да има интерес, хора, които да искат да възстановят българското си гражданство?
Божидар Димитров:Интерес има. Пред Агенцията за българите в чужбина, ако отидете и вземете едно интервю там, ще Ви кажат, че от началото на годината са подадени над 20 хиляди молби за даване на българско гражданство.
Фокус:От кои държави?
Божидар Димитров: От Македония най-много, от Молдова на второ място, от Албания, а нали не са българи, стотици молби от Албания. Проверете колко молби има за българско гражданство от Албания. От Украйна. И щяха да бъдат много повече, ако хората не знаеха, че ги мъчат 14-16 месеца, че им искат най-разнообразни документи, подкупи и т. н.
Фокус:Други акценти от тази програма?
Божидар Димитров: Други акценти от тази програма е точно Агенцията за българите в чужбина да се превърне в министерство на българите в чужбина. В момента ние имаме около 1 милион икономически емигранти и около 4 милиона българи, които по силата на историческите обстоятелства са се оказали извън границата на България и живеят там в компактни маси. Т. е. има към 5 милиона българи, почти колкото нас, е, малко повече сме с 1 милион, които живеят на територията на днешната българска държава.
Това е и голям демографски резерв за нацията. И второ, ние трябва да ги поддържаме. Това са културни програми, това са програми за образование на български език, да, и отваряне на български училища в Албания, Македония, Западните покрайнини, Турция, Гърция.
Фокус:А държавата има ли готовност да вложи средства?
Божидар Димитров:Ще трябва да вложи. Нали това Ви казвам, сега няма, защото няма програма и не влага средства, след като спечелим изборите аз ще се боря да има средства за тези неща. Средствата ще си ги осигурят самите българи, тях просто няма кой да ги организира и кой външнополитически, в случая България, да ги подкрепи.
Фокус:Как се стигна до издаването на най-новата Ви книга на македонски – “Десетте лъжи на македонизма”.
Божидар Димитров: Книгата стана бестселър в Македония, над 30 хиляди екземпляра са издадени там по данни които имам от издателите от ВМРО, на които съм предоставил и на приятели, на които също съм предоставил някаква част от тиража, за да го занесат там.
Разбрах дори трогателни факти хората да я преснимат на ксерокс. А на едно място вече покойният Владо Мокров, шеф на списание “Македонско дело”, в неговото родно село е видял хора да я преписват на ръка като отец Паисий.
Една великолепна оценка даде Блаже Ристовски, който в един доклад изтъкна, че това е най-опасната в момента книга за македонизма, която се разпространява в Македония.
Това искрено ме зарадва, че е оценена толкова високо тази книга и по някое време възникна идеята, мои приятели от Скопие ми казаха, че младото поколение дори да има съзнание за принадлежността си към българската нация като цяло, все пак е учило само македонски и малко трудно се справя с българския език, не може ли тази книга да се издаде и на македонски за младото поколение.
В края на краищата, казват те, какво е македонският език, той е само една писмена форма на един български диалект. И затова приех предложението на едно издателство от Струмица, Струмица знаете, че е един от най-българските градове, те я преведоха и издадоха.
Издателството се казва “Блаже Конески”, а Блаже Конески е главният антибългарски водач след 44-та година. Времената очевидно са се променили, щом издателство с такова име издава една книга, която оспорва точно тезите на Блаже Конески. Това е втората ми книга на македонски език.
Другата беше “Войната за национално обединение”, която също намери много добър прием в Македония на македонски език. Така че за младото поколение на Македония, което за разлика от по-старото и средното поколение не е учило български език и по-трудно се справя със съвременния литературен език, заради него издадохме тази книга на вардарския диалект.
Фокус:За младото поколение ли е предназначена тази книга?
Божидар Димитров:Аз съм от Созопол и през лятото, знаете, главно млади хора почиват, те ме спират, познават ме, понякога влизат в спорове с мен, коректни спорове, те по-скоро биха искали да знаят повече, не разбрали някоя моя теза. Най-трогателна беше срещата с две момчета на скалите на Созопол, двама 13-годишни младежи от Струмица дойдоха при мене да разговарят. Аз ги попитах за имената на двама известни българи в Струмица дали ги познават, те казаха, че са първи приятели на татко им.
И аз се пошегувах: Абе, татко ви да не е българофил, щом като познава двамата най-видни българи в Струмица. Те с много сериозно изражение на лицето буквално ми зашлевиха една плесница, заявявайки: “Той не е българофил, той е българин.”
Фокус:А издаването на книгата на македонски не е ли признаване на този език?
Божидар Димитров: Не, ако трябва да доведем тезите до младите македонци, защо не? Не, аз го признавам. Аз признавам македонският език като писмена норма на българския вардарски диалект.
|
|
Двойствеността на скопската политика е обяснима, защото от години в Скопие имат едно отношение към сръбските военни гробища и съвсем друго към българските военни гробища. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” проф. Георги Марков, директор на Историческия институт на БАН, по повод поетия от Македония ангажимент да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан. “Македония е бойно поле за нас българите и в двете Балкански войни и в Първата световна война, и в тези три войни за национално освобождение загиват десетки хиляди млади българи. Като голяма част от тях загиват в Македония, подчертавам за освобождението на българите в Македония. И ето тук се разминаваме със скопската политика. Тъй като и тяхната политика и скопската историография твърдят, че българите не са освободители, а завоеватели. И обратното, че сърбите ги били освобождавали. Това е от 1918 година насетне се повтаря една и съща антибългарска теза, която ние трябва да преодолеем на официално междудържавно равнище”, каза още проф. Марков. Той припомни, че още преди 2-3 години въпросът за българските военни гробища бе поставен от страна на министър Свинаров. “И този въпрос все още се отлага от скопска страна и не се решава. Те не са отстъпили ни на йота от тази теза, от 1918 година, че сърбите са ги освобождавали и затова техните паметници, сръбските, са поддържани, докато българските са заравнени, осквернени още след Първата световна война”, каза проф. Георги Марков. “Трябва да се напомня на нашата западна съседка, че след като иска и тя да влиза в НАТО и Европейския съюз, редно е да спазва някакви европейски стандарти. Редно е да допусне и български официални органи, както и учени, за да допринесат да се възстановят тези паметници”, допълни проф. Марков.
Крайно време е в Скопие да престанат да хулят българските войници, загинали за националното обединение. Да ги хулят като завоеватели и окупатори, каза още директорът на Историческия институт към БАН проф. Георги Марков. “Ние по-скоро със Сърбия, с Гърция, с Турция и с Румъния можем да постигнем споразумение за войнишките гробове, отколкото със съседна Македония. Това просто удря по тяхната македонистка концепция. Там е цялата работа. Защото те са заложили всичко на една антибългарска концепция”, каза проф. Марков. “Те продължават да се грижат за сръбските паметници, за английските, за френските, за италианските и за всякакви други, за сенегалци, за разни колониални войски на южния фронт, но само не и за българските. И тези паметници са умишлено разрушени. Умишлено са и осквернени”, допълни проф. Георги Марков. Според него “добре е да се постави сериозно въпросът на нашата западна съседка, че не е цивилизовано да се оставят войнишките гробове заличени.”
Агенция “Фокус” припомня:
На територията на Македония България претендира за повече от 483 военни гробища на загиналите български войници и офицери по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни.
През периода на сръбското управление на Македония 1913-1915, 1918-1941 и 1945-1990 г. всички български военни паметници и гробища са унищожени.
По време на последното си работно посещение в Македония, българския президент Георги Първанов посети екзархийската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, където се пазят гробовете на девет български офицери от Бдинската дивизия, загинали в сражения с французите на Червена стена през 1917 г.
Българското министерство на отбраната е поставило пред македонската страна искане за даване на статут на военни гробища на местата, където са погребани десетки хиляди български военнослужещи.
Говорилня за Македония и Западните покрайнини
|
