Понеже в една друга тема се заформи дискусия за чалгата искам да отворя отделен топик.
Винаги ще има музика, която е добре продуцирана, с безсмислен, неангажиращ текст и предназначена за масовия вкус. Обикновено се нарича поп (от популярна) музика. Хората, които просто искат да чуят някоя весела танцувална мелодийка са много повече от тези, за които музиката е нещо по-специално. А дори и последните имат нужда от обикновените весели мелодийки.
Допреди няколко години в България поп-музиката беше почти изцяло чуждестранна(англоезична), а българските продуценти на поп-музика не можеха да се сравняват със западните (и финансово, и идейно...) В резултат езикът на младите хора се обогатяваше с много английски думи (за сметка на българските естествено). За родоначалник на чалгата в България аз смятам "Радка пиратка", въпреки че и преди нея е имало бг чалга, но е била в дълбок ъндърграунд. Няколко години текстовете на българските чалга-произведения бяха отблъскващо тъпи и сред младите хора със склонност за показване на култура се наложи изразът "слушам всичко, без чалга".
В последните няколко години обаче продуцентска къща "Пайнер" под вещото ръководство на Митьо Пайнера и най-вече чрез телевизия Планета набра много голяма скорост. Предизвикващите подмятане на пъпа ритми често пъти са заменени от техно-бийтове с модерно-звучаща евро-диско мелодия и най-важното - текстовете вече почти не съдържат директни императиви от типа "Дай, дай, дай една ракия!" (изключваме ветерани като легендата Валдес, които все повече са забравяни).
Естествено има ги и гюбек-ориентираните парчета, предназначени за консуматори с широка балканска душа.
Но факт е, че българската чалга безапелационно си завоюва водещи позиции сред поп-музиката и по този начин - в ушите на масовия потребител. Слушат я и стари и млади, а болшинството от представителите на познатата слушам-всичко-без-чалга интелигенция често могат да бъдат забелязани как поклащат телеса в разгара на някое балканско парти.
В налагането на нашенската чалга аз виждам много позитивни ефекти, ето главните от тях:
- хората научават български и спират да употребяват английски едносричкови думички за щяло и нещяло.
- Хората научават и народни песни - по чалга-каналите дават доста от тях и вече не се налага да се слушат в изпълнение на титана Слави, който освен многото си други дефекти страда и от пълна липса на каквито и да било музикантски умения.
- Македонците също са запленени от българската чалга-култура и биват оплетени в мрежите на големобугарството

... ще го повторя...
Факт е, че нашият соц-режим много се грижеше за фолклора, много го и доизмисляше, но във всеки случай на тази политика дължим някои наистина хубави (друг въпрос е колко "автентични") неща като ансамбъл "Филип Кутев", "Мистерията на бълг. гласове" и пр. Соц-цензорите не допускаха от фолклора да се прави "вулгарна" и комерсиална музика, и затова бугарскиот народ си предаваше от ръка на ръка записи на Лепа.
Обаче наблюдението ми е, че днешният бълг. поп-фолк ("чалгЪ" на турски значи просто "музикален инструмент" или "инструментална музика", "пеене със съпровод") надмина по цинизъм и простотия сърбо-фолка и елино-фолка.
В последните се пее само за разни нещастни любови ("Ай донт лав ю енимор - Не льубим те више. Ако незнаш то шта значи - у речнику пише..."), кумове и кумства, деца, братя, синове, дъщери ("Ти си, черко, татин син, од судбину се не жалим...") и пр.
Има значително по-малко текстове за автомобили, мобифони, "секретарки с устни жарки трупат долари и марки", “само да те гепна,... шти цепна”, "влакчето на шефа е най-дълго" и пр.
След соц-а, при нас избуя някаква зверска простотия, която "национал-комунистическият режим" на Живков и Живкова-дъщеря с техните "автентични" български хора и песни, задържаха и потискаха...
В бивша Югославия и до днес нямат толкова добре обработена народна музика – нямат ансамбли като нашите, като изключим циганиите на оркестър “Кочани”, Горан Брегович и пр. Дори последният прибягна до български певачки – там просто нямат толкова добри изпълнител(к)и на народни песни, а аранжиментът им е винаги силно кафански.

Добре, но защо не сравниш днешната ситуация със ситуацията през 90-те години (признавам, че не съм запознат детайлно с музикалните работи през комунистическия период, въпреки че бях неколкократно охарактеризиран от Чекалар като съставна част на групата "зомбирани нац-ком комплексари")

Да, имам наблюдението, че нещата се канализираха - просто вече си има определена аудитория, която си слуша тази музика, и тя престана да бъде "социален проблем". Освен това призът за вулгарност беше отнет от БГ-рапа...
Що се отнася до победоносното шествие на бг-чалгата и на ТВ "Планета" в Македония - тук има за мен една мистерия... Изглежда, че тая телевизия е наистина много печеливша в Македония, всички там знаят за нея, гледали са я и веднага ще ти запеят някое парче.
Мегютоа, и при последните ми ходения дотам установих, че навсякъде се слуша и се гледа само едно - српско, както винаги.
Никъде, в никоя кафана не съм видял пусната "Планета" или българска чалга. Абе то дори и македонска такава не можеш да чуеш, па камо ли македонска народна музика - супер рядко.
За да чуеш македонска музика, трябва да отидеш в София. Дори във Варна мак. музика може да се слушне по-често, отколкото в Охрид.

beshe mnogu popularna srpskana turbo folk muzika. Taa muzika e vsushnost srpska novo-komponirana so tipichniot srpski 4/4 ritam, no spakuvana/aranzhirana so zhestoki ritam podlogi od najsovremenite pop/rap/hip-hop/funky/techno stilovi.

Od 1993/4 pa se do 1997/8, ovaa muzika beshe broj eden kaj Srbite, Makedoncite, a podocna i kaj Bugarite.

Videte, taa muzika si e teshko komercijalna i umetnichki ne mnogu vredna, ama fakt e deka kaj shirokite narodni masi beshe broj eden.

Vo Makedonija, vakvata turbo folk muzika ne dobi svoja refleksija vo istata forma kako vo Srbija. Sepak, Makedonskite folk muzichari si prodolzhija so neguvanje na specifichnata makedonska novo-komponirana muzika zasnovana na tradiciite na izvornata makedonska pesna. Imashe i kaj nas divergencii, no sepak turboto ne dojde na red.

Tuka, bi dodal deka so nashata izvorna narodna pesna, nikoj ne mozhe be. Ni Bugari, ni Srbi, ni Grci...

Carevi sme za muzika. Ajde sega priznajte deka e taka.

през осемдесетте години се подвизаваше попа, пееше разни побългарени версии на гръцки песни (а може повечето да са си били български), а се сещам и за тошко колев със сто кила ракия давам и черно море - може би един от предвестниците на сегашната чалга.
иначе голяма част от ранната чалга от деветдесетте си беше направо гнусна - но това си е обяснимо, все пак такава музика се слуша предимно на маса и на градус.

Tuka, bi dodal deka so nashata izvorna narodna pesna, nikoj ne mozhe be. Ni Bugari, ni Srbi, ni Grci...

Макар и да не съм музиковед, бих казал, че вашето neguvanje na specifichnata makedonska novo-komponirana muzika zasnovana na tradiciite na izvornata makedonska pesna е в бая кафански, идващ откъм Север музикален аранжимент. Верно е, че един и същи песни от Македония звучат по различни начини с бг- и с мк-аранжимент, ала не знам кой в случая е по-близо до tradiciite na izvornata makedonska pesna...

За да чуеш македонска музика е достатъчно и да се разходиш из Татар-Пазарджик в петък вечер, можеш да видиш и чуеш групи младежи, напускащи кръчмите да пеят "Ако умрам ил загинам" и други евъргрийни. Направо може да ги помислиш за предтсавители на Прва Македонска Ударна Бригада.

Prvo, Makedonija beshe vo Jugoslavija 46 godini. Srbite bea em prvi sosedi, em generalno dominantni vo Jugoslavija.

Vtoro, Srbite razvija mnogu jak biznis vo novo-komponiranata folk muzika. Napravija tradicija od toa. Pochnuvajkji od ranite 80-ti pa se do den deneshen. Poglednete samo kolku estradni dzvezdi imaat: Lepa Brena, Ceca, Dragana, Vesna, i drugi.

Treto, Srbite ushte od samiot pochetok go shirea pazarot niz site (bivsho)-jugoslovenski republiki. Duri i vo Slovenija imaat svoi "klienti".

Chetvrto, Bugarija za celoto toa vreme beshe pasivna. Duri poslednive godini pochnuvaat znachajni investicii vo toj biznis. Se gleda po "Planeta". Znachi, kasnat Bugarite.

E sega, od nekade 1996 pa do denes, najpopularna srpska televizija vo Makedonija e PINK. Tamu se "uprazhnjava" biznisot so srpskata muzika vkluchitelno i turboto.

Od neodamna vo Makedonija se lansira i PLANETA - bugarskiot pan-dan na PINK. No, za da se izednachi ili da ja nadmine PINK, treba vreme da pomine. Neli?

какво да ти признаем, бе лукова главо? Че българските македонски песни са хубави ли. Да, така е ! А вашите турбо-шумадийски диари са отврат, от който на повечето българи им се драйфа. Ай сиктир да гледаш "Пинк".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите