Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:14 07.12.19 
Политика, Свят
   >> Македония
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Югославско-съветско-българска среща в Москва  
Автор tulsa (...)
Публикувано06.01.04 23:18



"...Именно в это время( началото на 1948...бел.мои) набирал силу конфликт Сталин-Тито.
В Софии было получено приглашение посетить неофициально Москву вместе с югославской делегацией.
8 февраля 1948 болгарская делегация в составе Димитров, Коларов, Костов вылетела в Москву.
На аэродроме она была встречена сотрудниками Отдела внешней политики ЦК ВКП(б) Барановым, Ф.В. Константиновым и А.И. Антиповым.
10 февраля болгарская и югославская (Э. Кардель, М. Джилас, В. Бакарич) делегации были приняты в Кремле Сталиным в присутствии Молотова, Жданова, Маленкова, В.А. Зорина.

Подробно обсуждались вопросы, касавшиеся обстоятельств заключения болгаро-югославского договора, выступления Димитрова на упомянутой пресс-конференции, югославско-албанских отношений.

Результатом встречи, по словам Димитрова,
явился "Протокол о взаимных консультациях между Болгарией и СССР, между Югославией и СССР по важнейшим международным вопросам, касавшимся двух стран".
Т.Костов стенографировал ход беседы, и эта запись с пометкой "строго секретно" включена в Дневник.

Разговор начал Молотов:
"Между советским правительством, с одной стороны, и болгарским и югославским правительствами, с другой, существуют серьезные разногласия, которые проявляются главным образом
в трех существенных вопросах:
болгаро-югославский договор, интервью т. Димитрова и ввод югославских войск в Албанию.
1. По болгаро-югославскому договору в Бледе мы сделали некоторые замечания, которые были сообщены одновременно т.т. Димитрову и Тито. Советское правительство считает, что сделана ошибка с заключением договора и к тому же бессрочного, перед вступлением мирного договора в силу.
Своей поспешностью оба правительства облегчили дело реакционных элементов в Англии и Америке, дав им повод усилить свою интервенцию в Греции против Болгарии и Югославии.
Советское правительство должно предупредить, что не может брать ответственность за договоры в области большой политики, которые заключаются без консультаций с СССР.
С нами соглашались, а поступили наоборот, не предупредив нас об этом. Неправильно и недопустимо строить таким образом взаимоотношения между двумя государствами и двумя партиями и так решать вопросы. Вследствие этого возникает необходимость исправить эту ошибку.

Нам кажется, что т. Димитров увлекся до известной степени пресс-конференциями и интервью, давая таким образом повод провоцировать его на вещи, о которых не стоит говорить.
Это мы считаем неправильным и нежелательным.
В интервью был изложен план, который идет очень далеко без всякой попытки согласовать вопрос с кем бы то ни было.
Ставится вопрос о федерации или конфедерации, о таможенном союзе, как присоединятся к нему Польша, Чехословакия, Греция. Т. Димитров говорит за все эти страны без того, чтобы быть уполномоченным кем-нибудь на это. Это неправильно по сути и очень вредно тактически.
Тем самым облегчается работа создателей западного блока.
шредщ Мы не можем пройти мимо этого факта.
Об этом т. Димитров был предупрежден предварительно по партийной линии т. Дружковым(демек от Сталин-бел Тулса)".

Далее была процитирована шифровка на имя Димитрова от 24 января 1948г.
"Когда мы разговаривали с польскими товарищами, - продолжал Молотов, - они сказали: "Мы думали, что это ваша точка зрения".
Все так понимают, что если Димитров или Тито говорят о ряде других стран, то это несомненно исходит от СССР.
А по существу польские товарищи сказали, что они против идеи т. Димитрова и считают еe неправильной.
Нам следует занять позицию, потому что все - и враги, и друзья - думают, что это наша точка зрения.
Мы считаем это абсолютно неправильным и недопустимым в будущем. Заявления Димитрова не помогают, а даже еще более запутывают дело. Согласно ему, федерации с Сербией препятствовала Германия, а сегодня препятствует СССР.

Димитров:
Мы так не думали.

Сталин:
Вы политический деятель, и нужно думать не только о своих намерениях, но и о том, что получится от Ваших высказываний.
Мы против таможенного союза между Болгарией и Югославией не только не возражаем, а наоборот...

Молотов:
Все это мы считаем недопустимым в будущем.
. Случайно мы узнали, что в конце января в Албанию была введена одна югославская дивизия на греко-албанскую границу, чтобы предотвратить нападение греческой стороны под покровительством англо-американцев. Югославские товарищи нас не предупредили об этом.
Когда мы спросили Тито, он подтвердил это:
должна была быть создана югославская военная база в Албании для совместной охраны границы.
Албанцы сказали, что были уверены, что это делается с нашего согласия. Из этого следует, что мы по разному оцениваем положение в Албании.
Это же такое разногласие, мимо которого нельзя пройти.
Мы должны открыто поговорить по этим вопросам, чтобы видеть, как вы оцениваете положение.
В будущем мы считаем, что такие вещи нельзя допускать.
Имеющиеся разногласия следует разрешать открыто, если имеются различные точки зрения, их следует изложить и обсудить.
Без консультаций по таким вопросам нельзя действовать - в интересах дела и нашего взаимного согласия.
В будущем т. Димитрову следует избавить и себя и нас от опасности таких высказываний.

Димитров:
Что касается Бледа, я в свое время разъяснил, что в Бледе мы не заключили договор, а согласовали текст будущего договора между Болгарией и Югославией.
Что касается интервью, я сделал специальное заявление конгрессу ОФ, подчеркнув правильность критики ПБ.
Для подъема экономической мощи и обороноспособности страны нам необходимо сотрудничество других дружественных стран новой демократии.

Сталин:
Вы хотели сказать новое слово.
Поляки и чехи смеются над Вашей федерацией.
Спросите их: хотят ли они еe ?


Димитров:
Это было вредно и по существу неправильно.
Заявление было направлено против тех, которые хотели бы использовать высказывание против нас и против СССР.
По существу разногласий сегодня между нами нет. Такие декларации не будут повторяться в будущем.

Сталин:
Мы не понимаем друг друга, значит, между нами существуют разногласия. А вы пытаетесь прикрыть это.

Молотов:
Это серьезные разногласия, не мелочь.

Сталин:
Вы старый политический деятель.
О какой ошибке можно говорить ?
У Вас есть другая постановка, хотя, может быть, Вы и сами не осознаете это.
Нельзя давать столь часто интервью.
Хотите сказать нечто новое и удивить весь мир !
Вы говорите, как будто Вы еще Генеральный секретарь Коминтерна и даете интервью коммунистической газете.
Вы даете пищу реакционным элементам в Америке для убеждения общественного мнения в том, что Америка не делает ничего особенного, когда создает западный блок, потому что на Балканах имеется не только блок, но и таможенная уния.
Сегодня в Америке идет большая предвыборная борьба.
Для нас имеет большое значение, какое правительство будет там. Потому что Америка сильное государство, хорошо вооруженное. Во главе еe правительства стоят не интеллигенты, а настоящие денежные мешки,
которые нас страшно ненавидят и только ищут повод нам напакостить. Они могут провалиться на выборах,
если мы своим поведением дадим аргументы прогрессивным элементам.
Но если своим поведением мы дадим пищу реакционерам, мы поможем им. Американское правительство стоит перед выборами и боится последствий. Но если в правительство снова попадут эти финансовые магнаты,
то в значительной степени будем виноваты мы с нашим поведением.
Будут говорить:
"Вы создаете не только блок, но объединяете целый ряд государств - против кого ?
" Зачем Вам нужен подобный блок ?
Наконец, если хотите объединиться, зачем поднимать такой шум вокруг этого ?
Вы или неопытные люди, или увлекаетесь, как комсомольцы, которые, как бабочки, летят прямо на пламя.
Для чего вам все это нужно ?
Зачем облегчаете положение наших врагов в Англии, Америке, Франции ? Или по поводу Албании. Как просто решается югославскими товарищами вопрос !
Во время войны три союзные державы объявили независимость Албании и заявили, что будут поддерживать эту независимость.
Изо всех узлов борьбы между реакцией и демократией албанский узел - наше самое слабое место.
Албания еще не принята в ООН, англичане и американцы еe не признают. Вопрос там остается открытым.
Другого такого слабого места нет.
Только Албания юридически в международном плане не защищена.
Если Тито вводит туда дивизию или только полк, это не ускользнет от внимания Америки и Англии.
Они начнут кричать, что Албания оккупирована.
Разве Албания официально обращалась к Югославии за помощью ?
И тогда эти мерзавцы из Англии и Америки явятся в роли защитников албанской независимости.
Кто, кроме неразумного человека, возьмется создавать фронт, который является явно безнадежным ?
Сегодня следует усилить организацию албанской армии, дать ей инструкторов, вооружение.
После того, как на Албанию будет совершено нападение, она должна обратиться за помощью к Югославии.
А иначе Югославия будет представлена как страна, которая оккупирует другую независимую страну.
И тогда безусловно возможна военная интервенция. Американские корабли, базы, стоят
. Это будет самая удобная и благородная позиция для Америки.
Когда начинаешь войну, надо строить фронт, как выгодно тебе,
а тут просто подставили свою спину,
чтобы она была бита американцами.

Вы видите, какая разгорелась война в Китае.
Ни одного нашего солдата там нет.
Разве албанцы хуже китайцев ?
Обучайте их, вооружайте их, они сами сумеют себя защитить.
Лучше, если они сами защитят свою независимость.
Американцам трудно было бы напасть самим, в противном случае их задача будет облегчена.
Вы очень просто решаете эти вопросы, а они сложны.
Если греческие партизаны будут разбиты,
начнете ли вы войну ?

Кардель Нет

Сталин:
Я исхожу из анализа наличных сил партизан и их противников.
В последнее время я начал сомневаться в победе партизан.
Если вы не уверены, что партизаны победят, надо свертывать партизанское движение.
Американцы и англичане очень интересуются Средиземным морем.
В Греции они хотят иметь базу и не пожалеют средств, чтобы сохранить там такое правительство, которое их слушается.
Это большой международный вопрос.
Если свернуть партизанское движение, не будут иметь повод напасть на вас.
Не так легко начать сегодня войну, если у них не будет такого повода, что вы организуете в Греции гражданскую войну.
Если вы убеждены, что партизаны имеют шансы на победу,
это - другой вопрос.
Но я немного сомневаюсь в этом.

Димитров: Оттуда мы также мало получаем информации.

Сталин:
Вы имеете право требовать, чтобы мы вас уведомляли.
Пусть тогда будет составлен протокол об обязательном взаимном консультировании по всем важным международным вопросам.

Димитров:
Мы будем выполнять это.

Сталин: Договор с Болгарией не будем откладывать надолго. 15-го этого месяца здесь будут венгры. После этого мы обратимся к финнам, а потом к вам.

Молотов:
В одном из договоров говорится об уничтожении всех очагов агрессии. Это только громкие фразы, которые дают излишнее оружие нашими врагам. Почему вы говорите больше, чем это есть в других договорах ?
Будете ли вы вести превентивную войну ?

Сталин:
Это левацкие увлечения.

Молотов:
Нельзя поддерживать любую инициатива ООН против агрессии. Они могут обставить это так, что она (инициатива - В.М.) будет направлена против нас. Разве не объявила нас агрессором Лига Наций по поводу спора с Финляндией ?

А югославские товарищи не позволили Албании купить
у нас 5 тысяч тонн овса и послали еe
за овсом в Аргентину !

Сталин:
Югославы, видимо, боятся, что мы отнимем у них Албанию. Албанию вам следует взять, но умно.

Постановлением о согласовании хозяйственных планов
вы укрепите свой и Румынии суверенитет.

Только три федерации возможны и естественны:
1. Югославия и Болгария; 2.
Румыния и Венгрия;
3. Польша и Чехословакия.
Вот такие федерации возможны и реальны.
Конфедерация между ними это что-то надуманное.


Тр.Костов:
Надо ли считать, что мы можем взять курс на ускорение федерации между Болгарией и Югославией ?

Сталин:
Создавайте еe, если хотите, завтра.
Это естественно, и мы не имеем ничего против.
Мы только против комсомольских методов объединения.
Федерацию следует подготовить, чтобы она была приемлема для общественного мнения внутри страны и заграницей.


Кардель:
Мы думаем, что даже с Болгарией нельзя
спешить по международным причинам, поскольку это может осложнить наше положение.

Сталин:
Вы тут ошибаетесь.
Вам нельзя мешкать с объединением трех стран - Югославии, Болгарии, Албании
. Но необходимо, чтобы национальные собрания приняли решения и поручили правительствам начать переговоры об объединении.
Лучше начать с политического объединения и тогда
направлять войска в Албанию - тогда это не может служить предлогом для нападения.
Было преждевременно создавать федерацию, пока не было договора о мире с Болгарией.
Но теперь Болгария нормальное и полноправное государство.
Сегодня, по моему, вам нельзя откладывать этот вопрос - лучше его ускорить.
Если устроите объединение через национальные собрания, все будет хорошо.
Федерация решит все вопросы.
Между болгарами и югославами близость и в этническом, и в бытовом отношении очень велика, и все поймут это объединение. А албанцы также выиграют от единой федерации, поскольку будет создана единая объединенная Албания с почти удвоенным населением.

Следует концентрировать все усилия вокруг этой одной естественной федерации:
развивайте еe экономику, развивайте свою национальную культуру, укрепляйте армию.
А иначе Польша будет надеяться на вас, вы - на Польшу,
и ничего не выйдет.
Нет никакой необходимости отклоняться от решений 9-ти компартий.

Молотов:
Если нужно уничтожать гнезда агрессии, о которых говорит т. Димитров, делайте это, но какая необходимость кричать во всеуслышание об этом. Сегодня люди хватаются за всякое слово.

Тр. Костов:
Мы считаем, что поражение партизанского движения в Греции создало бы очень тяжелое положение для других балканских стран.

Сталин:
Конечно, партизан необходимо будет поддерживать.
Но, если перспектива партизанского движения в данной стране падает, лучше отложить борьбу до лучших времен.
То, что отсутствует как баланс сил, не может быть заменено восклицаниями и сожалениями.
Необходим разумный баланс сил.
Если он покажет, что в данный момент не получается, не нужно стесняться признать это.
Были и прежде случаи свертывания партизанского движения, когда обстановка была неблагоприятна.
Если сегодня нельзя, завтра будет можно.
Вы боитесь поставить остро вопрос.
На вас сильно давит "моральный долг".
Если вы не можете поднять такую тяжесть, которую вы на себя нагрузили, следует признаться в этом
. Вам нельзя бояться никакого "категорического императива" по вопросу "морального долга".
У нас таких "категорических императивов" нет.
Весь вопрос в балансе сил.
Если ты силен, бей. Если нет, не ввязывайся в бой. Мы принимаем бой не когда хочет противник, а когда это в
наших интересах.

Кардель:
В течение нескольких месяцев выяснится вопрос, каковы шансы партизан.

Сталин:
Хорошо, тогда подождите. Может быть, вы правы.
Я также сомневался, что китайцы будут иметь успех, и советовал им временно договорится с Чан Кай Ши.
Они формально согласились с нами, но на деле продолжали свое, продолжали мобилизовать силы китайского народа.
После этого открыто поставили вопрос:
будем продолжать бороться, народ нас поддержит.
Мы сказали: хорошо, что вам нужно ?
Оказалось, что почва у них чрезвычайно благоприятна.
Они оказались правы, мы оказались не правы. Может быть и здесь окажемся не правы. Но мы хотим действовать наверняка.

Костов: Допустят ли американцы победу партизан ?

Сталин:
Их и спрашивать не будут.
Если есть силы для победы и есть люди, которые могут использовать народные силы, надо продолжать борьбу.
Но не следует думать, что если в Греции ничего не выйдет, все пропало. Пограничные государства должны признать правительство генерала Маркоса последними.
Пусть его сначала признают другие, которые находятся дальше.

Молотов:
Ошибочно было также заявление т. Димитрова против лулчевской оппозиции, что сегодня так широко используется врагами.
Какая необходимость была в этом ?

Димитров: Это было продиктовано более внутренней необходимостью - чтобы не пытались снова поднять голову.

Сталин:
С оппозицией пусть разговаривает Югов, он умеет делать это.

Кардель: Мы считаем, что между нами нет разногласий по существу. Это касается отдельных ошибок.

Сталин:
Это не отдельные ошибки, а система.
В договоре с Чехословакией можно ограничиться чешской формулировкой - если Германия или какая-либо союзная с ней сила нападет.
Если есть опасность, что нападет другая страна,
тогда вступит в силу пункт о взаимной консультации..."(с. 596-600)1.
........................................
секретная советско-югославско-болгарская встреча в Москве 10 февраля 1948 г.





Тема Леко са се били видели в чудо...нови [re: tulsa]  
АвторПocмaтpaч (Нерегистриран)
Публикувано06.01.04 23:28



В общи линии е трябвало при всяка крачка да гадаят доста променливата воля на Сталин. В началото той насърчава юго-българска федерация и, както се вижда, приканва Югославия да глътне Албания. Но вече в началото на 1948 г. символическата конкуренция от страна на Тито в международно отношение, и посебно в соц-лагера, става нетърпима за Сталин. Последният доста агресивно почва да дърпа ушите и на Тито, и на "героя от Лайпциг", обвинявайки ги в "прибързани решения"... Нищо че тези решения малко преди това са били именно негови - на Сталин.



Тема Re: Леко са се били видели в чудо...нови [re: Пocмaтpaч]  
Автор tulsa (...)
Публикувано07.01.04 00:12



Относно деспотичното налагане на волята на Сталин си прав.
Ще си позволя да постна още един доста дълъг фрагмент, основан на дневниците на Г.Димитров за "ръката на Москва"
в българската вътрешна политика непосредствено след
войната.:
...................................
"Политическое положение в Болгарии, активность оппозиции, за которой чувствовалась "рука Запада", тревожили советское руководство.
7 января 1946 г. болгарская делегация в составе К. Георгиев, Югов, П. Стайнов направилась в Москву, где состоялась встреча со Сталиным и Молотовым.
А 8 января 1946 г. в Софию с визитом прибыл Вышинский.
"Встретились у Бирюзова, - читаем в Дневнике. -Беседовали о позициях, которые он должен занять по отношению к оппозиционерам. Вышинский разговаривал с К. Лулчевым и Петковым (лидерами оппозиции - В.М.) безрезультатно".
11 января на заседании Политбюро ЦК БРП(к), на котором Югов доложил о переговорах в Москве, был "намечен курс в отношении оппозиции".
В тот же день Вышинский отбыл из Софии (с. 513, 520).

Непосредственно контролировала Москва и создание нового болгарского правительства.
В конце февраля Димитров получил от Молотова ряд директив по этому вопросу.
А 15 марта от Алексеева (Молотова) была получена пространная телеграмма на этот счет.
В ней обращалось внимание на следующие вопросы:
1. Необходимо внести изменения в распределение министерских портфелей между партиями, поскольку оно явно не отвечает результатам выборов и партийному составу парламента.
Следует выдвинуть нового министра иностранных дел вместо Стайнова, "которому мы не доверяем",
из числа деятелей рабочей партии или из числа близких к ней людей, как [A.]Оббов.
Люди Стайнова за границей являются противниками добрых отношений с СССР.
Это в дальнейшем нельзя терпеть, так как такое положение будет вредить интересам Болгарии.
Второе. Необходимо вместо министров без портфелей иметь двух вице-премьеров, из которых один должен быть коммунистом. В Югославии, Польше, Чехословакии, Венгрии, Румынии есть вице-премьеры.
Третье. Надо иметь заместителей министров от коммунистов. Неплохо, чтобы и другие партии имели заместителей министров там, где министрами являются коммунисты.
Четвертое. Вы могли бы уступить министерство юстиции звенарям, а министерство финансов передать коммунистам.
"Жду срочного ответа".

16 марта Димитров направил Алексееву (Молотову) шифрограмму о том, что почти все рекомендации советского руководства приняты.
18 марта за подписями Дружков (Сталин) и Алексеев пришла новая шифрограмма, в которой отмечалось,
что "нет ответа на вопрос о министре финансов" и говорилось, что соотношение партийных сил в болгарском парламенте позволяет рабочей партии иметь четыре-пять основных портфелей:
"Нас удивляет ваша скромность и неинициативность в этом деле. Югославские коммунисты действуют куда лучше и напористее вас" (с. 521-523).
Так на практике выглядело неоднократно звучавшее из уст Сталина заявление о невмешательстве Москвы во внутренние дела Болгарии и других стран.

5 июня 1946 г. Димитров снова в Москве.
6 июня он встречается со Сталиным и Молотовым в Кремле, а вечером приглашен к Сталину на дачу.
"Сталин критиковал нас за недостаточно решительные действия, - записал Димитров в Дневнике. - Посоветовал нам взять решительный курс, не считаясь с мнением и настроением англичан и американцев и их агентуры в Болгарии".
7 июня Димитров снова у Сталина.
Здесь, кроме Молотова, Жданова и Берии, были также члены югославской делегации Тито, А. Ранкович и Б. Нешкович.
Обсуждались болгаро-югославские отношения, а о предстоящих в Болгарии выборах в Великое народное собрание Сталин сказал: "На предстоящих выборах сохранить Отечественный фронт.
Предпочтительнее общие списки ОФ, если можно договориться на основе: 40% - коммунисты, 30% - земледельцы, 15% - звенари, 10% - социал-демократы и несколько процентов радикалы.
Если этого не будет, тогда самостоятельное выступление коммунистов, но все сделать так, чтобы она стала первой партией". 9 июня, получив указания Кремля относительно дальнейших действий, Димитров вернулся на родину (с. 527-528).

15 августа Димитров снова отправляется в Москву, на этот раз "полуинкогнито" для лечения.
2 сентября его принимает Сталин в Кремле в присутствии Молотова, Жданова, Берии, Маленкова, Микояна и Булганина.
Беседа - обстоятельная и длительная по широкому кругу вопросов.
Сталин сообщил, что советское правительство не дало согласия на приглашение представителя болгарской оппозиции в Париж для решения и обсуждения вопроса о мирном договоре с Болгарией
и выразил уверенность в том, что англичане и американцы в конце концов должны заключить мирный договор с болгарским правительством.
Молотов заметил: "Если они откажутся заключить мир с Болгарией, тогда мы откажемся подписать мир с Италией. В заключении мира они более заинтересованы, чем мы".
После вопроса Димитрова о том, если Кимон (Георгиев - В.М.) эвентуально подаст в отставку, могут ли коммунисты выставить своего премьер-министра, Сталин ответил, что
"сегодня это нецелесообразно: будут созданы только новые внешнеполитические трудности для Болгарии.
Лучше выдвинуть какого-либо земледельца, готового честно работать с вами, хотя и не очень способного человека".

По вопросу подготовки новой болгарской конституции Сталин развил следующие мысли:
"Ваша конституция должна быть народной конституцией; по возможности - меньше подробностей; конституция народно-республиканского государства с парламентским режимом;
не будоражьте нетрудовые слои (промышленников, торговцев, кулаков); сделайте конституцию правее югославской ( в последней, видимо, - хотя я не читал еe в окончательном виде, - имеется излишнее подражание советской конституции, вплоть до пятиконечной звезды и пр.).
(Обещал ознакомиться с первыми наметками, которые я ему направлю, и сделать свои замечания)".
В беседе Сталин поднял новый вопрос:
"Вам необходимо создать в Болгарии лейбористскую партию (трудовую партию). Объедините в такую партию вашу партию и другие партии трудящихся (например, партию земледельцев и пр.)
Невыгодно иметь Рабочую партию и при этом называться коммунистической.
Ранее марксисты должны были обособлять рабочий класс в отдельную рабочую партию.. Тогда они были в оппозиции.
Сегодня вы участвуете в управлении страной.
Вам нужно объединить рабочий класс с другими слоями трудящихся на основе программы-минимум, а время программы-максимум еще придет.
На рабочую партию крестьяне смотрят, как на чужую партию, а на трудовую партию будут смотреть, как на свою партию.
Я очень советую сделать так.
Трудовая партия или рабоче-крестьянская партия подходит для такой страны, как Болгария. Это будет народная партия. Уверяю вас, что этим вы нисколько себя не погубите, наоборот только выиграете
. И с точки зрения международного положения страны это значительно облегчит ваши задачи.
По существу партия будет коммунистическая, но получит более широкую базу и удобную маску для нынешнего периода.
Этим вы поможете переходу к социализму по собственному пути - без диктатуры пролетариата.
Положение со времени нашей революции коренным образом изменилось и необходимо использовать другие методы и формы, а не подражать русским коммунистам, которые в свое время находились совсем в другом положении.
Не бойтесь, что вас обвинят в оппортунизме (в тексте - в Болгарию: Глупости !).
Это - никакой не оппортунизм, а применение марксизма в современных условиях...
Сталин высказался за подготовку болгарских офицеров в стране, а не в СССР: "У нас имеются большие трудности в этом отношении. И наше обучение не совсем подходит для болгарской армии.
Можно помочь с преподавателями, программами и пр., но лучше иметь свои учебные заведения в стране."
Сталин считает невыгодным для нас иметь в армии советских инструкторов.
Враги используют это. Вреда будет больше, чем пользы. При этом наличие инструкторов часто препятствует самостоятельному развитию собственных офицеров.
"Лучше было бы, если бы учились без нянек".
Согласен дать указание Бирюзову выделить несколько советских офицеров под его руководством, чтобы помочь болгарской армии неофициально и без шума"
..............................



Тема Re: Леко са се били видели в чудо...нови [re: Пocмaтpaч]  
АвторXмммммм (Нерегистриран)
Публикувано07.01.04 03:01



Мдааааа...........



Тема който е имал срекятанови [re: tulsa]  
Автор sof.mak. (минаващ)
Публикувано07.01.04 11:01



да се доближи по някакъв начин до Сталин, се е подлагал на увеличен риск за преждевременна смърт.
Няма нищо ново под слънцето. Тиберий е подобен изрод, въвел е политическа полиция



Тема Re: който е имал срекятанови [re: sof.mak.]  
Автор tulsa (...)
Публикувано07.01.04 14:55



....въвел е политическа полиция
....................................

Сталин:
С оппозицией пусть разговаривает Югов,
он умеет делать это.
Това всичко е вярно, но ми се струва, че в тези материали( а има и още доста от дневниците на Г.Димитров, които той е водил
в продължение на 15 години като един от най-приближените до Сталин и кремълската клика ..)
се съдържа обяснението на много от нашите локални процеси.
Ехото на повечето от тях се "чува" и сега...-справка -
"античките " визии на бракята от Вардар.
Предложението за федерация, включваща даже и страните от Централана Европа, което е направил Димитров може и да е било
"тактически неправилно" , "необмислено и комсомолско",
но развоя на събитията показва, че "големите братя" са
прецакали нещата тогава и може и сега
да се постараят.
Увереността на Сталин, че англоамериканците ще използват 'албанската карта'(по повод югославското вмешателство..)
май се оказаха правилни.
Изобщо казано, не съм съгласен само да се занимаваме с изродското и диктаторското в Сталин.
Имал е ясна представа за политическите процеси в света
и е бил голям психолог.
Аналогично и Димитров не е бил само "Гошо Тарабата" и
"комунистически изрод".
Би трябвало да обърнем много по -голямо внимание на процесите и фактите от близката история
(отколкото на особенностите от хунския бит..)



Тема това беше вчеранови [re: tulsa]  
Автор sof.mak. (минаващ)
Публикувано07.01.04 15:18



Родил съм се преди да умре и имам спомени от мартовския ден, когато половината свят се "разплака", поради невъзстановимата загуба.
...
се съдържа обяснението на много от нашите локални процеси.
...
Читанката ми беше с неговия лик на първа страница....
...
Имал е ясна представа за политическите процеси в света
и е бил голям психолог.
...
Да продължа с черната боя - да вярно е - за съжаление на много умрели от неестествена смърт!
Да кажа още нещо - Да не дава Господ пак!
Не е само той де, за трагедиите на 20 век има и други виновни!



Тема Re: това беше вчеранови [re: sof.mak.]  
Автор tulsa (...)
Публикувано07.01.04 16:04



Когато с методите и апарата на империя се опитваш да построиш
"светло бъдеще" на своя и чуждите народи
няма как да си добродушен
чичко.
Това се отнася не само за "комунистическите империи".
както и да е...
Идеята ми беше да се абстрахираме от моралните оценки
за малко и да погледнем на излизащите от секретните архиви материали, които обясняват много неща
( включителни и нашата основна тема-
как се появи Франкенщайна на
македонската държавност)
Ето един пасаж от втория ми постинг:
.............................

"...Сталин сообщил, что советское правительство
не дало согласия на приглашение представителя болгарской оппозиции в Париж для решения и обсуждения вопроса о мирном договоре с Болгарией....
и выразил уверенность в том, что англичане и американцы в конце концов должны заключить мирный договор с болгарским правительством. "
.....................
Какви ли са били предложенията и вижданията на българската опозиция
относно клаузите на мирния договор с България?
Какво ли би било развитието на събитията без
"федеративните идеи" на Иванов-Димитров и Валтер-Тито?



Тема тук съм съгласеннови [re: tulsa]  
Автор sof.mak. (минаващ)
Публикувано07.01.04 16:19



че прочитането на "засекретени" до този момент материали, може само да хвърли допълнителна светлина, да обогати нашите познания за процесите. И ще покаже че светът не е само черно-бял и супер добри спрямо супер лоши...
На въпроса ти точно не мога да отговоря - в общи приказки. Никола Петков е искал параламентарна република, демократична, а не диктатура на пролетариата. Мустакатият (нарочно не му пиша името, защото ми е много несимпатичен) нали така казал на ГД. И в същото време - дайти ги на Югов, той си знае работата. И Никола Петков и Трайчо Костов са осъдени на смърт като английски шпиони. После пък Югов ще излезе враг на народа - знаел ги е тези хватки мустакатия. Важното е всички да разберат, че основния враг е английско-американския империализъм...



Тема Идеите на мустакатия и И. Михайловнови [re: sof.mak.]  
Автор tulsa (...)
Публикувано07.01.04 17:56



Предполагам , че много хора са чели тaзи
статия, където Ванчо Михайлов
аргументирано показва крещящото противоречие между
сталинската теория на нацията въобще и приложението
на тези идеи към "македонския въпрос".
Нещо като '" с камъните на мустакатия ..по неговата глава'.
Много от риторичните въпроси на "македонец" преди време" какво е етнос, какво е нация.." намират своя отговор.
Доста от заключенията на Михайлов се базират на ситуацията преди
подвизите на комунистите и разделянето на народа ни от
мини Берлинска стена, която и досега не е паднала окончателно.
Обаче повечето от въпросите възникващи във форума са
намерили отговор в статията на И.Михайлов.
Интересен е и контарпримера на Михайлов за еврейската нация, която представлява своеобразно изключение от сталиновата дефиниция( разделението и по няколко от опредерлящите признаци
( език, обща територия..) се компенсира от своеобразието на религията и
изградения на тази основа много отдавна "национален характер".
Може пък тази изключителност да обяснява
желанието на Сталин да ги снабди с "общ дом",...в Далечния изток,
за да съответстват по-добре
на "дефинициите" му.

...........................

СТАЛИН И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Близо седемдесет години вече вниманието не само на политическия свят, но и на широкото обществено мнение е привличано от македонския въпрос, като най-драматичен пункт в неспокойното положение на Балканския полуостров.
Въпреки че дипломатическите канцеларии често са се занимавали с него, въпреки че международният печат постоянно е изтъквал като абсолютна необходимост справедливото му уреждане и въпреки че самото население в страната — чрез гласа на организациите, в чиито редове то десетилетия подред се бори за свободата си — е посочвало най-простите начини за уреждането му, и след Втората световна война македонският въпрос остана в старото си състояние на неуреденост.

От една неуморна централа обаче, шумно се твърди, че този въпрос бил вече разрешен и уреден.
Разправя се това непрестанно, особено пред народа в Македония и България, макар че тъкмо там не са потребни никакви уверения и увещания, за да повярват хората в подобно твърдение, защото те са на самото място, съдят по фактите и виждат,
че македонският въпрос днес е повече усложнен от вчера.
Най-пакостният елемент в това ново усложняване е денационализацията, която болшевишкият режим предприема в Македония и за която подробности дават следващите редове.

Този нов принос към остротата и несигурността в положението на Македония най-пряко засяга цялата българска нация.
Той е от съществено значение и за бъдещите отношения между Югославия и България, върху които много искат да изграждат голямата болшевишка политика и стратегия.

Ние считаме, че казаното в тези редове е от интерес не само за македонското население, за българската нация и за балканците, но и за всички, които се интересуват от работите в европейския югоизток. Достатъчно е да се прочете само изнесеното тук, за да се схване, че и занапред светът ще има да чува за усилия на Македония да лекува безсъвестно нанасяни й рани, докато окончателно получи свободата си.

Тия редове неминуемо трябваше да свържем с името на Сталин, понеже той вдъхновява болшевишката политика спрямо националностите.
Тук по-специално се разглежда как болшевишкият режим е приложил в Македония схващанията, изложени в Сталиновата брошура „Марксизмът и националният въпрос", която е била написана през 1913 г., после преиздавана и тъй често изтъквана от болшевиките.
Ние имаме пред очи печатаното Москва издание на немски език от 1945 г.

След тези пояснения минаваме към самото изложение.

Общността на езика като един от характерните белези на нацията

1. „Що е нация?" —
се запитва Сталин в брошурата си (стр. 5). отговаря:

„Нация е преди всичко една общност, една определена общност от хора. Тази общност не е нито расова, нито племенна.
Сегашната италианска нация се е създала от римляни, германци, етруски, гърци, араби и т.н. Френската нация е произлязла от гали, римляни, германци и пр.
Същото трябва да се каже за англичаните, германците и пр., които са се образували от хора на различни раси и племена.
Нация не е следователно никаква расова или племенна общност, а една исторически произлязла общност от хора."

Това може да се вземе като вярно за много от днешните нации в света, т.е. че не може в жилите им да се търси само чиста кръв от един племенен произход, а обратно — че нацията най-често е съставена от смесване на разни племена.
Що се отнася до българската нация, приема се,
че тя се е създала главно чрез сливането на разни славянски племена, сродни едно на друго по произход и език.
В състава й — доколкото историята ни сочи — е влязло цялостно само едно по-чуждо племе — старите българи, които не са били от славянски,
а от туранско-монголски произход.


Сталин продължава:

„Нацията не е случаен или ефимерен конгломерат, а една стабилна общност от хора.
Не всяка стабилна общност обаче прави нация.
Също Австрия (б.н. — бившата Австро- Унгарска монархия) и Русия са стабилни общности, но никой няма да ги нарече нации.
Чрез какво се различават националните общности от държавните общности?
Между другото чрез това, че националната общност е немислима без общ език, докато за една държава не е безусловно необходимо общ език. Чешката нация в Австро- Унгария и полската в Русия биха били невъзможни без един общ език за всяка от тях,
а интегритетьт на Русия или Австро-Унгария не би бил засегнат от туй, че в тях съществуват различни езици.
Ние имаме предвид, разбира се, езици, които народът говори, а не служебния и канцеларски език.

Следователно: общност на езика като един от характеристичните белези на нацията."

Съгласни сме напълно и с това определение.

То точно отговаря на истината и относно българската нация.
Никой не може да каже и не е казал досега, през дълги векове, че тя от устията на Дунава до Епир не е една стабилна общност.
Тя в никой случай не е по-малко общност и по малко стабилна, отколкото например руската национална общност.

А що се отнася до българския език, той е общ за цялата българска нация. Той е един и същ по своя строеж, по словно богатство и граматика.
Само сръбската официална наука се е опитала в по-ново време да „доказва", че езикът на македонските българи не е бил български; допреди няколко десетилетия обаче и сред сърбите никой не се е осмелявал да твърди подобно нещо.
Славянският говор в Средна и Североизточна Македония е почти съвсем еднакъв с българското наречие, което се говори в сегашната Югозападна България, т.е. в окръзите Софийски и Кюстендилски.
Говорът по долината на река Места, т.е. в Източна Македония, пък е почти еднакъв с тоя, който се говори в Северна България, предимно в Търновския окръг, т.е. с наречието, което е легнало в основата на съвременния литературен български език.
Говорите в Западна Македония главно по ударението си изглеждат в пръв момент като че ли различни от всички останали български говори.
Това ударение е по-друго, отколкото в самата Средна и Източна Македония.
Но ударението в никой случай не изменя нито словното богатство, нито духа и строежа, нито граматиката на народния говор, който си остава изцяло български.
По този въпрос впрочем така са се произнесли всички учени, които са проучвали български говори.
Измежду чужденците учени нека отбележим тук само тези имена:
Лескин, прочутия славист Ватрослав Ягич, Флорински, Облак, Вондраг, Соболевски.

Нека споменем, че св. св. Кирил и Методий си служеха при превеждането на светите книги с говора на македонските българи в Солунско, Воденско, Костурско и др. места.
Там и до днес чертите на Кирило-Методиевия език са запазени. Редица чужди учени, в това число и много руски, са единодушни и по този въпрос — че Кирило-Методиевият език е старобългарски език.

Впрочем, за всеки среден познавач на славянските езици е лесно да установи, че езикът на македонските славяни е български.
Между другото той има и най-характерните белези, чрез които изобщо българският език се отличава от останалите славянски езици, а именно:

а) и в Македония всички употребяват член за съществителните имена, какъвто не притежава никой друг славянски език освен българският;
б) не съществува падежна форма;
в) сравнителна и превъзходна степен се образува с частиците ПО и НАЙ;
г) не съществува инфинитив (неопределително наклонение);
д) употребява се двойно лично местоимение, например: тебе те, мене ме и пр.;
е) бъдещето време на глаголите се образува с помощ на думичката ЩЕ, КЕ и т.н., и т.н.

И понеже езикът на македонските славяни е български, следва, според горното определение на Сталин, че македонските българи притежават най- важния белег — именно общността на езика, който ги прави част от българската нация.

Не е излишно да изтъкнем, че още в IX век сл. Христа тъкмо този език на македонските българи е бил наложен от св. св. Кирил и Методий и техните ученици като църковно-книжовен език на цялото славянство, и то за дълги векове.
Старобългарската книга и просвета е достигнала голям разцвет в Охрид (Македония) и Преслав все на тоя език.
След покръстването на руси и сърби той е преминал и при тях.
По-късно вече книжовният език и при другите славянски народи, както и при самите българи се усъвършенствува.

Ако запитате и днес народа из всяко кътче на Македония, той ще ви отговори, че приказва на български език.
Другите националности там — турци, гърци, албанци, аромъни — ако ги запитате какъв е този език, ще ви отговорят също най-категорично, че това е български език. Съществува една стара турска пословица, която гласи: „Истанболун тюркчеси, Янянън угумджеси, Тиквешън булгарджеси" — което значи, че в Цариград се говори най-типично турски, в Янина — гръцки, а в Тиквеш — български. Знае се, че Тиквеш се намира точно в центъра на Македония.

Българският книжовен език в по-ново време, в основата си, не е много отдалечен даже от македонските западни български наречия.
В неговото изграждане впрочем са взели участие доста македонски българи.
Ако пишенето на книги е изобщо едно средство за все по- съвършено изграждане или затвърдяване на един книжовен език, логично е да се изтъкне, че също и видни, убедени комунисти,родени в Македония, са взели участие в изграждане на българския общонационален книжовен език, като са писали много статии и книги на него; за пример посочваме дядо Димитър Благоев, основател на комунистическата партия в България, Димитър х. Димов, Димитър Влахов, Павел Шатев и др. комунисти. Най-големият български пролетарски поет е Христо Смирненски, македонски българин от гр. Кукуш.
На български книжовен език са писали и всички македонски борци от миналото, които комунистическата партия в България, по пресметнати свои съображения или искрено, почитал.
На |първо място апостолът Гоце Делчев.
Не може нито един ред да се посочи от него, който да е бил писан на друг език.
Това показва, че всички тия хора са считали за свой майчин език той, на който са писали и говорили.
И всички те, естествено, са се считали българи.
Доколко български е езикът на македонското славянско население, показва например и простият факт, че всички възвания и заповеди до народа през Илинденското въстание са писани все на български книжовен език.

Самите комунисти издаваха между двете големи войни на български книжовен език печатните си органи, предназначени за македонското общество) — вестник „Освобождение", списван в София, и вестник „Македонско дело", издаван във Виена
. През 1924 г. комунистите съчиниха във Виена един манифест „от името" на македонското освободително движение, отправен към Македония; този манифест те бяха написали все тъй на български книжовен език, считайки, че именно само на този език може да се говори с българското население в Македония.

Всички тия неща идат да потвърдят изтъкнатата вече и по-горе българска същина на езика, който славяните в Македония говорят.

Общността на територията — втори характерен белег на нацията

2) Сталин ни дава втория характерен белег за съществуването на една нация — общността на територията. Той казва (стр. 6):

„Англичаните и североамериканците говорят един и същ език и все пак не представляват една нация. Същото се отнася и за норвежците и датчаните, за англичаните и ирландците.

Защо обаче англичаните например и североамериканците въпреки общия им език не съставляват една нация?
Преди всичко поради това, че те живеят не заедно, а върху отделени една от друга територии. Една нация се изгражда само в резултат на едно дълго, трайно и редовно общение, в резултат на един съвместен живот на хора от поколение в поколение. Един продължителен общ живот обаче е невъзможен без обща територия. Англичаните и американците населяваха по-рано една и съща територия — Англия — и съставляваха една нация. След това една част от англичаните се пресели от Англия към една нова територия, в Америка, и създаде там, върху новата територия, в течение на времето една нова нация, североамериканската. Различните територии доведоха до създаването на различни нации.

Следователно: общност на територията като един от характерните белези на нацията."

Българската нация повече от 12 века живее на Балканския полуостров върху една неделима територия, включена между Дунава и Егейско море, между Черно море и Албания. В тази териториална цялост влизат областите Мизия с Добруджа, Тракия и Македония, а допреди шестдесет години и Поморавия.

Сталин изнася примера със своите сънародници, грузинците, които са живели на обща територия, говорили един език и въпреки това, строго взето, не са съставлявали една нация, понеже различните местни княжества, на които страната дълго се била разпадала, със столетия са се борили едно против друго и са попречвали да се води един общ стопански и обществен живот.
Подобно нещо с българските земи, включително Македония, не се е случвало. В течение на петстотин години, т.е. до 1912 г., Македония бе под турска власт; допреди седемдесет години под същата власт бяха и останалите български земи.
Животът по цялата българска земя се е развивал по еднакъв начин за всички българи, във всяко отношение: в културно, стопанско, политическо, национално.
България и Македония бяха изкуствено разделени едва в 1878 г. с турско-българска граница. Но тя не само не ги отчужди, но още повече духовно и културно ги сближаваше в братския им задружен стремеж по- скоро да се извоюва политическата свобода и на Македония; в размяната на печатни книги; в непрестанното общение на поробените в Македония българи с освободените в България, което почти никога не биде затруднено от турската власт.
Общо взето, може да се приеме, че петстотингодишното робство на всички българи под турска власт окончателно бе доизградило българската нация, що се отнася до нейния общ манталитет, мечти, духовни стремежи и особено по начина на живеенето. В средата на XIX в. тая нация показа — чрез бунта си против гръцкото духовенство и стремежа за създаване на своя българска национална черква — как решително еднакво мисли и чувствува и докъде на Балканския полуостров тя се простира.
В процеса на това национално възраждане най-живо като българи се изтъкнаха тъкмо тия в Македония.

След 1918 г. се случи, щото Македония, по трасето на старата българо-турска граница, да бъде вече отделена от България чрез телени мрежи, чрез изкопаване на вълчи ями, построяване множество гранични бетонни крепости и пр.; всичко това създаваше сръбската власт, за да раздели един от други членове на една и съща нация.
Но поради двадесет и три годишното (до 1941) сръбско робство в Македония съвсем не може да се сметне, че българската нация се е озовавала да живее, един вид, на две територии, както ни показва примерът с англичаните и американците.
Обратно, самите безбройни сръбски мерки за насилствена раздяла, терор в Македония още повече посочиха на народа, че той е в пълно родство с братята си в България и още повече го настройваха срещу чуждата нему сръбска власт.
Ако това население не се чувствуваше българско, ако то бе някоя друга нация, естествено е, че Сърбия нямаше да издига между него и България не само духовна, но и чисто физическа китайска стена.
Сърбия не издигна такива укрепени граници спрямо другите си съседи — спрямо Албания, Италия, Австрия, Унгария и Румъния.


Случвало се бе и друг път в историята, а именно в XIV в., почти същите български области, т.е. Македония, да попаднат в границите на сръбската държава за двадесет-тридесет години.
Но българската нация в своята цялост си е оставала непроменена. Има множество данни за това.
Интересни са и документите, които един млад български учен, Сакъзов, бе намерил в архивите на Венеция и които потвърждават, че и тоя сръбски режим в Македония през XIV в. с нищо не е повлиял върху българското съзнание на македонските славяни.
С нашествието им в Македония турците са задигнали множество българи от тая земя и са ги продавали като роби.
Намерените във Венеция документи установяват, че при всички такива продавания, вършени по гръцките острови, отвлечените там македонски славяни роби са се декларирали пред нотариусите като българи,
макар турците да бяха сварили в Македония сръбска власт.

Българите в Мизия, Тракия и Македония и досега живеят върху една територия, която не е разделена нито от морета, нито от планини като Пиренеите.
Случвало се е да минават и през тялото на българската нация насилствени и изкуствени граници, така както например и през руското народно и териториално тяло са минавали военни и политически граници — шведски, полски, татарски и пр., но никога в миналото тези, които са идвали да завладяват за по- дълго или по- кратко време българска земя, не са си позволявали да наричат българската нация с други имена.
Византийците я наричали българска.
Латинците от Цариград, като напираха през българските земи, казваха, че имат работа с българи.
Руският княз Светослав, като дойде в помощ на Византия и завладя големи части от Източна България, знаеше и изтъкваше, че има работа с българи.
И унгарците, и сърбите по-късно, когато воюваха със старото българско царство, знаеха, а и в документи записаха, че имат разправия с българи. И турците, които до вчера владееха споменатите три български области, никога не са говорили за две или три различни славянски нации в тях, а само за една — българска.

Значи, българщината в Македония, като част от целия български народ, притежава и втория важен белег, за да се счита принадлежаща към българската нация — общност на територията, според както изисква определението на Сталин.

3) Сталин пояснява по- нататък:

Общността в стопанския живот — трети характерен белег за нацията


„Но това не е всичко. Общността на територията не дава още една нация. За това е необходимо още една вътрешна стопанска връзка, която споява отделните части на една нация. Между Англия и Северна Америка не съществува подобна връзка. Затова те съставляват две различни нации.. Но даже и североамериканците не биха заслужили името на една отделна нация, ако отделните кьтища на Северна Америка не бяха свързани един с друг стопански в едно цяло, чрез съществуващото между тях разпределение на труда, чрез развитие на пътни съобщения и пр.

Следователно:
общност на стопанския живот, стопанска свързаност като една от характеристичните особености на нацията."

Напълно сме съгласни.
Относно Македония излишно е човек да се простира с много доводи, за да доказва, че тя е била не само във вътрешна стопанска връзка с другите български земи, но че и целият стопански бит на всички български земи е придобил еднакъв образ.
Може да се посети всяка българска къща из тия земи, всеки селски двор или селски дом и ще се види колко силно вековете са ударили върху тях печата на едни и същи методи на труд;
колко еднакво е било производството им, еднакви начините на размяната, еднаква степен на развитие в земеделието, ръчно производство и пр.; и колко — ще прибавим и тук — еднакви обичаи, еднакви обноски и начин на мислене е създало всичко туй.

Това, което българският народ е произвеждал, употребявало се е в областите, където той живял, или пък по едни и същи пътища е отивало към други страни.
Еднакви стопански големи пътища, еднакви нужди на международния пазар са повлиявали все в един и същи смисъл върху българското стопанство в Македония и в останалите български земи.

Особено през последните петстотин години, докато българските земи се намираха под турска власт, целият български стопански бит спокойно се е развивал с една и съща бързина, в една и съща посока;
никакви събития, никакви войни, никакви нови граници не са повлиявали, щото из българските земи различно да настъпват нови стопански форми, да се създават тук или там заселен стопански бит.
Появяването на споменатата вече граница в 1878 г. между България и Македония никак не измени това положение, защото и търговията между двете български страни не бе възпрепятствувана от турската власт.
А сръбско - гръцкият режим, наложен в Македония след 1912 г., няма никакво значение за изменение на националната същина на македонските славяни на стопанско основание.
Сърбия и Гърция създадоха стопански прегради спрямо България,
но чрез това българското съзнание в Македония бе засегнато само във вреда на страните поробителки, а не във вреда на собствената българска националност.

Може да се каже, че българският народ в неговата цялост
трябва да бъде посочен като един измежду типичните примери в Европа за общност на стопанския живот и бит.

Значи, българската нация, специално и в Македония, притежава в най-голяма степен и този белег — общността на стопанския живот, на жизнените условия, за да бъде считана и от хора, които мислят като Сталин, именно за българска.

Общност в психическите свойства, които се изразяват в една общност на културата — четвърти характерен белег за нацията

4) По-нататък Сталин казва (стр. 7):

„Но и това не е всичко. Вън от всичко казано трябва да бъдат взети предвид и духовните свойства на хората, които са включени в една нация. Нациите се различават една от друга не само чрез жизнените условия, но също и чрез техните духовни свойства, които се изразяват в особеностите на националната култура.
Ако Англия, Северна Америка и Ирландия, които говорят един език, все пак съставляват три различни нации, то в случая немалка роля играят психическите свойства, които са се образували при тях, следствие на нееднакви условия на живот от поколение на поколение.

Сами по себе си психичните свойства, или другояче наречени „национален характер", за наблюдателите са нещо недоловимо, но доколкото те се изразяват в самобитността на културата, която е обща на нацията, тя е доловима и не трябва да бъде пренебрегвана.
Излишно е да кажа, че „националният характер" не е нещо завинаги установено, нещо повече — той се променя с житейските условия;
понеже съществува във всеки даден момент, той слага отпечатък върху физиономията на нацията.

Следователно: общност на психичните свойства, които се изразяват в една общност на културата, като един от характеристичните белези на нацията. С това ние сме изчерпили всички белези на нацията."

Всичко туй ние напълно възприемаме.
Що се отнася до българите, подчертаваме, че националният характер или психическите свойства, отразени в националната култура, са за всички тях и до днес едни и същи. Такава е преценката и на всички, които по- специално са проучвали българския народ, такава е преценката и на всички съседни нему други нации.

Сталин изтъква защо Северна Америка, Англия и Ирландия, говорещи един и същ език, представляват все пак три различни нации.
Към причините, които довеждат до това различие, би могло да се изтъкне и обстоятелството, че Северна Америка е отделна от Англия на около шест хиляди километра чрез един голям океан, че ирландците са например католици, докато англичаните в тяхното мнозинство са протестанти; че и Ирландия е отделен остров, на десетки километри далеч от Англия, че между ирландци и англичани е съществувала вековна борба, която не по-малко от морето е допринесла за тяхното взаимно отдалечаване.
Никакви природни стихии, никакво пространство, никакви религиозни деления или вътрешни политически борби не са никога разделяли части на българския народ една от друга.
Те са живели компактно повече от хиляда години върху една и съща територия, както вече е споменато, при едни и същи стопански и изобщо жизнени условия.
Така у тях са се затвърдили едни и същи народни характерни черти, едни и същи психически свойства, а оттам се е изградила една и съща общобългарска култура, в която имат особено голям дял българите от Македония.

Ако някой дири общност на македонските българи с всички останали други българи, той ще я намери предимно въз основа на този психичен белег, с основание изтъкнат от Сталин като особено важен признак за определяне физиономията и самото съществуване на една нация.

Накрая Сталин дава и сбитата характеристика на нацията (стр. 8):

...„Нация е исторически създала се стабилна общност по език, територия, стопански живот и психически свойства, открояващи се в културна общност."

Естествено, могло би и други неща да се кажат за характеристиката на една нация. Но ние нарочно не се впускаме тук в нищо друго, а ще вървим само по дефинициите на Сталина.
Съгласяваме се с него и при твърдението му, че щом като липсва един от изтъкнатите белези, престава да съществува дадена нация; още повече пък, щом като липсва повече от един белег.
Той изтъква например, че руските, галицийските, американските и грузинските евреи, понеже живеят на различни територии, стопански са едни от други разделени, различни езици говорят — не представляват единна нация.
Все пак факт е, че пръснатите в различни кътища на света евреи се чувствуват като една нация, поне до наши времена днес, и то по силата почти само на обстоятелството, че изповядват израилтянската религия; само религиозното чувство и мистицизмът, виждаме, е в състояние да поддържа у тях националното съзнание и дух.
Но според както казахме, ние приемаме, че сме съгласни с всичко казано от Сталин.
И според това, което той казва, установихме, че македонските българи имат неоспорвано всичките белези да бъдат считани за неделима част от българската нация.




Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.