"Велика Сърбия или България"
Димитър Съсълов
... Една истинска държава не може да принадлежи едновременно на няколко народа.
И затова първа историческа и жизнена задача на всяка една държава е да създаде, безразлично с какви средства, свой собствен народ. Тази задача съвсем не изключва възможността за една държава да търпи в пределите си и временно, или даже постоянно като подвластни, и други населения. Никоя държава обаче не може безнаказано за себе си да остави за по- дълго време в цели нейни области да преобладава такова едно другородно население. Още по- малко да му позволи някакво участие в своя държавен живот. Държава която допусне това, неминуемо ще загине от първия по- силен удар, който й бъде нанесен. ... (стр. 26)

IYI
... Невъзможно е трайното съществуване на малки държавици като нашата, ако те не се стремят с всички сили и ако не успеят да станат големи и могъщи. ...
... още по- невъзможно е съществуването за по- дълго време на сбирщина от мънички държави и народи на едно. ... (стр. 61)

IYI
... Нашият дух? Какво е останало днес от него? Този дух, който донесе победите при Лозенград и Люле Бургас, който помете и Одрин и Тутракан, който ни заведе при стените на Цариград и ни отнесе чак до Серет. Какво стана с него? Кой ни го отне? Можеше ли въобще някой да посегне върху него?

Ние сами, в своето малодушие, със своето самовнушение за претърпени катастрофи, със своя хленч, сами се опитахме да го унищожим да унищожиме това, което никои враг не можеше нито да унищожи, нито да ни отнеме.

И слава Богу, не успяхме. Ние го гонехме жестоко от своите души, гонехме го от душите на другите, гонехме го от черквата и от училището, гонехме го от книгите, отвсякъде, където можехме да го намериме. И все пак не можахме да го унищожим, нито да го изгоним Той се загнезди в най-дълбоките кътчета на нашата душа, той премина в душите на децата ни, той се промъкна наново в черквата и училището и чака своя час. И този, неговият час, ще дойде непременно. Но за сега още той е принуден да се крие. Все още той продължава да бъде смятан за престъпление против мира. А сега във времето на "миролюбието", във времето на "обезоръжението", на "моралното обезоръжение", няма по-голямо престъпление от това против мира.

Вместо българският дух от години наред по цялата страна се шири една проповед за мир, една проповед против войната, една проповед за пълно "обезоръжение". И тази проповед, този достоен съюзник на малодушието, шествува из българската земя под закрилата и благословията на самата държава! В училищата, в черквите, в страниците на списанията, по колоните на вестниците, че даже и на сцената, тази проповед на миролюбие, на бягство от дълга, на малодушие и на подлост заема някогашното почетно място на българския дух.

Но въпреки различните сдружения, лиги и организации с "интернационален" произход или връзки, които се грижат, под закрилата и съдействието на заспалата държавна власт, за успеха на тази разрушителна проповед, достатъчен ще е само един лъч на съзнание да проблесне, който да осветли нашия път и възможности, за да пламне наново българският дух, и да обърне в пепел всички тези проповеди на
подлост и малодушие.

Друг един голям недостатък, който спъва нашите възможности, е разпокъсаността, разединението на българите. Не е думата за онова разпокъсване, което границите причиняват, оставяйки под чужда власт големи групи българско население. Тази външна разпокъсаност не е опасна: Българите под чужда власт са по-единни в чувствата си към България.

Опасна е страшната вътрешна разпокъсаност. Вярно е, че този недостатък не е само наш. Той е един от плодовете на "демокрацията" и като такъв, в по-големи или по-малки размери, общ почти на всички държави днес. Но у нас той е взел особено големи и страшни размери. В същност, днес, вследствие на това разединение, не съществува единен български народ дори в пределите на България, даже като изключиме и инородните населения, чиято привързаност към България, естествено, не може да бъде твърде дълбока и искрена. Тази разпокъсаност, това разединение е най-страшната и опасна болест на българската държава.

Ако за големи и могъщи държави е необходим единен народ, то още по-необходим е той за нас. Но единен народ не значи само един език, една и съща "култура". Единен народ означава преди всичко единна, обща привързаност към държавата, към своята собствена държава.

Но ето че една голяма част, не от чуждоплеменното, а от чисто българското население, мрази и ненавижда своята българска държава. Със своите чувства то принадлежи било на други държави, било на всевъзможни "интернационали", а с своите действия то, понякога несъзнателно, но по-често напълно съзнателно, цели унищожението на България. Безразлично е, какви са поводите за това.

А и останалата част от българското население не принадлежи напълно и най-напред със своите чувства на България. То е разпокъсано между десетки партии. Тези незаконни деца на вечната политическа блудница - демокрацията - в своята срамна и необуздана борба разединяват и разпокъсват българите така, както никоя чужда власт, никое робство не би могло да ги разедини. Те сеят и разнасят из цялата страна дух на разложение, дух на ненавист и на безгранична омраза. Но не омраза и ненавист към българските врагове, не омраза, насочена навън, не ненавист към чужда вража власт, а омраза помежду ни, омраза на българи към българи, на брат срещу брат, ненавист срещу българската държава, срещу българската власт. Те рушат извътре така упорито и така усърдно България, както никой вънкашен враг не би бил в състояние да я руши, при това пропилявайки почти всичките средства и усилия, които българското население би могло да отдели за по-други цели - за целите на своята държава.

Те, партиите са, които разсаждат най-мръсния политически разврат, като сеят и отглеждат старателно най-страшната развала и едни от най-опасните пороци - измината и предателството, които, наистина на дребно, са възвели в добродетел.
Ако един ден, не дай Боже, България загине, ако тя б ж де разрушена, ако българският народ бъде унищожен, заслугата за това не ще да бъде на нашите врагове. Не тяхната сила, не техните войски, не тяхната упоритост ще са, които ще сломят България. Единствено българските партии ще имат тази печална заслуга. ...

... Нека разбереме добре: няма по-голям враг, няма по-страшен враг, няма по-подъл враг за България от българските партии. ... (стр. 62-66)


IYI
... Не проповядвам никакви омрази, не бих желал да мразим никого. Но все пак аз бих желал безграничната омраза, която е насадена у нас, българите, срещу собствената ни държава и помежду ни, ако не може да бъде превърната в друго творческо чувство, ако не може да бъде превърната в любов, ако не може да бъде и унищожена, бих желал да бъде събрана и насочена навън от границите на България. ... (стр. 71)

юли, 1932г.

какво означава знакът на Български Национален Съюз
Един от най-разпространените свещени символи на древните българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).

Някога българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина.

В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей,
Ин-Ян, Зервани и т.н.

IYI можем да видим на каменните блокове от крепостната стена на старата столица Плиска, както и на бронзовата розета, открита през 1961г. пак там.

Знакът присъства и в Ситовският надпис, открит през 1928г. от руският археолог д-р А. Пеев край вр. "Шутград", недалеч от малкото родопско селце Ситово. В този случай можем да преведем IYI буквално като "СЛЪНЦЕ".

Думата има подчертан шумеро-еламски произход, като днес се е запазила единствено в говора на кавказките народи, наследници на Стара Велика България.

Като знак на кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България IYI безспорно се превръща и в символ на българската държавност въобще.

След близо 12 века забрава, знакът на прадедите ни отново изгрява. Днес IYI е използван като емблема от търговски фирми, исторически дружества и други неправителствени организации.

Мисията на Български Национален Съюз е да възроди могъществото на нашето Отечество и да положи основите на една Нова България за нас и нашите деца.

НЕКА БОГ НИ ДАДЕ СИЛИ В ТОВА НАЧИНАНИЕ!

Книгата на Съселов е много добра макар и доста архаична на моменти! Като гледа човек какво остана от Велика Югославия и как процеса на разпадане там все още не е завършил неволно се питам : България или Мини Сърбия? Отговора е ясен на всички!

Бог да пази България и нейните чеда навсякъде по света!