уживайте (ако може да се справите с макските йероглифи).

MAKEDONSKA AKADEMIJA NAUKITE I UMETNOSTITE

ODBOR ZA ODBELE@UVAWETO NA STOGODI[NINATA OD ILINDENSKOTO VOSTANIE NA MAKEDONSKIOT NAROD I OD IZLEGUVAWETO NA KNIGATA „ZA MAKEDONCKITE RABOTI“ OD KRSTE P. MISIRKOV

DELOTO NA KRSTE MISIRKOVMe|unaroden nau~en sobirpo povod stogodi{ninata od izleguvaweto na knigata Za makedonckite rabotiSKOPJE, 27–29 NOEMVRI 2003

ODBOR ZA ODBELE@UVAWETO NA STOGODI[NINATA OD ILINDENSKOTO VOSTANIE NA MAKEDONSKIOT NAROD I OD IZLEGUVAWETO NA KNIGATA „ZA MAKEDONCKITE RABOTI“ OD KRSTE P. MISIRKOV

akad. Mateja Matevski, pretsedatelakad. Bla`e Ristovskiakad. Georgi Stardelovakad. Gane Todorovskiakad. Krum Tomovskiakad. Tome Bo{evskiakad. Ksente Bogoevakad. Ilija Vaskovakad. Ante Popovskiakad. Milan \ur~inovakad. Cvetan Grozdanovakad. Ta{ko Georgievskid-r Todor ^epreganovd-r Sne`ana Venovska-Antevskad-r Jovanka Drugovacd-r Sevim Pili~kovad-r Tanas Vra`inovskiprof. d-r Aleksa Popovskiprof. d-r Trajan Gocevskiprof. d-r Vele SmilevskiKata Misirkova-RumenovaLidija Simovska-Popovska, sekretar

ODBOR ZA NAU^NIOT SOBIR „DELOTO NA KRSTE MISIRKOV“akad. Bla`e Ristovski, pretsedatelakad. Georgi Stardelovakad. Milan \ur~inovprof. d-r Simo Mladenovskid-r Sne`ana Venovska-Antevskad-r Vasil Tocinovskid-r Lidija Stojanovi}-Lafazanovskad-r Vangelija Despodovaprof. d-r Qudmil SpasovNada Haxi-Nikolova, sekretar


PROGRAMA27 noemvri 2003 (~etvrtok)10:00 ~asot Sve~eno otvorawe na nau~niot sobir

Voveden zbor na akad. Bla`e Ristovski, pretsedatel na Organizacioniot odborRe~ na akad. Mateja Matevski, pretsedatel na Makedonskata akademija na naukite i umetnostite Pozdravni obra}awa:Blagoj Stefanovski, ministerna Ministerstvoto za kulturaprof. d-r Metodija Nestorovski, prorektor na Univerzitetot „Sv. Kiril i Metodij“prof. d-r Trajan Gocevski, dekanna Filozofskiot fakultetprof. d-r Venko Andonovski, dekan na Filolo{kiot fakultet „Bla`e Koneski“d-r Sne`ana Venovska-Antevska, direktor na Institutot za makedonski jazik „Krste Misirkov“ d-r Todor ^epreganov, direktorna Institutot za nacionalna istorijad-r Jovanka Stojanovska-Drugovac, direktor na Institutot za makedonska literaturad-r Sevim Pili~kova, direktorna Institutot za folklor „Marko Cepenkov“d-r Tanas Vra`inovski, direktorna Institutot za staroslovenska kulturaPromocija na zlatnikot so likot na Misirkovpo povod stogodi{ninata od izleguvaweto na knigata „Za makedonckite raboti“Promotor: Qube Trpeski, guverner na Narodnata banka na Makedonija Vovedno izlagawe:akad. Bla`e Ristovski100 godini „Za makedonckite raboti“Koncertna programaVlastimir Nikolovski: Tri lirski preludiumi, opus 38Tokata, opus 20Izveduva: Elena Misirkova – pijanoCitati od knigata „Za makedonckite raboti“}e ~ita Slavko Ninov11:00 ~asot Koktel11:30 ~asot Plenarna sesija (Sve~enata sala)Pretsedatelstvo: Bla`e RistovskiKata Misirkova-Rumenova Виктор Самуилович ХраковскийBernard LoryГенадзь Цыхун Georgi Stardelov(Skopje, Makedonija) Krste Misirkov i makedonskata inteligencijaЛариса Іванівна Шевченко(Kiev, Ukraina)Літературна мова як аргумент права на національну самоідентифікацію:українсько-македонські історико-культурні паралеліZuzana Topoliwska(Skopje, Makedonija)Lingvisti~kata misla na MisirkovГенадзь Цыхун (Minsk, Belorusija) Родная гаворка Місіркава і яго літаратурны стандартVictor A. Friedman(^ikago, SAD)Za dijalektolo{kite raboti: Misirkov, Pulevski i Teodorov-BalanSpyridon Sfetas(Solun, Grcija)Krste Misirkov und die Probleme einer (Slawo)Makedonischen Ethnogenese zu Beginn des Zwanzigsten JahrhundertDragoqub T. Stavrev(Skopje, Makedonija)Pogledite na Misirkov za samobitnosta na makedonskiot narod i za Makedonija kako posebna dr`ava na BalkanotStefan Vlahov - Micov (Sofija, Bugarija) Dinamika i problemi v utvxr`davaneto na makedonskoto nacionalno sxznanie (prez prizmata na `itejskata sxdba na Grigor Pxrli~ev i Krste Misirkov) 13:00-13:15 ~asot PauzaMihajlo Minoski (Skopje, Makedonija) TMORO i Krste Misirkov(Dve koncepcii za re{avawe na makedonskoto pra{awe i sozdavawe na makedonska dr`ava vo vremeto na Ilindenskoto vostanie)Irena Stawowy-Kawka(Krakov, Polska)Stanowisko polityczne Krste P. Misirkova w sprawie problemu macedońskiegoRina Pavlovna Usikova (Moskva, Rusija)Kon tipolo{kite karakteristiki na makedonskiot literaturen jazik, kodificiran od Krste Misirkov Francesca Fici(Firenca, Italija)Aspectual features of the Macedonian sentence. Slavic and non-slavic propertiesВиктор Самуилович Храковский (Sankt-Peterburg, Rusija)Категория эвиденциальности в русском и балканских языкахShaban Demiraj (Tirana, Albanija)On some distinctive phenomena of the Standard Macedonian14:30 ~asot Diskusija15:00 ~asot Poseta na Spomen-sobata na Misirkov vo Institutot za makedonski jazik „Krste P. Misirkov“20:00 ~asot – Univerzalna salaJavna beseda na ednodnevna dramska saga za `ivotot i smrtta na balkanskiot lingvisti~ki Mocart – Krste Petkov Misirkov (1874-1926)Posledniot den na Misirkov od Jordan Plevne{28 noemvri 2003 (petok)9:30 ~asot Rabota po sekcii Prva sekcija Nacionalno-politi~ki, slavisti~ki, sociolo{ki i istoriski temi(Sve~enata sala)Pretsedatelstvo: Georgi StardelovEmil Horák Jan Sokołowski Elizabeta [eleva, sekretarKata Misirkova-Rumenova (Skopje, Makedonija)Soznanija za detstvoto i po~etnite godini na u~eweto na gr~ki jazik Олексій Семенович Онищенко (Kiev, Ukraina)Життя і діяльність Крсте Петкова Місіркова в УкраїніOksana Mikitenko (Kiev, Ukraina)Rukopisi Krsto Mіsіrkovav arhіvoshoviqah Kiєva ta Odesi/k d`erelo slavіsti~nih doslіd`en\ Natali/ Vasil\evna Strel\~uk(^ernovci, Ukraina) Крсте Петко Мисирков: новые аспекты политической деятельности Tanas Vra`inovski(Skopje, Makedonija)Pogledite na Krste P. Misirkov vo odnos na makedonskata inteligencija i kulturaBernard Lory(Pariz, Francija) Krste Misirkov et l'assassinat du consul RostkovskiEleni Oikonomou(Solun, Grcija)The Local Church in Krste Misirkov's Worldview Jolanta Sujecka(Otvok, Polska)Makedonija i Makedoncite vo mislata na K. Misirkov vo prvata polovina na dvaesettite godini na HH vek (pe~atot na makedonskite emigranti vo Sofija)Dragoqub Petrovi}(Belgrad, Srbija i Crna Gora) Pogled s po~etka XXI veka na delatnost Krste Misirkova 11:30-11:45 ~asot PauzaGane Todorovski(Skopje, Makedonija) Misirkovite oponenti: Aleksandar Teodorov Balan, Timotej Florinski i Milan Gra{evВалентина Анатольевна Бурбыга(Harkov, Ukraina)Петр Драганов как основоположник македонистики в РоссииDimitrija Risteski(Skopje, Makedonija)K. P. Misirkov i ruskata slavistikaCvetan Stanoevski(Skopje, Makedonija) Premol~uvaniot Misirkov(Misirkov niz dela na stranski avtori)Qiqana Suboti}(Novi Sad, Srbija i Crna Gora)Dositej – Vuk – Misirkov, paraleleEmil Horák(Bratislava, Slova~ka)Princípy kodifikácie spisovnej slovenčiny Ľ. Štúra v porovnaní s kodifikačnými princípmispisovnej macedónčiny Krste P. MisirkovaWolf Oschlies (Kerpen, Germanija)Krste P. Misirkov i negovite germanski „bra}a po duhot“Jan Sokołowski (Vroclav, Polska) Jazikot i narodot vo delata na Jan Baudouinde Courtenay i na Krste Misirkov Roberto Dapit (Qubqana, Slovenija)J. Baudouin de Courtenay med Slovenci v ItalijiMile Tomici(Bukure{t, Romanija)Balkanologija, kao posebna nau~na grana, od Krste Misirkova do danas14:00 ~asot Diskusija16:30 ~asot Poseta na kulturno-istoriski spomenici i muzei20:00 ~asot – MNT, Teatar CentarNaroden teatar BitolaKolku pati }e umirame? Spored romanot Nebeska Timjanova od Petre M. Andreevski28 noemvri 2003 (petok)9:30 ~asot Rabota po sekciiVtora sekcija Lingvisti~ki, folkloristi~ko-etnografski,literaturnoistoriski temi(Amfiteatarot )Pretsedatelstvo: Liljana Minova-\urkovaSne`ana Venovska-Antevska Goran KalogjeraIskra Panovska-Dimkova, sekretarPetar Hr. Ilievski (Skopje, Makedonija) Evolucionisti~kite sfa}awa na Krste Petkov Misirkov za makedonskiot jazikLeszek Moszyński(Gdawsk, Polska)Funkcja złożonej odmiany staro-cerkiewno- słowiańskiego przymiotnika w staromakedońskim Apostole ze StrumicyVera Stoj~evska-Anti}(Skopje, Makedonija)Krste P. Misirkov i deloto na sv. Kiril i MetodijEmilija Crvenkovska(Skopje, Makedonija)Staroslovenskiot jazik i slovenskata jazi~na familija vo svetlinata na Misirkovite sogleduvawaLiljana Makarijoska(Skopje, Makedonija)Crkovnoslovenskata tradicija i deloto na MisirkovBrankica ^igoja(Belgrad, Srbija i Crna Gora)Pogledi Krste Misirkova i neka druga mi{qewa o makedonskom jeziku i nacijiPhilip Shashko (Viskonsin-Milvoki, SAD)From Incomprehensible Tongue to Forbidden LanguageKosta Peev(Skopje, Makedonija)Makedonskiot standard vo svetlinata na Misirkovite lingvisti~ki poglediNina ^undeva(Skopje, Makedonija) Jazikot na K. P. Misirkov i faktorot na tradicijataRu`a Panoska(Skopje, Makedonija) Patriotskite poraki na Misirkov za pokolenijata iska`ani vo statijata „Nekolku zborovi za makedonskiot literaturen jazik“Liljana Minova-\urkova (Skopje, Makedonija)Makedonskite (jazi~ni) raboti denes11:30-11:45 ~asot PauzaSne`ana Velkovska (Skopje, Makedonija)\or|i Mitrevski (Alabama, SAD)Za leksikata na Misirkov od leksikografski aspektLidija Tanturovska(Skopje, Makedonija) „Za makedonckite raboti“ i nau~niot funkcionalen stilVan~o Tu{evski (Skopje, Makedonija)Stilot na Misirkov vo knigata „Za makedonckite raboti“Aleksandra Popvasileva (Skopje, Makedonija)Opstojuvaweto na makedonskiot dijalekten jazik vo regioni bez uslovi za literaturen razvojRadmila Horáková(Bratislava, Slova~ka)Spisovná macedónčina a spisovná slovenčina v retrospektíve a perspektíveYumi Nakajima (Tokio, Japonija)Edna sporedba na formiraweto na standardni jazici: Modernoto vreme vo Makedonija i JaponijaQudmil Spasov(Skopje, Makedonija) Upotreba na preodnite i nepreodnite glagoli vo knigata „Za makedonckite raboti“ od Krste P. MisirkovSne`ana Venovska-Antevska (Skopje, Makedonija)Sprotivnite svrznici vo knigata „Za makedonckite raboti“ od Krste Petkov MisirkovMilica Mirkulovska(Skopje, Makedonija) Kategorijata opredelenost vo tekstovite na MisirkovLidija Arizankovska (Skopje, Makedonija)Sufiksot prasl -*tel'b – mak. -tel. i negovite izofunkcionalni sufiksi vo knigata „Za makedonckite raboti“ od K. P. MisirkovIskra Panovska-Dimkova(Skopje, Makedonija)Semantika i pragmatika na sufiksot -uva vo knigata „Za makedonckite raboti“ od Krste P. Misirkov14:00 ~asot Diskusija16:30 ~asot Poseta na kulturno-istoriski spomenici i muzei 20:00 ~asot – MNT, Teatar CentarNaroden teatar BitolaKolku pati }e umirame? Spored romanot Nebeska Timjanova od Petre M. Andreevski29 noemvri 2003 (sabota)9:30 ~asot Rabota po sekciiPrva sekcija Nacionalno-politi~ki, slavisti~ki, sociolo{ki i istoriski temi(Sve~enata sala)Pretsedatelstvo: Gane TodorovskiОлексій Семенович Онищенко Sophia VouriQudmil Spasov, sekretarElizabeta [eleva(Skopje, Makedonija)Kulturniot identitet vo deloto na Misirkov.Misirkov vo svetlinata na modernite evropski ideiNaume Radi~eski(Skopje, Makedonija)Krste Petkov Misirkov kako makedonski nacionalen anticipator i apologetRastislav Terzioski (Skopje, Makedonija)Za nekoi stavovi na K. P. Misirkov za makedonskoto pra{awe Jovan Korubin(Skopje, Makedonija)Misirkoviot sociolo{ki diskurs Katarína Podoláková(Bratislava, Slova~ka)Narodná identiteta na za~iatku 3. tisícro~ia –anachronizmus, alebo nevyhnutnost’ Krasimira Kostadinova (Sofija, Bugarija)Ideite na Krste Misirkov za obedineni Balkani i dne[ni/ sociopoliti~eski model za izgra`dane na obq evropejski dom Branko Nadoveza (Belgrad, Srbija i Crna Gora)Krste Misirkov i balkanska integracija Zoran Konstantinovi} (Insbruk, Avstrija)Ideje Krste Misirkova u savremenom nema~kom poimawu MakedonijeSophia Vouri(Janina, Grcija)K. Misirkof: Revisiting his work at the early- 20th century conjuncture 11:30-11:45 ~asot PauzaSimo Mladenovski(Skopje, Makedonija)Misirkov kako istra`uva~ na makedonskoto minatoKliment Xambazovski (Belgrad, Srbija i Crna Gora) Krste Misirkov me|u bugarskata i srpskata propagandaPrvoslav Radi}(Belgrad, Srbija i Crna Gora) K. P. Misirkov i SrbiBiljana Ristovska-Josifovska(Skopje, Makedonija)Krste P. Misirkov i \or|ija M. Pulevski za vladeeweto na Mrwav~evciMuzaffer Tufan(Istanbul, Turcija)Tursko-makedonskata komponenta vo deloto na K. P. Misirkov Vladimir SemÒnovi~ Sobolev(Sankt-Peterburg, Rusija)Raporty russkih morskih agentov, kak istori~eskie isto~niki o Makedonskomvoprose (na~alo HH veka)Ratomir Grozdanoski (Skopje, Makedonija)Teologijata i eklisiologijata na K. P. Misirkov so poseben osvrt na negovoto barawe za vozobnovuvawe na Ohridskata arhiepiskopija i formirawe na crkva vo MakedonijaAleksandar Trajanovski(Skopje, Makedonija)Krste P. Misirkov i makedonskata crkva 14:00 ~asot Diskusija14:30 ~asot Zavr{na plenarna sesija(Sve~enata sala)Pretsedatelstvo: Bla`e Ristovski Олексій Семенович ОнищенкоGeorgi StardelovZoran Konstantinovi} Qudmil Spasov29 noemvri 2003 (sabota)9:30 ~asot Rabota po sekciiVtora sekcija Lingvisti~ki, folkloristi~ko-etnografski,literaturnoistoriski temi(Amfiteatarot )Pretsedatelstvo: Petar Hr. IlievskiRina Pavlovna UsikovaQiqana Suboti}Vasil Tocinovski, sekretarНаталія Шумада, Оксана Микитенко (Kiev, Ukraina)Записи української та македонської епічної творчостіяк чинник фольклорного ентитету етносуSava Damjanov(Novi Sad, Srbija i Crna Gora)Misirkovqevi pogledi na ju`noslovenski epBone Veli~kovski (Skopje, Makedonija)Poslovicite i frazeologizmite vo deloto na MisirkovViktor Mihajlovi~ Gacak (Moskva, Rusija) Tri эtnopoэti~eskih makedonskih эtwdaJán Podolák (Bratislava, Slova~ka)Balkánske vplyvy na formovanie pastierskej kultúry v Západnych KarpatochIngrid Slavec Gradišnik(Qubqana, Slovenija)Etnologija v filologiji na prelomu 19. v 20. stoletje na Slovenskem11:30-11:45 ~asot PauzaGoran Kalogjera(Rieka, Hrvatska)„Putnik“ P. Preradovi}a kao poetski argument Misirkovljeve nacionalne patriotske djelatnostiTrajko Stamatoski (Skopje, Makedonija)Nikola Pop Filipov, ran prethodnik na MisirkovJelena Lu`ina(Skopje, Makedonija)Misirkov i ^ernodrinskiMaciej Kawka(Krakov, Polska)Makedonskite izdanija na knigata „Za makedonckite raboti” od Krste Petkov MisirkovVasil Tocinovski(Skopje, Makedonija) Krste Misirkov vo sovremenata makedonska poezijaCane Andreevski(Skopje, Makedonija)Inspiracii od `ivotot i ideite na K. P. Misirkov vo na{ata poezija i prozaLiljana Todorova(Skopje, Makedonija)Parametrite na francuskite/ evropskite odglasi na istoriskite i kulturnite realnosti vo Makedonija na krajot na XIX vek i prvite godini na XX vekBoris Petkovski(Skopje, Makedonija)Odliki na makedonskata arhitektura i likovnata umetnost vo vremeto na Krste Misirkov14:00 ~asot Diskusija14:30 ~asot Zavr{na plenarna sesija(Sve~enata sala)Pretsedatelstvo: Bla`e Ristovski Олексій Семенович ОнищенкоGeorgi StardelovZoran Konstantinovi} Qudmil SpasovInformacii Nau~niot sobir }e se odr`i vo prostoriite na Makedonskata akademija na naukite i umetnostite na 27, 28 i 29 noemvri 2003 g.U~esnicite }e bidat smesteni vo Hotel Kontinental, Bul. Aleksandar Makedonski b.b., 1000 Skopje; Tel. + 389 2 3116 599, Faks + 389 2 3222 221.Rabotata na Nau~niot sobir }e se odviva vo plenum i vo sekcii.Rabotata na Plenarnata sesija, Prvata sekcija i Zavr{nata plenarna sesija }e se odvivaat vo Sve~enata sala.Rabotata na Vtorata sekcija }e se odviva vo Amfiteatarot.Vremetraeweto na izlagawata na u~esnicite na Plenarnata sesija e 15 minuti, a na rabotnite sekcii – 10 minuti.Za u~estvo vo diskusiite se opredeluva vreme do 5 minuti.Tekstovite za pe~at vo Zbornikot od Nau~niot sobir (do 16 stranici) se predavaat (so disketa) na sekretarot na Organizacioniot odbor.Za site pra{awa u~esnicite na Nau~niot sobir mo`at da se obratat do sekretarot na Organizacioniot odbor – Nada Haxi-Nikolova Tel. + 389 2 3114-200, lok. 138. Faks: + 389 2 3115 903 E-mail: nadahn@manu.edu.mk

Дори и Кръстьо Мисирков, чието име носи създаденият в Скопие Институт за македонски език, недвусмислено причислява скопския говор към българския език (Кр. Мисирков, Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров. списание "Български преглед", година 1889, книжка 1, страници 121-127) и определя езиковата и етническа граница между българи и сърби линията, която започва западно от Морава и върви на юг по водораздела на "Сръбска Морава и Ибър към към Скадар до Адриатическо море" (Кр. Мисирков, Бележки по южнославянска филология и история /Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбохърватския езици и народи/, списание "Българска сбирка", година 1910/1911, книжка 2, страница 100). Съпоставяйки чертите на славянските говори на изток и на запад от тази линия, Кр. Мисирков изтъква: "По всички изброени тук особености моравското наречие се отнася към източната или българска половина от южнославянските наречия и говори, тъй щото западните граници на моравското наречие, които вървят по гореупоменатата линия, са едновременно и западните граници на българския език" (Пак там, страница 101). Както виждаме, Кр. Мисирков, няколко години след излизането на книгата му "За македонцките работи" (София, 1903), говори за "източна или българска половина на южнославянските наречия", включвайки в нея и говорите на Македония, като при това определя посочената граница и като етническа. В подкрепа на това свое твърдение Мисирков привежда редица факти от българската и сръбската история.

ИЗТОЧНИК
1. Единството на българския език в миналото и днес. Институт за български език, БАН, София. 1978 година, страница 24.



Кръстьо Мисирков е привърженик на "македонизма" в началото на ХХ век. След това се отказва от собствената си теза, прокарана в книгата му "За македонцките работи", и минава на български позиции. Тук поместваме статията му "Народността на македонците".

Ето какво пише Кръстьо Мисирков:
11.V.1924 г.

"Статията на г-н Арсени Йовков "Българи в Македония", поместена в бр.1 на вестник "20 юлий", като че ли отново повдига въпроса за народността на македонците, като го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия в една друга своя статия, поместена в последния брой на вестник "Пирин", се изрази, че македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интереса на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия на г. Йовков се изрази дори, че ние, македонците, трябва да бъдем по-големи българи от самите българи. Тези две интересни статии на г. Йовков ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на ХIХ век завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борба за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на Българската екзархия и освобождението на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонските и българските твърдения, че македонците са българи, и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците.
Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновенна упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяха съвременната наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмената народна словестност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите и тяхното стремление да оборят увереността на българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби; даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония.
Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши.
Сърбите постигнаха едва половината от своята задача: те успяха да заблудят западноевропейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладени от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.
Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие историческата роля, която има да изиграе за в бъдеще въпросът за народността на македонците.
И ролята на българи и сърби в развитието и разрешаването на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната война: сега за сърбите теоретически не съществува тоя въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както съществува и въпрос за народността на македонците, който днес българската наука с по-голяма от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му придаде подобаващото му значение.
Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов е да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да си присвоят половината от неговата къща, от неговия двор.
А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я и познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори, и с такива с България.
Но ето че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще.
Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? - Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да подражаваме на мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско - национално самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литература и език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в които националното и религиозното чувство на македонеца да не се оскърбяват от лика и духа на сръбските светци като свети Сава.
Сърбите много добре познават и сега, както и по-преди, значението на въпроса за народността и народното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час по-скоро да се избавят от него.
Но всичко е напусто.
Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца."

ИЗТОЧНИК:
1. Вестник "20 юли", С., брой 5, 11.V.1924 година.