Re: История славянобългарска / Политика, Свят / Македония

Хомогенизирането на тюрко-българите и славяните като един народ!

В ново време българските историци сътвориха мита за славизация на тюрко-българите, но това не отговаря изцяло на историческата истина. Техни наследници най-вероятно са гагаузите и турците (гаджали, казълбаши и тези от Тузлука) в Североизточна България, без да се отрича известна славизация на тюрки и тюркизация на славяни. Ако човек погледне етнографската карта на Лежан от 1861 г., не може да не му направи впечатление, че цялата територия от устието на Дунав до Русе и на юг до Бургас, т.е. там където се настаниха тюрко-българите през 7 в., е дадена като плътно населена с турци. Първото официално преброяване на населението на България през 1880 г. показва, че в тези региони турски говорещото население е преобладаващо, а имало и места, където славофонно население въобще нямало. Ето данните от това преброяване: турското население в Шуменска околия е 70%; в Ески Джумайска – 76%; в Осман Пазарска (Търговишка) – 87; в Ал. Кандарска – 90; в Курт Бунарска – 94%; в Новопазарска – 71%; в Ново Селска – 75%; в Преславска – 59%; Тутраканска – 66%; в Добричка – 64%; Провадийска – 75%; Поповска – 70%; в Разградска – 69%; Силистренска – 57% и т.н. Тук не са отчетени гагаузите-християни. Като такива, при преброяването, са се декларирали 20,000 човека. Освен това преброяването е станало след Руско-турската война от 1877-78г., когато вълни от турско население се изсели към Цариград и Мала Азия. Ще отбележим още, че след Руско-турската война от 1828 г. голяма маса гагаузи напускат тези крайща, след изтеглянето на руските войски и се заселват в Бесарабия, Украйна,Узбекистан. Трудно би могло да се намери друго обяснение за такова масово заселване на турци, само в този ъгъл на Балканите. В българската историческа литература можете да намерите “обяснения” на този феномен. Един твърди, че това са турци заселени там от Византия и даже не се съобразява, че в посочения от него период, там е Калоянова България и византийските власти не могат да заселват свои пленници. Други пък твърдят, че това са турци заселени по време на отоманското владичество. Когато трябва да обяснят как са се появили гагаузите (говорещи турски, но изповядващи православното християнство) по тези земи, те казват, че това са турци приели християнството. Тези автори съвсем не са наясно, че ако някои мюсюлманин възприеме християнството, то в съответствие с мюсюлманската традиция главата на семейството се убива, а жената и децата се продават в робство.

Иречек мисли, че гагаузите са потомци на куманите. Туркологът Д. Гаджалов, на базата на лингвистични проучвания, счита, че турците и гагаузите са турци, тъй като няма съществена разлика между техния говор и този на турците от Турция. Това твърдение обаче беше отхвърлено от руски турколози (Н.К.Димитриев, Н.А.Баскаков, Л.А.Покровская и др.).

Българските историци и етнолози от девет дерета вода докарват за да докажат, че гагаузите и турците в Североизточна България не са потомци на тюрко-българите, защото последните са славизирани. Хубаво, но къде са отишли славизираните тюрко-българи от тези места? Как на тяхно место се заселиха турците? Защо, живелият 9 години в Провадия през ХVІ в., добровничанин П. Гьоргич счита тамошните турци за остатъци от Аспаруховите българи? Защо сред гаджалите Шкорпил намери предания, че са дошли от другата страна на Дунав, от Русия и превзели Добруджа, Делиорман и Шуменското поле и владели този регион дълго време; след това дошли гърците, а по тях турците. Между тях се предава, че построили крепостта Абоба и докарали течаща вода с водопровод? (Д.Ташковски, Кон етногенезата…, с.80). Господа това са факти от историческото съзнание на този народ!

Има и български автори, които с научни аргументи защитават тезата за прабългарския произход на турците и гагаузите в посочения по-горе регион. (Виж. Страшимир Димитров. Някои проблеми на етническите и ислямизационно-асимилаторските процеси в българските земи през ХV-ХVІІІ в. Тази статия е включена в издаден от БАН труд “Проблеми на развитието на българската народност и нация, София, издателство на БАН, 1988). В България винаги е имало поддържиници на това мнение. През турско такива са д-р Чомаков, Г. Кръстевич, И. Касабов, големият реформатор Митхад Паша. На тази база някои от тях искат съвместна турско-българска държава. По-късно тази идея се споделя от автори, като братя Шкорпил, Л. Милетич, П. Оджаклиев, Г. Занетов, Н. Начов и др.

WILLIAM GLADSTONE: MAKEDONIJA NA MAKEDONCITE, BUGARIJA NA BUGARITE, SRBIJA NA SRBITE!

Лъжа: "Българските партизани, подпомогнати от Червената армия, събориха старата власт и установиха народно-демократична власт в България."

Деветосептемврийското антифашистко народно въстание събаря монархо-фашистката диктатура и установява народно-демократична власт. Такива неща се пишеха в недалечно минало в българската историческа литература. В тези твърдения истината е толкова малко и лъжата толкова много, но никой от българските историци, в това число и радетелят за историческата истина Б. Димитров, не само, че не ги опровергаваха, но ревностно поддържаха тези лъжи. Мога да дам примери, че редица партизански отряди слизат по градовете на втория или третия ден, след като вече властта е в ръцете на Отечествения фронт.

Тази лъжа, след свалянето на тоталитарната власт, вече не се пише в учебниците по история, но това показва нездравите основи на българската историческа наука, която се променя в зависимост от това кой е на власт. Същите професори, получили научните си звания и степени в тоталитарна България, сега пишат точно обратно. Може ли да се каже къде е истината?

Погледнете критично българските учебници по история и вие ще видите многобройни некоректни твърдения. Ето някои оспорими акти: “Родолюбивите боляри, братята Асен и Петър, оглавили въстанието на българите през 1185 г.” В същото време, братът на тези родолюбиви българи, цар Калоян, пише на Римския папа: “Аз произхождам от стар романски род”.

А какво да кажем, че само допреди 12-15 години мастити български професори “аргументирано доказваха”, че турците в цяла днешна България са си българи. На базата на тези “доказателства”, беше организиран “възродителен процес” и възвърнати българските имена на турците в България.

Чисти лъжи, басни, измислици, полуистини има много. Съмнително е преданието, което учителите разказват на учениците по “Родинознание”, че Кубрат събрал синовете си и ги накарал да счупят сноп пръчки…, защото това е старо източно предание и се среща в историческото наследство и на други народи. Още повече, че Кубрат не ни показва пример на мъдър политик, който приживе да определи свой наследник, та държавата му да остане цяла и да се разраства. Писания от рода на това, че Алфоносо д’Охеда е българин, че Наполеон Бонапарт има български корен, че Христос, на кръста, говорел на български и други подобни оставяме без коментар. На много места се говори, че в България е направено нещо за първи път. Въстанието на Иваило, според някои е първото антифеодално въстание, Септемврийското въстание 1923 г. беше до неотдавна, според българските историци, първото антифашистко въстание. Сега вече не е антифашистко, защото в България нямало фашизъм. Онази власт прати евреите от Македония в концентрационни лагери, както и Хитлер. Имаше подобни закони, напр. ЗЗД, както Хитлер. Съюзници й бяха Хитлер и Мусолини, но тя за част от днешните историци не е фашистка.

Тук му е местото да се каже, че народите имат нужда от митовете, които историята създава. Изтъквайки горните неточности и изопачавания в българската история, нашата цел е само да покажем, че българските историци не са света вода ненапита, че не са били безкористни при писането на собствената си история. Докато митовете не пречат на други народи те са полезни, защото създават национално самочувствие. А балканските народи, в това число и българският, имат нужда от него. Ние, македонците, много искаме да подчертаваме достойнствата на българския народ, които той, както и другите балкански народи, притежава. Да славим неговите национални герои. Искаме да насаждаме взаимно уважение между балканските народи. Но кажете как, когато от страна на съседските ни историци, с незначителни изключения, върху милеещите за Македония македонци се излива само помия.

Липсата на възможност за експериментална проверка и затруднената логична и документална проверка на някои исторически твърдения, създават основа за спорове. Тези спорове, ако не се водят толерантно, с уважение към опонента, носят само вреди и омрази.

MAKEDONIJA NA MAKEDONCITE!!