Държавният дълг намаля с 261 милиона евро през януари

Общият размер на държавния и държавногарантирания дълг в края на януари е 8.972 милиарда евро, с 261 милиона евро по-нисък от края на 2002 г., показват данните от месечния бюлетин на Министерството на финансите. Намалението се дължи най-вече на плащанията на главници по външния дълг, както и на обезценяването на долара спрямо еврото.

Съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт в края на януари е 49.7 на сто на база прогнозният БВП от 35.286 милиарда лева за 2003 г. В края на 2002 г. съотношението дълг/БВП е било 55.6 на сто. Само за външния дълг съотношението е 43.7 процента.

Външният дълг към края на януари е 7.892 милиарда евро, което е с 262.2 милиона евро по-малко от края на декември. Ако се погледне обаче доларовото изражение на външния дълг, в края на януари той е в размер на 8.536 милиарда долара, което е със 75.2 милиона долара повече от края на декември миналата година главно заради промените във валутните курсове и отслабването на долара за сметка на останалите валути. Еврото се котираше на 1.0487 долара в края на декември срещу 1.0767 в края на януари.



За сведение, същият показател при някои държави:

Белгия: 100%
Италия: 110%
Гърция: 105%
Турция: 100%
Япония: 110%
Германия: 65%
Франция: 65%
...

Това сега добре ли е или е зле

понеже изпълняваме един от Маастрихтските критерии за включване в еврозоната. С други думи имаме стабилни макроикономически показатели, което е добра реклама. Годините след 1997 г. показаха, че връзката между стабилност и повишен жизнен стандарт е не е така директна. Въпреки ниската инфлация и стабилния растеж от 4-5 % годишно, джобовете на българина са празни. Преди няколко седмици излезе брой на в-к "Капитал", където главна тема беше именно този въпрос.

Случайно да знаеш някого, на когото да му е кеф, че дължи пари?

Майтапът настрана, по маастрихтските критерии този показател не може да надвишава 60%. Белгия, Гръция и Италия имат отсрочка да си вържат гащите до 2010, а Франция и Германия ще плащат глоба, защото превишиха тази година.

Два компонента правят растежа: потреблението и инвестициите.

В момента растежът се дължи почти изцяло на растежа на инвестициите и това се вижда по многото нови сгради, хотели по морето, мрежата за GSM и др.

Но един ден ще берем плодовете на тея инвестиции и тогава ще дойде времето да имаме повече в джоба.

да погледнем и други показатели - например търговския баланс. Тук нещата не са така розови.

инш'аллах! Ясно е, че инвестициите са ключът и че те са в основата на растежа в последните години. Тъй като не съм икономист, би ми било интересно какво имаш предвид под "бране на плодове" след време.

търговският баланс се дъни от това, че новите инвестиции са свъразни с ново оборудване, ковето е внос. Освен това преди да напревим търговски дефицит нали все някак трябва да сме спечелили тея пари? Примерно голяма част от тях първо са влезли като приходи от нашите гастарбайтери, преди да бъдат похарчени за внос.

Построил си хотел за 1 млн. лева. с кредит за 5 години. Първите 5 години е голям зор и всеки спечелен лев отива за погасяване на заема. След 5-тата година си изплатил всичко и вече имаш по неколко стотин хиляди кеш. От тях половината даваш за нови инвестиции, но все 100 хил. ти остават джоб пара и почваш да се грижиш за себе си- ново жилище, кола, образование (частни уроци) на децата, оправяш си зъбите и пр. неща, от които ще печелят и хора, които в момента са беработни или работят за нищото, като учителите или общите работници например.

според този модел инвестициите са по необходимост свързани с нарастващо потребление в бъдещето. Кога може да се очаква моментът, когато ще се обърне тенденцията, която в момента е по-скоро към постоянно свиване.