EDNO PISMO NA
PERE TOSEV
Album-almanah,Makedonija,Sofija,1931,tab.XCIV.
uvod;
Pere Tosev e eden od stolbovite na VMRO.Nekolku pati clen na centralniot komitet.Poradi fizicki slabosti nastanati od zatvorite i neredovniot zivot,Pere Tosev morase da odi na pocinka i lekuvanje vo Bugarija kade doagase do cesti sudiri so Bugarskite vlasti poradi svojata neposrednost i otvorenost.Ocaen koga razbral za novite planovi na balkanskite monarhii za DROBENJE na Makedonija,Pere Tosev resil da se vrati po sekoja cena vo nea i na pat na 4-V-1912.
Dolnoto pismo so nejasen datum e edinstven dokument zasega ostanat od nego i se naoga vo feksimil vo gorespomenatiot album.Toa zboruva za negovoto maltretiranje od bugarskite policiski organi.

4 Maj 1912 e ubien.

Tasko,

Ti blagodaram za iskrenite i vistinski zborovi sto si gi kazal komu trebalo.Eve ja zakratko istorijata:deset dena me drzea zatvoren , me ispitaa i bev osloboden sledovatelniot i javen obvinitel no gradonacalnikot me tiri pod strog policiski nadzor- tri pati na den da se javuvam. po tri dena pak me zatvorija, i ostanav da lezam.
Na desetiot den nokta, javniot obvinitel go iskaza svoeto cudenje deka ne sum osloboden, no veti deka ke go vidi moeto prasanje.Na drugijot den bev povikan kaj sledovatelniot i osloboden od javnijot obvinitel bez sekakov raspit.Po 24 casa pak me zatvorija i mi soopstija deka ke me interniraat, no da si odberam nekoj grad pokraj Dunav.Otkako im pobarav da mi ja otvorat granicata za Makedonija a ne za Dunav me oslobodija.No pak ...(ne jasno) vo zatvor.

Pere.

Bulgarinat Pere Toshev e maltretiran shtoto e bil protiv Tsar Ferdinand...

AKO ZNAESH OSHTE KOLKO BULGARI SA BILI PROTIV TSARJA... cjalata komunisticheska partija, chast ot zemedelskata partija, polovinata ot VMRO, anarchistite, pacifistite ...

IMASH OSHTE MNOGO DA UCHISH... VO YUGO-KNIGITE NE GI PISHE TEZI RABOTI...

http://members.tripod.com/~dimobetchev/documents/pere.htm

Виждаш ли маке, текст с оригинал към него.

Слаба ракия сте!

Вовата

След сключването на мира между воюващите страни, в Битоля пристигна български търговски агент, който всъщност беше политически, Той се казваше [Никола] Стойчев, човек в напреднала възраст и с житейска опитност, владеещ турски език. Със своята тактичност, познавач на турската психология, успя да влезне под кожата на тогавашния валия Абдул Керим паша. За помещение на консулството отстъпи къщата си Николаки Робев – едно от най-масивните здания в гръцката махала. За негов секретар дойде Тома Карайовов от Скопие, наш познат и близък приятел още от ученичеството ни в Солунсната гимназия. По желанието на валията освещаването на българското знаме при агентството се извърши строго инкогнито, без да бъдат поканени външни лица и то на самия ден на Педесятница. Тоя ден в 5 часа сутринта, преди да почне църковното богослужение, с архимандрит Козма отидохме в агентството и осветихме знамето в присъствието само на персонала на агентството, след което отидохме в църква на литургия. След църковния отпуск аз отидох в гимназията, за да съобщя на Пере Тошев радостната вест и минах през улицата, където беше агентството, за да видя знамето, което беше развято. Пере беше във възторг и наедно двамата нарочно минахме край агентството, за да се понарадваме на българския трикольор. Тогава видях, че Пере се просълзи от радост, като видя знамето. Цяла Битоля през тоя ден мина по тая улица, за да видят българското знаме, развеяно над консулството. Тоя ден за българите беше истински празник (същински Великден). Тома Карайовов като секретар служеше за връзка между агентството и организацията. Неговата къща беше отворена за приятели, където често пъти се събирахме на гости и на сладки приказки.

Ete kak Pere e "mrazil" bugarstinata ! A ce e bil zatvarian , sigurno e taka. Bugarskata vlada e bila cesto pritiskana ot turskata da goni i ozaptiava "komitite" , koeto ponekoga e pravela zarad dobrite odnosi so Turkey.

ps Ne zabravijate , ce Pere e bil i dobrovolec v Srbsko-Bugarskata vojna ot 1885. Za "makedoncite" im ostavam da otgatnat na cija strana.

Ali "Makedonec" produlzava da trazi pod vola tele. E , pe moze i da najde.

Kato citirash pisma na "makedonci" citirai gi na originalnia ezik na koito sa napisni, demek na bulgarski.
A ovoi almanah e izdaden ot VMRO, nachelo na koeto e bil Vancho Mihailov i ot Makedonskia naychen instityt - na koito my vikate "Giobesov". Ne e li ovoi pismo falshifikat na "vurhovistite"?
P.S. Chetesh Almanaha kakto diavola evangelieto.

Не знам дали това е известно на мнозинството тук, но един от наследниците на Пере Тошев - д-р Светозар Тошев, в края на осемдесетте години живееше благополучно в Асеновград, южна България. При среща по повод награждаването му за кратки негови спомени за бежанските години на рода му, за балканските войни и разговор за съдбата на България, той подари на семейството ми една кратка биография на Пере Тошев, която до ден-днешен стои в библиотеката ми... Надявам се д-р Светозар Тошев да е жив и в добро здраве.

Черньо Пеев

Впрочем интересно е каква е съдбата на наследниците на македонските възрожденци и революционери. Колко от тях живеят в днешна Република Македония, колко - в България и колко по широкия свят?
Защо родата на Пере Тошев е потърсила убежище след балканските войни и е заживяла именно в България?

Черньо Пеев

Bugarija se spremala za vojna so Turcija i pravela sojuz so Srbija ama da ne gi narusi dobrite odnosi so Turcija morala da gi zatvara Makedonskite patrioti.
Dobr razlog za zatvaranje.
Da bile i Dimitrie Cupovski i drugite Makedonski patrioti vo Bugarija 1912 i tie kako golemi Bugari ke bile vo zatvor ili ubieni od "ideoloski" pricini ili bidejki ne go sakale carot Bugarski(ne im bil simpaticen).Neli e vaka rabotava
Sto uste vi trba za dokaz.
Citajte go memorandumot na Makedocite i se ke vi stane jasno.

Приятелю, защо родът на Пере Тошев предпочита след войните да остане да живее в България? Защо живите наследници се смятат за българи? Дай ми логично обяснение, но не ми казвай, че са били жертва на българския терор и са били принудени за това - самите те казват друго - родът Тошеви винаги е бил български...

Селянин от Дерманци