|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
Захари Стоянов за българина
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 16.11.18 13:13 |
|
Ето една интересна извадка от Опит за биография на Христо Ботев от Захари Стоянов:
"Българинът в турско време е бил господар на себе си, какъвто френецът и русинът не са сънували. Българинът е бил само обиран, бит понякога и псуван, раб политически. Френецът е имал гола свобода, носил е пищов на гол корем, а е гладувал и живял така, както у нас малцина. Нещастният пък русин не е имал и пищов на гол корем. Той е теглил и едното, и другото, той живял по-скотски, отколкото добитъкът на българина. Ако по цяла България се е случвало, щото в годината да отвлекат турците четири-пет момичета, повечето с тяхно съгласие, то във велика Русия това се е вършело съвсем по християнски. Ние можем да наброим от нейните помешчици няколко души, които са обезчестили на своя глава по 50, дори и 80 момичета. Такъв турчин, бей, ага, паша ние не знаем в България. Но що говорим? В Русия са се продавали две момичета за една кучка!"
Цялата книга: https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov
| |
|
Ми това напълно съвпада с някои писма на руски войници, воювали в руско-турската война от 1877-78, които са се чудили кого и от какво освобождават и са оставали захласвани от начина на живот и имот на българина, далеч от техния скотски.
| |
|
Българинът в турско време е бил господар на себе си, какъвто френецът и русинът не са сънували. Българинът е бил само обиран, бит понякога и псуван, раб политически. Френецът е имал гола свобода, носил е пищов на гол корем, а е гладувал и живял така, както у нас малцина.
Явно Джендо Джедев е позабравил бедните чобански времена. Ярко съм запомнил овчарското меню "Записките":
Няма нужда да ви разправям, че тия овчари киснат в дебело невежество и простотия във всяко отношение. 15–20 души живеят в една стая, наречена колиба, без никакви прозорци и постелки. Когато ще лягат да спят, тия се увиват с различни неочистени кожи, недавна одрани от гьрба на умрялата от болест овца. Още по-лошава е тяхната храна; като се изключи времето, през което доят овцете, когато сиренето е в изобилие, единствена тяхна гозба, останалото време от годината тия нагъват сухия хляб.
Кисело зеле и пипер тия не употребяват, защото с тях се ядяло много хляб и разноските ставали големи. Лук и праз само купуват, но и той се държи под ключ и се раздава с мярка от страна на одаджията. Няма пример почти, щото някой измежду овчарите да заколи нарочно овца или ягне за ядение. Това тия считат за грешно и неприлично, щото един мал-сайбия да заколи от своето стадо здрава и читава овца само за своя удоволствия. С месо тия се смърсяват само тогава, ако някоя овца, след като се е влякла болна няколко деня, видят, че няма да оздравя, и я заколят. Но и в тоя случай тия не пристъпват от един път да я готвят, защото може би да се появи някой турчин или татарин, който да купи месото.
Пролетно време, когато и най-последните сиромаси откъсват от залъка си да купят прясно мляко, котленските овчари не го кусват, докато не дойде Гергьовден, защото не щяло да има берекет през годината и че като се варяло на огъня млякото, щяло да бъде суша през лятото.
| |
|
Ние можем да наброим от нейните помешчици няколко души, които са обезчестили на своя глава по 50, дори и 80 момичета.
Туй е било по френско културно влияние:
През феодалния строй феодалът изисквал, когато неговите крепостни селяни сключват брак, първата нощ невестата да прекарва с него. Това се наричало jus primae noctis, т. е. правото на първата нощ.
| |
|
Да ти кажа, тука си е имало и регулацията на хайдутлука. Повечето хайдути със сигурност до средата на 19 в., че и после са хващали гората след акт на отмъщение за несправедливост извършена срещу тях или срещу семейството им. В Русия с това крепостничество кажи речи до последната четвърт на 19 век си е било много по-лоша робия.
Преди няколко години четох книга от руски автор, която разглеждаше как се е развивала Отечествената им война и то през погледа преди всичко на танковите им сили. покрай другите неща ми направи впечатление как са живеели по селата в дълбоката провинция. като изключим Украйна и Южна Русия на другите места са мизерували ужасно. Ядяли са каквото наберат или наловят в гората и некоя и друга репа. Хората били недохранени масово и не само по време на войната. Беше коментирано колко се радвали младежите като ги вземали в селскостопанските техникуми, в които ги учели да карат трактори и от същите тези техникуми после вземали танкистите. как след две три години там - на повишен рацион се връщали възмажали по селата за разлика от връстниците си.
| |
Тема
|
Re: Захари Стоянов за българина
[re: ludo-mlado]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 16.11.18 15:37 |
|
В Руската империя през 1913 г мужикът е имал доста добър хранителен порцион. Нищо общо с болшевишките басни за бедни и гладни селяци.
Но това е 30-40 г след Захари.
Редактирано от goga на 16.11.18 16:01.
| |
|
"Българинът в турско време е бил господар на себе си, какъвто френецът и русинът не са сънували.
В този опит за биография Захари пише:
И така той се родил в поробена България, от роби родители.
Малко не се връзват зеленото със синьото...
| |
|
Факт е,че масата българи са живели по-добре от масата поданици на Руската империя. Особено до отмяната на крепостното право. А то е отменено петнайсетина години преди Руско-турската война.
Факт е и, че сред опълченците грамотните са 5 пъти повече от тези в руските полкове.
| |
|
Добре си живеехме под крилото на Падишаха....кой ти е любимият турски серЯл ?
| |
|
Ох, добре че Хитлер самсвали гащите инак не ми се мисли как щеха да се оправят руснЯците...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|