Re: Кой ни направи магия / Религия и мистика / Магия

Кой ни направи магия

В столичния храм „Св. Неделя” всеки четвъртък се четат т. нар. Киприянови молитви против магии, уроки, заклинания и пр. Храмът се пълни с хора християни. Една част от тях са „практикуващи”, други - само по традиция. Но за тези молитви всички си приличат по две неща: имат проблем, за който някак са узнали, че се дължи на магия и имат надежда, че Бог по силата на молитвите ще им разреши проблема.

Вероятно и в много други православни храмове в определени дни се четат тези молитви. И това е добре, защото означава, че идващите са се доверили на св. Църква...

Но сега да оставим за малко общите впечатления и да се опитаме да вникнем в самата реалност.

Как продължава животът след Киприяновите молитви
Какво е останало в душите, какво се е променило?
Истината е, че ние често пъти не участваме истински в църковния живот, но по-скоро се опитваме да се ползваме от Църквата, за да си разрешим един или друг проблем. Тя просто е едно от многото средства, които сме „длъжни” да не пропуснем. Например, ако страдаме от високо кръвно, трябва да пробваме всичко. Ако докторът помогне, добре - спираме дотук. Ако не, отиваме по-нататък - опитваме с билкар, после може и да ни побае някоя баба, а за всеки случай си пускаме и една „литургийка” (по-хваща, ако е за 40 дни, ако и това не помогне, може и за година). Същевременно не се отказваме от някой и друг сеанс при екстрасенс, а не е излишно да си проверим и хороскопа.
Това означава, че по дух и по вяра оставаме извън Църквата. Защото ставаме сатанисти. Точно тази е думата. Да бъдеш такъв, не е задължително да навлечеш дрехи с метални шипове и да си татуираш три шестици, череп или някакви други специални символи. Достатъчно е да се поддадеш на суеверия и да потърсиш помощта на „алтернативната” мистика, за да влезеш в общение с падналите духове. Тогава да не очакваме полза от Църквата.
Когато става въпрос за страха от магии нещата се усложняват.

Има християни, които винаги са били чужди на този род дейности. Те самите никога нито са вършили, нито са участвали във вършенето на магия. Гнусят се от нея, християнската им вяра е чиста, молят се, участват в църковните тайнства. Но ето, че им се случва нещо неприятно, престава да им върви - на тях или на техни близки. После ще се намери някой, който да посее съмнението и страха: „Сигурно са ти направили магия!” И животът става непоносим. Навсякъде тегне тази мисъл. Дните минават в страхове от магията, тя дебне навсякъде.

Разболее се човек - от магията е; случи се нещо в работата или някой не може да се ожени, или децата не се задомяват - все про-клетата магия пречи. И започват Киприянови молитви, водосвети, маслосвети, служби. Интензивна църковна атака. Никакви занимания с нечисти дела. Православна вяра и упование на Бога... и все няма и няма отърване. Защо?

Защото без да искаме, пак неусетно сме се поддали на сквернодействие, съучаствали сме така или иначе в магия, направена или не!

Как? - като потърпевши. Станали сме нейни доброволни жертви чрез страха, който също може да се превърне във вид демонослужение. Дяволът го приема с радост, даже толкова по-добре за него - жертвата ще се мъчи не само на онзи, но и на този свят!

Такава е сатанинската злоба и колко жалко е, когато ставаме подвластни чрез страха. Да се страхуваш прекалено от дявола и от неговите деяния, каквито са магиите, това значи, че признаваш силата им, че се покланяш на черната им мощ чрез ужаса. Накратко казано страхът е вид признание
Ако имаме страх Божи, признаваме Бога. Ако таим страх от дявола, признаваме него. А кой може да служи на двама господари? (вж. Мат. 6:24)
Така страхът от магии става препятствие за цялото ни благочестие, потъпква дръзновението ни към Бога, прави всяко наше църковно начинание слабо и безплодно. Затова все ходим по черквите „да ни четат”, но нашата молитва е вече задушена от маловерие и от малодушие. Неусетно за нас онова, дето ни го четат, е станало вид магическо действие (или противодействие - все едно). Ние, разбира се, го наричаме молитва, но то става истинска молитва само когато съучастваме в нея като синове, не като роби.

Затова е крайно време да се надсмеем над дявола, като му покажем Христовия кръст, начертан завинаги в душите ни при светото Кръщение. Ако сме се кръстили в смъртта на Господа, какви магии изобщо могат да бъдат фактор в живота ни и, ако очакваме да възкръснем с Него, какви уроки могат да ни попречат!?

За един християнин самият въпрос даже е неуместен - дали някой ни е направил магия или не. Какво може да ни интересува това? Та ние имаме много по-важно дело, много по-високи цели. Магията е кал и зловоние. Защо да се ровим там, след като работата ни е да достигнем Небесния Йерусалим?
А когато този въпрос все пак твърде много ни занимава, нека първо да обвиним себе си. Сами ние сме си направили магията чрез маловерие, мрачни страхове, лукавство пред Бога и липса на покаяние в сърцата ни. Послужили сме на идола на страха. Принесли сме християнската си вяра в жертва пред истукана на съмнението и безпокойството.

Благовест АНГЕЛОВ