|
"Будистката тантра се разделя на четири вида, съответстващи на четирите нива йогически способности - Действие, Изпълнение, Йога и Висша Йога. Върховната форма, Висшата йога-тантра, е насочена към спиране на смъртта и прераждането, а също така и на междинното състояние между тях, както и към трансформирането им в Будовост. Това се извършва чрез поредица от от йогически практики, които моделират процесите на смъртта, междинното състояние и прераждането, докато йогинът не придобие такъв контрол върху тях, че повече да не е подложен на умиране.
Тъй като тези йогически практики се базират върху симулиране на смъртта, за йогина е важно да знае как умират хората - етапите на смъртта и физиологическите осонвания за тях. Тантрическото им описание се основава на сложна теория за ветровете или енергийните течения, коит служат като опора на различните ни ва на съзнанието. Върху периодичната неспособност на тези "ветрове" да служат като основа на съзнанието се разгръщат събитията на смъртта - външни и вътрешни. Така за практикуващия Висша йога-тантра изучаването на смъртта е изучаване на тези "ветрове"и съзнанието, зависещо от тях. Терминът вятрър в бустката концепция има за значение от идеята за въздуха, който се диша, до по-финия въздух, или потоци енергия, които изпълняват функциите на тялото и служат като подложка или основа на съзнанието.
В тантрическата медицинска теория ветровете са пет вида:
1. Поддържащ живота вятър. Неговото местоположение е в сърцето и в грубата си форма той причинява вдишването, издишването, гъргоренето, плюенето и други.
2. Движещ се нагоре вятър. Седалището му е в центъра на гърдите, действа посредством гърлото и устата. Причинява преди всичко говора и поглъщането на храна и слюнка, но също така действа и в ставите.
3. Проникващ вятър. Местоположението му е на върха на главата. Причинява гъвкавото движение, протягането и свиването на крайниците и отварянето и затварянето на устата и клепачите.
4. Обитаващ огъня вятър. Неговото седалище е в третото ниво на стомаха. Движи се през вътрешните органи - бели дробове, сърце, черен дроб, жлъчен мехур и т.н. - както и по каналите и крайниците. Той причинява смилането на храната, отделянето на пречистените и непречистените части и пр.
5. Движещ се надолу изпразващ вятър. Разполага се в горната част на корема и се движи в утробата или семенните торбички, в пикочния мехур, в бедрата и т.н. Той спира и започва уринирането, дефекацията и менструацията.
Посредством практикуването на Висша йога-тантра йогинът се стреми да накара тези ветрове в грубите им и фините им форми да се разтворят в много финия, поддържащ живота вятър в сърцето.Тази йога отразява сходният процес, който се получавапо време на смъртта и включва концентрация върху каналите и центровете на каналите в тялото. Има 72000 такива канала като трите главни се движат от челото през върха на главата по протежение на гръбначния стълб до половия орган. Центровете на каналите по протеженеие на тези главни канали са чакрите, които са ни познати от източните системи. При всяка главна чакра левият и дясният и левият канал се увиват около централния, като го притискат и намаляат или спират преминаването на вятър.
При смъртта ветровете, които служат като основи на съзнанието, се сливат светровете в десния и в левия канал. Те на свой ред се сливат с вятъра в централиния канал, при което притискането отслабва, в смисъл че външните канали се свиват, отпускайки по този начин централния канал и позволявайки на вятъра да се движи в него. Това предизвиква пояата на фини умове, от което обикновените същества се страхуват, тъй като усещат, че се аникхилират. Йогините на Висшата тантра-йога обаче използват имено тези състояния в духовния си път.
В центровете на каналите има бели и червени капки, върху които се основава физическото и менталното здраве - белте преобладават на върха на главата, червените в слънчевия сплит. Тези капки произлизат от бялата и червената капка в сърцето, която е с големина на едро синапено зърна ол малко бобче и в горната си част е бяла, а в долната - червена. Нарича се неразрушима капка, защото трае до смъртта. В нея обитава много фин, поддържащ живота вятър и при смъртта всички ветрове в крайна сметка се разтварят в него, при което се появава ясната светлина на смъртта.
Физиологията на смъртта се върти около промените във ветровете, каналите и капките. От психологическа гледна точка поради факта, че съзнанието с различна грубост и финот зависи от ветровете подобно на ездач от коня си, тяхното разтваряне, ии загуба на способнотта им за да служат като основа на съзнанието, предизвиква коренни промени в неговите преживявания.
Смъртта започва с последователно разтваряне на ветвовете, свързани с с четирите елемента - земя, вода , огън и въздух. "Земята" се отнася до твърдите фактори на тялото, например костите, и разтварянето на вятъра, свързан с нея, означава, че този вятър повече не може да служи като подложка или основа за съзнание. Като следствие от неговото разтваряне способността на вятъра, свързан с "водата" - течните фактори на тялото - да служи като подложка за съзнанието, става по-изявена. Прекратяването на таз способност в един елемент и по-силната и проява в друг се нарича "разтваряне", тоест не става дума за това, че гурбата земя се разтваря във водата.
Едновеременно с разтварянето на земния елемент се разтварят четири дурги фактора, съпроводени с външни признаци (обикновено видими за другите) и вътрешен признак (вътрешно преживяване на умиращия). Същото се повтаря в серийна последователност и за другите три елемента със съответните вътрешни и външни признаци.
Първият цикъл на едноверемнно разтваряне се бележи с разтварянето на елемента земя - тялосто става много тънко, крайниците се отпускат , усещане, че тялосто потъва пдо земята. Крайниците стават по-малки, а тялото слабо и безсилно, зрението става неясно и замъглено.Появяват се миражи за земетресения и поглъщане в земята, човек се чуства нестабилен. Това състоянеи сътоветства на "базиснтата огледалоподобна мъдрост" в будизма - обичайното ни съзнание което ясно възприема много обекти едновременно, сетивото което му съответсва е очи и имено те отслабват на този първи етап от смъртта.Човек не може да отвори или затвори очите си, а блясъкът на тялото намалява, силата на човека се изчерпва.
Вторят цикъл започва когато земята се е разтворила във водата и вече твърдите елементи не са добър носителн на съзнателността. Слюката, потта, урината, кръвта и регенеративната течност силно изсъхват, телесното съзнаниет повече не може да изпитва трите вида усещания, които съпътстват сетивното съзнание - удоволствие, болка и неутрално усещане. Човек вече не помни усещанията, съпъстсващи менталното съзнание, като мираж се появява дим в съзнанието, според някои водовъртежи и наводнения. Човекът не чува вече вътрешни или външни шумове. Това състояние на съзнанието съответства на базисната мъдрост на равенството (обичайното ни съзнание, което помни удоволствието, болката и неутралните възприятеия като усещания, сетивото на което съотвества са ушите.
Третият етап е разтварянето на водата в огън. На този етап, човека вече не може да усвоява храна и течности, не помни с какво се занимават близките му или въобще имената на близките си. Появяват се видения на светулки или искри в дима. Вдишването на човека е слабо, а издишването е силно и продължително, умиращият не може да усеща мириз. Това съзнание съответства на базисната мъдрост за анализиране - обичайното съзнание, което помни индивидуалните имена, цели и прочие на близките ни, сетивото на което съответства е нос.
Четвъртият цикъл на едновременното разтваряне се бележи с придвижването на дестетте вятъра към сърцето, вдишването и издишването спират и човек не може да извършва физически действия, той не помни външните светски дейности, цели и други предишни занимания. Появяват се видения наподобяващи на пращяща газена лампа, готвеща се да изгасне. Езикът се удебелява и скъсява, коренът на езика посивява и човек н може да усеща вкус, нито гладкост или грапавост. Сетивото е език, както и тялото като цяло и съзнанието за сетивни обекти. Базисна мъдрост за постигане на дейности - обичайното състояние на съзнанието, в което помним външните действия и цели и други.
Петият цикъл се бележи с това, че ветровете в десния и в левия канал над сърцето влизат в централния канал на върха на главата. Виденията са за догаряща газена лампа, после ясна пустота изпълнена с бяла светлина - Бяла Пустота. Разтваря се фактораът на осемдесетте понятия.
Шестият цикъл ознаменува влизането на ветровете в левия и десния канал под сърцето, в централният канал в основата на гръбнака. Видението, което вече е твърде фино за да може да е наречено "видение" и да се свързва с органа на зрението, който отдавна е разтворен като чуствителност, се явява по скоро като вид осъзнаване, вид вътрешно усещане, в случая на така наречената Червена Пустота. Разтварящият се фактор е умът на бялата видимост, тоест на предишната Бяла Пустота. Тази поредица от цикли се бележи с разтварянето на Пустота в Пустота.
Седмият цикъл се явява когато горните и долните ветрове се срещат в сърцето, след това веровете влизат в капката в сърцето. Виденията са за пустота изпълнена с тъмнина, след това сякаш изпадане в безсъзнание. Съответства на ума на Червеното нарастване, нарича се така защото Червената Пусотота се разтваря в следващата Пусотота.
Осмият цикъл се ознаменува сразтварянето на всички ветрове в много финия животоподдържащ вятър в негразрушимата капка в сърцето. Компонента, който се разтваря е ума на черното почти-постигане и се бележи с осъзнаването на много ясна празнта без бели, червени или черни видимости. Това е проявяването на Умът на Ясната Светлина на Смъртта.
Това е схематично изложение на етапите. По-подробно разглеждане ще доведе до разбирането на акта на разтваряне от едно ниво на съзнание в друго.
С началото на петия цикъл умът започва да се разтваря, в смисъл, че по- грубите видове ум прекъсват и започват да се проявяват по-пречистените. Първо се прекъсва концептуалността, аразтваряйки се така да се каже в ума на бялата видимост. Този по-фин ум, на който се явява само празнота, изпълнена с бяла светлина, е совбоден от груба концепуталност, въпреки това все още е леко дуалистичен. Той на свой ред се разтваря в извисеният ум на червената видимост, който след това се разтваря в ума на черната видимост. В този момент всичко, което се вижда, е пустота, изпълнена с чернота, като през това време човекът в крайна сметка става не съзнателен. Постепенно това се пречиства, оставяйки цялостна недуалистична пустота - умът на ясната светлина - свободен от видимостите на бялото, червеното и ченото.Това е смъртта.
Тъй като външното дишане (което е доловимо, тъй като се движи през носа) е српяло много преди това, в петия цикъл, от тантрическа гледна точка моментът на действителната смърт е свързан не с вдишването и издишването а с появата на ума на ясната светлина. Човек обикновено остава в това състояние на прозрачна пустота три дни, след което (ако тялото не е било увредено от тежка болест) се появяват външни признаци на гной или кръв от носа и половите органи, сочещи напускането на съзнанието. Само в този момент е безопасно да се прави нещо с тялото, пред това съзнанието все още е в тялото и всяка груба манипулация с него може само да смути заключителните процеси на смъртта, което вероятно би довело до по-низше прераждане.
Когато ясната светлина спре, съзнанието преминава обратно през другите седем етапа на празтврянето в обратен ред:
1. Ясна светлина
2. Блестящо черно небе
3. Блестящо червено небе
4. Блестящо бяло небе
5. Пламък на газена лампа
6. Светулки
7. Дим
8. Мираж
Щом като този обратен процес започне, човекът е прероден в междинното състояние (Бардо) между животите, с фино тяло, което може да отива където си пожелае, да преминава през планини и прочие, търсейки си място за прераждане.
Продължителността на живота в междинното състояние може да бъде от чедин миг до седем дни, в зависимост от това, дали е намерено подходящо място за раждане. Ако не бъде открито такова, съществото претърпява "малка смърт" преживявайки осемте признака на смъртта, както са изложени по-горе, но са много кратко. След това отново преживява осемте признака на обратния процес и се прераждавъв второ междинно състояния със съответно фино тяло. Това може да се случи общо за седем прераждания в междинно състояние, икоето прави четиридесет и девет дни, през което време мястото на прераждане непременно бива открито.
"Малката смърт", която се случва между междинните състояниея или точно преди прераждане, се сравнява с преживяване на петте признака - от появата на миражи до ясната светлина - при заспиване. Също така по сходен начин при сън оемте признака на обратния процес се рпеживявт преди съня, който завършва с друго преживяване на осемте признака на "смъртта", следвано от осемте на обратния процес. Те се случват независимо от това, дали човек преминава в друг сън, или се събужда.
Тези състояния на нарастваща финост по време на смъртта и нарастваща грубост по време на прераждането се преживяват при припадък и оргазъм, както и преди и след съзн и сънуване, макар и не в пълна форма. По този начин те не само че отбелязват нивата на финост, върху които се гради всеки съзнаттелен момент, но също така описват състоянията , през които съществата често минават без да забележат. Според тази доктрина обикновеният съзнателен живот се занимава само с грубото или повръхностното, без да обръща внимание на по-фините състояния, които са основата както на съзнанието, така и на появата. Това е случай на непознаване нито произхода на съзнанието, нито на основата, към която то се завръща. Обикновените същества дотолкова се отъждествяват с повръхностните състояния, че за тях преходът към по-дълбоки състояния означава дори страх от анихилация.
В степените на зараждане и завършване на Висша йога-тантра неконтролираните процеси на смъртта, междинното състояние и прераждането коренно се пречистват. Най-финото състояние - това на чистата светлина - в крайна сметка се използва кат ооснова з състрадателна проява без възпроизвеждане на по-груби умове. Действително постигане на тези практики е отвъд достъпа на онези, които не са развили състрадание, не са осъзнали пустотата и не са изучили техниките на божествената йога (медитативната поява - на състрадателия ум, осъзнаващ пустотата - като божество). Обаче всички, които пожелаят , могат да разширят погледа ди върху живота с разбриане на тези състояния."
Това е малка (всъщност не толкова малка като се замисля - ръцете ми окапаха докато го препиша на компютър, ма в името на будизма на всичко съм готов)част от предговора на Джефри Хопкинс към книгата "Смърт, междинно състояние и прераждане в Тибетския Будизъм". Този педговор описва етапите на смърта и формирането на междинно бардо тяло, както разбахте, но още не третира самата Тибетска Йога на Смъртта.
you'll never understand..
|
