Малко астрология и глупости / Религия и мистика / Магия

Нямам амбицията да те убеждавам, че това не са глупости – ако на всяка цена държиш да мислиш така, едва ли някой би могъл да ти докаже обратното. Така или иначе няма абсолютни истини – всичко е въпрос на подходящ подбор на факти плюс малко красноречие. И на личен избор дали да вярваш в нещо или не. Но, ако позволиш, бих направила някои пояснителни допълнения към това, което си прочел.

Цялата тази теория съдържа в себе си няколко основни допускания, които първоначално не са имали нищо общо с астрологията. Първото допускане е, че душата е безсмъртна и съществува прераждане – това е изключително древно вярване/знание, което никой не знае как, кога и къде е възникнало. Приемаме на доверие, че е така.

Приемаме също, че раждането и смъртта са много сходни процеси – и в двата случая душата преминава през “тунел” – в първия случай, за да се въплъти в новото физическо тяло, а във втория – за да го напусне и да се върне в духовния свят.

Трето важно допускане е, че раждането е драматичен и болезнен процес не само за майката, но и за бебето. Не се знае откога съществува тази идея, но първият, който я разработва детайлно, е Ото Ранк – прочут психоаналитик и ученик на Фройд, който по-късно се изпокарва с него (както всичките му останали ученици май).:) Ото Ранк написва цяла книга по въпроса, наречена “Травмата на раждането” – основната му идея е, че въпросната травма е прототип на всяка тревожност в зрелия човешки живот. Всички тези болезнени преживявания по време на раждането ни, са запечатани някъде дълбоко в подсъзнанието ни – ние нямаме съзнателен достъп до тях, но те ни влияят по много сложен, невидим и дълбок начин.

И четвъртото ключово допускане е, че тези подсъзнателни преживявания могат да бъдат “издърпани”, дори изживени наново – тоест идеята е, че все пак можем да се докопаме до тях чрез определени техники. Първоначално се е смятало, че това е възможно единствено чрез хипноза (по-точно регресивна хипноза – чрез нея се смята, че можем да се върнем дори в миналите си животи. Типичен пример: Майкъл Нютон и книгата му “Пътят на душите”).

В средата на миналия век обаче се появява една откачалка на име Станислав Гроф, комуто хрумва идеята да надрусва пациентите си с ЛСД, вярвайки, че предизвиканите по този начин халюцинации са много точно отражение на техните перинатални преживявания (peri – около, близо, natalis – свързан с раждането). По това време той живее в САЩ и там провежда тези екстравагантни експерименти – нещо което силно притеснява местните власти и скоро му забраняват да го прави.

Той обаче не се отказва и открива, че има друг, доста по-невинен начин да докарва хората до подобни ПСС (променени състояния на съзнанието) – чрез дишане, което той нарича холотропно. Така той създава цяла нова школа в психологията, която нарича трансперсонална. Долу-горе по същото време Леонард Ор, независимо от Гроф, създава почти същия метод, който нарича rebirthing – метод, който чрез специфични дихателни техники довежда пациентите до ПСС, карайки ги отново да преживеят родовата травма и (евентуално) да се освободят от нея. Но да не се отклонявам – повече за всичко това можеш да прочетеш тук: